Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, …………02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, X –
ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН КОЕВ
Мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Елка Григорова,
като разгледа докладваното от младши съдия Станиславова ВНЧД № 4033 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI
от
НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от 02.10.2020
г., подадена от частния тъжител М.Д., срещу разпореждане от 10.08.2020 г.,
постановено по НЧХД № 19079/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 109 – ти състав, с което образуваното по тъжба на М.Д.Д.
против С.С.И. наказателно производство за твърдени от първия престъпления от
частен характер е прекратено на основание чл. 132, ал. 1 от Конституцията на
Република България.
В жалбата се излагат съображения за
допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на атакувания
съдебен акт, довело до ограничаване правото на защита на частния тъжител, тъй
като районният съд, в нарушение на нормата на чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК, не е
провел открито съдебно заседание и не е приел становището на насрещната страна
по депозираната тъжба. Поддържа се, че съставът на СРС неправилно е приел, че
магистратите не носят наказателна отговорност за извършване на престъпления от
общ или частен характер поради притежавания от тях съгласно разпоредбата на чл.
132, ал. 1 от Конституцията на Република България функционален имунитет. Твърди
се наличие на безспорни доказателства, че лицето, срещу което е подадена
тъжбата, е уличило тъжителя в извършването на престъпление, респ. за доказаност
на повдигнатото с тъжбата обвинение. При така изложените съображения се прави
искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно разпореждане и за връщане на
делото на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
На лицето, срещу което
е подадена тъжбата – С.С.И., е връчен препис от жалбата, като в срок не е
постъпил отговор.
В разпоредително
заседание от 04.01.2022 г., въззивният съдебен състав, след като се запозна с
материалите по делото и извърши преценка по чл. 327 от НПК, счете, че
обжалваният съдебен акт е от категорията актове, подлежащи на обжалване по реда
на глава XXI от НПК. Намери също, че за обезпечаване правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед
неговия предмет, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
Въззивният контрол е ограничен единствено и само до изложените в тъжбата
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от първата
съдебна инстанция, направена на плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция, проведено на 17.01.2022 г., частният тъжител М.Д.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция, проведено на 17.01.2022 г., лицето, срещу което е
подадена тъжбата – С.И., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, X – ти въззивен състав, като обсъди доводите, описани в
жалбата, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, имаща правен
интерес да го обжалва, и в преклузивния за това срок. Същата отговаря на
изискванията, регламентирани в чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е
неоснователна.
Съображенията са
следните:
Производството по НЧХД
№ 19079/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109 –
ти състав, е образувано по тъжба на М.Д. против С.С.И. – съдия в Софийски
градски съд, Гражданско отделение. В тъжбата са изложени твърдения за извършено
от посоченото лице престъпление с правна квалификация по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 4 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, осъществено на 14.11.2019
г., чрез използване на израза: „ищецът
като едноличен търговец, участието му в капитала на две търговски дружества и в
управлението на общо 13 дружества опровергава твърдението, че не е в състояние
да заплати дължимата държавна такса“ в определение № 26832 от 14.11.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 12119/2019 г. по описа на СГС, ГО. Поддържа се,
че чрез цитирания текст лицето, срещу което е подадена тъжбата, в качеството си
на съдия, е разгласило позорно обстоятелство за ЧТ и същевременно му е приписал
извършване на престъпление.
С обжалваното разпореждане
съдията – докладчик е прекратил наказателното производство, като е приел, че
описаното в тъжбата не представлява твърдение за извършено престъпление от
частен характер от наказателноотговорно лице, а действия при изпълнение на
служебните задължения на С.С.И. като съдия, попадащи в обхвата на функционалния
му имунитет съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България. Изтъкнато
е от първостепенния съд, че в тъжбата липсват твърдения за извършено от С.С.И. умишлено
престъпление от общ характер, поради което не са налице и предпоставки за
изключване на признатия от Конституцията на Република България функционален
имунитет.
Тези аргументи на
първоинстанционния съд са правилни и настоящият съдебен състав приема, че от
изложеното в тъжбата може да бъде направен категоричен извод за несъставомерност
на инкриминираните от частния тъжител действия, тъй като се твърди същите да са
извършени от лице, което се ползва с функционален имунитет съгласно чл. 132,
ал. 1 от Конституцията на Република България.
В настоящото
производство не съществува спор, че лицето, срещу което е подадена тъжбата, е
магистрат. Повдигнатото срещу С.С.И. обвинение е формулирано за това, че същият,
в служебното си качество на съдия, е постановил съдебен акт /определение № 26832
от 14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 12119/2019 г. по описа на СГС, ГО/, в който е
разгласил позорно за частния тъжител обстоятелство, като същевременно му е
приписал извършване на престъпление, използвайки горепосочените инкриминирани
изрази. Тъжителят поддържа, че с така описаното поведение С.С.И. е осъществил състав
на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 от НК, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК. Това обстоятелство е изрично и двукратно посочено от ЧТ в
депозираната тъжба, както и във въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивният съдебен
състав изцяло се солидаризира с изводите на районния съд относно характера на
функционалния имунитет на магистратите. Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт
съдии, прокурори и следователи не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното
не представлява умишлено престъпление от общ характер. Конституционният съд на
Република България е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в
нормите на КРБ за определени лица (между които са съдиите, прокурорите и
следователите), представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната
наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната
неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези
лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им,
което се определя като функционален имунитет.
Видно от изявленията на
частния тъжител, същият твърди съдия да е извършил спрямо него престъпления от
частен характер във връзка с изпълнение на служебните му функции, конкретно
изразяващи се в разгласяване на позорни обстоятелства относно финансовото състояние
на ЧТ и в приписване на престъпление, чрез използване на инкриминираните изрази
в свой съдебен акт с предмет молба за освобождаване от държавна такса по реда
на чл. 83 от ГПК. За подобни деяния, по аргумент от разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 от Конституцията на Република България, магистратите не могат да носят
наказателна отговорност. С оглед така изложеното настоящият въззивен състав
счита, че е налице абсолютна и изначална процесуална пречка за разглеждане на
инициираното наказателно производство за извършени от съдия С.И. престъпления
от частен характер, тъй като в процесния случай липсва годен субект на
наказателно преследване.
Настоящият състав
намира за неоснователен довода в жалбата, че съставът на СРС е допуснал
съществено процесуално нарушение при постановяване на атакуваното разпореждане,
водещо до ограничаване правото на защита на частния тъжител, тъй като не е
провел открито съдебно заседание в съответствие с регламентираното в чл. 247а,
ал. 2, т. 2 от НПК /редакция ДВ, бр. 63/2017 г./. Не съществуват процесуални
пречки наказателното производство по дела от частен характер да бъде прекратено
в закрито съдебно заседание. По аргумент от разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК съдията-докладчик не извършва размяна на книжа и не насрочва делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, когато не са налице основания за
разглеждането му в такова. Липсата на годно обвинение води до безпредметност от
разглеждането му по същество. В настоящия случай районният съдия правилно е
констатирал наличието на неотстраними посредством даване на указания пречки за
разглеждане на делото – а именно липсата на годен субект на наказателно
преследване, и законосъобразно е прекратил производството в закрито заседание.
Посоченият процесуален ред е в пълно съответствие с правомощията на съда при
наличие на абсолютна процесуална пречка за образуване и водене на наказателното
производство. В тази хипотеза на изначална липса на абсолютна предпоставка не
може да става въпрос за допуснато ограничаване на процесуалните права на
тъжителя вследствие на прекратяването на същото това производство.
По гореизложените
съображения се налага като краен резултат изводът, че правилно наказателното
производство по делото е било прекратено от районния съд с атакуваното пред
въззивният съд разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 10.08.2020 г., постановено по НЧХД № 19079/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109 – ти състав, с което
образуваното по тъжба на М.Д.Д. против С.С.И. наказателно производство за
твърдени от първия престъпления от частен характер е прекратено на основание
чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.