МОТИВИ
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Повдигнато
е обвинение против В.М.И. за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.аот НК
във вр. с чл. 342 от НК във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 5 ал.1 т1 от ЗДвП.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението против подсъдимия,
така както е повдигнато с искане за постановяване на осъдителна присъда.
Подсъдимият
се признава за виновен. Дава обяснения
за изясняване на обстоятелствата по делото.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
На
07.01.2009 г. срещу 08.01.2009 г. подсъдимият В.И. бил на работа като барман
в клуб „Тит Флавий” гр. Пазарджик. По
време на работа той изпил три бири и няколко енергийни напитки.
Около 06.30 часа на 08.01.2009 г. подсъдимият И. свършил работа, качил се на лекия си автомобил „Сузуки Витара” с ДК № С 16 71 ХК, за да
се прибере в дома си в с. Ивайло. Пътувал по четвъртокласен път
37051, посока гр. Пазарджик – с.
Ивайло.
След като
излязъл от гр. Пазарджик в лентата за движение за с. Ивайло, подсъдимият В.И. видял дупка на
пътя. Същият се опитал да я избегне но автомобилът му
занесъл и подсъдимият И. не успял да го овладее. Навлязъл в лентата за насрещно движение. Минал през тревната
площ и се ударил в съоръжение на газопреносната мрежа, като му нанесъл повреди.
Подсъдимият сигнализирал за настъпилото ПТП, като се обадил по
телефона в РПУ Пазарджик и останал
на място до идването на екип на КАТ. При пристигане на ОСГ на подсъдимият В.И.
била взета кръвна проба за изследване.
Бил извършен оглед на местопроизшествие.
Приетата по делото химическа експертиза дава заключение, че в кръвта на подсъдимия В.И. имало
наличие на алкохол 1.46 промила.
От приетата по делото автотехническа
експертиза се
установява, че л.а. „Сузуки
Витара” с ДК № С 16 71 ХК е бил
технически изправен преди настъпване на ПТП и неговото техническо
състояние не е в причинно следствена
връзка с произшествието. Скоростта на автомобила е била около 86 км/ч. Пътният
участък е бил равен и прав с отлична
видимост, нямало наличие на каквито и да
е било физични фактори, препятстващи
праволинейното движение на пътя.
От приетата оценъчна
експертиза се
установява, че общата стойност на нанесените щети на газопреводното съоръжение, собственост на „Хеброс газ” АД, била 7 089.38 лева.
Съдът
възприе описаната фактическа обстановка въз основа на внимателен и обстоен
анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Г., В., изслушаните експертизи и писмените доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Данните
по делото са непротиворечиви и еднопосочни и визират ясно причините за
извършване на деянието, участниците в него, конкретния механизъм на извършване,
предмета на посегателство и неговата стойност.
Съгласно
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съгласно
чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Безспорно
установено е от всички доказателства по делото, които са непротиворечиви, че
подсъдимият е изгубил управление на управляваното от него МПС, което станало
причина за настъпването на ПТП. В резултат на произшествието са причинени
значителни имуществени вреди.
Настъпилите
повреди по газопреносното съоражение са в пряка причинно-следствена връзка с
нарушението на визираните правила по ЗДвП и същите са значителни по смисъла на
чл. 343, ал.1, б. А от НК, предвид изслушаната СТОЕ, която сочи, че са на
стойност 7089.38 лв. Настъпилият
резултат подсъдимият не е предвиждл, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Задължението
му произтича директно от правилата за движение по пътищата, в нарушение на
които е управлявал автомобила.
Безспорно
установено от гласните и писмени доказателства е , че подсъдимият е управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда , а именно 1.46
промила на хиляда.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови своята осъдителна присъда, с която призна
подсъдимият за виновен по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 343 ал. 1
буква "А" от НК, във връзка с
чл. 342 от НК, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 343 б. ал.1
от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанията, съдът съобрази целите по чл. 36 от НК, които следва да се постигат.
Обществената опасност на деянията е висока
предвид възникналата реална опасност от настъпване на взрив в газопреносната
мрежа, което би застрашило живота и здравето на гражданите.
Обществената
опасност на дееца е ниска –същият е неосъждан, с добри характеристични данни.
Като
смекчаващи обстоятелства се прецениха съжалението на подсъдимия, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и обстоятелството, че е е
сигнализирал за случилото се веднага органите на полицията.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете размера на материалните щети настъпили в
резултат на ПТП, както че деянието е извършено в пияно състояние..
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в явно незачитане на установения правов
ред.
След
внимателен и обстоен анализ на критериите по чл. 54 от НК съдът прие, че с
оглед постигане на целите от наказателната репресия по чл. 36 от НК, на
подсъдимия за деянието по чл. чл. 342 от НК, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 5 ал. 1
т. 1 от ЗДвП следва да се наложи наказание четири месеца лишаване от свобода и наказание от три
месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 343 б ал.1 от НК.
Съдът
прие, че с оглед данните за личността на подс. И. не е наложително за
поправянето и превъзпитанието му да изтърпи ефективно наложените му наказания,
поради което и на основание чл. 66 отложи изтърпяването им за срок от по три години.
Съдът
прецени, че наложените по вид и размер наказания с оглед личността на
подсъдимия са достатъчни за неговото поправяне и превъзпитание към спазване на
закона и на добрите нрави, както и за предупредително и превъзпитателно
въздействие върху него и останалите членове на обществото
На основание чл. 343 Г от НК, съдът лиши подсъдимия В.М.И. от право да управлява МПС за срок от една
година, считано от 25.05.2009 г.
На основание чл. 23 от НК съдът определи по отношение на
подс. И. едно общо най – тежко наказание в размер на
четири месеца лишаване от свобода и една година лишаване от
правоуправление на МПС.
На основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
С оглед
изхода на делото в тежест на подсъдимия се възложиха сторените по делото
разноски в размер на 163.00 лв. за експертизи, платими в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните, като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
СЪДИЯ: