Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260031
гр. Хасково 09.11. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд
……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесети октомври .………………………….…………..................................
през две хиляди и двадесета
…………………………………...........................година в състав:
Председател :МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове :ФИЛИП
ФИЛИПОВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
при секретаря Румяна Гигелова…….
……..................................................
в присъствието на
прокурора ............…………………….…........……………….......като разгледа докладваното
от
.........................съдията ПЕТЕВА.…………………...........ВНЧХ дело № 284…......... по описа
за 2020 год.,
...........................................….….……… за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 1/09.03.2020 година, постановена по НЧХД № 7/2020 година Районен съд-Крумовград е признал подсъдимия Ф. Х. С. от с.С., община К. за виновен в това, че на 20.09.2018 г. в землището на с.С., община К., след нанесен удар с тояга по гърба, причинил на В. А. А. лека телесна повреда, изразяваща се в косо разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 8/1 см в областта на външния ъгъл на лявата лопатка, като с увреждането са причинени болка и страдание, поради което и на основание чл.130 ал.2 и чл.78а ал.1 от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба в размер на 1 000 лева“. Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя В. А. направените по делото деловодни разноски в размер на 2 427,52 лева.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който с доводи за неправилност и необоснованост я атакува в срок. Конкретизира становището си за невиновност на подсъдимия с липсата на безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза и неполагане на достатъчни усилия от съда да разкрие обективната истина, да извърши обстоен анализ на всички доказателствени източници, като обсъди както уличаващите, така и оневиняващите подсъдимия факти. Във връзка с последното се твърди, че съдът е дал необоснован превес на ангажираните от обвинението доказателства и е игнорирал тези на защитата, в това число и обясненията на подсъдимия, които имали равностойно на останалите източници доказателствено значение. Така оценъчната дейност на съда била опорочена и базирана на превратно тълкуване на доказателствения материал в разрез с регламентирания в чл.14 от НПК принцип. От друга страна, по делото било безспорно установено, че подсъдимият не е автор на инкриминираното деяние, защото в подкрепа на своята позиция обвинението ангажирало само гласни доказателствени средства чрез показания на очевидно заинтересовани от изхода на делото свидетели, а сами по себе си те също не сочели на безспорна доказаност на заявените в тъжбата факти. Показанията пък на свидетеля Ю. М. били недостоверни и целенасочено лъжливи, защото противоречали на казаното от този свидетел по друго дело, в което бил обсъждан същият инцидент. В жалбата си защитникът представя своя прочит на доказателствената съвкупност и от нея извежда заключение за установеност на поддържаната защитна версия, основните елементи на която включват твърдения за нанесен от тъжителя удар върху тялото на свидетелката Х. С., предшестван от удари върху самия подсъдими, автори на които били тъжителят и свидетелят А. Д. Заявява се, че показанията на очевидеца Х. С. са ясни, последователни и логични, поради което съвсем необосновано не били взети предвид от съда при изграждането на решаващите за предмета фактически изводи. Акцентира се още в жалбата върху неустановения по делото предмет, с който според тъжителя бил нанесен удара върху гърба му, както и върху противоречивостта на експертното заключение, което не било в състояние да конкретизира нито оръдието на престъплението, нито механизма на деянието или неговото съответствие с направеното в жалбата описание. Така аргументирано, искането на защитника е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият поддържа жалбата на защитника и изцяло се присъединява към изложените в нея съображения и направените искания.
Повереникът на тъжителя оспорва жалбата с твърдения за безспорна доказаност на инкриминираното поведение и несъстоятелност на наведените в жалбата доводи, касаещи оценъчната дейност на съда, доказателствената стойност на ангажираните доказателствени средства, обосновката на фактическите изводи и приложението на материалния закон. Заявява, че изградената от подсъдимия защитна версия не е намерила достатъчна доказателствена опора, за де бъде приета за достоверна и затова отхвърляща заявената с тъжбата фактология. Искането е за постановяване на решение, с което присъдата да бъде потвърдена, а в полза на тъжителя присъдени направените по делото разноски.
Частният тъжител подкрепя изложените от повереника доводи и нарпавените от него искания.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на В. А., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от Ф. Х. С. престъпление чл.130 ал.2 от НК. За такова престъпление последният е бил предаден на съд с разпореждане на съдията-докладчик от 23.01.2020 година. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие са били събрани всички посочени от страните доказателства, които заедно с тези, които бяха допуснати и пред настоящия съд, формират съвкупност, гарантираща разкриването на обективната истина, като приложената процесуална дейност не сочи на пренебрегващи правата на страните пороци, доколкото възможността на страните да участват в събирането на доказателствата и да представят на съда своите искания е била обезпечена в необходимата съгласно изискванията на чл.12 и чл.107 от НПК степен. Съобразителната част на проверявания съдебния акт е пестелива, като действително отсъства задълбочен анализ и съпоставка на доказателствените източници, както и оценка на тяхната достоверност, поради което защитният довод в тази насока е принципно основателен, но необосноваващ отмяна на присъдата на това основание, защото допуснатият от съда пропуск не може да бъде квалифициран като липса на мотиви и затова да наложи връщане на делото в първоинстанционната му съдебна фаза. Това нарушение, както и недопустимо извършения разпит на тъжителя /страната, повдигаща и поддържаща обвинението/, са недостатъци, които могат да бъдат отстранени от настоящия съд, който след служебната проверка на част от гласния доказателствен материал, от който изключи устните обяснения на В. А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, изгради собствени заключения, представящи следната фактическа картина:
Подсъдимият Ф. С., свидетелката Х. С. /негова *******/, тъжителят В. А. и свидетелят А. Д. /***** на тъжителя/ към месец септември на 2018 година живеели в с.С., община К. Семействата и на двете страни се занимавали с отглеждането на животни /крави/, като Ф. и Х. С. стопанисвали и ливада, част от която била обособена и оградена като място за съхранение на сено. В селото нямало пастир, а стопаните, включително С. и Д., оставяли добитъка на свободна паша. През летните месеци на 2018 година на няколко пъти Ф. и Х. С. забелязали, че кравите на Д. навлизат в отделеното за съхранение на сеното им място и това създало напрежение между членовете на двете стопанства. Водените между тях разговори не довели до разрешаване на конфликта, а засилената ограда на сеното, която подсъдимият и сестра му изградили, не преустановила навлизането на животните и унищожаването на изготвените бали. В ранната сутрин на 20.09.2018 година Ф. и Х. С. тръгнали към мястото, на което се намирало сеното им. Х. С. носела в ръце въже, брадва и тояга, на която се подпирала. Известно време след като двамата пристигнали в района на въпросната ливада, намираща се на височина спрямо терена на селото, те забелязали приближаването на пуснатите от тъжителя на паша крави и веднага се заели с тяхното прогонване, като използвали камъни и пръчки, които захвърляли срещу тях. Действията им не били възприети от тъжителя, който изпращал животните на паша и се намирал в по-нисък терен, заради което възприел единствено отказа на стадото да се движи в зададената му посока. Опитите на Ф. и Х. за отстраняване на животните обаче били наблюдавани от свидетеля А. Д. /намиращ се в този момент в селото/, който ядосан от видяното веднага се отправил с автомобила си към въпросната ливада, а преди това информирал тъжителя за причината кравите да отказват да се движат. Когато пристигнал, свидетелят Д. заварил подсъдимия С. подпрян на тояга и веднага се обърнал към него с думите: „Ф., недей“, а последният му отвърнал „Ела и ти, ела“, а след като Д. се приближил, С, го блъснал по рамото и го подканил да си върви. Д. обаче продължил опитите за разговор, по време на които на същото място пристигнал и тъжителят, който също потърсил сметка на подсъдимия за действията му и го запитал дали и неговите крави не пашуват както всички останали в селото. Тъй като спорът между подсъдимия от една страна, тъжителя и свидетеля Д., от друга страна, се задълбочавал, последният предложил на А. да се отдалечат от подсъдимия и ****** му, която до този момент не се намесила в спора. Когато Д. и А. понечили да си тръгнат, подсъдимият се намирал в по-ниско поради денивелация място, като словесната свада между стопаните продължавала. Въпреки това Д. хванал тъжителя за ръката и подканил да си вървят. В този момент подсъдимият взел в ръце тоягата, която преди това държал само в лявата си ръка, и я насочил към двамата обърнати вече с гръб към него мъже. Замахнал с нея и нанесъл удар, който попаднал в лявата част от гърба на тъжителя А. В резултат на удара последният приклекнал, а подсъдимият продължил да замахва, като с тоягата докоснал пръстите на ръцете на Д. Междувременно тъжителят се изправил, обърнал се и тръгнал към подсъдимия с думите „Ти защо ме удряш“, като в същото време протегнал ръце, за да му отнеме тоягата. В този момент между подсъдимия и тъжителя застанала свидетелката Х. С., която уплашена от възникването на физически сблъсък и предприемането на застрашаващи **** й действия от страна на А., се опитала да отдалечи двамата един от друг. Подсъдимият обаче продължил да замахва с пръчката и неволно нанесъл с нея удар върху дясната теменно-тилна област от главата на свидетелката С. Подсъдимият преустановил действията си, а Д. и А. се отдалечили от мястото.
Назначената във въззивното производство съдебно-медицинска ектспертиза е констатирала следното: При извършения на 20.09.2018 г. преглед на В. А. било установено нараняване върху лявата част от гърба – в областта на външния ъгъл на лявата лопатка. Нараняването било с размер 8/1 см и представлявало синкаво-мораво-червено кръвонасядане. Вероятният механизъм за настъпване на това увреждане било въздействие от твърд, тъп предмет с удължена и цилиндрична форма. То водело до болка и страдание с продължителност от около 10 дни. Относно нараняването на свидетелката Х. С. експертът посочва, че то също е било констатирано при преглед на 20.09.2018 г. и се изразява в разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата. Вероятността на настъпването му било въздействието на твърд път или тъпоръбест предмет. Увреждането довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК с продължителност на възстановителния период от около 14 дни. В устния си доклад експертът поддържа своето заключение и уточнява, че е възможно двете изследвани от него наранявания да са причинени от един и същи или идентичен предмет, като разликата в морфологията на раните не изключвала такъв извод, тъй като последната била обусловена и от тъканната обвивка върху съответната телесна част, а и от силата на нанесения удар, и не на последно място от носеното облекло. Относно силата на удара, с която е нанесено увреждането на свидетелката С., се обосновава предположението, че тя е с неголяма величина и се отбелязва, че не е възможно да бъдат направени по-разширени констатации нито относно намеренията на автора, нито относно разположението нападател-пострадал, доколкото главата като част от структурата на тялото се характеризирала с интензивна подвижност, предполагалаща различни варианти за позициониране на участващите в конфликта лица. Относно оръдието на двете нападения експертът е категоричен, че то не може да бъде идентифицирано при изследването на обективните находки, защото те не носели отпечатък, позволяващ индивидуализация на предмета в степен, по-голяма от посочената в писмения текст на експертизата.
Така изложената фактическа обстановка не се различава в основните й елементи от тази, която е установил и първоинстанционният съд, макар доказателствената материя, с която последният е разполагал относно нараняванията на тъжителя и на свидетелката Х. С., да не е позволявала изводи относно характера, механизма, а и самото настъпване на коментираните телесни увреждания, тъй като в първия случай е ползвано писмено заключение, представено в производство, съдебният акт по което е бил отменен и то поради незаконност на съдебния състав, а във втория е липсвала както писмена, така и устна експертиза за изясняване на специфичния въпрос от медицинската наука. Тези доказателствени проблеми бяха отстранени от настоящия съд, който, както вече се отбеляза, назначи медицинска експертиза с цел изследване на вида, вероятния начин за настъпване на нараняванията и степента, в която те са засегнали телесната цялост на двамата увредени. Незадълбоченият разпит на част от свидетелите – двамата очевидци на конфликта, беше преодолян чрез преразпит на тези лица, чиито показания, преценени в съвкупност с подробните обяснения на подсъдимия, представени пред въззивния съд, налага следните изводи: В своите обяснения подсъдимият признава за съществуването на конфликт между него и тъжителя по описаните вече време, място и повод, но категорично отрича фактите, заявени с тъжбата и настоява, че не е бил автор на удар, насочен към тялото на А. Според разказаното от Ф. С. събитията при въпросната среща между него, тъжителя и свидетеля Д. се развили по коренно различен от поддържания от обвинението начин, а именно: когато той и сестра му се намирали на въпросната част от ливадата в близост до съхраняваното сено, при тях дошъл свидетелят А. Д. и с думите „Няма да те видя“ се приближил към подсъдимия; последният в този момент държал пръчка, която веднага изтървал, а от своя страна Д. също захвърлил носената от него ябълкова клонка, вместо която взел от земята кол, който насочил към подсъдимия и му нанесъл удар в областта на пръстите, а след това го ритнал в областта на корема; в този момент подсъдимият възприел идването на тъжителя, който също му нанесъл удар с незабелязан тогава от подсъдимия предмет, като ударът попаднал в областта на гърдите и двата му лакътя; след това към тях се приближила Х. С., която подканила брат си да тръгват, но тогава тъжителят нанесъл удар и върху нея с кол в областта на главата; след това Ф. и Х. С. си тръгнали, а тъжителят и Д. останали на мястото. Преценката за достоверността на този разказ безспорно предполага съпоставката му с останалите доказателствени източници, и както защитата настоява, обосновавайки доказателствената му обезпеченост, е наложителен анализът на съдържащи се в показанията на очевидеца Х. С. обстоятелства, които пространният въззивен довод за превратност на съдийското тълкуване квалифицира като последователни и логично издържани. Защитната позиция за пълна кореспонденция между обясненото от подсъдимия и представеното от свидетелката С. обаче не може да бъде споделена. Така в своя разказ Х. С. представя следната обстановка: когато тя и брат й се намирали до сеното, към тях едновременно се приближили тъжителят и неговият тъст, като всеки един от тях носел кол в ръцете си; след въпроса „Защо гониш кравите?“, отправен към подсъдимия, Д. ритнал с крак и нанесъл на Ф. удар в корема, от който последният паднал на земята и се търколил надолу по неравния терен; понечил да стане и тогава към него се приближила свидетелката, която получила удар в областта на главата; ударът й бил нанесен отзад с кол /първоначално свидетелката твърди, че автор на удара е бил А., като впоследствие уточнява, че нападателят всъщност е бил В./; от удара й причерняло /първоначално посочва, че паднала на земята, след това – че останала права/; последвал удар от В. върху Ф., който наранил ръката и пръстите на последния; конфликтът приключил след като В. и А. си тръгнали от мястото. При така изложената от свидетелката С. фактическа картина отсъствието на взаимност и допълваща се с представената в обясненията на подсъдимия фактология е повече от очевидна. Разминаването в разказа на двамата касае не само съпътстващите съставомерните обстоятелства събития /кой от двамата – тъжителят или свидетелят Д., пръв е пристигнал на мястото и коя група от спорещите стопани е останала там след финала на свадата/, но и съдържанието на самия физически конфликт и най-вече поведението на тъжителя, който според подсъдимия ударил пръв него, а после ****** му, а според свидетелката С. събитията са се развили в обратната на тази поредност. Тук не могат да не бъдат отчетени и колебанията на Х. С. относно лицето, което е причинило нараняването й и падането /респ. липсата на такова/, и дори това да бъде отдадено на моментно объркване, то трудно може да остане незабелязана вътрешната неустойчивост на свидетелския разказ в останалата му част, в която твърдението, че след като й бил нанесен удара с кол, С. се обърнала с думите „недейте да правите така, аз исках да помогна“ към двамата й „нападатели“, е житейски нелогично и трудно обяснимо, подобно на това, че след и независимо от настъпилото „причерняване“, същата наблюдавала как тъжителят ударил **** й с кола по пръстите на ръцете. Останалите несъответствия между представеното от подсъдимия и Х. С. са допълнително основание показанията на последната да не могат да бъдат оценени като съответстващи на действително развилите се събития, а обясненията на подсъдимия да бъде приети като носители на споделима доказателствена информация. Те се съдържат в твърденията, касаещи падането върху стръмния терен на подсъдимия, каквото самият той не описва в своите обяснения, относно факта дали в същия ден двамата са градили или не оградата около сеното, а също и за това кой е останал на мястото на конфликта след неговото окончателно преустановяване. В този смисъл позицията на защитата за цялостна доказателствена подкрепа на представената от подсъдимия версия, отричаща активното му участие във физическия сблъсък, е очевидно несъстоятелна не само защото в нейна полза се явяват единствено частично съответстващите й показания на заинтересованата от изхода на делото свидетелка, а защото показанията на последната като явно нееднопосочни с казаното от подсъдимия, вътрешно противоречиви и в същото време противни на информацията, които дават останалите доказателствени източници, са неспособни да изградят фактическа картина, отхвърляща обвинителната теза. Принципно вярно е виждането на защитата, че и подкрепящите обвинителните факти показания изхождат от все толкова небезпристрастен свидетел – тъстът на подсъдимия, и в този смисъл представеното от последния следва да бъде също подложено на задълбочен анализ с необходимата резервираност към верността на казаното. В тази връзка е нужно да се посочи, че показанията на свидетеля Д. се отличават освен с конкретика и хронологична подреденост, така и с вътрешна фактическа уравновесеност. Така свидетелят детайлно обяснява състоянието, в което е заварил подсъдимия при пристигането си на мястото на инцидента, и разговорът, който е започнал с него, който безспорно не е бил спокоен, а емоционално наситен, поради назрелия от дълго време конфликт. Показанията са ясни и относно намесата на тъжителя в диалога и отправените от него думи към подсъдимия, които принципно и последният не отрича, както всъщност и не отрича, че е държал в ръцете си пръчка /която определя като „обикновена“/, но за която заявява, че изтървал, захвърлил веднага след идването на Д. От какво провокирано е било така заявеното от подсъдимия негово поведение, е въпрос, на който нито неговите обяснения, нито създалия се емоционален фон дават аргументирани отговори. По-същественото е това, че изследваното от лекаря увреждане върху тялото на тъжителя – в лявата част на гърба, изцяло съответства на описания от свидетеля Д. механизъм за причиняването му – чрез удар, нанесен в момент, в който двамата мъже решили да си тръгнат и се обърнали с гръб към подсъдимия. А последното, в съпоставка с признанието на С. че действително е държал пръчка в ръката си, с която преди това е прогонвал кравите, няма как да не аргументира достоверност на изводимите от показанията на Д. сведения, сочещи подсъдимия като автор на няколко замаха, единият от които попаднал в гърба на тъжителя, вторият върху пръстите на ръката му, а следващият неволно засегнал дясната част от главата на намесилата в конфликта Х. С., целяща да предпази **** от нападението на обърналия се вече към него явно ядосан тъжител. Показанията на свидетеля Ю. М., разговарял с двете групи спорещи лица непосредствено след инцидента, както и показанията на свидетелката Х. Д., констатирала нараняването върху гърба на ***** си веднага след завръщането му от мястото на конфликта, са допълнително основание разказаното от А. Д. да бъде прието вярно, а от друга страна – показанията на свидетелката Х. Х., забелязала при срещата си с Ф. и Х. С. носените от тях предмети /въже, брадва и тояга/ са косвен показател за уклончивостта и целенасочената избирателност, която бележат обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С., съдържанието на които не обяснява безспорно причиненото на тъжителя нараняване, нито описва с нужната фактическа обогатеност механизма, довел до увреждането в областта на главата на Х. Опитите на защитата да дискредитират показанията на горепосочените свидетели било заради заинтересованост, било заради несъответствие с показанията им по друго дело /очевидно се има предвид НЧХД № 139/2018 г. на РС-Крумовград/ са неуспешни, както защото сама по себе си роднинската връзка не може да бъде показател за лъжливо свидетелстване при липса на допълващи този довод сведения или при наличието на изключващи я основания, каквито в случая е установената кореспонденция с други доказателствени източници, така и защото дадени по друго наказателно производство показания не биха могли да бъдат обсъждани по настоящото дело поради отсъствието на каквато и да е процесуална възможност за приобщаването им към обсъждания доказателствен материал. Всъщност последното касае и изготвените по посоченото предходно частно наказателно производство експертизи, посредством обсъждането на които и чрез неразбираеми за съда доводи защитата внушава необективност, променливост или неубедителност на изслушаното пред въззивния съд медицинско заключение. Отново следва да се посочи, че сравняването на несъбрани по надлежния ред и в същото наказателно производство експертни мнения, макар и изразени от един и същи експерт, не е допустимо, нито е необходимо за целите на доказателсвената дейност, ограничена от въведения в тъжбата предмет и събраната във връзка с него доказателствена съвкупност, в частност с поставените към експерта въпроси по конкретното съдебно следствие и извършените по повод на това изследвания. А важното за предмета на делото заключение на лекаря е, че инкриминираният удар вероятно е нанесен с твърд тъп предмет с удължена цилиндрична форма, какъвто би могъл да бъде оръдие от рода пръчка, тояга, кол. Този експертен извод не само не изключва описания в тъжбата механизъм, но и изцяло импонира както на него, така и на дадените от свидетеля Д. показания, за които вече се посочи отсъствието на причини да бъдат ценени като неверни или превратно представящи развилите са събития с цел обслужване на обвинителната теза. И отново следва да се отбележи, че при идентична заинтересованост както на свидетеля Д., така и на свидетелката Х. С. оценката за истинност на представеното от тях не може да почива на критерии извън вътрешната им устойчивост и външна консолидираност, а в случая тези два критерия аргументират извода, че разказът на първия от двамата като първичен доказателствен източник намира косвена, но комплексна и единна доказателствена опора, а представеното от втората свидетелка остава изолирано, вътрешно несигурно, детайлно пестеливо и не на последно място несъответно на обясненото от самия подсъдими. Ето защо, окончателното заключение, което се налага, е, че инкриминираното в тъжбата деяние – нанасяне на удар, довел до причиняващо болка увреждане, е доказан, както е доказано, че именно подсъдимият е неговият автор. Затова решението на съда да признае Ф. С. за виновен по предявеното му обвинение се явява правилно.
Съответстваща на закона е и направената от съда правна квалификация на деянието – престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Макар да липсват доводи от защитата в тази насока, то следва да се отбележи, че основания за преквалификация на престъпното поведение не се откриват, тъй като не се установяват нито предпоставките на чл.132 ал.1 от НК (изводи в тази насока обясненията на подсъдимия не налагат, нито показанията на свидетеля Д. аргументират), нито условията на чл.132 ал.2 от НК, наличието на които самото разположение на пострадалия спрямо нападателя изключва.
Видът и размерът на наложеното на подсъдимия административно наказание е безпредметно да бъде коментиран, доколкото след приложение на института по чл.78а ал.1 от НК съдът е наложил минималната предвидена в закона санкция при невъзможност за намаляването й на основанията в ал.5 на чл.78а от НК.
Изложеното мотивира съда да приеме, че атакуваната присъда е правилна. Допълнена с настоящите съображения, тя се явява и обоснована. Доводите на защитата не могат да бъдат споделени и затова атакувания от нея съдебен акт следва да се потвърди. В полза на тъжителя следва да бъдат присъдени деловодните разноски, направени по повод разглеждането на делото от въззивния съд. Те се равняват на 850 лева, съгласно посоченото в представените разписки за плащане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/09.03.2020 г., постановена по НЧХД № 7/2020 г. по описа на Районен съд-Крумовград.
ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Х. С., ЕГН ********** да заплати на тъжителя В. А. А., ЕГН ********** сумата 850 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.