Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,14.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
И при участието на секретаря Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното от съдията търговски дело № 1035 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова
молба на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, прекратена без ликвидация в хода на процеса,
поради преобразуване чрез вливане с универсален правоприемник „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана съвместно от всеки двама
изпълнителни директори П. Н. Д., Д. Б.
Ш., А. В. Я., или от прокуриста М. И. В., заедно с изпълнителен директор, чрез Адвокатско
съдружие „Д. и съдружници“, със съдебен адрес:***, с
която са предявени положителни обективно
и субективно съединени установителни искове срещу М.Т.М.,
ЕГН ********** и „Д. П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.Т.М., с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския
закон, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване
наличието на вземане на банката от ответниците в
условията на солидарност за сумата от 191
918,14 лева, представляваща непогасен остатък от главница в общ размер на
226 313,12 лева по сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека
№ 4635/R/2007 от
04.12.2007 година и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.04.2017 година до
изплащане на вземането, както и договорна лихва в размер от 41 536,39 лева, представляваща
сбор от сумите 31 706,09 лева – възнаградителна
лихва за периода от 18.09.2015 година до 21.02.2017 година и сумата от
9 830,30 лева - наказателна лихва за периода от 18.09.2015 година до
24.04.2017 година вкл., както и сумата от 732,33
лева – дължими такси по обслужване на кредита за периода от 18.09.2015
година до 21.02.2017 година-част от дължими такси в общ размер на 2438, 59 лева.
Претендират се разноските направени в заповедното
производство-държавна такса в размер на 4 689,11 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, както и разноските в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че за
вземането си ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците по ч.гр.д. № 25432/2017 г. по описа на
СРС, 87 с-в, въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 417 ГПК. Излага
се, че ответниците подали възражение по чл. 414 ГПК, с което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск относно вземането.
Ищецът твърди, че между него, като
кредитор и първия ответник – кредитополучател /М.М./
е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 4635/R/2007 от 04.12.2007
година, предоговорен с анекс №1А-4635/R/2007 от
15.06.2009 година, анекс №1 от 16.03.2010 година, анекс №2-230/АМR/11 от
01.04.2011 година. Излага, че с №1А-4635/R/2007 от 15.06.2009 година солидарно
с кредитополучателя се е задължил и втория ответник „Д.П.“ ЕООД.
Поддържа, че по силата на договора
за кредит и анексите е предоставил на кредитополучателя /първи ответник/ кредит
в размер на 227 468,38 лева със срок на издължаване до 18.03.2025 година.
Твърди, че просрочените вноски са осемнадесет, дължими в периода от 18.09.2015
г. до 18.02.2017г., а кредитополучателят изпаднал в забава след като
преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главници, лихви и такси
на 18.09.2015 година. С молба /л.106/ представя справка по чл. 366 ГПК.
Ищецът твърди, че на основание чл.
18, б. „В“ от договора за кредит с нотариална покана № 2009 на нотариус В.И.,
рег. № 271 НК, връчена на М.М. на 09.02.2017 година,
банката – кредитор едностранно обявила кредита за предсрочно изискуем, считано
от 22.02.2017 година. Излага, че с връчената нотариалната покана на ответниците
е даден срок от седем работни дни за
доброволно изпълнение на изискуемо задължение по договора за кредит. Поддържа
се, че в срока не последвало изпълнение. Сочи, че поради непогасяване на
задълженията от ответниците, ищецът депозирал посоченото вече заявлението по
чл. 417 ГПК пред СРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №25432/2017
година на 87 с-в на СРС, издадени са заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, срещу които ответниците подали възражение.
Моли съдът да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ищецът има валидно изискуемо вземане от ответниците –солидарни длъжници в размер на: 191 918,14 лева - непогасен остатък
от главница в общ размер на 226 313,12 лева по сключен договор за предоставяне
на кредитна линия с ипотека № 4635/R/2007 от 04.12.2007 година и анекси към
него, законната лихва върху главницата за периода от 25.04.2017 година до
изплащане на вземането, 41 536,39 лева - договорна лихва /включваща сумите от 31
706,09 лева – възнаградителна лихва за периода от
18.09.2015 година до 21.02.2017 година и сумата от 9 830,30 лева - наказателна
лихва за периода от 18.09.2015 година до 24.04.2017 година вкл./, 732,33 лева –
дължими такси по обслужване на кредита за периода от 18.09.2015 година до
21.02.2017 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.05.2019 година въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 25432/2017 г. по описа на СРС, 87 състав.
Представени са писмени
доказателства. Направено е доказателствено искане за ССчЕ.
Претендира разноските направени в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът М.М. чрез
назначения й особен представител е депозирала отговор, с който оспорва
основателността на иска. Сочи, че не са индивидуализирани просрочените вноски,
техния размер и падеж. Заявява възражения за съдържащи се в договора и анексите
към него неравноправни, нищожни клаузи. Поддържа, че по процесния
договор за кредит, кредитополучателят се явява потребител по смисъла на ЗЗП, а
съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските договори са
нищожни. Излага, че порокът засяга отношенията на страните уреждащи размера на
дължимата лихва.
С отговора и уточнителна
молба /л.113 и сл./ твърди, че клаузите на чл.5, ал.4, чл.10, чл. 9, ал.2 и
ал.3 от договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 10
и т.18 ЗЗП, доколкото определения с посочените уговорки променлив размер на
дължима лихва не позволил на кредитополучателя-ответник да прецени
икономическите последици от сключването на договора за кредит и поставили
последния в неравноправно положение. Твърди посочените уговорки да са нищожни
съгласно чл. 146 ЗЗП. Освен това уговорките за дължимите лихви не отговаряли и
на изискванията за добросъвестност.
Поддържа на осн.
чл. 146 ЗЗП да са нищожни и клаузите на чл.3, ал.2 от Анекс №1-4635/R/2007 от
15.06.2009 година и чл.2, ал.4 от Анекс №1 от 16.03.2010 година. Изтъква, че
цитираните клаузи са неравноправни по чл. 143, ал.2, т.10 и т.12 ЗЗП, поради уговореното
с тях право на банката едностранно да променя лихвения процент, без потребителя
да има право да влияе върху решението на банката по новите условия или да се
откаже от договора, в случай че не ги приеме.
Твърди, че клаузите на чл.2 от Анекс
№1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година и чл. 1 от Анекс №1 от 16.03.2010 година са
нищожна поради противоречие със закона, респ. чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Излага, че с
посочените уговорки се допуска прибавяне на изтекли лихви към редовната
главница, практическо се стигало до анатоцизъм, който
е допустимо само в изрично предвидените в закона или подзаконов акт на БНБ.
Сочи, че съгл. чл. 294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
единствено между търговци. Твърди, че анексите към договора са сключени при
приложение на действащата към онзи момент Наредба № 9/03.04.2008 година за
оценките и класификация на рисковите експозиции ма банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /обн. ДВ. бр.
38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008г./, която не предвижда възможност за
капитализиране на просрочени лихви. Излага, че след като олихвяването на
изтекли лихви не било регламентирано с Наредбата на БНБ, то е забранено.
Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като
страна по сделката в физическо лице.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Направени са доказателствени
искания.
Ответникът „Д.П.“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не депозира отговор.
По делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, с
която се поддържа иска. Оспорва се възражението на ответника за наличието на
неравноправни клаузи. Твърди се ЗЗП да е неприложим по отношение на процесния договор за кредит. Поддържа, че са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, в претендирания
размер. Оспорва възражението на ответника за нищожност на клаузи по договора за
кредит и анексите към него, за което излага съображения.
От особения представител на
ответника М.М. е постъпил отговор на допълнителна искова молба, с
който се поддържа отговора, направените с него възражения и твърденията за
приложимост на ЗЗП.
Ответникът „Д.П.“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не депозира отговор по
допълнителната искова молба.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на депозирано от ищеца на
25.04.2017 година заявление по чл.417 ГПК, на 29.05.2017 година е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело
№ 25432/2017 година. Със заповедта е разпоредено длъжниците М.Т.М. и „Д.П.“ ЕООД да заплатят солидарно на
кредитора „Б.П.Б.“ АД сумата от 191 918,14 лева-част от дължима главница
по договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №4635/R/2007 от 04.12.2007
г. и анекси към него, ведно със законна лихва за периода от 25.04.2017 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 31 706,09 лева за периода от 18.09.2016 г. до 21.02.2017 г.,
наказателна лихва в размер на 9 830,30 лева за периода от 18.09.2015 г. до
24.04.2017 г., част от дължими такси по обслужване на кредита в размер на
732,33 лева за периода от 18.09.2015 г. до 21.02.2017г., част от дължими
нотариални такси в размер на 268,60 лева
и 4739,11 лева – разноски по делото, от които 4 689,11 лева – държавна
такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Издаден е и изпълнителен лист
на същата дата – 29.05.2017 година. На 11 .01.2018 година на длъжниците чрез ЧСИ
Илко Бакалов, рег. № 705 в КЧСИ с район на действие РС София е връчена покана
за доброволно изпълнение. На 25.01.2018 година, в
законоустановения двуседмичен срок те са депозирали възражение по чл.414 ГПК, с
което са посочили че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Със съобщение връчено на 26.04.2018
година, ищецът е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето
вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият иск е предявен на 23.05.2018
г., т.е. в законоустановения едномесечен срок и е процесуално допустим.
По делото са приети като писмени
доказателства оригинал на договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №
4635/R/2007 от 04.12.2007 година /л.142-146/, оригинал на анекс №
А1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година /л.147-148/, оригинал на анекс № 1от
16.03.2010 година /л.149-150/ и оригинал на анекс № 2-230/АRМ/11 от 01.04.2011
година /л.151-152/, оригинал на погасителен план към анекс №1 л.153-156/, оригинал
на погасителен план към анекс №2-230/АМR/11
/л.157-160/, нотариална покана /л.16-20/, справка по чл. 366 ГПК /л.108 и сл./,
общи бизнес условия на „Б.П.Б.“ АД /л.116-119, л.123-130, 131 гръб-136/, с
изкл. на общите условия, които не носят подпис на членовете на изпълнителния
комитет на банката и за който съда приема, че не се ползват с не се ползва с доказателствена
сила /л.121, л.122, л.131 лице и л.136 гръб/, приобщено е ч.гр.д. № 25432/2017
г. по описа на 87 с-в на СРС. Изслушани са ССчЕ, ДССчЕ и допълнение към ДССчЕ.
Във връзка с установено от съда в о.с.з./л.164/ несъответствие между представените с
исковата молба заверени копия на анекс №2-230/AMR/11 от 01.04.2011 година
/л.14-15/ и анекс №А1-4635/R/2007 г. от
15.06.2009 година /л.10-11/ с техните оригинали, представените към молба
оригинали на анексите /л.106 и сл./, на осн. чл. 183 ГПК съдът е изключил от доказателствата по делото заверените копия на анекс
№2-230/AMR/11 от 01.04.2011 година /л.14-15/ и анекс №А1-4635/R/2007 г. от
15.06.2009 година /л.10-11/.
Страните не спорят относно
обстоятелството, че М.Т.М. е ползвала банков кредит за предоставяне на кредитна
линия с ипотека № 4635/R/2007 от 04.12.2007 година, който е усвоен, че с три
броя анекси условията са предоговорени, като
солидарно с кредитополучателя се e задължило и юридическото лице „Д.П.“ ЕООД – втори ответник, както и че сумите по кредита и
дължимите по него лихви и такси не са изплатени.
Страните спорят относно обстоятелството
при какви условия следва да се ангажира отговорността на ответниците, с оглед
възраженията за нищожност на част от клаузите на договора и анексите, какъв е
размерът на дълга и настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за
кредит, кредиторът-ищец предоставя на кредитополучателя – първи ответник,
кредит във формата на кредитна линия с лимит 200 000 лева, който се
усвоява по открита на името на кредитополучателя сметка.
Съгласно чл.4 от договора за кредит, кредитополучателят
се задължава да погаси всички свои задължения по ползвания кредит, вкл.
главница, лихви, такси и разноски до края на срока на договора. Срокът за
погасяване е 60 месеца /чл.6/.
С приетото в о.с.з.на 02.06.2020 г./л.232 / основно заключение по ССчЕ, се установява, че кредита по договора в размер на 200
000 лева е изцяло усвоен на 18.12.2007 година /л.181 /. Вещото лице е
констатирало, че за периода от усвояване на сумата по договора от 18.12.2007
година до датата на сключването на първия анекс от 15.06.2009 година
кредитополучателят не е погасявал главницата, заплащал е възнаградителна
и наказателна лихва, както и такси /л.181, л.185 и л.187/. Падежът на вноските
по задължението е 18-то число на съответния месец.
Съгласно чл.9, ал.2 от договора за
кредит, дължимата от кредитополучателя годишна лихва за пoлзвания кредит включва стойността
от тримесечния SOFIBOR плюс надбавка 6
%, като стойността на тримесечния
SOFIBOR се актуализира през първия работен ден на всеки месец /чл.10/.
От лихвения лист към ДССчЕ
/л.220/ се установява, че до 17.10.2008 година ищецът е начислявал възнаградителна лихва в договорения размер /тримесечния SOFIBOT + надбавка 6%/, като от 17.10.2008
година е започнал да начислява надбавка в размер от 6,75 %, при договорена от
6%. Съгласно чл.22 от договора кредитополучателят е приел без възражение ОУ на
банката, където в чл.2.2, ал.5 /л.131 / се съдържа правото на банката
едностранно да променя приложимия към договора лихвен процент в неговата цялост
и/или всеки негов компонент. С чл.2.2, ал.6 от
ОУ на клиента е дадена възможност при несъгласие с едностранната промяна на
лихвения процент да погаси предсрочно кредита, без да заплаща такси за
предсрочно погасената сума. По изложените съображения, съдът приема
заключението на вещото лице, че ищецът е начислявал възнаградителната
лихва съобразно лихвените проценти в
договора за кредит и анексите към него, без разлика между начислената и
събраната възнаградителна лихва по уговореното с договора /л.184 –задача 7/.
С допълнението към допълнителната ССчЕ /л.219/ се установява, че по договора за кредит
банката е актуализирала лихвения процент всеки месец със SOFIBOR от първия ден
на съответния месец.
Съгласно чл.5, ал. 4 от договора,
размерът на месечната вноска за погасяване на дължимата лихва подлежат на
актуализация с оглед актуализацията на стойността на SOFIBOR, за което банката
уведомява кредитополучателя.
В чл.9, ал.3 от договора, страните са се
договорили, че при просрочие на дължимата главница по
кредита или предсрочна негова изискуемост, дължимата от кредитополучателя лихва
по чл.9, ал.2 се увеличава автоматично с наказателна надбавка от 10 %. По
отношение на наказателните лихви вещото лице констатира, че ищецът ги е
начислявал съобразно лихвените % в договора за кредит, без разлика между
начислената и наказателна лихва по уговореното с договора /л.184 –задача 7/.
С чл. 11, б. „б“ от договора страните са
приели, че кредитополучателят заплаща годишна такса в размер от 0,25% върху
първоначално отпуснатия кредитен лимит. Кредитът е обезпечен с учредена в полза
на банката ипотека върху собствени на кредитополучателя имоти /чл.15/.
В чл.18 от договора страните са
договорили, че кредитът може да бъде обявен за изискуем едностранно от банката
и преди края на уговорения срок, без да е необходимо уведомление или покана в
случай на непогасяване в срок на дължима месечна вноска /б. „в“/, при неизпълнение
от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора /б. „д“/ както и при нарушение на условията по раздел V-ти и VII от договора /б.
„е“/.
Вещото лице констатира /л.161 и л.187 /,
размер на текущите задължения по договора за кредит към датата на подписване на
първия анекс от 202 053,16 лв./ л.183/, като сумата от 2 053,16 лв. –текуща
възнаградителна лихва е погасена с реално плащане на
16.06.2009 година /л.192/ и считано от 16.06.2009 година остатъчната редовна
главница по кредита е актуализирана на 207 674,54 лева - договорения с първия
анекс размер /л.183 ССчЕ-приета без възражения след
допълнителни уточнения по ДССчЕ/.
С анекс №1А-4635/R/2007 от 15.06.2009
година, анекс №1 от 16.03.2010 година, анекс №2-230/АМR/11 от 01.04.2011 година
страните предоговорили условията по кредита, като
солидарно с кредитополучателя се е
задължил и вторият ответник „Д.П.“ ЕООД.
С анекс №1А-4635/R/2007 от 15.06.2009
година главницата по кредита нараснала на 207 674,54 лева чрез капитализиране
на просрочено задължение. Новата главница се формира от усвоената главница по
кредитната линия и текущо задължения по конкретна кредитна карта с титуляр
кредитополучателя /чл.1 и чл.2 и л.232/.
Видно от допълнителното заключение по ССчЕ, прието по делото и неоспорено от страните след
уточнения по ДССчЕ , към деня следващ сключването на
анекса - 16.06.2009 година, размерът на усвоената главница е 207 674,54
лева /л.208/.
Съгласно чл.3,ал.1 от анекса,
договореният годишен лихвен процент е в размер на тримесечния SOFIBOR плюс надбавка 6.75%.
Вещото лице констатира, че банката
променя метода на прилагане на тримесечния SOFIBOR /л.232, л.219/, като от
16.06.2009 година го актуализира на тримесечие със стойността на индекса към
първия работен ден на съответното тримесечие, а не всеки месец.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че банката е прилагала по-висок %
SOFIBOR
от договорения между страните. Видно от ДССчЕ /л.194,
л.220/ и приложение №2 /л.220/ за периода от сключване на първия анекс до
подписване на втория лихвената база съдържа стойност по-голяма от 3 SOFIBOR, поради което от банката е приложен
отрицателен размер на договорената надбавка.
С чл.3, ал.3 страните приели, че банката
има право да промени едностранно приложимия към договора лихвен % в неговата
цялост и/или всеки един от неговите
компоненти (напр. индекс, база, надбавка и т.н.), независимо от техния вид и
наименование в случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от
страна на банката обуславят такава промяна или наличие на предпоставките,
посочени в ОУ на банката. Същото право е предвидено и в чл.2.2, ал.5 от
изменените ОУ на банката, изрично приети от страните с чл.13 от анекса.
Кредитополучателят се задължил да
заплаща на банката годишна такса в размер от 0,2% върху остатъка от кредита за
всяка следваща година /чл.4/. Срок на издължаване е определен на 156 месеца със
156 месечни вноски на предварително уговорена дата от месеца /чл. 5,ал.1 и чл.9/.
С чл.7 е уговорена наказателна лихва от
10%, дължима при забава в плащането на някоя от вноските от кредитополучателя,
както и при предсрочна изискуемост на
кредита.
Вещото лице установи /л.184 – задача 7/, че ищецът е начислявал наказателна лихва, съобразно
лихвените % в анекса.
В чл. 10 страните приели, че банката има
право да обяви кредита едностранно за предсрочни изискуем при неизпълнение от
керитополучателя не изпълнява свое задължение по този или друг договор с
банката или свързано на банката дружество.
Със справката /л.163 / и допълнителната ССчЕ /л.192/ се установи, че към 15.03.2010 година /деня
преди сключване на втория анекс/ длъжникът е извършвал погашения на главница по
първия анекс от 15.06.2009 година, в общ размер на 2 910,39 лв. Остатъкът от
непогасената редовна главница преди следващия анекс е 202 909,32 лева, а размерът
на всички незаплатени задължения при намален за периода % на дължима възнаградителна лихва е 24 559,06 лева /по подробно
уточнени суми от вещото лице на л.231 гръб, л.211 и л.187 гръб и л.191/.
Със сключен между страните последващ анекс №1 на 16.03.2010 година към договора за
кредит, главницата по кредита е увеличена с 24 559,06 лева вследствие на реструктуриране
на кредита, като на датата на сключения анекс е закрита заемна старата сметка
на кредитополучателя и е открита друга /л.191-192, отг. по въпрос 1 от ДССчЕ/. Установи се, че сумата на увеличението е размера на
всички дължими и незаплатени суми по кредита към датата на сключване на анекса.
Това е последния анекс, с който размерът на главницата се предоговаря.Съгласно
чл. 1, ал.2 от анекса общата сума на главницата нараснала на 227 468,388 лева, със
срок на издължаване 180 месеца, определен по чл.6 и с падеж на вноските по
погасителен план 18-то число на съответния месец /л.153, л.211 и сл./.
Предвид подробно изяснения от вещото
лице механизъм на формиране на главницата по този анекс /л.231 гръб, л.211 и
л.187 гръб и л.191/, неоснователно е възражението на ответника за неясно
увеличаване на главницата до сумата от 227 000 лева.
В чл.2, ал.1 на анекс № 1 страните
договорили годишен лихвен процент в размер на 11.411% равен на базовия лихвен
процент на банката за кредити плюс надбавка от 3.911%, при базов лихвен процент при подписване на анекса 7.5%. С
чл.2, ал.3 от анекса, страните въвели 12 месечен гратисен
период, през който кредитополучателят не дължи погасяване на главницата и заплаща
лихвен процент в намален размер от 4.28%. Страните са се договорили, че банката
има право да промени едностранно лихвения процент по договора в неговата цялост
и/или всеки един от неговите компоненти, в случай че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на
банката обуславят промяната или при наличие на предпоставките в ОУ на банката
/чл.2, ал.4/.
Видно от справката към ДССчЕ /л.211 и сл./, в гратисния
период ищецът е начислявал уговорения намален лихвен размер от 4.28% и
надбавката съответна на уговореното, като до 08.03.2011 година ищецът
начислявал и по-ниска надбавка в размер 3,28 % /л.211-215/.
С чл.4 от анекса, годишният процент на
разходите, дължими от кредитополучателя е определен на 12,2683 %.
С разпоредбата на чл.7 от анекса,
страните приели, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
в случай че кредитополучателят не изпълни свое задължение по този или друг
договор с банката или свързано на банката дружество.
Вещото лице е установило, че към датата
на последния трети анекс/01.04.2011г./ размерът на редовната главница е
226 872,38 лева, при общ размер на дълга от 228 094,89 лева /л.215 към ДССчЕ/.
Със сключеният трети и последен анекс
№2-230/АМR/11 от 01.04.2011 година страните предоговарят
срока на издължаване на договора, определен на 167 месеца от датата на
подписване на анекса /чл.7/ и падеж по погасителен план 18-то число на
съответния месец /л.153 и сл./.
С чл. 1 от анекса е въведен нов 6
месечен гратисен период, през който плащания по
главницата не се дължат. Годишният процент на разходите, дължими от
кредитополучателят към датата на анекса е определен на 12,2517 % . С чл.8 от
анекса, банката запазва правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Видно от справката към приетата ДССчЕ/л.215 и сл./ кредиторът ищец е начислявал възнаградителна лихва в размер от 11,411 %, приложима между
страните съгласно уговореното с предходния анекс от 16.03.2010 г./ л.149/ и непредоговорена с последния анекса от 01.04.2011 година.
Същото се отнася и за надбавката от 3,911 %, базовият лихвен процент от 7,5% и
наказателната лихва.
И по отношение на този анекс вещото лице
констатира, че банката променя метода на прилагане на тримесечния SOFIBOR
/л.232, л.219/, като го актуализира на тримесечие със стойността на индекса към
първия работен ден на съответното тримесечие, а не всеки месец.
Не се установи общия размер на
главницата да е увеличен от ищеца с просрочена вноска с падеж 18.11.2011
година, 21.02.2011 година и 19.12.2011 година. Вещото лице констатира
/л.192-194 по въпрос 1,8 и 10от ДССчЕ/, че кредитът е
станал редовен с прехвърлянето на просрочените вноски и отразяването им като
„отложени“.
Не се установи възражението на ответника
за липса на индивидуализация на дължимите вноски по договора за кредит. Видно
от представените оригинали на погасителни планове /л.153-160/ вноските са с
уточнен падеж, индивидуализиран размер на главница, лихва и остатък към
следващия падеж. Освен това към ДССчЕ вещото лице е приложило
лихвения лист/л.203 и сл./, където задълженията са описани по пера от датата на
сключване на договора до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК.
Претендираните с ИМ суми се
установиха по размер с приетите по делото експертизи. Видно от ССчЕ/л.181/ приета без възражения след направените
уточнения с ДССчЕ, размерът на дължимата главница към
24.04.2017 година е 226 313,12 лева,
при последно плащане на вноска от 559,26 лева на датата на падежа й 18.04.2011
година. В периода 18.05.2011- 08.10.2011 година е действал гратисен
период, поради което вещото лице установява, че първата просрочена вноска е с
падеж 18.11.2011 година. За претендирания период от 18.09.2015
г. до 21.02.2017г. просрочените вноски, видно от погасителния план /л.158/ са
18 на брой, с падежи: 18.09.2015г., 18.10.2015г., 18.11.2015г., 18.12.2015г., 18.01.2016г.,
18.02.2016г., 18.03.2016г., 18.04.2016г., 18.05.2016г., 18.06.2016г., 18.07.2016г.,
18.08.2016г., 18.09.2016г., 18.10.2016г., 18.11.2016г, 19.12.2016г., 18.01.2017г.,
18.02.2017 г. /л.158/
Неплатената наказателна лихва за периода
18.09.2015 година – 24.04.2017 година е в размер на 9 831,26 лева, над претендирания от ищеца размер с ИМ - 9 830,30 лева /л.3/.
По делото се установи,че размерът на
неплатената възнаградителна лихва за претендирания в исковата молба период е 31 706,09 лева
, и е съответен на търсения от ищеца.
Вещото лице констатира и неплатените
годишни такси за управление в общ размер на 732,33 лева, съответен на исковата
претенция /л.4/.
Видно от приетата и неоспорена след
направените уточнения ССчЕ /л.4/, след датата 24.04.2017
година, към която дата ищецът е изчислил вземанията си, преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК не са постъпвали плащания за погасяване на
задълженията по кредита.
Между страните
не се спори, че на 10.02.2017 година /л.20/ на ответниците редовно и лично е връчена
нотариална /л.16 и сл./ от ответника, с която на първите е даден срок от седем
работни дни за изпълнение на просрочени с повече от 90 дни задължения по процесния договор за кредит и анексите към него, с
предупреждение, че при неизпълнение и след изтичането на срока, ищецът ще обяви
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалните покани са връчени на посочените в
анексите адреси, който за солидарния длъжник съвпада със седалището и адреса на
управление на търговеца, обявен по партидата на търговеца в Търговския регистър
към Агенция по вписванията /л. 151 и л.147/. Връчването е осъществено чрез
помощник нотариус Н.П.по заместване на нотариус В.И. -нотариус в РС-София
рег.№271, т.е от лице с делегирана компетентност за извършване на предвидената
в процесуалния закон процедура. В чл.8 от последния анекс №2-230/AMR/11 от 01.04.2011 година е уговорено право на банката
едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем /л.152/.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявени са положителни субективно
съединени установителни искове с правна квалифицира чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за установяване на вземане на ищеца
срещу ответниците, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от
длъжника в срок възражение. Видно от приложеното ч.гр.д. № 25432/2017 г. по описа на СРС,
исковете са подадени в преклузивния срок. Налице е и процесуална легитимация на страните. Правният
интерес на ищеца е обоснован от вида на търсената защита.
Предсрочната изискуемост на договора за
банков кредит има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, както и за това, че преди да упражни правото
си да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение банката
кредитор трябва да е уведомила длъжника за решението си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което в случая е сторено.
В тежест на ищеца е да докаже главно и
пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че
вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответниците е
да докажат всички възражения срещу вземането, включително и нищожност на
оспорените уговорки по договора и анексите към него.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за
която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски
сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
За да се уважи предявения иск по делото
трябва да бъде установено, че длъжниците са неизправна страна по договора за
банков кредит и анексите към него, респ. че не са изпълнил задължението си по
чл.430 ал.1 от ТЗ да върнат в уговорения срок заетата парична сума и дължимите
лихви, както и да погасяват задълженията по кредита, съобразно договореното с
договора за кредит и анексите към него.
На първо място съда дължи произнасяне по
направените от ответника правоизключващи възражения за нищожност по смисъла на
чл. 146 ЗЗП, на разпоредбите по чл.5, ал.4, чл.10, чл. 9, ал.2 и ал.3 от
договора за кредит, свързани с договорените възнаградителна
и наказателна лихва;чл.3, ал.2 от Анекс №1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година и
чл.2, ал.4 от Анекс №1 от 16.03.2010 година, свързани с правото на кредитора
едностранно да променя договорения лихвен процент по кредита.
Обхвата на защита, който е предоставен
от Закона за защита на потребителите е само в отношенията търговец -
потребител. Съгласно § 13, т. 1 от ДРЗПП "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 12 е посочено, че
„финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в
т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека” – т.е. кредитите, обезпечени с ипотека,
какъвто е настоящият, се включват в обхвата на приложното поле на ЗЗП.
Кредиторът е търговец, който предоставя
кредита по повод упражняваната от него търговска дейност, кредитополучателят е
физическо лице, по кредит предназначен за лични нужди, а солидарният длъжник е юридическо
лице, което не придобива стоки или услуги по договора, а встъпва в чуждо
задължение, като отговоря солидарно за същото. Предвид това, че солидарният
длъжник е заявил,че е съгласен с всички условия на договора и анексите към
него, от които произтичат задълженията, в които встъпва, съдът приема,че той се
задължил при същите условия, като кредитополучателя, договорът и анексите попадат
в обхвата на разпоредбите на ЗЗП, респективно на Глава Четвърта, раздел III „Нелоялни
търговски практики", чл. 686 - чл. 68м от ЗЗП и Глава Шест „Неравноправни
клаузи в потребителските договори", чл. 143 - 148 от ЗЗП.
В случая законът използва понятието
потребителски кредит в тесен смисъл и отнася негово приложение към определени
видове договори за кредит, което определено не означава, че договорът за
кредит, обезпечен с ипотека, няма характер на договор, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗЗП. Точно обратното –
ЗЗП изрично предвижда, че спрямо договорите за кредит, обезпечени с ипотека, са
приложими правилата на ЗЗП.
На вещото лице е предоставен лихвен лист,
който видно от ДССчЕ представлява извлечение от
информационната система на банката и показва цялостното движение по кредита по
компоненти, дни и начислени суми. Съдържа се начина на определяне на
договорения лихвен процент за възнаградителна и
наказателна лихва, както и начина на функционирането им. В отделни колони са посочени
компонентите от които се образува лихвената база, надбавката, лихвените дни и
договорените лихвени проценти.
Възраженията на ответника са, че по
клаузите на чл.5, ал.4, чл.10, чл. 9, ал.2 и ал.3 от договора за кредит, чл.3,
ал.2 от Анекс №1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година и чл.2, ал.4 от Анекс №1 от
16.03.2010 година не са индивидуално договорени и поставят ответника в
неравноправно положение.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една
уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради
което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите
критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП такива клаузи
са нищожни, като противоречащи на закона, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Според практиката на ВКС, /така Решение
№ 236 от 20.12.2016 г., постановено по т. д. № 3082/2015 г., II т. о., ТК/,
уговорената неиндивидуално клауза в общите условия към договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице е нищожна в случая, когато клаузата
предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга при промяна в
пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява. Според
Върховния съд клауза, при която е предвидено единствено възможност за
нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент,
без да включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на
лихвения процент (при същата методика, по която се извършва увеличението на
цената), би могла да доведе до значително неравновесие между правата на
потребителя и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси базовият лихвен
индекс би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и
цената на услугата по банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена
бъде запазена при последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би
довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.
Съдът счита, че включването на спорните
клаузи в договора и анексите
чл.5,
ал.4, чл.10, чл. 9, ал.2 и ал.3 от договора за кредит, чл.3, ал.2 от Анекс
№1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година и чл.2, ал.4 от Анекс №1 от 16.03.2010
година, предмет на установителния иск са в резултат
на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение
на тяхното съдържание и се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146,
ал.2 ЗЗП. Годишният лихвен процент е определен като сбор от базов лихвен
процент – тримесечен SOFIBOR с надбавка в конкретен размер, вкл. в рамките на гратисните периоди. От систематичното тълкуване на клаузите
по договора и анексите се извлича, че страните са наясно с променливия индекс
на величината SOFIBOR, от където произтича и съгласието за актуализирането му
по чл. 10 от договора. Не сме изправени и пред липса на реципрочност,
тъй като съответно на стойността на тримесечен SOFIBOR годишният лихвен процент
може да бъде увеличаван или намаляван, без ограничение само до опцията само за
нарастването му.
Несъстоятелни са доводите на ответника,
че ищецът не е можел да формира извод за крайната цена на кредита. Представени са подписани от ответниците погасителни
планове относно размера на всяка една от погасителните вноски –главница и
лихва, както и нейния падеж. Банката е изпълнила задължението и по чл.58, ал.1,
т.2 от ЗКИ да включи в съдържанието на договора лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
При
сключването на договора на ответниците е било известно при какви критерии се
извършва периодичното актуализиране на лихвения процент, поради което съществува
законова пречка за прогласяване нищожността им с оглед разпоредбата на
чл.146,ал.1 ЗЗП /така Определение №72 от 13.02.2013 г.т.д.№802/2012 год.,ВКС,ТК
2-ро т.о/.
Клаузите по чл.5, ал.4, чл.10, чл. 9,
ал.2 и ал.3 от договора за кредит, чл.3, ал.2 от Анекс №1-4635/R/2007 от
15.06.2009 година и чл.2, ал.4 от Анекс №1 от 16.03.2010 година са конкретни,
ясни и индивидуално определени, поради което съда счита, че не са неравноправни
и нищожни.
По възражението за нищожност на клаузите
, даващи право на банката едностранно да променя годишния лихвен процент:
Неравноправни са клаузите, които дават
право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят
в такива случаи да има право да се откаже от договора /чл. 143, ал.2.т.12 ЗПП/,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, са неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143, т.12 от Закона за защита на потребителите/в сила от 10.06.2006 г./. В
разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар или от държавен регулатор. Тогава търговецът и доставчикът
на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като
увеличението на престацията не зависи от неговата
воля.
За да се прецени дали клаузите отговарят
на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/. Потребителят следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин /така Решение № 236
от 20.12.2016 г., постановено по т. д. № 3082/2015 г., II т. о., ТК, Решение на
С. от 21 март 2013 г. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока /така решение на С. от 14 юни
2012 г. по дело С-618/10/. При съмнение, съдът има право да тълкува тези клаузи
по благоприятен за потребителя начин /чл.147, ал.2 от ЗЗП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и
услугата/чл.145, ал.1 от З./.
При отговорите на поставените по-горе
въпроси, съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл.3, ал.3 от Анекс
№А1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година; чл.2,ал.4 от анекс №1/16.03.2010 г.,
банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент по кредита
в неговата цялост или всеки един негов компонент, независимо от техния вид и
наименование, в случай че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от
страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките
посочени в ОУ на банката. Понятието „пазарни условия” само по себе си е твърде
общо. Пазарните условия, при които се извършва кредитната дейност на
търговските банки се регулират от Българската народна банка/чл.2, ал.6 ЗБНБ/.
Регулирането се извършва посредством наредба, в която се определят
задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат,
методите на изчисляването им и условията на заплащане на лихви върху тях, както
и на наказателни лихви /чл.41 от ЗБНБ/. Съгласно чл.35 ЗБНБ, БНБ обявява
основния лихвен процент и го обнародва в „Държавен вестник”. Този лихвен
процент отразява и размера на инфлацията. Следователно клаузите на чл.3, ал.3
от Анекс №А1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година; чл.2,ал.4 от анекс №1/16.03.2010
г.,
съдържат
достатъчно ясна и разбираема за кредитополучателя информация за условията и
начина на изменение на размера на лихвения процент по обезпечения с ипотека договора
за кредит. Въз основа на публични данни за измененията на основния лихвен
процент в страната и условията на банковата регулация върху търговските банки ответникът
би могъл да установи дали са налице основанията за изменение на размера на
лихвения процент по неговия договор. В действителност с чл. 33а от Закона за
потребителските кредити на кредитора е вменено задължение да прилага референтен
лихвен процент по определена от него методика, но това му задължение е въведено
с ДВ, бр.58 от 2010 г. и не е съществувало към момента на сключване на анексите
от 15.06.2009 година и 16.03.2010 г.
По тези съображения настоящата инстанция
приема, че клаузите по чл.3, ал.3 от анекс №А1-4635/R/2007 от 15.06.2009
година; чл.2,ал.4 от анекс №1/16.03.2010 г., между страните се съдържат
достатъчно ясни и разбираеми условия за промяната на размера на лихвения
процент по кредита. Тези условия са външни и независещи от търговската банка, а
са предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата
дейност. Предвид изложеното спрямо клаузите на чл.3, ал.3 от анекс
№А1-4635/R/2007 от 15.06.2009 година; чл.2,ал.4 от анекс №1/16.03.2010 г. се
прилага изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което тези клаузи не
са нищожна, а възражението е неоснователно.
Неоснователни са възраженията на
ответника за липсата на възможност за капитализиране на лихвите и непогасената
главница по подписаните анекси. Страната твърди нищожност на клаузите на чл.2
от № А1-4635/15.06.2009 г. и чл. 1 анекс
№ 1/16.03.2010 г., поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 ЗЗД /л. 82 и
114/. Както ответника правилно е отбелязал с приета Наредба №9 от 03.04.2008
година за оценка и квалификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфичните провизии за кредитен риск, обн.Дв.,
бр.38 от11.04.2008 г., липсва забрана между страните да бъде уговорена
възможност за капитализиране на лихви. Страните в процесния
случай са договорили, че редовния дълг включва редовно главница, просрочена
главница, уговорили са промени в условията на договора, поради което при липса
на изрична забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а
лихвата е начислена върху тази преструктурирана главница. Не може да се
приеме,че е налице анатоцизъм, тъй като с подписване
на два анекса по договора е преструктуиран дълга или
експозицията, съгласно чл.13 от Наредба №9/03.04.2008 г. Не е спорно, че
кредитополучателят е изпълнявал първоначално поетите задължения, а впоследствие
в забавил изпълнението, поради което се е стигнало до преструктуиране
на кредита. С него всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е
допълнително за кредитополучателя и встъпилия в дълга солидарен длъжник и по
необходимост е свързано с неизпълнение на вече договореното. Налице е
постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който след като е преструктиран се дължи от ответниците, а всяко неизпълнение
на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По отношение на
исковете за установяване съществуване на вземанията:
По делото
безспорно се установи, че между страните са действали процесния
договор за кредит и трите споразумения към него. Вещото лице установява, че
кредитът по договора и анексите към него е изцяло усвоен, като сумата по
договора от 200 000,00 лв. е отпусната по разплащателна сметка с титуляр М.М. /л.183/. Сумата по първият анекс № А1-4635/15.06.2009 г.
в размер от 207 674,54 лева е усвоена и представлява увеличаване размера на
непогасената по договора главница от 200 000 лева плюс допълнително усвоена
сума от 7 674,54 лева преведена от банката за закриване на задължения по
кредитна карта с титуляр М.М. /л.232, л.161 гръб и
л.181/.Сумата по втория анекс № 1/16.03.2010 г. / е в размер от 227 468,38 лева
е изцяло усвоена, представлява реконструкция на кредита по предходния анекс.
Дължимата главница от 202 909,32 лева е увеличена с всички дължими по кредита
суми в общ размер от 24 559,06 лева /л.191 ДДСчЕ и
л.231 гръб/.
Съобразно
приетото основно и допълнително заключение по ССчЕ,
съдът възприема посочените от вещото лице изчисления на дължимите от
ответниците суми по кредита към датата на подаване на заявлението : главница от
226 313,12 лева, неплатена възнаградителна лихва от
31 706,09 лева за периода от 18.09.2015 г. до 21.02.2015 г., неплатена
наказателна лихва от 9 831,26 лева за периода от 18.09.2015 г. до 24.04.2017
г., неплатени годишни такси за управление от 732,33 лева за периода от
18.09.2015 г. до 21.02.2015 г.
Установи се
настъпилата предсрочна изискуемост като санкция за неизправността на длъжника
по договора.
Върху главницата се дължи и законната
лихва от предявяване на иска 25.04.2017 г.-датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, тъй като само в хипотезата на разглеждане на иск по чл.422 ГПК, подаване
на заявление има характера на искова молба.
Съдът констатира разлика в претендирания с исковата молба размер на наказателна лихва
и установения от вещото лице, като ищецът е заявил по-нисък размер спрямо
установения в ССчЕ, поради което в тази част искът на
банката ще бъде уважен до претендирания по-нисък
размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес.
Предвид горното претенцията на ищеца е
изцяло основателна, в размера посочен в исковата молба,
съответно заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
По разноските
С
оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски - сторените в исковото
производство и тези направени в заповедното. Приложен е списък за разноски по
чл.80 ГПК. Доказаха се реално заплатени разноски за държавна такса 4 699, 07
лв., разноски в размер на 250,00 лв. за възнаграждение на вещото лице в
исковото производство, 6 219,10 лева – разноски за особен представител.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде
валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило делото
пред съответната инстанция, като в този срок следва да са представени и
доказателства за направените разноски. По делото не бе представен договор за
правна помощ, съдържащ уговорка за заплащането на възнаграждение на
упълномощения адвокат и в какъв размер с вписване за извършено в брой плащане, а
от представеното платежно нареждане и фактура не се установява , че
възнаграждението от 3096, 06 лева е изпратено за процесуално представително по
настоящото дело.Поради изложеното разноски за адвокатско възнаграждение на
ищеца не следва да се присъждат.Поради изложеното на ищеца следва да се
присъдят разноски в исковото производство общо в размер на 11 168, 17 лева.
Съгласно указанията в т.11г на ТР №4 на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответниците следва
да бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски
в заповедното производство в размер на 4 689,11 лв. за ДТ и 50 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД , предявени от „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *******, в хода на процеса прекратен търговец без ликвидация поради
преобразуване чрез вливане с универсален правоприемник „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявана съвместно от всеки двама от изпълнителните директори П. Д., Д.Ш.и А. Я., или от прокурист, заедно с изпълнителен
директор, че М.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***1 и „Д.П.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя М.Т.М., дължат
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, като
универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, следните суми по сключен договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 4635/R/2007 от 04.12.2007 година и анекс №1А-4635/R/2007 от
15.06.2009 година, анекс №1 от 16.03.2010 година, анекс №2-230/АМR/11 от
01.04.2011 година , а именно: :1)
сумата от 191 918,14 лева – част от главница в общ
размер на 226 313,12 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК- 25.04.2017 година до окончателното
изплащане; 2) сумата от 31 706,09 лева
– възнаградителна лихва за периода от 18.09.2015 година
до 21.02.2017 година, вкл. ; 3) сумата
от 9 830,30 лева - наказателна лихва
за периода от 18.09.2015 година до 24.04.2017 година, 4) сумата от 732,33 лева – дължими такси по обслужване на кредита
за периода от 18.09.2015 година до 21.02.2017 година- част от дължими такси в
общ размер 2438, 59 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 29.05.2017 година по
ч.гр.д.№25432/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН ********** с адрес: ***1 и „Д.П.“
ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя М.Т.М., солидарно
да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, универсален правоприемник на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените разноски в исковото
производство в размер на 11 168,17
лв. , от които 4699,07 лева за държавна такса, 250 лева за депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и разноски за особен представител на ответника-
6219, 10 лева, както и разноските, направени в заповедното производство по
ч.гр.дело № 25432/2017 година по описа на СРС, 87 състав в общ размер на 4 739,11 лева, от които 4 689,11
лева - държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.