№ 551
гр. Варна, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500575 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „Дионисий –
Е.Д.“ против решение № 1420/26.08.2021г. на ОС - Варна, постановено по
в.гр.д. № 2093/2021г. в частта, имаща характер на определение, с което е
оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател жалба
срещу действия на ЧСИ Р.Т., рег. № 717, извършени по изп.д. №
20187270400373, изразяващи се в налагане на възбрана върху 2/3 ид.ч. от
недвижим имот – склад № 1, с идентификатор 10135.1506.891.5.2 по КККР на
гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Цариброд“ № 47.
Твърди се в жалбата, че така обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен и немотивиран, тъй като съдът не е взел предвид
установеното по делото, че от 2007г. имотът е продаден на трето лице и не се
владее от ЕТ. Отправеното към настоящата инстанция искане е за отмяна на
определението и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по
същество.
В срока по 276 ГПК не е постъпил отговор от взискателя – Община
Варна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Не е спорно, че жалбоподателят Едноличен търговец „Дионисий – Е.Д.“
има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. В
това му качество същият може да обжалва само лимитативно посочените в
нормата на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК действия на съдебния изпълнител, като
налагането на възбрана не е сред тях.
Настоящият състав изцяло споделя изложените от ОС мотиви,
съобразени със задължителните разрешения на ТР № 2/2013г. на ОСГК на
ВКС, че наложената изпълнителна възбрана може да обоснове допустимост
на жалба срещу насочването на принудителното изпълнение, каквото
действие е и налагането на възбраната, но само при наведено твърдение за
предприето изпълнение срещу несеквестируем имот. Такова твърдение по
отношение на процесния имот няма. Оспорването на жалбоподателя се
основава единствено на твърдение, че той вече не е собственик на имота,
което обстоятелство е неотносимо към допустимостта на обжалването на
наложената върху този имот възбрана
Ето защо като е оставил подадената от длъжника жалба срещу това
действие на ЧСИ ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1420/26.08.2021г. на ОС - Варна,
постановено по в.гр.д. № 2093/2021г. в частта, имаща характер на
определение, с което е оставена без разглеждане подадената от Едноличен
търговец „Дионисий – Е.Д.“ жалба срещу действия на ЧСИ Р.Т., рег. № 717,
извършени по изп.д. № 20187270400373, изразяващи се в налагане на
възбрана върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот – склад № 1, с идентификатор
10135.1506.891.5.2 по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна,
ул.“Цариброд“ № 47.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3