Р Е Ш Е Н И Е № 149
гр. Сливен, 18.07.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 212 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.Й.Г. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000307 издадена на 06.05.2022 г.
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение
на П.Й.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, Б.А
от ЗДвП - Прекратяване на регистрация на
ППС за срок от 190 дни на основание чл. 171, т.2А, Б.А от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че
лицето, което е у.автомобила не е негов с.. с.п. автомобила на с.си, който
решил да го измие и почисти в а.. Лицето Д. Р., което у.а.в момента бил р.,
където автомобилът следвало да бъде и.. с.и с. му не могли и не са имали
никаква най-малка представа за правоспособността на водача. Твърди, че
непритежаването на свидетелство за управление на МПС не било основание по
цитираната правна норма за налагане на принудителна административна мярка.
Счита, че административният орган е определил срок различен от минималния
размер, но липсвали мотиви в тази част. Заявява, че не бил предизвикан противоправния резултат от поведение на жалбоподателя. Бил
нарушен принципа за съразмерност. Моли съда да постанови решение, с което
отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващият не се
явява, чрез пълномощника си адв. Д. *** поддържа
жалбата. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Не претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва подадената жалба и
моли съда да я остави без уважение.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.05.22г.в 11:35ч. в гр.Сливен на бул. „П.Хитов“ с. лек автомобил на П.Й.Г.
- БМВ с рег.№ ******* е управляван от Д.Й. Р.ЕГН **********. При извършената
проверка от С. Ч.– м.а.в сектор ПП при ОДМВР Сливен, било установено, че водачът
управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. Съставен е АУАН сер.GA, № 428892/06.05.2022 г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН на оспорващия е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000307 издадена на 06.05.2022 г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС с рег. № ******* за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.
ЗППАМ е получена от жалбоподателя на 10.05.2022
г.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът
на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил
различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от
ЗДвП, като в т. 5 от заповедта е посочен Началник на сектор Пътна полиция при
ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
С оглед съдържанието на
акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, посочена в чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването й, като към преписката са приложени
съставените АУАН на Д. Й. Р.. Описаните в оспорения акт фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач,
който не притежава СУМПС, съответстват на фактическите основания, които се съдържат
в оспорената заповед. Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В
производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила – такива, които ако не
бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и
правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само
подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на
административния акт.
Заповедта е издадена на основание
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно този текст от закона,
принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство" се налага на с., който управлява моторно превозно
средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на с., чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е с.на
управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства.
При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да
установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия с.. В
този смисъл няма изискване нарушението да е извършено от с.а или същият да е знаел,
че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Посочената от
административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на с.а на МПС, което е управлявано от
неправоспособно лице. В случая безспорно е доказано посоченото обстоятелство.
Във връзка с възраженията
на оспорващия, следва да се посочи следното: По делото се установи, че с. на
автомобила – П.Й.Г. не е положил дължимата грижа, като е предоставил к.на
автомобила си и по този начин е д. п. му от лице, което е сред изброените в
хипотезата на чл. 171, т.2а б. "а" от ЗДвП. Приложимата правна уредба
не обвързва принудителната мярка с установяване на вина или знание на с.а,
поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателя лично е
предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали той е знаел за това. С оглед горното, съдът приема, че оспорващия с
поведението си е допуснал извършване на нарушението. Законът допуска засягане
на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както
и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. В този смисъл са Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10192/2018 г., VIII о.; Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6949/2018 г., II о. и Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10387/2018 г., VIII о..
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН серия GA, № 428892/06.05.2022г.
При издаването на
заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл.
6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон –
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, близо до минималния предвиден размер по закон – 6
месеца, а именно 190 дни, който съдът приема за обоснован за постигане на
целта, за която е издадена заповедта за ПАМ. След като този срок е определен
към минимума, то не следва да бъде мотивиран.
По изложените съображения,
жалбата на П.Г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е
правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви.
Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.
Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата отмяна.
С оглед изхода на делото в
полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не
са поискани.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл.172, ал.2, предл. посл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.Г., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000307 издадена на 06.05.2022 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: