№ 132
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110212224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Р. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.П.,
ул.“**********“ № 20, чрез адв.И. М., срещу Наказателно постановление №
42-0007229/14.07.2023 г., издадено от директор на РД“АА“ – С., с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
извършено административно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) му е наложена „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за
извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложена „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за извършено
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа на първо място, че събраните в хода на
1
административното производство доказателства не установяват по несъмнен
начин извършена от жалбоподателя превозна услуга срещу уговорено
заплащане на превозно възнаграждение или срещу икономическа облага по
смисъла на § 1, т.5б от ДР на ЗАвтП, а възмездността е съществен елемент от
състава на чл. 6 от ЗАвтП и предполага насрещно задължение за пътника да
заплати определена цена за превозната услуга. Сочи се, че в случая не са
ангажирани доказателства от страна на АНО в този аспект, в чиято тежест е да
докаже осъществяването на сделката, в това число и посредством
задължително поименно посочване на превозваните лица или част от тях. На
следващо място се навежда, че в случая нито има констатация в АУАН и в НП,
нито по делото се сочат доказателства за регистрация на жалбоподателя като
търговец, като последното го изключва от кръга на лицата, имащи качеството
"превозвач" по смисъла на законовата дефиниция.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В съпроводително писмо наказващият орган
релевира възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2023 г. в гр. С., в рамките на провеждана от екипи на РД "АА" гр.
С., МВР и на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП съвместна проверка, свидетелят З. З.ев
П. и колегата му О. Л. Т. – заемащи длъжността инспектори в ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП, направили около 12:30 часа контролна поръчка през приложение
„Максим“ за таксиметров превоз със зададен маршрут в гр. С., от
ж.к.“*********“, ул. „*******“, бл. № 27 до площад „Св. А. Н.“.
По подадената и приета заявка пристигнал лек автомобил марка
"*********", модел "*****", рег. № *******, управляван от жалбоподателя Р.
Р. Н.. Същият превозил свидетеля З. З.ев П. и колегата му О. Л. Т. от адреса в
2
ж.к.“*********“, ул. „*******“, бл. № 27 до Храм паметник А. Н. и поискал
да му заплатят сумата от 14,00 лева. Фискален бон за заплатената сума не бил
издаден, както и в автомобила не било инсталирано устройство за отчитането
й.
Пристигайки на пл."А. Н." около 12:30 часа на 22.02.2023 г., свидетелят
З. З.ев П. и колегата му О. Л. Т. се легитимирали пред жалбоподателя и
предприели извършването на проверка, констатациите от която описали
подробно в протокол № 0476628/22.02.2023 г.
На място били и служителите на РД"АА" – гр.С. Г. и Г. Г. Д., които на
собствено основание в рамките на правомощията си извършили служебна
проверка, при която установили, че осъщественият от жалбоподателя Р. Р. Н.
превоз на пътници срещу заплащане бил извършен с МПС, за което няма
издаден Лиценз на Общността за превоз на пътници, Лиценз за превоз на
пътници в Република България или Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. В хода на проверката било
установено също така, че Р. Р. Н. е без СУМПС за съответната категория,
както и че е без свидетелство за регистрация на МПС.
При така направените констатации свидетелят Г. преценил, че са налице
осъществени състави на нарушения по чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр., по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като в присъствието на един
свидетел /колегата му Г. Г. Д./ и жалбоподателя Р. Р. Н., съставил срещу
последния АУАН № 334021/22.02.2023 г., в който описал времето, мястото и
обстоятелствата по констатираните нарушения. АУАН бил предявен и връчен
на Р. Р. Н., който го подписал без възражения.
В законоустановения срок за писмени възражения такива не постъпили,
при което въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им от наказващия
орган аналогична правна квалификация, директор на РД“АА“ – С. издал
атакуваното наказателно постановление № 42-0007229/14.07.2023 г., с което
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
извършено административно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) му е наложена „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за
3
извършено административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложена „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за извършено
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Междувременно по случая било образувано и ДП № 15028/2023 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 3434/2023 г. по описа на СРП за престъпление
по чл. 324, ал. 1, пр. 1 НК, което било прекратено с постановление на
прокурор при СРП от 28.06.2023 г., като материалите по преписката били
изпратени на РД“АА“ – С. с оглед преценка на основанията за търсене на
административнонаказателна отговорност на Р. Р. Н..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –а. Г.
и на свидетеля З. З.ев П..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Хронологията на случилите се на 22.02.2023 г. събития по извършване на
превоза от страна на жалбоподателя Р. Р. Н. и последвалите констатации на
инспекторите при РД "АА" гр. С. относно обстоятелството, че бил извършен с
МПС, за което няма издаден Лиценз на Общността за превоз на пътници,
Лиценз за превоз на пътници в Република България или Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, се установяват
безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства.
От показанията на св. Г. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото като а. е възприел възпроизведените
4
от него в административнонаказателното производство фактически
обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Изложеното от свидетеля З. З.ев П. относно начина, по който бил поръчан
превозът, относно маршрута и възмездния характер на предоставената от
жалбоподателя Н. услуга, е последователно, без вътрешни противоречия или
неясноти, в корелация с констатациите, обективирани в изготвения във връзка
с проверката протокол, предвид което съдебният състав му се довери и го
използва при формирането на фактическите си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт
отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не
налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от
пощенски куриери, с отметнати в същите причини за невръчване на
санкционния акт бележки - "преместен" и „непотърсена“, доколкото
последните не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято
отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации, не
дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до
прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция
административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният
е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с
него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение
жалбоподателят да е търсен и чрез други допустими от НПК способи,
доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на
различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и
5
принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на
невъзможност да се връчи наказателното постановление, за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да
предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на
информация от достоверен източник относно неговото местонахождение.
Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО,
администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно
възможни други адреси, на които жалбоподателят би могъл да се намира или
дори да търси призоваването му по този ред, което и съгласно приложимите
норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено
законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на
формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда
като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за
приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не
бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което
предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е
възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена
гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е
възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е
предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до
невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с
проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на а.я произтича от чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр, тъй като същият
попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91, ал. 1 от закона,
част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при констатирани
нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, директорът на Регионална дирекция
6
„Автомобилна администрация” е оправомощен да издава наказателни
постановления. За удостоверяване на материалната компетентност на а.я и на
лицето, издало процесното наказателно постановление, са представени и
приети по делото и Заповед № 7/16.01.2023 г. на Изпълнителния директор на
ИА“АА“ и длъжностни характеристики.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По нарушението по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, съдът
намира следното:
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство
между фактическо и юридическо обвинение (посочени са времето и мястото
на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с тези на
извършената от контролните органи проверка, обстоятелствата, при които е
осъществено, както и изпълнителното му деяние, изразяващо се в това, че
жалбоподателят Р. Н. е извършил обществен превоз на пътници срещу
заплащане с МПС, за което няма издаден лиценз за обществен превоз на
пътници). Описани конкретно и в необходимата пълнота са всички релевантни
за съставомерността на нарушението обстоятелства, предвид което съдебният
състав прецени, в че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на
а.я и наказващия орган, с което да представляват формални основания за
отмяната на санкционния акт.
Материалният закон също е приложен правилно.
От обективна страна се доказа, че на 22.02.2023 г. около 12:30 ч. в гр. С.,
7
жалбоподателят Р. Р. Н. е осъществил обществен превоз на пътници срещу
заплащане с МПС, за което няма издаден лиценз за обществен превоз на
пътници (Лиценз на Общността за превоз на пътници, Лиценз за превоз на
пътници в Република България или Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници), което поведение от обективна
страна осъществява състава на нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр.
Съгласно последната разпоредба, обществен превоз на пътници и товари
се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, който съдържа номер на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни
постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва
дейността.
В § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр. е дадена легална дефиниция на понятието
"обществен превоз", а именно – превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство. Понятието "превоз на пътници" от друга страна е легално
дефинирано в § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр., като това е дейност на лице, което
извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
При така очертаната относима нормативна уредба следва изводът, че
осъществената от жалбоподателя Р. Р. Н. деятелност субсумира признаците на
административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр., доколкото водачът не е
разполагал с нормативно изискуемите документи за осъществяване на
обществен превоз на пътници, противно на изложените в жалбата възражения.
Административнонаказващият орган правилно е приложил и
8
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр., която предвижда
отговорност при извършване на обществен превоз от водач на МПС без
документи, изискуеми от регламент на европейските институции, ЗАвтПр или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Както се посочи, налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Поради това съдът прецени, че
материалният закон е приложен правилно.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпената в жалбата позиция за
неправилна квалификация на установите фактически положения под
възприетите от наказващия орган материалноправни разпоредби.
Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр. предвижда отговорност за
всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Видно от чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници /обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999 г./, таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до
седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут
и/или крайна точка на превоза.
В конкретиката на настоящия случай се изясни, че въззивникът Н., като
водач на МПС, е извършил обществен /таксиметров/ превоз на пътници срещу
заплащане по заявен от свидетеля З. П. маршрут, без да е разполагал с
изискуемите документи по чл. 6, ал. 1 ЗАвтПр. Обстоятелствата дали
привлеченото към отговорност лице притежава търговска дееспособност,
респективно за чия сметка и от чие име е осъществил превоза, са ирелевантни,
доколкото са относими към предпоставките за издаване на лиценз и/или
удостоверение за регистрация, съответно реда за осъществяване на
визираните дейности, а санкционирането на Р. Н. в случая е в качеството на
водач на МПС, не на превозвач, който извършва обществен превоз в разрез
именно с тези нормативни изискания.
9
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, с пряк умисъл,
като е предвиждал извършването на нарушението и е съзнавал
общественоопасния му характер, а във волеви аспект е искал и пряко целял
неговото осъществяване.
Наложеното на Р. Р. Н. административно наказание глоба е
индивидуализирано в предвидения от закона абсолютен размер от 2000 лева,
предвид което се явява законосъобразно определено.
Не са налице основания за приложение института на маловажния случай,
тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид.
По изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че
атакуваното наказателно постановление в посочената му част е правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което
и в частта за нарушението по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
следва да бъде потвърдено.
По нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, съдът намира следното:
Съдът, при извършената служебна проверка, констатира в тези части
допуснати в производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като и двата документа не съдържат
изискуемите законови реквизити.
Следва да се отбележи, че е налице пълна неяснота относно описанието
на нарушенията, допусната от а.я и наказващия орган. Според а.я и
наказващия орган нарушенията са се изразили в това, че по време на
извършената проверка жалбоподателят е „без свидетелство за управление от
съответната категория“ и „без свидетелство за регистрация на МПС“.
Задължението за „носене“ на определени документи е предвидено в
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Фактическото описание на
нарушенията „без свидетелство за управление от съответната категория“ и
„без свидетелство за регистрация на МПС“ създава неяснота относно факта
10
какво действие или бездействие се твърди да е осъществил жалбоподателят, за
да извърши въпросните нарушения, защото от такова описание не би могло
въобще да се установи дали водачът – жалбоподател изобщо има издаден
СУМПС от съответната категория и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, които не носи и не представя на контролните органи,
съответно дали няма издадени такива, като употребата на посочените в АУАН
и в НП изрази „е без“ създава неяснота, която при фактическо описание на
нарушенията не би следвало да се допуска.
В допълнение, буквалното съдържание на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява. Видно е, че разпоредбата визира конкретно
задължение за носене на съответните документи (СУМПС и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство), което няма нищо общо с
фактическото описание на нарушението, дадено от наказващия
административен орган – „без свидетелство за управление от съответната
категория“ и „без свидетелство за регистрация на МПС“, от които не става
ясно дали жалбоподателят е имал въобще издадено СУМПС за съответната
категория, или не е имал, и ако е имал – носил ли го е, или не го е носел, носел
ли го е и е отказал да го представи, респективно - регистрирано ли е било
управляваното от него МПС, носел ли е въззивникът свидетелство за
регистрация на същото или не, носел ли го е и е отказал да го представи. По
този начин фактическото описание на нарушенията не съответства изобщо на
тяхната правна квалификация. Без да е ясно на какъв конкретен факт почива
констатацията, че въззивникът Р. Р. Н. е бил без свидетелство за управление от
съответната категория и без свидетелство за регистрация на МПС – просто
защото не ги е носил у себе си и по тази причина не е бил в състояние да ги
представи на контролните органи, или пък ги е носил, но е отказал да ги
представи, няма как да се даде еднозначен отговор в крайна сметка какво
нарушение е извършил последният, респективно че законосъобразно и
правилно е била приложена административнонаказателната разпоредба, въз
онова на която е била ангажирана отговорността по тези пунктове, а още по-
малко пълноценно да бъдат реализирани правомощията на съда в рамките на
настоящото производство, както и правата на жалбоподателя.
11
Ето защо и в частта по пункт 2 и по пункт 3 атакуваното наказателно
постановление подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0007229/14.07.2023 г.,
издадено от директор на РД“АА“ – С., В ЧАСТТА МУ, с която на
жалбоподателя Р. Р. Н., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 183, ал.
1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за извършено административно
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която
на жалбоподателя Р. Р. Н., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) административно
наказание „глоба“ в размер на 10,00 (десет) лева за извършено
административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0007229/14.07.2023
г., издадено от директор на РД“АА“ – С., В ЧАСТТА МУ, с която на
жалбоподателя Р. Р. Н., ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено
административно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12