Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 645
гр. Пловдив 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на
двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при участието прокурора при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив Гинка Лазарова в качеството му представител на
Прокуратура на Република България и при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 223 по описа на 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Против решение № 4343/14.11.2019,. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с.
постановено по гр. д. № 9590/2019г. в частта, с която се отхвърлят исковете предявени
от Ф.Д.Б., ЕГН: **********,*** против Прокуратурата на Република България, с
адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК по ДП № 367 ЗМ
129/2017 г. по описа на РУ на МВР- Велинград, прекратено с постановление от
08.06.2018 г. на РП- Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно й изплащане, както и за престъпление по чл. 144 ал. 2, вр. ал. 1 от НК по
сл. дело № 229/2017 г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, прекратено с
постановление от 30.08.2018 г. на РП- Пловдив, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно й
изплащане за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева по всеки един от исковете е подадена
въззивна жалба от Ф.Д.Б., ЕГН:
**********, който
счита решението на районния съд в тази част за неправилно и моли съда да го
отмени като постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Против
същото решение, но в частта му, с която се осъжда Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ф.Д.Б.,
ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК по ДП № 367 ЗМ
129/2017 г. по описа на РУ на МВР- Велинград, прекратено с постановление от
08.06.2018 г. на РП- Велинград, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба - 20.02.2019 г., както и сумата 2 000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 144 ал.
2, вр. ал. 1 от НК по сл. дело № 229/ 2017 г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив,
прекратено с постановление от 30.08.2018 г. на РП- Пловдив, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 20.02.2019 г. до окончателно
й изплащане е подадена насрещна въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България, която моли съда да отмени решението на районния съд в тази част и
намали размера на присъдените обезщетения до един справедлив размер по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид
доказателствата съдът установи следното: От приложените следствено дело и
прокурорска преписка се установява, че срещу Ф. Д. Б. са водени досъдебни
производства за престъпления съответно по чл. 216, ал.1 от НК – повреждане на
чужда движима вещ и за престъпление по чл. 144, ал.2 във връзка с ал.1 от НК –
закана за на ване на престъпление. По първото производство Ф.Д.Б. е привлечен
като обвиняем на 07.06.2017г. като на 21.07.2017г. Ф. Д. Б. повторно е бил
привлечен като обвиняем с уточнено и допълнено обвинение по същото
престъпление, като това производство е прекратено на 08.06.2016г. По другото
производство Ф.Б. е привлечен като обвиняем на 16.10.2017г., като първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 325, ал.1, от НК е било изменено с Постановление
от 03.04.2018г. по чл. 144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, което производство е
прекратено с постановление от 30.08.2018г., което е потвърдено с Определение №
199/29.10.2018г. на Районен съд Велинград.
И
двете обвинения не са за тежки умишлени престъпления от общ характер обвиняем,
като и по двете производства е взета мярка за неотклонение „подписка”.
По
делото са разпитани свидетелите Й.Г., който е съпруг на сестрата на Ф. Б. и Г.Б.
– дългогодишен приятел на жалбоподателя, който ползва заведение в сграда
собственост на Б.. Първият свидетел установява, че след образуване на
досъдебните производства жалбоподателят Б. загубил лъчезарната си усмивка,
която имал преди това, повишила му се кръвната захар и кръвното налягане,
станал необщителен. Жалбоподателят споделил, че се страхува да не влезне в
затвора. Другият свидетел в показанията си сочи, че след започване на
разследването срещу Ф. Б., последният започнал да пропуска обичайните си
сутрешни срещи с него, за да пият кафе, не искал да контактува с хората, а те
някак си се отдръпнали от него. Влошило се и здравословното му състояние,
поради което три пъти е постъпвал в болница. И според този свидетел Ф.Б. се
страхувал да не влезне в затвора.
Така събраните доказателства обосновават извода, че
искът е доказан по основание.
За определяне на неговия размер съдът взе предвид
продължителността наказателните производства – и двете са с продължителност по
една година, което е съвсем нормален срок за приключване на тези производства,
разпитите като обвиняем и участието му в три очни ставки по обвинението в
престъпление по чл. 144, ал.2 от НК. Тук следва да се има предвид предвидените
в закона наказания и мерките за неотклонение, които както се посочи по – горе
са и за двете престъпления лишаване от свобода до пет години, мерките за
неотклонение са подписки е по двете дела. Свидетелските показания установяват
видима промяна в настроението на Ф. Д. Б. в негативна насока, която е съвсем
нормална психическа реакция на всяко лице, срещу което са води наказателно
преследване. От показанията на Г. и Б. обаче се установява една относително
ниска степен на интензивност на тези отрицателни психологически изживявания –
например преустановяване на
сутрешните си срещи
с Б., за да
пият кафе и
-стр. 3 от Решение по в. гр. д. № 223/20г. на ПдОС-
загубата
на характерната за Б. усмивка. Единственото значимо притеснение е страхът от
евентуално ефективно наказание. Не се установява повдигнатите обвинения да са оставили толкова траен
отпечатък в съзнанието на обвиняемия, който да предвещава неблагоприятна
прогноза за преодоляването му. Също така не се установява по надлежния ред и
влошаване на здравословното състояние на Ф.Д.Б. като резултат от участието му в
досъдебните производства. Към момента на водене на тези производства
жалбоподателят не е заемал обществена длъжност, нито престъпленията, в които е
бил обвинен са свързани с нарушения на служебната му дейност и това да повлияе
върху облика му на общественик.
Тук
следва да се посочи, че от доказателствата по делото трудно може да се
отграничат вредите претърпени по всяко едно от обвиненията, но доколкото са
повдигнати и предявени две обвинения, за които се установяват относително еднакви
неимуществени последици съдът следва да определи отделен размер за всяко едно
обвинение.
Неоснователно
е възражението на прокуратурата за съпричиняване от страна на Ф.Б. за
настъпването на неимуществените вреди, тъй като не се установяват действия от
страна на обвиняемия, които да попадат в хипотезата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ –
например опит да се укрива, неговото поведение да е причина да е променял
позицията си спрямо обвинението и други подобни.
Всички
тези обстоятелства налагат определяне на обезщетение за всяко едно от
обвиненията в размер значително по – нисък от претендирания. При така събраните
доказателства съдът намира, че справедливия размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от обвиненията възлиза на по 2 000 лв. за всяко
едно от тях, което обезщетение се дължи със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, а до пълните им предявени
размери от по 20 000лв. исковете следва да се отхвърлят.
Като
е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете по начина и до
размерите указани по – горе, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 4343/14.11.2019,. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти
гр. с. постановено по гр. д. № 9590/2019г.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.