Р Е Ш Е Н И Е
София,
16.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 състав
в открито заседание
на двадесети
март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 2627 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Въз основа на искова молба с вх. №
4712/01.08.2018 г., подадена от „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Х.Б.- Изпълнителен
директор, в качеството му на принципал на „И.А.“ ЕАД - клон Сливен, ул. „******,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, чрез
адв. М.Д.,***, офис № 6, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., е образувано търг. дело № 79/2018 г. по
описа на Сливенски окръжен съд, ТО. Във връзка с направено от ответника
възражение за неподсъдност в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, с Определение № 259 от 07.11.2018 г. на
Сливенски окръжен съд, ГО, производството по търг. дело № 79/2018 г. е
прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.
ПРЕДЯВЕН Е
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 405 ОТ КЗ.
Ищецът „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Х.Б.- Изпълнителен директор, в качеството му на принципал на „И.А.“ ЕАД - клон Сливен, ул. „******,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, чрез
адв. М.Д.,***, офис № 6,
с искова молба от 01.08.2018 г. твърди,
че на 21.09.2017г. в гр. София, на ул. „Проф.
Михаил Андреев“ срещу входа на Спешно отделение на болница „Токуда“, е паркиран
лек автомобил марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“, с peг. ******, собственост на „И.А.“ ЕАД, клон Сливен, с ЕИК ******, след което същият е
противозаконно отнет от неизвестен извършител. За извършеното по-горе деяние е
образувано досъдебно производство № 228 ДПК-2163/2017г. по описа на 4-то РУ -
СДВР.
На 20.03.201З г. между „И.А.“ ЕАД и „Г.и сие“ ООД - лизингополучател, ЕТ „З.-З.Г.“
и З.П.Г. - солидарни длъжници, е сключен Договор
за финансов лизинг на автомобил № 3521906/A_auto, за закупуване на посочения по-горе лек автомобил.
Между „И.А.“ ЕАД и ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.”
АД е сключена застраховка “КАСКО” с
полица № **********, сключена на 20.03.2017г., с начална дата на покритие -
25.03.2017г. до 24.03.2018г. за описания по-горе лек автомобил, като сумата на
пълното покритие при застрахователно събитие като кражба - клауза А от Общите
условия е в размер на 93 586 лв.
За случая е образувана щета № 17110170007 по описа на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД. С
писмо изх. № 408 от 26.01.2018 г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД” ги
уведомяват, че действителната стойност на МПС към момента на настъпване на
събитието е в размер на 83 881,00 /осемдесет и три хиляди осемстотин осемдесет
и един/ лева, като съгласно т.6.5.19, буква „е“ от Общите условия няма
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, но ще изплатят 50 % от
определената действителна стойност на автомобила към датата на настъпване на
кражбата, т.е. 41 940,00 /четиридесет и
една хиляди деветстотин и четиридесет/ лева, като се взема предвид и съответното
овехтяване на автомобила.
Ответникът не е изпълнил задължението си по
чл.405 от КЗ, като отказва да му плати застрахователното обезщетение или
възстанови нанесената му имуществена вреда в пълен размер, като се позовава на
общите условия на сключения между тях застрахователен договор относно липса на малък талон на откраднатия
автомобил. Ищецът не е съгласен с това им решение, тъй като това по никакъв
начин не е улеснило кражбата, за която е съобщено незабавно. Те са били изрядни
в плащанията на застрахователните вноски и счита, че застрахователното
обезщетение следва да му бъде изплатено в пълен размер, тъй като няма
причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължения на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие по смисъла на чл.395 ал.5 от КЗ.
Такова неизпълнение на задължения съгласно чл.395 ал.1 и 2 от КЗ от негова
страна не съществува, като непредставяне на част 2 от свидетелството за
регистрация на автомобила не е основание за отказ от изплащане или за
намаляване на дължимото застрахователно обезщетение. В случая отказът от пълно
изплащане противоречи на императивната разпоредба на чл.395 ал.4 от КЗ и дори
да има такава разпоредба в Общите условия, то тя е нищожна на основание чл.26
ал.1 предл.1 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС и на съдилищата в
страната.
Гореизложеното обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.” АД, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да след като се убеди в
основателността на изложените от него твърдения, да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника
по ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и
Д.С.Т., да
заплати на „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 41 940 /четиридесет и
една хиляди деветстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени вследствие на противозаконното отнемане на л.а.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Сумата се формира като разлика между
договореното в застрахователната полица обезщетение в размер на 93 586 лева и
действително изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 41 940 лв.
Моли съда да осъди ответника
по делото да му заплати всички направени по делото съдебни и деловодни разноски
и заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 200 /три хиляди и двеста/лева.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., с отговор
на искова молба от 29.08.2018 г. твърди, че предявеният иск е недопустим -
ищецът не е процесуално легитимиран. Исковата молба е подадена от името на „О.И.“
ЕАД, ЕИК ******, като съгласно петитума се иска плащане на обезщетение именно
на „О.И.“ ЕАД. Същевременно от изложеното в исковата молба, а и от
представените доказателства, става ясно, че застраховано е друго лице – „И.А.“
ЕАД, ЕИК ******. Именно с „И.А.“ ЕАД е сключен застрахователен договор, като
също с него е сключен и договор за финансов лизинг на автомобила, за когото се
търси обезщетение. В този смисъл са евентуално засегнати права и законни
интереси на „И.А.“ ЕАД, а не както е посочено в петитума на трето лице. Моли на
ищеца да бъде указано да конкретизира иска си, тъй като в петитума на исковата
молба е посочено като лице получател на обезщетението „О.И.“ ЕАД, а в
изложението на исковата молба се твърди, че застрахован е „И.А.“ ЕАД, както и
че с И.А. ЕАД е сключен застрахователния договор, въз основа на който се
основават претенциите на ищеца.
Счита
предявените срещу З. “У.“ АД искания за неоснователни, поради което оспорва
предявените искове по основание и размер. Не е спорно, че на 21.09.2017 в гр.
София противозаконно е отнет л.а. „Мерцедес“ ГЛ350 с ДКН ******, собственост на
„И.А.“ ЕАД, ЕИК ******; че за автомобила е бил сключен договор за финансов
лизинг №3521906/А_ауто между „И.А.“ ЕАД и „Г.и Сие“ ООД, ЕТ З.- З.Г. и З.П.Г.;
че между „И.А.“ ЕАД и З.У. АД е сключена застраховка каско №********** за
горепосочения л.а., с период на действие от 25.03.2017 до 24.03.2018. За случая е образувана щета №17110170007 в „З.У.“
АД, застрахователят е определил действителна стойност на автомобила в размер на
83 881 лв. и е изплатил 50% обезщетение в размер на 41 940 лв., а за
останалата част от действителната стойност на автомобила е отказано плащане,
тъй като „малък талон“ - свидетелство за
регистрация част II - е оставена в застрахования автомобил. Моли горното да
бъде отделено като безспорно по делото.
Оспорва, че е налице
застрахователен договор между З.“ У.“ АД и „О.И.“ ЕАД, ЕИК ******. Поради
това твърди, че „ОББ И.“ няма правен интерес да претендира застрахователно
обезщетение във връзка с кражбата на застрахования л.а. „Мерцедес“ ГЛ350 ДКН ******.
Твърди, че такъв договор е налице между З.“ У.“ АД и „И.А.“ ЕАД, ЕИК ******, но
в същия не е посочено трето лице, в полза на което да е сключен
застрахователния договор, поради което и претенцията за изплащане на суми към „ОББ
И.“ ЕАД е неоснователна.
Освен
това, след осъществената кражба на превозното средство застрахователят е
определил и изплатил обезщетение за автомобила, като е редуцирал сумата с 50%.
Застрахователят е прибегнал до този подход, тъй като съгласно приложимите ОУ
(представени с исковата молба), т.11.1.4,
застрахованият е следвало да не оставя в автомобила си свидетелството за
регистрация част II, като в случай на
кражба на осн. т.6.5.19 б.“г“, това
е основание за отказ от изплащане на обезщетение. На практика
застрахованият е в неизпълнение на условия по договора, респективно е налице
неспазване на предписанията на застрахователя, което обстоятелство дава
възможност на застрахователя да откаже или намали обезщетението, съгласно т.12.6 от ОУ. Същото становище е
застъпено и в трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.
Решения в този смисъл са: Решение № 22 от 12.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
679/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 79
от 29.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 802/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 211 от
6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1029/2011 г., II т. о., ТК.
В
едно от тези решения, № 79 от 29.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 802/2011 г., II
т. о., ТК, е посочено, че за упражняване потестативното право на застрахователя
за намаляване на застрахователното обезщетение, в случай на предписано от
застрахователя определено поведение, на още по-голямо основание - при изрично
уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция, не е
необходимо обективно установяване на причинна
връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на
конкретното застрахователно събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е
санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства
настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в
съответствие с чл. 207, ал. 1 КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.33 ал.4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства гласи „Част втора на свидетелството за регистрация служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от
водача винаги при ползването на превозното средство“. Видно от посочената
разпоредба, на свидетелството част II е придадена изключително идентификационна
функция за превозното средство.
Видно
от уведомлението-въпросник относно кражбата на автомобила, представител на
собственика на автомобила е посочил на въпрос №34, че в автомобила е бил
оставен регистрационния талон на автомобила. Предвид утвърдената съдебна
практика и изрично уговореното в застрахователния договор и общите условия към
него, счита, че ответникът правомерно и обосновано е намалил определеното
застрахователно обезщетение, поради което исковите претенции се явяват изцяло
неоснователни.
Поради
акцесорния характер на иска за лихва и неоснователността и недоказаността на
главния иск, моли съда да отхвърли и иска за лихва.
Оспорва
началната дата, от която се иска лихва, като твърди, че ищецът няма право на
лихва от датата на кражбата, а от по-късна дата, доколкото въобще е дължима
лихва.
Моли
съда да отхвърли исковете като недоказани по основание и размер, моли да му
присъди разноски за същите, сред които юрисконсултско възнаграждение за главния
иск, както и юрисконсултско възнаграждение за акцесорния иск.
Възразява
срещу искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение - видно от
исковата молба липсва реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Липсват
доказателства за извършването на такова, а в условията на евентуалност твърди,
че същото е в прекомерен размер и моли да бъде намалено до минимума съгласно
НМРАВ №1/2004 г. Липсва заплащане на адвокатски хонорар от страна на ищеца.
Ищецът „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******, в качеството му на принципал на
„И.А.“ ЕАД - клон Сливен, ул. „******, вписано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК ******, чрез адв. М.Д., с допълнителна искова молба от 25.09.2018
г., по повод твърденията в отговора на исковата молба, прави следните
допълнения към същата. На 03.01.2018 г.
„И.А.“ ЕАД, ЕИК *******се влива в „И.“ ЕАД, ЕИК ****** /впоследствие
наименованието на дружеството е променено на „О.И.“ ЕАД, считано от 12.03.2018
г. Вливането поражда действие от вписването в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, което се е осъществило на 03.01.2018 г. /информация
за това излиза при справка в Търговския регистър по ЕИК на някое от двете
дружества/. В резултат на вливането настъпва универсално правоприемство, тоест
всички права и задължения, вкл. и такива по застрахователни и лизингови
правоотношения, на „И.А.“ ЕАД се прехвърлят на „ОББ И.“ ЕАД, поради което „О.И.“
ЕАД е надлежна страна в процеса, защото търси защита по съдебен ред на свое
право, а не на чуждо, както неправилно се твърди от ответника. Вписването в
случая има конститутивно и оповестително действие, тоест не само, че води до
правната промяна, но вливането се смята за известно по отношение на всички трети
добросъвестни лица от момента на вписването. Представя банкова сметка ***, а
именно: IBAN:***, UBBSBGSF, ОББ Банка.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., редовно уведомен, не
е депозирал допълнителен отговор на допълнителна искова молба в срока по чл.
373, ал. 1 от ГПК.
Съдът,
като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представеното Свидетелство за
регистрация – Част I – „И.А.“ ЕАД е
собственик на
процесния лек автомобил, марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек
4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939.
Съгласно ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА №
17017110017/20.03.2017 г., ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД е застраховал
със застраховка „Каско на МПС”, при условията на покрити рискове: Клауза „А“ -
Пълно Каско, лек автомобил, марка „Мерцедес ГЛ
350 Блутек 4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939, срещу
застрахователна премия от 4 486,50 лева, платима на четири вноски.
Застрахователната полица е с валидност от
00:00 ч. на 25.03.2017 г. до 24:00 ч. на 24.03.2018 г. Застрахователната сума е 93 586,00
лева. Застраховани лица по цитираната полица са собственикът на
автомобила „И.А.“ ЕАД и лизингополучателят - „Г.И СИЕ“ ООД.
От Общи условия по застраховка на „КАСКО” на МПС на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.” АД, се установява, че застрахователят е приел да поеме
риска от
настъпване на застрахователно събитие, а при настъпването му - се е задължил да заплати застрахователно
обезщетение, съобразно действителната
стойност на застрахованото МПС към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Покритите рискове са
изброени в Клаузи „А”, „К” и „Е“, като
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за тези рискове, които
могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. По
Клауза „А“ – Пълно Каско застрахователят покрива пълна загуба или частична повреда
на застрахованото МПС, причинени от: ПТП, Щета на паркинг, Кражба или грабеж, Вандализъм/Злоумишлени действия, Пожар и
Експлозия, Природни бедствия, както и от други рискове, посочени в т. 5.1.7 от
ОУ. Не се покриват щети по изрично изброените изключени рискове в Раздел 6
„Изключения от застраховката“ от ОУ. Съгласно
т. 6.5.19, б. „г“ от ОУ в случай на
риск от кражба или грабеж
застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахованото МПС е оставено с ключове, дистанционно за
сигнално-охранителна система и/или оригинални документи на превозното средство,
оставени вътре (например свидетелство за регистрация част I и/или
част II).
В случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща обезщетение, ако на застрахователя
не са предадени в момента на установяване на кражбата на превозното средство като доказателство
всички комплекти ключове и дистанционни
- ако това е
приложимо – декларирани от застрахованото лице/застраховащия при сключване на
застраховката, както и оригиналните документи на превозното средство
(свидетелство за регистрация част I и
част II) (т. 6.5.19, б. „е“ от OУ). В срока на
застраховката застрахованият е длъжен да не оставя в застрахованото МПС
свидетелството за регистрацията му (част I и/или част II, когато свидетелството е от две
части) и/или ключа му/дистанционни за сигнално-охранителна система/заключващото
му устройство (т.11.1.4 от ОУ). В т.12.6 от ОУ е предвидено, че ако застрахованият не
изпълни някое от задълженията си по настоящия застрахователен договор, или ако
си е послужил с измама или заблуда, включително, но не само чрез представяне на
документи с невярно съдържание, застрахователят може да откаже изцяло или
частично изплащане на застрахователно обезщетение и/или да прекрати
застраховката, без да връща застрахователна премия.
Видно
от Разписка № 11707110379, издадена
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД, на
11.07.2017 г. представител на ответника е получил в брой сумата в размер на 1 121,63 лв. от „Г.И СИЕ“ ООД,
представляваща застрахователна премия, вноска номер 002 от 24.06.2017 г., по
полица № 17017110017.
Видно
от Разписка № 11709250428, издадена
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД, на
25.09.2017 г. представител на ответника е получил в брой сумата в размер на 1 121,63 лв. от „Г.И СИЕ“ ООД,
представляваща застрахователна премия, вноска номер 003 от 23.09.2017 г., по
полица № 17017110017.
С Платежно нареждане от 25.01.2018 г. „И.“ ЕАД, е наредило на „А.Б.“ ООД, сумата в размер на 1 121,62 лв., представляваща вноска
4 по полица № 17017110017.
Представено
е Удостоверение от 26.09.2017 г., издадено
от 04 РУ - СДВР, в уверение на това, че на 21.09.2017 г. Д.П.Г. е заявил в 04 РУ – СДВР за противозаконно
отнет автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 350 Блутек
4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939, собственост на „И.А.“ ЕАД. Посочено е, че автомобилът е бил паркиран на
адрес: гр. София, ул. „Проф. Михаил Андреев“, срещу входа на Спешно отделение
болница „Токуда“. По случая е образувано досъдебно производство № 228
ДПК-2163/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР. До момента извършителят на деянието не
е установен и автомобилът не е издирен.
По
делото е приложено Платежно нареждане от
30.01.2018 г., видно от което ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.” АД, е превело на „И.А.“ ЕАД, сумата от 41 940,00 лв., представляваща плащане по щета 17110170007.
С Писмо с
изх. № на З. „У.“ АД 408/26.01.2018 г. ответникът е уведомил „И.А.“ ЕАД и „Г.и Сие“ ООД, че е разгледал образуваната преписка по претенция №
17110170007/21.09.2017 г., като е установено, че застрахователна полица № 17017110017/25.03.2017 г. е
сключена при действието на Общи условия
за застраховка КАСКО на МПС от 28.03.2017 г., които са неразделна част от застрахователния договор. Съгласно т. 6.5.19, буква „е“ от OУ „В
случай на риск от кражба или грабеж
застрахователят не изплаща обезщетение,
ако на застрахователя не са предадени в момента на установяване на кражбата на превозното средство
като доказателство всички комплекти ключове и дистанционни - ако това
е приложимо – декларирани от застрахованото лице/застраховащия при
сключване на застраховката, както и оригиналните документи на превозното
средство (свидетелство за регистрация част
I и част II). Видно от подаденото Уведомление –
Въпросник при „Кражба на цяло МПС“
по щета № 17110170007/21.09.2017 г. към момента на установяване на кражбата /21.09.2017
г./, свидетелството за регистрация на МПС част 2 с № ********* не е било предадено. От Приемо-предавателния
протокол и представените писмени обяснения става ясно, че документът се е
намирал в автомобила по време на
кражбата. Определената действителната стойност на МПС към момента на настъпване на събитието
е в размер на 83 881,00 лева. Според
горепосочената точка от Общите условия няма
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, но З. „У.“АД ще изплати 50% от определената
действителна стойност на автомобила към
датата на настъпване на кражбата, т.е. 41 940,00 лева.
С Писмо с
изх. № на З. „У.“ АД 615/15.02.2018 г., във връзка с
възражение за преразглеждане на действителна стойност и изплатено
застрахователно обезщетение по претенция № 17110170007/21.09.2017 г. по полица
№ 17017110017/25.03.2016 г., ответникът
е уведомил „И.А.“ ЕАД и „Г.и Сие“ ООД, че при определяне на
действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие
са използвани всички начини от „Вътрешни правила за уреждане на претенции по
автомобилно застраховане“ на З. „У.“ АД. Посочено е, че не са налице достатъчно основания за преразглеждане на определеното обезщетение в съответствие
с условията на сключената застрахователна
полица № 17017110017/25.03.2016 г. и потвърждава становище от писмо с изх. №
408/26.01.2018 г. Същото е потвърдено и с писма
с изх. № № на З. „У.“ АД 937/13.03.2018 г. и 1027/20.05.2018 г.
По делото е представено Уведомление – Въпросник при „Кражба на цяло МПС“ – щета № 17110170007, попълнено
на 21.09.2017 г. от Д.П.Г., като
лизингополучател, във връзка с настъпило застрахователно събитие - кражба на
лек автомобил марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939, собственост на „И.А.“ ЕАД. На въпрос 34 е отговорено, че в автомобила е имало документи и
ценни неща – „лична карта, свид. за
управл. на МПС, рег. талон, кред. карти и 500 €“.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени още: Договор за финансов лизинг на автомобил № 3521906/А_auto/20.03.2013 г., сключен между „И.А.“ ЕАД, като лизингодател, „Г.и Сие“
ООД, като лизингополучател, ЕТ „З.-З.Г.“ и З.П.Г. - солидарни длъжници, заедно
с Приложение А към Договор за финансов лизинг на автомобил № 3521906/А_auto/20.03.2013 г., Приложение Б към Договор за финансов
лизинг на автомобил № 3521906/А_auto/20.03.2013 г., Приложение В към Договор за финансов
лизинг на автомобил № 3521906/А_auto/20.03.2013 г., Приложение Г към Договор за финансов
лизинг на автомобил № 3521906/А_auto/20.03.2013 г. и Допълнително
споразумение № 1 от 06.07.2018 г. към Договор за финансов лизинг на автомобил №
3521906/А_auto/20.03.2013 г. сключено между „О.И.“ ЕАД, като лизингодател, „Г.и Сие“
ООД, като лизингополучател и ЕТ „З.-З.Г.“, като солидарен длъжник;
Приети като доказателство са и Писмо с изх. № 377/31.01.2018 г. от „О.И.“ ЕАД, до „Г.и Сие“ ООД; Възражение от „Г.и Сие“ ООД, ЕТ „З.-З.Г.“ и З.П.Г., против уведомително
писмо от З. „У.“ АД с изх. № 377 от 31.01.2018 г. по щета № 17110170007 и
определяне на обезщетение; Писмо от 07.03.2018 г. от „Г.и Сие“ ООД, до З. „У.“
АД, с копие до „И.А.“ ЕАД; Писмо с изх. № 826/15.03.2018 г. от „О.И.“ ЕАД, до „Г.и Сие“ ООД.
Представени са доказателства относно
правосубектността и представителната власт на управителните органи на страните
– 2 бр. Извлечения от АВ-ТР.
С Определение № 303 от
17.01.2019 г. СГС, ТО, VI-9 състав, е ОБЯВИЛ ЗА БЕЗСПОРНИ И
НЕНУЖДАЕЩИ
се от доказване следните обстоятелства, а
именно: 1. На 21.09.2017 в гр. София
противозаконно е отнет л.а. „Мерцедес“ ГЛ350 с ДКН ******, собственост на „И.А.“
ЕАД, ЕИК ******; 2. За автомобила е бил
сключен договор за финансов лизинг №3521906/А_ауто между „И.А.“ ЕАД и „Г.и Сие“
ООД, ЕТ „З.- З.Г.“ и З.П.Г.; 3.
Между „И.А.“ ЕАД и З. „У.“ АД е сключена застраховка каско №********** за
горепосочения л.а., с период на действие от 25.03.2017 до 24.03.2018 г.; 4. За случая е образувана щета
№17110170007 в З. „У.“ АД, застрахователят е определил действителна стойност на
автомобила в размер на 83 881 лв. и е изплатил 50% обезщетение в размер на
41 940 лв., а за останалата част от действителната стойност на автомобила
е отказано плащане, тъй като „малък талон“ - свидетелство за регистрация част
II - е оставена в застрахования автомобил.
За
настъпилото събитие, застрахователят е бил уведомен, като по случая е била
образувана щета №17110170007/2017 г. Въпреки дадените от Съда на основание чл.
190 от ГПК указания, ответникът не е представил преписката по делото в цялост.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
парична сума. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица
или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните;
предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и
края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната
премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Предмет на имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари,
като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава
действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: противоправно и
виновно поведение, в резултат на което са били причинени вреди на ищеца;
вредата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за
застраховка; деликтът да представлява предвиден и покрит застрахователен риск;
застрахованият да е изпълнил задълженията си по уведомяване на застрахователя в
съответствие с изискванията на закона, респективно общите условия на договора;
застрахователят да е изпаднал в забава поради неплащане на дължимото
обезщетение.
След извършена служебна справка по
партидата на ищеца „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******,
съдът установи, че на 03.01.2018 г. „И.А.“ ЕАД, ЕИК *******се е преобразувало
чрез вливане в „И.“ ЕАД, ЕИК ******. Считано от 12.03.2018 г., наименованието
на дружеството-правоприемник е променено на „О.И.“ ЕАД. В резултат на
вливането е настъпило универсално
правоприемство, поради което „О.И.“ ЕАД се явява надлежна страна в процеса
и е активно легитимирано да предяви иска с правно основание чл. 405 от КЗ. В
този смисъл, неоснователно е възражението на ответника, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран.
По
делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица, наличие
на застрахователно правоотношение между двете насрещни по правния спор страни.
Налице е сключен застрахователен договор „Каско” на МПС, клауза „А”, която
клауза в ОУ на застрахователното ответно дружество е посочена като „Пълно каско”
и обхваща различни събития, вкл. и кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС.
Не
е спорно в производството, че в рамките на застрахователния период, на 21.09.2017 г., процесният лек
автомобил, марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939, е бил
противозаконно отнет, като по случая е образувано досъдебно производство № 228
ДПК-2163/2017 г. по описа на 04 РУ-СДВР - гр. София, За настъпилото събитие,
застрахователят е бил уведомен, като по случая е била образувана щета №
17110170007/2017 г.
Отказът
за плащане на застрахователно обезщетение в пълен размер, съответно – наличието
на обстоятелства за частично освобождаване отговорността на застрахователя, в
процеса ответната страна мотивира, като излага твърдения за неизпълнение на
задълженията от страна на застрахования, свързани с представяне на оригиналните
документи на превозното средство (свидетелство за регистрация част II), в случай
на риск от кражба или грабеж. Твърди
се, че „малък талон“ -
свидетелство за регистрация част II - е оставена в застрахования автомобил.
Отказът
за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 от КЗ е предвиден само
като правна възможност, а не безусловно. Законът предвижда редица императивни
правила, с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя
следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона,
регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение.
Според чл. 408 от КЗ, застрахователят може да откаже да плати, когато: лице, което има право да получи застрахователното обезщетение умишлено е причинило застрахователното
събитие; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в
други случаи, предвидени със закон.
По
този въпрос е налице и константна съдебна практика, постановена от ВКС по реда
на чл.290 ГПК.
Така в Решение №173/22.11.2013г. на ВКС по т. д. №727/2012 г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК) е прието, че застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.193 ал.1 във вр. с чл.208 ал.1 от КЗ (отм.), ако поведението на
застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска,
върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху
техния обем. Правно значимо за отказа е само
това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от
закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
В Решение №
79/29.06.2012г. по т.д. № 802/2011 г., ІІ т.о. на ВКС е застъпено
становище, че за упражняване потестативното
право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, респ. отказ за
заплащането му, в случай на предписано от
застрахователя определено поведение, на още по-голямо основание - при изрично
уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция, не е
необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на
конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователно събитие,
но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на
застрахователното събитие. Неизпълнението
ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства
настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в
съответствие с чл.207, ал.1 КЗ (отм).
В Решение №
102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011г. ІІ т.о. на ВКС е прието, че за да бъдат защитени интересите на
застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване
отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение,
което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса
на застрахователя. Последният израз се въвежда за първи път в застрахователното
и търговското право. Става дума, както за значителност на неизпълнението, така
и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено
значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени
пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл.211, т.2 КЗ (отм.), аналогична на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ,
застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги
изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено
увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се
приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да
откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Подобно на гореизложените съображения с Решение № 49 от
29.07.2013г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК също е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.
От
данните по делото се установява, че ищецът не е изпълнил
задължението си по т.11.1.4
от ОУ
да не оставя в
застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му
(част II).
В т.12.6 от ОУ е предвидено, че ако
застрахованият не изпълни някое от задълженията си по настоящия застрахователен
договор, или ако си е послужил с измама или заблуда, включително, но не само
чрез представяне на документи с невярно съдържание, застрахователят може да откаже изцяло или частично изплащане на
застрахователно обезщетение и/или да прекрати застраховката, без да връща
застрахователна премия.
В Решение № 79/29.06.2012 г. по т.д. №
802/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, е прието, че част втора /т.нар. малък талон/ служи за идентифициране на
превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при
ползване на превозното средство /чл. 33, ал. 4 от Наредба № І - 45/24.03.2000
г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на МПС и на
ремаркетата, теглени от тях/. Малкият талон съдържа данните за превозното
средство от големия, необходими за контрол на пътя /чл. 33, ал. 5 от Наредбата/.
Кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 33 от Наредбата дава основание
за извода, че част ІІ от свидетелството за регистрация е документът,
задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за упражняване на
контрол по пътя, вкл. относно собствеността на автомобила. Част първа на
свидетелството за регистрация е необходима при разпоредителни действия от
собственика му и предпоставя носенето му от същия само при необходимост.
Следователно и при управление на автомобила от несобственик, т.нар. малък талон
изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП. Неизпълнението на
задължението да не се оставя част ІІ-ра от свидетелството за регистрация в
откраднатия автомобил безспорно е от естество да способства окончателното
настъпване на последиците на застрахователното събитие - кражба, осуетявайки
евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи за движение
по пътищата. В този смисъл, конкретното неизпълнение е с характеристика,
отговаряща на предпоставките по чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.) и предпоставя
намаляване на застрахователното обезщетение. В този смисъл са и Решение № 141 от
08.10.2015 г. по т.д. № 2140/2014 г., ТК, І ТО на ВКС; Решение № 86 от
18.07.2014 г. по т.д. № 2230/13 г. на ВКС, II ТО; Решение № 22 от 12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО; Решение
№ 211 от 06.12.2012 г. по т.д. № 1029/2011 г. на ВКС, II ТО; Решение № 22 от
26.02.2015 г. по т.д. № 463/2014 г. на ВКС, II ТО.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че са били налице предпоставките за намаляване
размера на застрахователното обезщетение, но процентът, с който същото е
следвало да бъде намалено, с оглед характера на неизпълненото задължение, е 20
%, а не 50 %.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с установяване на
действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Видно от приложено по делото Писмо с изх. № на З. „У.“
АД 408/26.01.2018 г., ответникът е определил действителната стойност на
процесното МПС към момента на настъпване
на събитието в размер на 83 881,00 лева, която стойност не е била оспорена от ищеца. Правно
ирелевантно за процеса се явява посоченото в петитума на исковата молба
обезщетение в размер на 93 586 лв. Застрахователят е изплатил обезщетение в
размер на 41 940 лв., като следва да се изплатят още 25 164,80 лв.
(83 881,00 – 20% = 67 104,80 – 41 940,00 = 25 164,80 лв.), поради което предявеният иск се явява основателен до
този размер, като за разликата до пълния предявен размер
от 41 940,00 лева, следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД е вземане, което възниква в резултат на едно парично задължение. При
неизпълнение на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на
забавата. Презюмира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен
процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи
заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в
срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи ищецът като
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на
отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните, затова се
нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение.
Тя е акцесорно вземане и предполага наличието на главно задължение – главница.
С оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.
1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение
ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като бъде
поканен от кредитора.
Ищецът претендира законна лихва, считано от датата на увреждането
21.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата от 41 940 лв. Така
предявено искането е неоснователно. Не е посочен размерът на лихвата за забава,
както и периодът, за който се претендира. Не са ангажирани и доказателства за
отправена до застрахователя покана за изпълнение.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото. Същите са в общ размер от 4 877,60 лв., съобразно
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК, неоспорен от ответника (от
тях за държавна такса – 1 677,60 лв.; 3 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
Ответникът
претендира разноски, които са в общ
размер от 300,00 лв. съобразно представения Списък на разноските по чл. 80
от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца. Съдът
намира, че възражението е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
- издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23.07.2004 г., минималното възнаграждение, с оглед цената на исковете е 1 788,20 лв. Делото не се отличава със
значителна правна и фактическа сложност, поради което
разноските следва да бъдат намалени до този размер.
Предвид
горното, съдът като съобрази претендираните от страните разноски съгласно
представените списъци по реда на чл. 80 от ГПК и направеното от ответника
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, както и изхода на спора, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер общо на 2 079,48 лв., а на ответника – 120,00 лв.
Или следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата 1 959,48 лв.
– разноски изчислени по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част на
исковете.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 405 от КЗ на „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Х.Б.- Изпълнителен
директор, в качеството му на принципал на „И.А.“ ЕАД - клон Сливен, ул. „******, вписано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, сумата 25 164,80 лева (двадесет
и пет хиляди сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА №
17017110017/20.03.2017 г. за
застраховка на лек автомобил, марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек
4 Матик“, с peг. ******, рама №WDC1668241A148939,
за настъпилото на 21.09.2017, в гр.
София, застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил, собственост на „И.А.“ ЕАД, от ул. „Проф. Михаил Андреев“ в гр. София, срещу входа на Спешно отделение на
болница „Токуда“, за
което е образувана щета на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” АД № 17110170007/2017 г.,
ВЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
сумата от 25 164,80 лева (двадесет
и пет хиляди сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки),
считано от датата на предявяването на
иска – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от 41 940,00 лева (четиридесет и една хиляди деветстотин и
четиридесет лева), както и в частта за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането – 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., да заплати на „О.И.“ ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Х.Б.- Изпълнителен
директор, в качеството му на принципал на „И.А.“ ЕАД - клон Сливен, ул. „******,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1 959,48 лева (хиляда деветстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) - изчислени по компенсация
съобразно уважената и отхвърлена част на исковете и направените от двете страни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: