Определение по дело №802/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1163
Дата: 7 август 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510100802
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

  ГО, V-ти

 
 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

07.08.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

    Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            802

 

2019

 
 


                                      дело №                                        по описа за                                 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба от Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ю.Д., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Дупница, ул. „Солун“ № 1, ет. 1, срещу А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата А.Х.Ч., ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, е депозирала насрещен иск (инкорпориран в отговора на исковата молба), с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, срещу ищцата по първоначалния иск Р.Я.Ч..  

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата по насрещния иск (ищцата по първоначалния иск) е депозирала отговор на насрещната искова молба. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищцата твърди, че на основание протокол за съдебна делба по гр.д. № 1243/1996 година по описа на Районен съд-гp. Дупница е собственик на “Поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.140 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален район шестотин и четири, поземлен имот сто и четиридесет/, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Паничище” № 44, с площ от 406 /четиристотин и шест/ квадратни метра, трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.139; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.142; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.141; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.85; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.129, ведно с построените в имота сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.1, със застроена площ от 234 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.2, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда.”

Съгласно Протокола за съдебна делба по гр.д. № 1243/1996г., за този имот бащата на ищцата Янко Василиев Чакърски имал учредено пожизнено право на ползване, като ответницата ползвала имота заедно с него. Бащата на ищцата починал на 28.08.2018г. и със смъртта му правото на ползване върху имота било прекратено. Докато баща й бил жив, ищцата нямала против ответницата да живее заедно е него, но след неговата смърт желае тя да напусне имота. На няколко пъти я помолила да го напусне, а ответницата обещавала, но продължавала да ползва имота. Ищцата изпратила до ответницата Нотариална покана чрез Нотариус Деница Гърнева, която й била връчена на 03.12.2018г. В поканата ищцата изрично заявила, че ако ответницата не напусне имота, следва да заплаща наем в размер на 300.00 лева месечно. До настоящия момент ответницата нито напуска процесния имот, нито заплаща на ищцата дължимия наем.

С оглед изложеното, ищцата по първоначалния иск моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя (ищцата) е  собственик на гореописания недвижим имот и да я осъди да й предаде владението върху същия, както и да осъди ответницата да й заплати сума в размер на 1200.00 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на дължимия наем за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с която се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Ответницата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том I, peг. № 959, дело 153/1998г. на нотариус Стефан Сотиров, нейният съпруг Янко Василев Чакърски, ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 28.08.2018г., е продал процесния имот на дъщеря й Атанаска Траянова Кирилова, ЕГН **********. Със същия нотариален акт Янко Василев Чакърски, е запазил за себе си и за ответницата, като негова съпруга, пожизнено безвъзмездно право на ползване, като купувачът Атанаска Траянова Кирилова е заявила, че е съгласна и купува процесния имот при тези условия, т.е. с тези вещни тежести. Ответницата сключила граждански брак с Янко Чакърски на 08.08.1998г. и от този момент тя и съпругът й са живеели в процесния имот. Ето защо, твърди, че живее в имота на валидно правно основание - учредено в нейна полза пожизнено безвъзмездно право на ползване.

Евентуално прави възражение, че е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, както и възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищцата на направените от ответницата, като добросъвестен владелец, подобрения в имота, които са увеличили стойността му на 20 000 лв. на основание чл.72. ал.1 ЗС.

От своя страна ответницата е предявила, при условията на евентуалност (в случай че бъде уважен първоначалният иск), насрещен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за осъждане на ищцата по първоначалния иск да й заплати стойността на извършените подобрения в процесния имот, в размер на 15 000.00 лева, извършени в периода 2015-2018г., и изразяващи се в следното:

- ремонт на покрив на сградата - подмяна на греди и попове и ребра;

- поставяне на паро-пропускаща мембрана;

- направа на двойна скара;

- подмяна на улуци и водосточни тръби;

- пренареждане на цигли и капаци с частична подмяна на повредени такива;

- монтаж на подулучни поли;

- подмяна на челни дъски;

- подмяна на коминни обшивки;

- измазване на комини;

- изграждане на нов комин;

- смяна па дограма;

- измазване на тавани с варо-циментов разтвор;

- боядисване с латекс;

- залепване на тапети и

-монтаж на ламиниран паркет на пода и первази.

Претендира присъждане на разноски.

Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск Р.Ч. е подала отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същия.

            Оспорва твърденията на ищцата по насрещния иск, че дъщеря й Атанаска Кирилова е собственик на процесния имот, че описаните в насрещната искова молба СМР са реално извършени, както и че ищцата по насрещния иск ги е извършила в качеството на владелец. Излага подробни правни съображения.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС,  кумулативно съединен с иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

            Ответницата по първоначалния иск е направила възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, както и възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане на направените от ответницата, като добросъвестен владелец, подобрения в имота с правно основание чл.72. ал.3 ЗС.

При условията на евентуалност ( в случай, че бъде уважен първоначалния иск) ответницата по първоначалния иск е предявила насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

            3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищцата по първоначалния иск следва да да докаже, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, на посоченото в исковата молба основание, че имотът се владее от ответницата без правно основание, поради което последната се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, както и размера на обогатяването. Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск от своя страна следва да докаже, че е собственик на процесния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, че е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗС, че е извършила описаните в насрещната искова молба подобрения, довели до повишаване стойността на процесния, имот както и стойността на извършените подобрения и съответно сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения. Ответницата по насрещния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения-правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и насрещната искова молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се допуснат трима свидетели на ответницата по първоначалния иск, в режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание, чрез разпита на които желае да установи изложените в отговора на исковата молба и насрещната искова молба обстоятелства.

Следва да се назначи исканата от страните съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба и насрещната искова молба въпроси.

            На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2019г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск се изпрати препис от отговора на насрещния иск, депозиран от ответницата по него.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и насрещната искова молба документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ответницата по насрещния иск в режим на довеждане за първото по делото открито съдебно заседание.

           ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещото лице инж. Елена Лозанова, при депозит в размер на 200.00 лв., вносим от страните по равно (по 100.00 лв. всяка от тях) в едноседмичен срок от съобщението, със задача: вещото лице, след запознаване с материалите по делото и оглед на имота, да отговори на поставените с първоначалната и насрещната искова молба въпроси, а именно: 1. Каква е стойността на среднопазарния месечен наем за процесния имот в периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г.?; Каква е стойността на извършените в процесния имот в периода 2015-2018г. (ако има такива) и с каква сума се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на тези подобрения?

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

            Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: