РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Монтана, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500604 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение№ 518 от 12.11.2024 г. постановено по гр.д.
№2540/2023година по описа на РС Монтана е отхвърлен предявения от В. Г.
П., ЕГН **********, от гр. М ж.к. ххххх блок хххвхх,хх етх аххп. х ххпротив
Ц. М. П., ЕГН **********, от гр. М , ул. „х” № 10, иск с правна квалххх
ификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от
14.02.2019 г., сключен между ПЕПИ Г. П., ЕГН ххххх действащ чрез
пълномощника си Ц. М. П., ЕГН **********, като прехвърлител и Ц. М. П.,
ЕГН **********, като приобретател, обективиран в нотариален акт №ххх
томххх рег.№ ххх дело № х ххот 14.02.2019 г. на нотариус Р П., с рег. № 601
на Нотариалната Камара, с който П Г. П., е прехвърлил на Ц. М. П.
собствеността на следния недвижим имот:Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ххххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
М одобрени сьс Заповед № РД- 18-29/05.04.2006 г. на Изп.директор на АК, с
адрес на поземления имот: гр. М ж.к. „ххх“, бл.ххх, вх. хх ет.хх, ап.ххх обекта
се намира в сграда №х ххразположен в поземлен имот с идентификаторххххс
предназначение: жилище, апартамент с площ от х кв.м, вехдно с избено
помещение № хкактох и 1.84 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Със същото решение са присъдени и направените в хода на
1
производството съдебни разноски.
Недоволен от така постановено решение е останал В. Г. П. от гр.М и чрез
адвокат А. К. В. - АК Монтана назначена за осъществяване на правна помощ и
съдействие е обжалвал същото в предвидения от закона срок с изложени
доводи за неправилност и необоснованост.Жалбата е подробно
мотивирана.Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови
решение, с което да отмени атакувания съдебен акт като незаконосъобразен и
уважи исковата претенция изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Ц. М. П. от гр.М чрез
процесуалния си представител адвокат Б. Н. Ц. - член на МАК с изложени
доводи за неоснователност на жалбата.Отговора е подробно мотивиран.Моли
съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В., която
подържа изложеното в жалбата и моли съда да отмени изцяло постановеното
решение като незаконосъобразно.
Ответникът се представлява от ав.Б. Ц. в съдебно заседание, който моли
съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.МОС
като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, а така също и във връзка на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.87,ал.3 от ЗЗД.За да отхвърли същия като неоснователен МРС е приел, че в
конкретния случай от ангажираните по делото доказателства се установява, че
ответникът като приобретател по алеаторен договор за издръжка и гледане е
изпълнил поетите от него задължения в пълен обем, като е осигурил на
прехвърлителя по договора издръжка и грижи съобразно конкретните му
нужди. Ответникът е осигурявал на прехвърлителя необходимата му издръжка
и грижи както лично, така и чрез трети лица.
МОС споделя изводите на районния съд като правилни и законосъобразни.
Решението на МРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от МРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ, на 05.01.1979 г. Г П. И е придобил собствеността върху
новопостроено жилище № хххх, в жилищна сграда - блок № ххх вход хтаж
хххх в ЖК ххххград М с площ от 64.15 кв.м, състоящ се от кухня, дневна,
спалня, баня-тоалетна и антре и избено помещение № 23, както и 1.84 %
2
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Г П. И а -
преживяла съпруга и двамата си сина - В. Г. П. и П Г. П..
Установено е по делото, че по силата на постигната спогодба по
гражданско дело № 1010 по описа за 1997 година на Районен съд Монтана, по
предявен иск за делба, е поставен в дял на Й М И апартамент № ххххблок ххх
вход хххетаж ххх в ЖК П град М състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня и
тоалетна и антре, с площ от 64.15 кв.м, граничещ: от три страни с двор и
ап.107, заедно с избено помещение № 23, както и 1.84% от общите части на
сградата
Установено е също така , че с Нотариален акт №хххх, том хх, рег.№ х
делохх № ххххт 05.05.2006 г. на нотариус Бисер П., с рег.№ 113 на НК, Й М
Иванова е прехвърлила на сина си П Г. П. процесното жилище, за грижите,
който купувача е полагал за продавачката от смъртта на съпруга –от
23.04.1989 г. до сега и задължението му и за в бъдеще да и осигурява сносен и
спокоен живот, какъвто и е осигурявал и до сега, гарантирайки и храна,
отопление, осветление, квартира и грижи при болест и немощ, било лично или
чрез трето лице, до края на живота и, както и да я погребе по християнски
обичай при съпруга и
Установено е също така, че на 11.01.2019 г. П Г. П., с нотариална заверка на
подписа и съдържанието, с рег.№ххх и № х ххомх хактхнха нотариус Росен
П., е упълномощил Ц. М. П. да го представлява пред нотариус, като
прехвърли чрез издръжка и гледане сам на себе си, като поеме гледането и
издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
до сега, докато е жив, а след смъртта му го погребе според обичая по
отношение на описания по-горе недвижим имот. В пълномощното изрично е
вписано, че имотът е подробно описан в следния документ, НА № хх, том
хххдело № х от х2006 г. на нотариус № 113 при РС Монтана.
В резултат на това пълномощно процесният имот е бил придобит от Ц.
М. П. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 14.02.2019 г.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че В. Г. П. (ищец по делото) и П Г. П. са
едноутробни братя, както и че родителите им са починали, като процесния
имот е бил собствен на П Г. П., починал на 26.04.2022 г.
По делото е приложена и Декларация за оттегляне на пълномощно от
29.03.2021 г., с нотариална заверка на подписа, с която П Г. П., на основание
чл.38 ал.2 от ЗЗД, е оттеглил пълномощно с рег.№ххххх издадено от него пред
Р П., с рег.№хххна НК в полза на Ц. М. П.. Рег.№ на цитираната Декларация е
2229 от 29.03.2021 г. на нотариус Росен П. и на същата дата е отправена
нотариална покана до Ц. М. да не предприема никакви действия спрямо имота
поради оттегленото пълномощно.
На 18.11.2021година П Г. с нотариално заверено пълномощно е
упълномощил своя брат В. Г. П. да го представлява пред всички институции в
България с подробно описани действия в пълномощното
Установено е също така, от представените медицински документи -
3
Епикриза от МБАЛ „х - С Ге ЕООД Монтана от 10.02.2019 г. е видно, че П Г.
П., е с диагноза: ххххх- хххххорма и за периода от 15.02.2019година до
12.06.2019година е лекуван в МБАЛ „ххх гр.М от туберколоза на белите
дробове .
По делото е приложена и прокурорска преписка №2402/2021година на
РП Монтана по ДП№757/2021година на РУ Монтана образувано по жалба
подадена на 19.05.2021година/ две години след като е изписан от болницата П
.В жалбата е посочено от Пепи, че преди три месеца е посетен от брат си
заедно със журналисти от съдебен спор и тогава разбрал какви неща е вършил
Ц..Към преписката са приложени и подробни писмени обяснения от двамата
братя, досежно какви вещи са изнесени от дома на П Г. от страна на Ц. П.. В
преписката е прието за установено, че за момента от който П Г. е бил на
болнично лечение Ц. П. е извършил ремонт в апартамента, като е изхвърлил
голяма част от старата покъщнина и е оборудвал жилището с климатик,
специализирано легло за инвалиди, телевизор, пералня, бойлер, освежил
помещението, което главно се обитава от П Г. и сключил договор с О М да
бъде личен асистент на П Г. за което получавал възнаграждение повече от
12месеца.След изписването на П Г. Ц. го прибрал от болница и отвел в
реновираното жилище, където му осигурил посещения на две медицински
лица-една санитарка за ежедневна смяна на облекло, осигуряване на храна и
поддръжка на жилището и медицинска сестра за смяна на катетъра.Така
изложената фактическа се потвърждава и показанията на разпитаните в
съдебно заседание от 30.05.2024година свидетели.
От показанията на св.С С , който живее в жилището под това на П Г. се
установява, че същия лично е виждал как Ц. се грижи за П , тъй като е
посещавал дома, поради шумно предвижване на инвалидна
количка.Свидетелят не е познавал и виждал жалбоподателя В. до началото на
2021година, когато последният се е появил с журналисти от „Съдебен спор“.
От показанията на св.Ц И която познава всички страни по делото се
установява, че братята В. и П не са били в добри отношения.В. е излежавал
някаква присъда и когато излязъл от затвора нямало къде да отиде и Ц. му
предоставил да живее в наследствената му къща в село Б , тъй като били
братовчеди.В селото обаче В. продължил да създава проблеми и бил изгонен и
тогава започнал да търси начини да се добере до процесното жилище.Тази
свидетелка категорично установява всички грижи, които Ц. е полагал за П -
посещавал го е два пъти дневно в болницата да му носи храна, готвел, чистел
с помощта на две медицински сестри, къпел и бръснел П до момента в който
В. го изгонил.Въпреки това Ц. ангажирал една медицинска сестра да хода да
продължи да ходи един път седмично, за да почиства и обгрижва Пепи по
време на съвместния му живот с В..Последната ходела с мъжа си, защото се
страхувала от В..За тези си действия жената получавала възнаграждение от
Ц..Г се потвърждава и от показания на св.И Господинова,която е полагала
грижите за П и св.К И , живеещ на съпружески начала с нея и който я е
придружавал.
За пълнотата и всеобхватността на полаганите грижи се установява и от
показанията на св.М А и Г К като непосредствени очевидци на полаганите
4
грижи.Не се установи пред нито един свидетел до окупирането на жилището
от В. приживе П да се е оплаквал от братовчед си Ц..МОС възприема
показанията на всички свидетели като обективни и безпристрастни..
Установено е по делото и че с Постановление от 17.05.2023година е
прекратено наказателното производство по ДП №757/2021година на РУ
Монтана, преписка №2402/2021година по описа на РП Монтана поради
недоказаност на обвинението, повдигнато по отношение на Ц. М. П..
По тази фактическа обстановка не се спори.
Спорът във въззивното производство, както и в първоинстанционното
такова, се концентрира единствено относно обстоятелството дали въззивникът
– ответник пред МРС, е изпълнил /и ако е изпълнил – в какъв обем/
задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителя по процесния
алеаторен договор за издръжка и гледане и следва ли същия да бъде развален
или не.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот
срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната
действителност да са проявени следните материални предпоставки: наличието
на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за
гледане и издръжка и приобретателят по договора виновно да не е изпълнил
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не
трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/
и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за
изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния договор.
От анализа на приложените по делото писмени доказателства се
установява, че договора за прехвърляне на процесния имот от наследодателя
на ищеца на ответника срещу поето насрещно непарично задължение – за
гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни
последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта,
предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното
правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени
усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му
доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване
издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и
да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и
взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в
качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ.
неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум
преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна
сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.
Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е
5
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което
установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил
от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение №
82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се
определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи .
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва
непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е
продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
491/2008 г., на I г.о., Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009
г., на III г. о./. Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка
трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите
нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на
приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и
домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на
прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание.
Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя
се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със
свои средства и би могъл да се издържа от тях.
В настоящия случай, видно от съдържанието на договора, същият е
сключен срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в бъдеще.
Въпросът за значението на изрична клауза в алеаторния договор, че
собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но още и срещу вече
престирани грижи и издръжка от приобретателя
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
въззиваемия е изпълнявал ежедневно задълженията си по договора.
Прекарвал почти цялото денонощие с него, с изключение на няколко часа
вечер, когато се прибирал до своя дом. Осигурявал със свои средства храната
на кредитора си по договора, заплащал сметките и разходите на жилището,
осигурявал отоплението на жилището, купувал му лекарства и консумативи.
Сменял му памперсите ежедневно и му поставял катетър, когато това било
наложително, купувал му и му давал лекарствата, които му били предписани,
водел го на преглед при лекар. Когато имал кризисни периоди, го закарвал в
болнично заведение, където го посещавал и му носел всичко необходимо. След
лечението го прибирал обратно. Осигурявал му всичко необходимо в
болничното заведения, купувал лекарства и консумативи, храна, носел му
6
чисти дрехи. През целият период през, който се грижел за П Г., поддържал
личната му хигиена, къпел го, бръснел го, перял му дрехите и бельото,
чаршафите, почиствал ежеседмично цялото жилище, полагал всички
необходими грижи, за да се чувства добре П Г.. Тъй като жилището след
смъртта на майка му било в много лошо състояние, мебелите били почти
неизползваеми, за да може да осигури нормални условия на живот на П Г.
направил ремонт на апартамента през 2019 год.със свои средства. 3акупил на
П Г. специално медицинско легло, съобразено с неговото състояние, поставил
в стаята, където спи климатик, ремонтирал банята, сменил бойлера и
плочките, боядисал стените на жилището, поставил годни за употреба мебели.
Бил ангажирал на свои разноски и медицинска сестра, която да извършва
манипулации с болния П и още една жена И П която да му помагала в
ежедневните грижи за него, също на негови разноски. Всичките тези грижи
посочени по-горе полагал от момента на сключване на договора за гледане и
издръжка до началото на м. март 2021 год., когато в жилището дошъл ищеца и
го изгонил, като сменил и ключовете на жилището и той нямал вече достъп до
спорния имот, където П Г. останал да живее с брат си.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът
като приобретател по алеаторен договор за издръжка и гледане е изпълнил
поетите от него задължения в пълен обем, като е осигурил на прехвърлителя
по договора издръжка и грижи съобразно конкретните му нужди. Ответникът
е осигурявал на прехвърлителя необходимата му издръжка и грижи както
лично, така и чрез трети лица дори след като жалбоподателят го изгонил от
жилището и участвал дейно в погребението на приобретателя, така както е
уговорено в договора.
От гореизложеното е видно, че не е налице неизпълнение по алеаторния
договор, предмет на спора от страна на въззиваемия Ц. П. нито пълно, нито
частично, поради което и исковата претенция е изцяло неоснователна.Като е
постановил решение с което е отхвърлил иска, първоинстанционния съд е
постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а
жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски в случая има единствено въззиваемия. Същият претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв. Видно от приложения
по делото договор за правна защита и съдействие договореното
възнаграждение е в размер на 1000 лв., като в графа платена сума е отбелязано
сумата от 1000 лв., платена в брой, поради което жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия тези разноски.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 518 от 12.11.2024 г. постановено по гр.д.
№2540/2023година по описа на РС Монтана като правилно и законосъобразно.
7
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, от гр. М , ж.к. „ххх блок хххх, вх.хх
етхх, ап. ххх ДА ЗАПЛАТИ на Ц. М. П., ЕГН **********, от гр. М ул.
„ххххх” № ххх на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1000.00
лева, направените разноски по делото за изплатеното адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8