О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 21.09.2020
год.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Дончева ч. гр. дело № 524 по описа за 2020 год. по описа на СОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2
във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.И.И. срещу определение № 8 от 23.07.2020 г., постановено от съдия по вписванията при
Районен съд-гр.Пирдоп, с което е отказано вписване,
чрез отбелязване на Договор за цесия,
с Цедент “У.Б.” АД, с ЕИК: ., Цесионер “АПС Б. Б.” ООД с ЕИК ., с нот.зав.на подписите с рег.
№ 15603 от 16.12.2019 г., по описа на н.И.И. вписан
под № 701 в регистъра на НК, с район на действие СРС.
Жалбоподателят излага съображения, че
отказа е незаконосъобразен, поради противоречие със съдебната практика на ВКС.
Позовава се на чл. 8 от Правилника за вписванията, според която правна норма
има право да поиска вписване. Излага съображения, че съдията по вписване няма
право да преценява наличието на интерес. Невярно било и твърдението, че като се
касае за удостоверяване на подпис, нотариусът няма задължение да проверява
представителната власт. Позовава се на разпоредбата на чл. 589, ал. 2 ГПК и чл.
578, ал. 4 ГПК. Изтъква, че извън правомощията на съдията по вписванията е да
проверява и наличие на материално правни предпоставки, изискуеми по закон. Моли
обжалваното определение да бъде отменено.
В мотивите за отказаното вписване e посочено, че
нотариалното удостоверяване е
осъществено и приключило на 16.12.2019 г. в нотариалната кантора на Н.И.И. предвид което към датата на заявлението, нотариусът не е
легитимиран да заяви вписване. Направен е извод, че липсва правен интерес на
нотариуса от вписване на акта. Изложени са съображения, че заявителят следва да
представи доказателства за представителната му власт и качеството му на
заинтересовано лице, а ако страни по акта са търговски дружества, следвало да
се представи и актуално удостоверение от ТРРЮЛНЦ при АВ, и доказателства за
представителната власт на страните към момента на сключване на договора.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Съобразно чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията, както и задължителните указания за
органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т.
6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.
д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по
вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване
и относно изискването за неговата форма и съдържание, като не се проверяват
материално правните предпоставки на акта.
Според разпоредбата на чл. 8 от ПВ, вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4
– по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. С оглед цитираната разпоредба, безспорно нотариусът е процесуално легитимиран да заяви вписване на акт.Депозираният акт –
договор за цесия, подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл.
17, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията, според която
подлежат на вписване актовете по чл.
171 от ЗЗД, включително обезпечените с ипотека договори за цесия.
Представената по делото молба съдържа реквизитите по чл.
17, ал. 2 от ПВ – данни за молителя, основанието за вписване, размера на
сумата, както и данните от ипотечната книга, в която е вписан договорът за
ипотека.