РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Благоевград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500533 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Етажната собственост на сграда „Б. т.“, бл. *, гр. Б., ул. „Ц. Б.“ № *,
представлявана от С. К., председател на управителния съвет, обжалва решение №
500169 от 21.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 317 от 2020 г. на
Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният акт на първата
инстанция е неправилен и необоснован. Той противоречал на процесуалния и
материалния закон. Решението било абсурдно. В него нямало никакъв коментар и
аргументация на събраните по делото доказателства. Не били взети предвид
основателните възражения на етажните собственици срещу допустимостта и
основателността на исковата молба. Районният съдия дори не си направил труда
да ги прочете. Искът бил подаден извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание било залепено на
видно място на 12.03.2020 г. Исковата молба била подадена в съда на 15.04.2020
г., т. е. 34 дни след залепването на въпросното съобщение. В съдебното решение
обаче липсвал всякакъв коментар на тези обстоятелства. Важни доказателства,
представени от етажните собственици, били игнорирани от първата инстанция,
която неправилно ги счела за ненужни и неотносими към правния спор по делото.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на молбата за отмяна
на решенията на общото събрание на етажните собственици, състояло се на
06.03.2020 г.
Насрещната страна, чрез адвокат Й. П., изтъква, че решението на Районен съд
1
Разлог е правилно и не следва да бъде отменяно. Категорично се установило, че
процедурата по свикване и провеждане на процесното общо събрание била
тотално опорочена. Първата инстанция обосновано не ценила като доказателства
голяма част от представените от етажните собственици документи, защото те
наистина не касаели предмета на спора по делото. В тях се съдържали и някои
откровено неверни твърдения. Исковата молба не била просрочена. Тя била
подадена по пощата в рамките на предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС 30-дневен
срок. Във въззивната жалба липсвали аргументи, които да водят до съмнение за
неправилност на решението на районния съд. Същото трябвало да бъде
потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Решението на районния съд, което се атакува, е валидно и допустимо. Допустима е
и молбата за отмяна на решенията на общото събрание. Тя е подадена в рамките
на преклузивния 30-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗУЕС. В отговора на молбата, представен пред първата инстанция, се признава за
изпращането на копие на протокола на електронната поща на Х.. Тя твърди, че го
е получила на 16.03.2020 г. Броен от тази дата, срокът е спазен, понеже молбата за
отмяна на приетите решения е подадена по пощата още на 13.04.2020 г., видно от
пощенското клеймо върху плика /лист 9 от делото на Районен съд Разлог/, макар
че е постъпила в съда 2 дни по-късно /на 15.04.2020 г./. Така повелява и нормата
на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК. На същото мнение е и върховната ни
съдебна инстанция в казуси, които са сходни с настоящия - Определение № 956 от
03.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1558/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Даниела Стоянова, Определение № 198 от 20.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
174/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 250
от 20.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 192/2023 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Маргарита Соколова, Определение № 50211 от 27.09.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2770/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева,
Решение № 21 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2021 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Димитър Димитров, и мн. др. Отделно от това, приложеното
към отговора на етажните собственици, постъпил в районния съд на 05.06.2020 г.,
копие на съобщение за изготвянето на протокола за провеждането на общото
събрание, не може да играе ролята на протокол по чл. 16, ал. 7, изр. 2 от ЗУЕС,
защото съдържа датата и часа на поставяне на съобщението, но не и мястото,
където последното е било поставено, а и в него не е отбелязано кое е лицето,
подписало го за „присъствал“, и дали това лице е собственик, ползвател или
обитател. При това положение, не може да се приеме, че 30-дневният срок за
подаване на молба за отмяна на решенията на общото събрание на етажните
собственици, състояло се на 06.03.2020 г., е започнал да тече от 12.03.2020 г. На
последно място, трябва да се открои и фактът, който се признава и в отговора на
етажната собственост, а е и ноторен такъв - че от 17.03.2020 г. до 31.03.2020 г.,
след съобщенията за първи случаи на COVID-19 в курорта, достъпът до гр. Банско
е бил напълно блокиран, така че дори и наистина съобщението за изготвянето на
протокола за провеждането на общото събрание да е било поставено на 12.03.2020
г. някъде, неизвестно къде, но най-вероятно на входа на сградата, то Е. Х. е нямала
2
обективна възможност да се запознае със съдържанието на същото заради
тоталната блокада на града и забраната за влизане и излизане от него, т. е. тогава
не е била налична опцията тя да стигне до самата сграда на етажната собственост
и да прочете съобщението. Това не може да бъде преценявано в неин ущърб. В
крайна сметка, на посочените 3 основания, следва да бъде прието, че молбата за
отмяна на решенията на общото събрание е подадена в срок, допустима е и
правилно е била разгледана по същество от районния съд.
Първата инстанция е отменила атакуваните решения, като е приела, че „не се
установява от доказателствата по делото, че е проведена редовна процедура по
свикване и провеждане общо събрание на етажната собственост, като приетите
решения, обективирани в протокол от 06.03.2020 г., която да е в съответствие със
законовите правомощия на Общото събрание на етажната собственост, което от
своя страна води до основателност на предявения иск, което води до отмяна на
решенията на общото събрание“. В различие от тази теза на районния съд,
въззивният такъв счита, че процедурата по свикване на събранието, и по-
конкретно - по уведомяването на Х. за това, е била спазена. От етажните
собственици е представена съответна разпечатка, доказваща, че поканата за
събранието, съдържаща всички реквизити, упоменати в чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС, е
изпратена на Х. на 17.02.2020 г. на посочената от нея електронна поща. Този
начин на уведомяване се допуска от закона - чл. 13, ал. 3, предл. 3 от ЗУЕС. Що се
касае до процедурата по самото провеждане на събранието, то действително се
констатира наличие на редица нарушения, свързани с нея. На първо място,
събранието е проведено при неясен кворум. Липсва яснота кой етажен собственик
колко ид. ч. от общите части на сградата притежава. На второ място, има проблем
с участието на пълномощници в работата на събранието. От страна на етажната
собственост не са представени копия на съответните пълномощни и съдът не
може да провери тяхната редовност, а такова оплакване изрично присъства в
молбата за отмяна на приетите решения. На трето място, протоколът от
събранието не е подписан от всички лица, взели участие в същото. Той е
парафиран само от председателстващия и протоколчика. Неспазването на всички
тези императивни изисквания, залегнали в нормите на чл. 14, 15 и 16 от ЗУЕС,
съществено опорочава процедурата по провеждане на процесното общо събрание
и има за последица отмяна на всички решения, приети от него. Не се налага да се
обсъждат останалите оплаквания в молбата на Е. Х., свързани с твърдяната
материална незаконосъобразност на решенията. Обжалваният акт на Районен съд
Разлог е правилен като краен резултат и следва да бъде потвърден.
С оглед на изхода на въззивната проверка, на Х. трябва да се присъдят
направените, доказани и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 10 от ГПК, решението на настоящата втора
съдебна инстанция няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500169 от 21.02.2023 г., постановено по
3
гражданско дело № 317 от 2020 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда „Б. т.“, бл. *, гр. Б., ул. „Ц. Б.“ № *,
представлявана от С. К., председател на управителния съвет, да заплати на
етажния собственик Е. А. П., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „Х.“, бл. *, вх.
„*“, ап. *, направените разноски в настоящото въззивно производство, възлизащи
на 1000 /хиляда/ лева и представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4