Присъда по дело №1080/2019 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД № 1080/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против М.Б.Д., ЕГН: ********** за това, че на 07.02.2019 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло 1,54 гр. със съдържание на активен компонент 7,1 теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/ на стойност 9,24 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК;

със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на подсъдимата К.П.Н., ЕГН: ********** за това, че на 07.02.2019 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, както следва: амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр., със съдържание на активен компонент 19 тегловни % амфетамин, на стойност 25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр., със съдържание на активен компонент 26 тегловни % амфетамин, на стойност 49,20 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че самопризнанието на всеки от двамата подсъдими се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение против двамата подсъдими, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали и самопризнанията на подсъдимите. Предлага на съда да приема за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от двамата подсъдими. Обосновава наличието на предпоставките за освобождаване на подсъдимия Д. от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“, за което взема становище, че следва да се индивидуализира в размер на 1 000 лева. Поддържа деянието на Д. да не е малозначително по чл. 9, ал. 2 от НК. За извършеното от подсъдимата Н. деяние предлага на съда да приеме, че същото не представлява маловажен случай, като обръща внимание на голямото количество амфетамин, открит у подсъдимата, както и на установените данни за предходно държане на наркотични вещества. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и да не бъде налагано по-лекото предвидено наказание глоба. Сочи, че следва да бъде приспаднато времето, през което Н. е била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Досежно разпореждането с веществените доказателства моли същите да бъдат отнети в полза на държавата, а сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на двамата подсъдими.        

Защитникът на подсъдимия Д. – адв. П., пледира фактическата обстановка да е такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия. Моли нейният подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, което предлага на съда да бъде квалифицирано като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли в тази връзка да бъдат съобразени от съда чистото съдебно минало на подсъдимия Д., признанието му на вината и добрите му характеристични данни. При условията на евентуалност моли подсъдимият Д. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, което да бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер от 1 000 лева. По отношение на разпореждането с веществените доказателства предлага да бъдат отнети в полза на държавата, след което унищожени по предвидения за това ред.

Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си и заявява, че съжалява за извършеното престъпление. С последната си дума моли да бъде оправдан, а ако не, да му бъде наложена глоба.

Защитникът на подсъдимата Н. – адв. Г., пледира извършеното от Н. деяние да е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимата. В условията на евентуалност, поддържа деянието да съставлява маловажен случай и моли да бъде приложен от съда привилегированият състав на ал. 5 на чл. 354а от НК. Твърди инкриминираното наркотично вещество, за което се твърди да е било държано от Н., да е в нисък размер. При преценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца моли да бъдат взето предвид оказаното съдействие от подсъдимата, чистото й съдебно минало, обстоятелството, че тя е ученичка и не е страда от наркотична зависимост. Пледира още деянието да не е било извършено умишлено от подсъдимата. Не взема становище по веществените доказателства и разноските по делото.      

Подсъдимата Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли да бъде оправдана, а ако не, да й бъде наложена глоба.

 

От фактическа страна:

М.Б.Д. е роден на *** ***, б., български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

К.П.Н. е родена на *** ***, б., българска гражданка, живуща ***, с основно образование, ** в СОУ „С. С.“ гр. П., неомъжена, неработеща, неосъждана, с ЕГН: **********.

През месец януари 2019 г. в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив се получила оперативна информация, че подсъдимият М.Д.,***, разпространява наркотични вещества – марихуана, на територията на гр. Пловдив. Установено било, че подсъдимият Д. пребивава на горепосочения адрес, като живеел там заедно с приятелката си подсъдимата К.Н.. Според информацията на адреса подсъдимият Д. съхранявал марихуаната, като оттам евентуално разпространявал същата. За проверка на сигнала от служители на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Пловдив били предприети действия за извършване на проверка на подсъдимия.

На 07.02.2019 г. при проведено наблюдение около адреса на подсъдимия Д. ***, около 18:00 ч. подсъдимият Д. бил забелязан да приближава към входа на блока. Същият бил спрян за проверка от св. Т. и колегите му, като при легитимирането на полицейските служители подсъдимият видимо се смутил и се опитал да избяга, като влезе във входа. На въпрос на полицейските служители има ли забранени вещества в себе си подсъдимият Д. отговорил, че няма. На въпрос има ли забранени вещества в жилището си подсъдимият не отговорил нищо, а видимо се притеснил, като поведението му подсказало, че в жилището има забранени от закона вещи и предмети.

Във връзка с установеното и при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК /одобрено с Разпореждане по ЧНД № 883/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ н.с./ в жилище-апартамент, находящ се в гр. Пловдив,  ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, обитаван от подсъдимия М.Д., при което била открита и иззета суха зелена тревиста маса, която се намирала по дъното на метален гриндер за хранителни добавки и в полиетиленови опаковки, завити една в друга и скрити във вътрешността на дивана в кухнята, като във всички тях миришело на марихуана. Пред полицейските служители подсъдимият Д. отговорил, че тези вещи са негови, но отказал да отговаря на повече въпроси. В протокола за извършеното претърсване и изземване Д. саморъчно написал, че намереното наркотично вещество – марихуана, е негово и за лична употреба.

По време на извършване на гореописаното действие в жилището се прибрала и подсъдимата К.Н., която държала нещо в двете си ръце си. На въпрос на полицейските служители, които по това време се намирали в жилището, какво държи, тя отговорила, че държи амфетамин, който е закупила за лична употреба във връзка с предстоящия й няколко дни по-късно рожден ден. Поради възникналия неотложен случай бил извършен обиск и изземване по реда на чл. 164, ал. 1, т. 1 от НПК на подсъдимата Н. /одобрен с Разпореждане по ЧНД № 882/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ н.с./.

Сухата зелена растителна маса от двата обекта, иззета при претърсването изземването в жилището, представлявала марихуана с общо нето тегло 1,54 гр., със съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол) 7,1 тегловни % ТХК и на стойност 9,24 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Бялото вещество (на бучки и на прах), иззето при обиска и изземването на подсъдимата Н. представлявало амфетамин с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, както следва: амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр. със съдържание на активен компонент 19 тегловни % амфетамин на стойност 25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр. със съдържание на активен компонент 26 тегловни % амфетамин на стойност 49,20 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Марихуаната (коноп, канабис) и амфетаминът са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимите, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Н.Т.Т. (лист 25 от досъдебното производство); писмени доказателства – справка за съдимост за подсъдимата К.П.Н. (лист 50 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия М.Б.Д. (лист 52 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимата Н. (лист 53 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия Д. (лист 54 от досъдебното производство); заповед за задържане на лице рег. № 2372зз-20/07.02.2019 г. (лист 44 от досъдебното производство); заповед за задържане на лице рег. № 2372зз-21/07.02.2019 г. (лист 40 от досъдебното производство); писмени доказателствени средства – протокол за обиск и изземване от 07.02.2019 г. (лист 4 от досъдебното производство); протокол за претърсване и изземване от 07.02.2019 г. (лист 8 от досъдебното производство), както и от заключението на съдебно-химическа експертиза протокол № 285/11.02.2019 г. (лист 28-29 от досъдебното производство), които доказателствени материали подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

От показанията на св. Н.Т.Т. се установява, че същият е п.с. в група „Наркотици и криминален контингент“ към ОД на МВР – Пловдив, както и че е била постъпила оперативна информация за това, че подсъдимият Д. се занимава с разпространение на наркотични вещества и че е държал марихуана в дома си в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, поради което на 07.02.2019 г. бил сформиран секретен пост пред посочения адрес. Изяснява се още, че около 18:00 часа на същия ден била извършена проверка първо на Д., а после претърсване в жилището му, при което били намерени вещи, описани в протокола за претърсване и изземване. Свидетелят уточнява, че иззетите вещи се съхранявали в голям по своя обем пластмасов буркан, както и в две найлонови опаковки, които също били с голям обем, като всички миришели на марихуана, а пред него подсъдимият Д. обяснил, че намереното било негова собствена марихуана. От показанията на св. Т. се установява още, че докато е траело претърсването в посоченото жилище, се е появила и подсъдимата Н., която на въпрос на полицейските служители дали носи в себе си забранени вещества, отговорила, че има амфетамин, който бил за лична употреба, а в ръцете си носила опаковки във формата на топчета. Изяснява се и че след това е бил извършен обиск на подсъдимата Н.. Съдът дава вяра на показанията на св. Т., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец, показанията му се подкрепят и от писмените доказателствени средства по делото, самопризнанието на подсъдимите и заключението на химическата експертиза. За пълнота следва да се уточни, че съдът дава вяра на твърдението да е постъпила информация за това, че подсъдимият Д. се занимавал с разпространение на наркотици и полицейските служители да са предприели действия за нейната проверка. По делото не се доказа подсъдимият действително да е извършвал такава дейност, а такова обстоятелство стои и извън предмета на доказване в настоящото производство, тъй като няма повдигнато такова обвинение.

От протокол за обиск и изземване в неотложни случаи от 07.02.2019 г. се установяват датата и мястото, на които е извършено действието, самоличността на обискираното лице – подсъдимата К.П.Н., конкретните вещи, които са намерени и иззети – 2 броя найлонови топчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, както и че обискираната е държала тези вещи в ръцете си. Изясняват се и обясненията, които лицето е направило за намерените у него и иззети вещи.

От протокол за претърсване и изземване от 07.02.2019 г. се установяват датата и мястото, на които е извършено действието, мястото, където е извършено претърсването – апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, присъствалите при извършване на претърсването лица, конкретните вещи, които са били намерени и иззети, както и местата, където са се съхранявали. Изяснява се и съдържанието на обяснението, което подсъдимият Д. е направил за намерените и иззети вещи.

От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че представените за изследване обекти, както следва: обект № 1, иззет при процесното претърсване и изземване – суха, зелена растителна маса, представлява марихуана с общо нето тегло 1,54 грама и със съдържание на активен компонент 7,1 теглови процента ТХК /тетрахидроканабинол/ и обект № 2, представляващ бяло на цвят, прахообразно вещество, опаковано в 2 броя прозрачни полиетиленови пликчета и иззето при извършения обиск на подсъдимата Н., представлява амфетамин, както следва: обект 2.1 амфетамин с общо нето тегло 0.86 грама и със съдържание на активен компонент 19 тегловни процента и обект 2.2 амфетамин с общо нето тегло 1,64 грама и със съдържание на активен компонент 26 тегловни процента. Съдът дава вяра на заключението по изготвената експертиза, в същото е отговорено в пълнота на поставените задачи с постановлението за назначаване на експертизата. Вещото лице е мотивирало експертните си изводи, като е посочило и методите на изследване, по които е достигнало до крайното си заключение. Самото заключение се цени като подробно, обосновани и добросъвестно дадено от вещо лице, разполагащо с необходимите експертни познания в съответната област на науката. 

От справка за съдимост на подсъдимия М.Б.Д. се установява, че същият не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

От справка за съдимост на подсъдимата К.П.Н. се установява, че същата не е осъждана.

 

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият М.Б.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 07.02.2019 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето тегло 1,54 гр. със съдържание на активен компонент 7,1 теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/ на стойност 9,24 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Съдът намира и че подсъдимата К.П.Н. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 07.02.2019 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, както следва: амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр., със съдържание на активен компонент 19 тегловни % амфетамин, на стойност 25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр., със съдържание на активен компонент 26 тегловни % амфетамин, на стойност 49,20 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Датата и мястото на извършване на двете инкриминирани деяния се установяват от показанията на св. Н.Т., от протокола за обиск и изземване, от протокола за претърсване и изземване, както и от самопризнанията на двамата подсъдими. Свидетелят Т. подробно описва в показанията си, че във връзка с постъпилата оперативна информация е бил сформиран секретен пост пред жилище, находящо се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, в което в последствие е било извършено претърсване и изземване в случай на неотложност. От протокола за претърсване и изземване (лист 8 от ДП) се установява, че тези действия по разследването са извършени именно в така индивидуализираното жилище. От показанията на св. Т. се установи още, че докато е траело претърсването, в същото жилище, на същия административен адрес в гр. Пловдив е дошла подсъдимата Н., като на въпроса на полицейските служители е заявила, че носи в себе си амфетамин, след което се е пристъпило към нейния обиск. В показанията си св. Т. посочва, че описаните от него събития са се случили на „вчерашна дата“. Тъй като разпитът на последния е извършен на 08.02.2019 г., то се прави извод, че датата, за която се отнасят показанията на свидетеля, е 07.02.2019 г. Този извод се подкрепя и от датата на съставяне на двата протокола – за претърсване и изземване и за обиска и изземване, всеки от 07.02.2019 г., като и двата протокола са били съставени на датата на извършване на съответните действия по разследването. По тези съображения датата и мястото на извършване на престъпленията са доказани по категоричен начин по делото.

Съдът намира, че протоколите за извършените действия по разследването – протокол за обиск и изземване от 07.02.2019 г. (лист 4 от делото) и протокол за претърсване и изземване от 07.02.2019 г. (лист 8 от делото) са съставени по реда и правилата на НПК, поради което са годни доказателствени средства. И двата разгледани протокола са редовни от външна страна и отговарят на изискванията към своето съдържание по чл.129 от НПК, действията по разследването са извършени по предвидения за това ред и в присъствието на поемни лица. Спазено е и правилото на чл.164, ал.2 от НПК. Извършването на действията по претърсване и изземване на вещи от процесното жилище и обиск на подсъдимата Н. е било наложително преди вземането на разрешение от съда, тъй като спазването на тази процедура би осуетило в последствие реалното им осъществяване. Протоколите са били представени за одобрение от съдия в срок, а извършените действия – одобрени. По тези съображения намира приложение правилото на чл. 131 от НПК и така съставените протоколи представляват писмени доказателствени средства по делото, като се ползват и с присъщата им доказателствена стойност.

На следващо място от обективна страна доказано е и авторството на деянията от страна на двамата подсъдими. На първо място следва да се отбележи, че и това обстоятелство е обхванато от тяхното самопризнание. Досежно подсъдимата Н. след появата й в жилището, в което се е извършвало претърсване и изземване, на въпроса на намиращите се на място полицейските служители дали държи в себе си наркотични вещества подсъдимата е признала да носи амфетамин и затова е пристъпено към нейния обиск. В хода на претърсването на подсъдимата Н. в нея е открито инкриминираното бяло прахообразно вещество, за което по делото се установи да представлява амфетамин, поради което по несъмнен начин е доказано по делото същото да е било именно в държане на подсъдимата. Останалото инкриминирано наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 1,54 гр., със съдържание на активен компонент 7,1 теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/ и на стойност 9,24 лева, е било открито при извършеното претърсване и изземване в жилището, в което са живеели само двамата подсъдими. В тази връзка изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д., както и изпълнителното деяния на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Н., се изразява в държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително. За подсъдимата Н., както се посочи, предметът на престъплението – амфетамин с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, е бил открит в ръцете й, като тя носила в себе си опаковки във формата на топчета, в които е открито инкриминираното наркотични вещество амфетамин. Следователно по несъмнен начин се прави извод фактическата власт върху предмета на престъплението да е била упражнявана от подсъдимата Н. и именно тя да е автор на вмененото й във вина деяние. Държането като форма на изпълнителното деяние на престъплението не изисква във всеки един момент вещта фактически да се държи от дееца, т.е. да има физически допир между тялото му и вещта или той пряко да я наблюдава. Напротив вещта би могла да бъде поставена в друга вещ или в помещение, където да се съхранява. Докато деецът продължава да третира вещта като своя и това му намерение е ясно обективирано, държането му няма да бъде прекъснато и лицето ще упражнява фактическата власт върху нея. За да се приеме, че е налице държане, достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт (така Решение № 92/19.06.2015 г. по н.д. № 204/2015 г. на ВКС). Досежно другото инкриминирано наркотично вещество - марихуана с общо нето тегло 1,54 гр. със съдържание на активен компонент 7,1 теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/ на стойност 9,24 лева, същото е открито в метален гриндер за хранителни добавки в процесното жилище и в полиетиленови опаковки, завити една в друга и скрити във вътрешността на дивана в кухнята. Следователно наркотичното вещество се е съхранявало в жилището, за което по делото се установи да е било ползвано и обитавано единствено от двамата подсъдими. В обясненията си подсъдимият Д. изясни и че металният гриндер, в който се е съхранявала марихуаната, е именно негов собствен. По-нататък в протокола за претърсване и изземване, при които действия е била иззета инкриминираната марихуана, подсъдимият Д. собственоръчно е изписал, че иззетите вещи представляват марихуана, която е за негова лична употреба. В съдебно заседание той потвърди да е автор на изявлението. При тези факти направеното от Д. самопризнание се явява подкрепено от събраните по делото доказателствени материали. Поставяйки марихуаната в процесния гриндер и в полиетиленови опаковки във вътрешността на дивана, подсъдимият Д. не е прекъснал фактическата си власт върху предмета на престъплението. Напротив, наркотичното вещество е било поставено по такъв начин – завито в полиетиленови опаковки, завити една в друга и след това поставени във вътрешността на дивана, както и във вътрешността на металния гриндер, че в максимална степен да се затрудни възможността за намирането му от трето лице, което ясно и непротиворечиво демонстрира желанието на Д. да продължава да държи инкриминираните вещи като свои дори и след поставянето им на местата, където са били намерени, т.е. вещите са се намирали в негово държане и към датата на претърсването и изземването – 07.02.2019 г.

На следващо място доказа се от обективна страна, че всеки от двамата подсъдими е държал високорисково наркотично вещество. От заключението на съдебно-химическата експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установи, че обект на изследване № 1, представляващ суха, зелена, растителна маса, иззета при извършеното претърсване и изземване в апартамента, ползван от двамата подсъдими, представлява марихуана, с общо нето тегло 1,54 гр. и със съдържание на активен компонент 7,1 теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/. Марихуаната /коноп, канабис/ е включена в приложение № 1 към чл. 3, т. 1, списък Първи от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. При тези факти и съобразно правилата на Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството се установява, че марихуаната е на стойност 9,24 лева. На следващо място от заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че обект на изследване № 2, представляващ бяло на цвят, прахообразно вещество, опаковано в 2 броя прозрачни полиетиленови пликчета и иззето при извършения обиск на подсъдимата Н., представлява амфетамин, както следва: обект 2.1 амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр. и със съдържание на активен компонент 19 тегловни % и обект 2.2 амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр. и със съдържание на активен компонент 26 тегловни %. Амфетаминът е включен в приложение № 1 към чл. 3, т. 1, списък Първи от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Следователно при прилагането на правилата на Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството се установява, че намереният и иззет с протокола за обиск и изземване (лист 4 от ДП) амфетамин е с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, както следва: амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр., със съдържание на активен компонент 19 тегловни %, на стойност 25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр., със съдържание на активен компонент 26 тегловни %, на стойност 49,20 лева.

В хода на наказателното производство не се установява никой от двамата подсъдими да е имал надлежно разрешително за държането на инкриминираните високорискови наркотични вещества, подобно обстоятелство не се и твърди от подсъдимите, нито се сочат доказателства в тази посока. Същевременно фактът на липсата на надлежно разрешително е признат и от двамата с направеното от тях самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Следователно това обстоятелство от обективна страна също е доказано по делото спрямо и двамата подсъдими.

Съдът намира за правилен извода на прокурора, че деянието на подсъдимия М.Б.Д. представлява маловажен случай, поради което е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Съгласно легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В съдебната практика е трайно и последователно изяснено, че преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай“ се извежда на основата на фактическите данни по делото за механизма на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му, личността на дееца и всички относими към степента на обществена опасност на деянието обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия Д., както и ниската стойност на предмета на престъплението, която се цени от съда като по-ниска в сравнение с типичните хипотези на престъпления от този вид. Макар законът да не прави разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество, предмет на престъплението, и да не третира по различен начин т. нар. „мека дрога“, то видът на държаното наркотичното вещество също може да бъде съобразяван от съда (така Решение № 201 от 08.06.2015 г. по н.д. № 329/2015 г. на I н. о. на ВКС). В случая подсъдимият Д. е държал марихуана, като от събраните по делото доказателства може да се направи единствено извод, че тя е била предназначена за лична на подсъдимия употреба, което отново сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Заявената от св. Т. постъпила оперативна информация, че подсъдимият Д. се занимава с разпространение на наркотични вещества не се доказа по делото, а такова обвинение и не му е било повдигано. За да приеме, че случаят се квалифицира като маловажен, съдът взе предвид не само ниския интензитет на засягане на защитаваните обществени отношения, но също така и добрите характеристични данни за подсъдимия Д.. В съвкупността си тези обстоятелства дават основание за преценката за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние на подсъдимия Д. в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Не съставлява маловажен случай обаче престъплението, извършено от подсъдимата Н., а възражението на защитата в този смисъл съдът намира за неоснователно. Действително и по отношение на Н. са налице същите смекчаващи обстоятелства досежно личността й и характеристичните й данни, които бяха констатирани и спрямо другия подсъдим Д., а именно млада възраст и чисто съдебно минало. Сами по себе си обаче тези обстоятелства не са достатъчни да се приеме автоматично, че е налице хипотеза на маловажен случай. Същевременно по делото се установяват и цяла поредица от обстоятелства, отегчаващи отговорността и завишаващи конкретната степен на обществена опасност - част от тях на деянието, а друга на дееца, по отношение на извършеното от Н. престъпление. Посочи се, че съгласно съдебната практика макар преценката за маловажност на случая да е комплексна и да се прави на основата на различни фактори, то и че тези отделни обстоятелства имат и различно относителното значение и тежест. В тази връзка трайно установено е водещото значение на стойността на предмета на престъплението. В процесния случай подсъдимата Н. е държала високорисково наркотично вещество на обща стойност от 75 лева, при която стойност не може да се приеме, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните хипотези на този вид престъпления, а точно обратното. На следващо място и в този случай трябва да бъде съобразен и видът на държаното наркотично вещество, като ако при подсъдимия Д. се касаеше за марихуана, то Н. е държала амфетамин. На следващо място степента на обществена опасност на деянието е чувствително завишена и предвид изключително високото процентно съдържание на активен компонент на държаното от подсъдимата наркотично вещество, което също следва да бъде съобразявано като отегчаващо обстоятелство (така Решение № 71 от 28.03.2019 г. по ВАНД № 263/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив). В цитираното решение държането на амфетамин със съдържание на активен компонент 9,2 тегловни процента е отчетено като отегчаващо обстоятелство. В настоящия случай процентното съдържание на активния компонент на държаното от Н. наркотично вещество е както следва – 19 тегловни процента и 26 тегловни процента, т.е. над два и дори близо три пъти повече спрямо разгледания по-горе случай. Само по себе си наличието на такова процентно съдържание на активния компонент на наркотичното вещество разкрива една хипотеза, която дори значително надвишава обикновените хипотези на престъпления от този вид. Деянието не би могло да се квалифицира като маловажно и тъй като инкриминираното държане на процесното наркотично вещество не може да се окачестви като инцидентна или изолирана проява в живота на подсъдимата Н.. В протокола за обиск и изземване подсъдимата сама е обяснила, че при закупуването на амфетамина си е купила и марихуана, която вече е изпушила, като за срок от четири месеца си е купувала два или три пъти наркотични вещества от това лице. Следователно по делото е доказана и предходна употреба от подсъдимата, която при това трудно би могла да бъде определена като спорадична. Все в тази връзка доказа се подсъдимата да е имала и предходна проява, при която е държала наркотични вещества, но е било приложено правилото по чл. 61 от НК и спрямо подсъдимата са приложени възпитателни мерки по ЗБППМН. Данни се съдържат в справката за лице – установен извършител на престъпление (лист 48 от досъдебното производство), която представлява писмено доказателство по делото. Видно е, че приложеният по-благоприятен режим спрямо Н. при предходната й проява не е формирал у нея съзнание за необходимостта да се въздържа от такъв вид противоправни деяния, поради което няма основание да се приеме и че към настоящия момент те вече е формирала ефективни такива задръжки. На следващо място трябва да се отчете и съобщеното от Н. в обясненията й, че е закупила наркотичното вещество по повод на предстоящия си рожден ден, което индицира, че същата е имала намерение да предлага наркотичното вещество и на други лица, макар и без да преследвала користна цел от това. Самият защитника на Н. заяви в съдебната си реч, че подсъдимата е искала да зарадва любим човек, което потвърждава, че наркотичното вещество е щяло да бъде предлагано и другиму. По този начин обаче отново се повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние, тъй като вредните последици биха могли да засегнат по-широк кръг лица. Действително подсъдимата твърди, че е взела амфетамина единствено за себе си, но тогава остава неясно защо е закупила амфетамин в такова количество. Предвид всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът намира, че деянието на подсъдимата Н. не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените хипотези на престъпления от този вид и поради това не представлява маловажен случай. Единствено чистото съдебно минало и младата възраст на дееца не са достатъчни деянието да се квалифицира като маловажен случай предвид установените отегчаващи отговорността обстоятелства. На още по-силно основание след като деянието не е маловажен случай, не може да се приеме и че то не е престъпно съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

По делото беше направено възражение и деянието на подсъдимия Д. да не е престъпно с искане да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК като процесната деятелност на Д. се квалифицира като малозначителна. За наличието на която и да е от двете алетрантиви на чл.9, ал.2 от НК следва да бъде констатирано рязко снижаване на типичната степен на обществена опасност на деянието, която е имал предвид законодателят при очертаването на даден престъпен състав /до пълна липса на обществена опасност в първата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК/, а и на самия деец /във втората алтернатива, при която обществена опасност на деянието все пак е налична, но същата е явно незначителна/. Следователно случаят трябва да е изключителен, което означава осезаемо да се отклонява от обичайното развитие и вредоносност за обществените отношения на съответния вид престъпление (така Решение № 71 от 28.03.2019 г. по ВАНД № 263/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив). Настоящото общоопасно престъпление не е такъв случай. Този извод се прави, тъй като на първо място количеството и стойността на държаното от подсъдимия Д. наркотично вещество не са пренебрежимо малки, същевременно са и със сравнително високо процентно съдържание на активен компонент. Следва да се съобрази и че наркотичните вещества са били съхранявани поотделно и на две различни места от подсъдимия. Освен това марихуаната е била скрита, което показва ясното съзнанието у Д. за това, че върши нещо нередно, държейки наркотични вещества без надлежно разрешително. Макар и съдът да прие наличие на млада възраст на дееца като смекчаващо обстоятелство, то следва да се държи сметка и че не се касае за хипотеза на дотолкова близка до непълнолетието възраст, че да се приложи правилото по чл. 9, ал. 2 от НК. Напротив, към момента на извършване на престъплението подсъдимият Д. е бил навършил пълнолетие преди повече от 9 години. Самият факт на държане на инкриминираното наркотично вещество вече уврежда защитаваните обществени отношения, поради което и в случая е неприложима предпоставката липса на обществена опасност. По гореизложените съображения тя не се явява и явно незначителна, поради което правилно деянието на подсъдимия Д. е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.

От субективна страна вмененото във вина на подсъдимия Д. деяние е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Вмененото във вина на подсъдимата Н. деяние от субективна страна също е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл.  Към момента на извършване на деянията си и двамата подсъдими са съзнавали, че вещите, които държат, представляват съответния вид високорисково наркотично вещество. Този извод следва и от направените от подсъдимите изявления при изземването на инкриминираните вещи – предмет на престъпленията. В протокола за претърсване и изземване подсъдимият Д. е вписал, че иззетите вещи представляват марихуана. Към този момент какъв е съставът на веществото не е било изяснено по делото, тъй като отговорът на този въпрос изисква експертни познания. Още преди изготвянето на експертизата обаче подсъдимият сам е записал в протокола, че веществото представлява марихуана, което ясно показва, че той е формирал в съзнанието си представа, че държи съответния вид наркотично вещество. По същите аргументи се установява и формираното у подсъдимата Н. съзнание, че държаната от нея вещ представлява амфетамин. Отново преди изготвянето на съдебно-химическата експертиза и изясняването на този въпрос по експертен път Н. сама е посочила при извършения обиск, че намереното в нея бяло, прахообразно вещество представлява амфетамин. На следващо място и двамата подсъдими са съзнавали освен че държат наркотични вещества от съответния вид, то и че обективно нямат надлежно разрешително за тяхното държане. Въпреки че всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, то всеки от тях е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, при съзнавани и целени общественоопасни последици. Категорично неоснователно е възражението на защитника на подсъдимата Н., че деянието на нейната подзащитна не било умишлено извършено, тъй като последната действала с намерение да създаде настроение на любим за нея човек в специален ден. Доказа се, че към момента на извършване на деянието Н. е формирала съзнание за всеки един елемент от състава на престъплението – съзнавала е, че държаната от нея вещ е наркотично вещество, както и че няма надлежно разрешително, като законът е категоричен, че субективната съставомерност не изисква деецът да действа с някаква особена цел – било то да навреди на нечие здраве, да придобие материална изгода или друго. При тези факти подобно изопачаване от страна на защитника на основни правни институти като съдържанието на умисъла при формални престъпления е категорично несподелимо от съда. Защитникът съгласно чл. 98, ал. 1 от НПК е длъжен с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, но не бива да се забравя, че законът ясно му указва, че при тази си дейност трябва да се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона, а законът ясно посочва кога деянието е умишлено извършено. Намерението да създадеш добро настроение у другиго като му дадеш наркотично вещество към настоящия момент не е уредено като изключващо вината обстоятелство.

По тези съображения съдът намери, че подсъдимият М.Б.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, поради което го призна за виновен с присъдата си.

Настоящият състав намери и че подсъдимата К.П.Н. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК, поради което я призна за виновна с присъдата си.

 

По наказанието:

За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева.

За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и наказание „глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева.

При преценката за смекчаващите отговорността обстоятелства настоящият състав споделя становищата на страните, че по отношение и на двамата подсъдими като смекчаващи обстоятелства трябва да се отчетат чистото съдебно минало и младата възраст. Последното обстоятелство е с по-голям интензитет приложимо за подсъдимата Н., тъй като тя е на възраст близка до непълнолетието. Несподелимо обаче е становището, че като допълнително смекчаващо обстоятелство следва да се третира и направеното самопризнание от подсъдимите. Благоприятната последица за подсъдимите от това им действие е предопределена от закона и се изразява в определяне на наказанието по правилата на чл. 58а от НК, от което те вече са се възползвали. Освен това настоящият състав счита, че в случая разкриването на обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни действия на разследващите органи, а не от направеното самопризнание, което не удовлетворява критерия да е изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия извършител, поради което не следва да бъде отчитано и втори път като смекчаващо обстоятелство. Във връзка с твърденията на защитата, че подсъдимата Н. е направила признание още в първия възможен момент, следва да се посочи, че при разпита й след първото й привличане като обвиняема от 08.02.2019 г., Н. е заявила, че няма да дава обяснения и няма да взима отношение по въпроса за вината. Признание в обясненията си прави в разпита й след новото привличане като обвиняема от 12.02.2019 г. Към този момент обаче вече е било изготвено заключението по съдебно-химическата експертиза, което е от датата 11.02.2019 г., а разследването на практика е било пред своето приключване. Заявеното от Н. в протокола за обиск, че намерените у нея вещи са амфетамин, също не представлява такова обстоятелство, изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия извършител, доколкото принципът за обективно, всестранно и пълно разследване е изисквал задължително назначаване на експертиза във всеки случай и без значение от заявеното от лицето при обиска. По отношение на подсъдимия Д. действително се констатира, че още в разпита си след при първото си привличане като обвиняем е заявил, че се признава за виновен, но всъщност се касае за едно общо и напълно схематично изявление, без конкретно обяснение откъде, кога, по какъв начин или от кого се е снабдил с наркотичното вещество, поради което отново се приема, че действията на органите на досъдебното производство за довели до разкриване на обективната истина, а не схематичното изявление на подсъдимия Д., поради което то не следва да се отчита допълнително като смекчаващо обстоятелство.

Възражението, че подсъдимата Н. не била наркотично зависима и това представлявало смекчаващо отговорността обстоятелство, също се цени като неоснователно. Трайна е практиката на ВКС в точно обратния смисъл – наркотичната зависимост може да се оцени като смекчаващо обстоятелство, тъй като изградената психична зависимост на дееца значително улеснява вземането на решението и извършването на престъплението, като при такива подсъдими възможността за самоконтрол и налагане на въздържане са сериозно ограничени от въздействието на протичащи психо-физически процеси в организма на дееца.

За извършеното от подсъдимия Д. престъпление е предвидено наказание „глоба“ до хиляда лева, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК спрямо деянието на Д.. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева. При индивидуализацията на административното наказание съдът съобрази на първо място, че съгласно т. 6. от Постановление № 7/1985 г. на Върховния съд в производството по глава XXII, раздел пети НПК /сега глава ХХVIII НПК/, когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс, но при определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не чл. 55 от НК. Изрично е посочено в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, че не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на административното наказание „глоба“. В случая този най-нисък законово определен размер на административната глоба е 1 000 лева и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН същият не може да бъде намаляван (така Решение № 255 от 25.10.2018 г. по ВАНД № 1553/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив). От друга страна съдът дължи съблюдаване и на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, гласяща, че когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, който размер се равнява на минимума на административното наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 1 от НК. По тези съображения съдът приема, че подсъдимият М.Б.Д. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е се налага за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Така наложеното наказание е определено и индивидуализирано в съответствие с правилата за неговото налагане. Същевременно и съдът не констатира обстоятелства по делото, налагащи определяне на наказанието в по-висок от минималния размер.

 За извършеното от подсъдимата Н. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и наказание „глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева. Съдът намира обаче, че предвид конкретно установените степен на обществена опасност на деянието и на дееца и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Същевременно кумулативно с тази предпоставка съдът констатира и наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства за подсъдимата Н., които вече бяха разгледани. Централна място сред тях безспорно заема младата възраст на подсъдимата, за която се посочи, че е изключително близо до непълнолетието към датата на извършване на деянието. Предвид конкретната хипотеза това обстоятелство стои на границата, разгледано само по себе си, да бъде квалифицирано като изключително. Независимо от това, съдът съобрази значението и на чистото съдебни минало на подсъдимата, на изразено съжаление за стореното и желание за поправяне, на това, че подсъдимата е ученичка и няма данни за това да не посещава училище и да не изпълнява съвестно и с необходимата степен на прилежност следващите й се задължения, както и цялостно добрите й характеристични данни. Всички тези обстоятелства, в съвкупност обуславят такава количествена характеристика на смекчаващите обстоятелства, която надхвърля обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства. Като намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и предвид установената многобройност на смекчаващите обстоятелства съдът счита, че по делото са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и приложи същия при определянето на наказанията на подсъдимата Н.. Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на чл. 58а НК и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца, каквато е процесната хипотеза. Така на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, което е определено под най-ниския предел от една година „лишаване от свобода“. При определянето размера на това наказание съдът намира, че то трябва да бъде индивидуализирано към минималния възможен размер за наказанието „лишаване от свобода“, но същевременно да надвишава абсолютния минимум на това наказание, който е три месеца. Това е следствие от все пак констатираните по делото отегчаващи обстоятелства. Същите бяха разгледани при изложението, защото деянието на подсъдимата Н. не представлява маловажен случай. Да се наложи наказание в размер на три месеца в случая би довело до вътрешно противоречие във волята на съда, тъй като би означавало напълно да се игнорира значението на установените отегчаващи обстоятелства, които са немалко по делото. По тези съображения съдът наложи с присъдата си на подсъдимата Н. наказание от четири месеца лишаване от свобода. За пълнота на изложението следва ясно да се подчертае, че макар да се констатира многобройност на смекчаващите обстоятелства според настоящия съдебен състав това не е достатъчно, за да обоснове хипотеза на маловажен случай. Обстоятелствата, препятстващи възможността да се приложи привилегированият състав по ал. 5 на чл. 354а от НК вече бяха аргументирани при правния анализ на съда, поради което не следва да се повтарят.

Предвид определянето на наказанието за подсъдимата Н. по реда на чл. 55 от НК, то е налице хипотеза, в която съдът би могъл да упражни правомощието си по чл. 55, ал. 3 от НК, като не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. С оглед повдигнатото на Н. обвинение такова по-леко наказание, което кумулативно да се налага с наказанието „лишаване от свобода“, е предвидено, а именно наказание „глоба“ в размер от две хиляди до десет хиляди лева. Макар за разлика от конфискацията, глобата да не се предопределя от наличното имущество на дееца, в случая съдът счита, че налагането на това наказание не е необходимо за постигане на преследваните предупредителни и превъзпитателни цели. Съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимата Н. е все още *. и не реализира самостоятелно трудови доходи, което също е аргумент за неналагане на по-лекото предвидено наказание „глоба“.

Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца бъде отложено. Съдът счита, че самият факт на осъждането, наложеното наказание и третирането на подсъдимата като осъждана са достатъчни, за да окажат целеното поправително въздействие и същевременно да я мотивират към въздържане от извършване на деяние, съставляващо престъпление. Следователно за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимата Н. да изтърпи наказанието, тя не е и осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното й в настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 4 месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът зачете в случай на изпълнение на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца времето, през което подсъдимата е бил задържана със Заповед на задържане на лице с рег. № 2372зз-21/07.02.2019 г. за срок от 24 часа на 07.02.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не приема довода на защитата на подсъдимата Н., че налагането на наказание с посочените параметри щяло да „пречупи бъдещето“ на подсъдимата. Следва да се посочи, че предвид отлагане изпълнението на наказанието, то всъщност подсъдимата няма реално да търпи същото и то няма да бъде привеждано в изпълнение при условие, че в изпитателния срок подсъдимата спазва изискванията към нейното поведение, поставени от закона. Неблагоприятната последица за подсъдимата е третирането й като осъждана от страна на държавата, която последица обаче също би се заличила с изтичане на изпитателния срок и при липса на извършено престъпление. В тази връзка изпитателният срок е един наложителен в случая период от време, през който подсъдимата да докаже, че се е поправила и превъзпитала, с което последиците от осъждането биха се заличили. Както се посочи, на същата вече веднъж е било гласувано доверие от държавните правоохранителни органи с прилагането на възпитателна мярка, което не се е оказало достатъчно да мотивира подсъдимата към ненарушаване на защитаваните обществени отношения. Именно поради това в случая е необходимо тя да докаже поправянето си през един по-продължителен период, какъвто е определеният изпитателен срок. Аргумент за налагане на наказание глоба при условията на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК поради опасения, че подсъдимата би могла да извърши ново деяние със същите характеристики, което да доведе до реално изпълнение на отложеното наказание, е неприемлив. Целите на наказанието са ясно регламентирани с разпоредбата на чл. 36 от НК, като с тях се преследва пресичане и изключване за в бъдеще на престъпността, а не гарантиране на комфорт на дееца, че би могъл да извърши престъпление, при което да е спокоен относно тежестта на неблагоприятните за него последици. Последното по-скоро би насърчило извършването на престъпление, отколкото да се бори с него, което е неприемливо с оглед цялостната дейност и усилия на държавните правоохранителни органи за борба с престъпността. Не на последно място не следва да се презюмира и бъдещо общественоопасно поведение от страна на подсъдимата, същата заяви, че съжалява за стореното, поради което и съдът намери, че за нейното поправяне и превъзпитание не е необходимо да изтърпява наложеното й наказание. 

 

По отношение на веществените доказателства по делото – остатъците от обектите /остатък от суха, зелена растителна маса от двата обекта – марихуана, след изследването – 0.57 гр.; остатък от бяло вещество (на бучки и на прах) и съдържание на амфетамин, след изследването 2.1. – 0,81 гр.; 2.2. – 1,61 гр./, опаковани в отделни прозрачни полиетиленови пликчета, запечатани в общ прозрачен полиетиленов плик със силиконов печат „РДВР Пловдив 053“, предадени за съхранение в ЦМУ гр. София, и средството на престъплението – 1 брой метален гриндер, предаден на съхранение на домакина при ОД на МВР - Пловдив, съдът постанови на основание чл. 354а, ал. 6 от НК да бъдат отнети в полза на държавата и да се унищожат след влизане на присъдата в сила по предвидения в закона ред.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с присъдата си подсъдимият М.Б.Д. да заплати направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 103,92 (сто и три лева и деветдесет и две стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата К.П.Н. също беше осъдена да заплати сумата от 103,92 (сто и три лева и деветдесет и две стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив, представляваща направени по делото разноски на досъдебната фаза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!Й.Т.