Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение №110/15.7.2011 г. по гр.д. 708/2010 г. на С РС е обявен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за окончателен предварителния договор, сключен на 16.11.2007 г. между П. О. М. и „Е. ” Е.-С., по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли на М. собствеността върху недвижим имот- Офис №2, находящ се в гр.С., ул.”Д А. № *, първи етаж с площ 34.38 кв.м, състоящ се от тоалетна, умивалня, стая при описани граници, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху посочения поземлен имот, срещу сумата 61 500 лв., при условие, че П. О. М. плати на дружеството остатъка от дължимата продажна цена в размер на 9 000 лв. в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Даден е 6-месечен срок по чл. 115 ал.2 от ЗС за отбелязване на решението, осъден е М. да плати по сметка на съда 530.50 лв. на основание чл. 364 ал.1 от ГПК. Постановено е на основание чл. 364 ал.2 от ГПК и на основание чл. 115 ал.3 от ЗС да не се издава заверен препис от решението докато М. не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите местни данъци и такси за имота, както и данъците и другите задължения на праводателя към държавата. Дружеството е осъдено да заплати на М. разноски по делото в размер на 5531.73 лв. Недоволно от решението е останало „Е. ” Е.-С., което го обжалва. Твърди ,че решението е неправилно и следва да бъде отменено и да се отхвърÙи предявения иск. Твърди се ,че обявения за окончателен договор е от смесен характер, като ответникът е обещал да построи до пълна степен на завършеност офиса и селд това да го продаде на ищеца, че в процеса на строитлеството е последвало изменение на плановете за регулация и е изработен нов инвестиционен проект. Твърди се ,че построената сграда съществено се отличава от първоначално предвидената, както и са изменени и очертанията на обектите и сътовеншението на общите части. Твърди се ,че процесния договор има смесен характер-договор за изработка и предварителен договор за продажба на изработеното. Твърди се ,че не е издадено разрешеине за ползване на обекта и липсват данни ищецът да е приел изработеното. Счита ,че искът е преждевременно преявен. Претендират се разноски по делото. Постъпил е отговор по жалбата от П. М., в който се твърди ,че решението е правилно,законосъобразно и мотивирано , а жалбата е неоснователна и необоснована. Твърди се ,че съдът при постановяване на решението се е съобразил със съдебната практика при такива спорове, както и се е съобразил със заключението на СТЕ, която не е оспорена. Твърди се ,че ответникът по спора е признал, че офиса съществува, но трябва да се довърши. Твърди се ,че дружеството е неизправна страна по договора и действа недобросъвестно по отношение на купувача. Твърди се ,че е доказано по делото, че обекта на предварителния договор може да бъде обект на прехвърлителна сделка. Моли да се потвърди решението,като се претендират разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата ,становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Решението е постановено по повод исковата молба на П. О. М. против „Е.” Е.-С., Твърди се ,че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имат, като ищецът се е задължил да заплати на ответника 45 500 лв., на съответно посочени вноски. Твърди се ,че са подписани два анекса, с които последно страните се договарят последната вноска от 15 000 лв. да се заплати при подписване на нотариалния акт, но не по-рано от издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация Твърди се ,че дружеството е в забава по отношение задължението за прехвърляне на имота съгласно чл. 3 от анекс № 2 и се дължи неустойка в размер на 6000 лв., за която сума се прави възражение за прихващане с дължимата от ищеца сума от 15 000 лв. Ищцовата страна поддържа иска по отношение на имота, който е индивидуализиран със съответни идентификатор. Моли съда да обяви за окончателен предварителния договор, заедно с анексите , като съдът се произнесе по направеното възражение за прихващане. Претендирани са разноски. Ответникът по иска в отговора по исковата молба е оспорил иска, като се твърди, че предварителния договор е нищожен поради нищожен предмет, тъй като към момента на сключването не е съществувал обект на собственост а само инвестиционен проект. Не се спори ,че е построена сградата, но на мястото на офис 1 е построен офис 2. Моли да се отхвърли иска. Съдията много подробно в мотивите на решението е изложил както становищата на страните ,така и детайлно е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подробно са посочени клаузите на предварителния договор от 16.11.2007 г., както и на анексите към него от 10.2.2009 г. и 9.10.2009 г. Правилно съдията е приел и е изложил подробни съображения за това, че предварителния договор има предмет и е сметнал за неоснователни твърденията на ответника за липса на предмет на този договор. Правилно съдията е приел, че съществуват кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, което становище се споделя напълно и от въззивния съд. В тази връзка са неоснователни оплакванията в подадената въззивна жалба. Правилно съдията е преценил, че дружеството е неизправна страна по предварителния договор, а ищецът съответно е изправна страна по същия, което също съвпада със становището на ВТОС. Районният съд подробно е разгледал и възражението за прихващане и правилно е уважил същото, което е отразено и в диспозитива на обжалваното решение. Въззивният съд напълно споделя и крайния извод на районния съд, че предявения иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв е уважен със закоÝните последици, включително за определените разноски за прехвърляне на имота и разноските по делото. Във връзка с изложеното въззивният на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на спора ВТОС счита ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските направени пред въззивната инстанция и приложения договор за правна защита и съдействия т.1.3 такива следва да се присъдят в полза на ответника по жалбата в размер на 3000 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №110/15.7.2011 г. по гр.д. 708/2010 г. на Св РС ОСЪЖДА „Е.” Е.-С.,, ЕИК *, ул.”Г. М.” № * да заплати на П. О. М. , ЕГН * от гр.С., ул.”А. К.”№ * сумата 3000 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция за платен адвокатски хонорар. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |