РЕШЕНИЕ

 

№ 1800

 

гр. Пловдив, 19.10.2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1938 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

2. Образувано е по жалба на Б.Я.С., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат Н.А., срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1370-1/14.03.2022 г., издаден от Е. Д. Й. на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с решение № 51/23.06.2022 г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта на установения данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021 г. в размер на 320,81 лв. - главница и 78,82 лева - лихва.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че незаконосъобразно са установени задължения в тежест на оспорващия за периода, тъй като предметът на облагане - лек автомобил рег. № ***, считано от 2011 г. не е в употреба поради технически причини. Поддържа се, че задълженото лице е направило опит за прекратяване на регистрацията на автомобила в КАТ, за което изготвил нарочна декларация за отказ от собственост, но същата не била приета. Намира, че така изразения отказ е релевантен за данъчното облагане юридически факт по смисъла на чл. 99 от Закона за собствеността, който следва да бъде съобразен при определяне на задълженията му към общинския бюджет. Иска се отмяна на обжалвания АУЗД и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. 

3. Ответникът - директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Я. , поддържа становище, че оспорването е неоснователно. Твърди се, че според данните от информационната система за местни данъци и такси при община Пловдив и информационните масиви на КАТ - Пловдив регистрацията на процесния автомобила не прекратена, поради което са  налице основния за облагане на задълженото лице с данъка по чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ. Поддържа се, че отказът от право на собственост в случая не е породил правен ефект, тъй кат не е спазена нужната писмена форма с нотариална заверка на подписа. Иска се присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5.  Административният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на местната приходна администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който с решението си изцяло го е потвърдил. Изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване е спазено. Постановеният от ръководителя на звеното за местни приходи в общината резултат и подаването на жалбата от лице с правен интерес в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата:

6. Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № № 1370-1/14.03.2022г. е издаден от Е. Д. Й. на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, въз основа заповед № 17ОА2683/27.10.2017 г. на кмета на община Пловдив, с която на длъжностното лице са делегирани правомощия по чл. 4, ал. 4 вр. ал. 4, ал. 1 и ал.3 от ЗМДТ.

Административният контрол върху акта е проведен пред директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, действащ в качеството на орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК (по силата на заповед № 09ОА-833/27.04.2009 г. на кмета на община Пловдив).  

Изложеното налага да се приеме, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен със заповед  на кмета на община Пловдив по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.

ІV. За фактите:

7. Б.Я.С. е подал декларация № 38973/17.12.2009 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, в която е отразил факта на придобиване на лек автомобил DAEWOO ESPERO с рег. № ***, мощност 74 kW, рама ***, Еко категория – без категория, Евро 1 и Евро 2. Същата е придружена с договор за покупко – продажба на моторно превозно средство от 22.07.2009г. и свидетелство за регистрация № *********.

8. Оспорващият представя декларация от дата 13.12.2011г. за отказ от право на собственост върху  лек автомобил DAEWOO ESPERO с рег. № ***, рама KLAJF19K1RV701705.

9. Според справка рег. № 103000-12063/16.06.2022г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, лек автомобил Деу Есперо с рег. № *** е собственост на Б.Я.С.. Прекратяване на регистрацията на автомобила не е отразена.

10. С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1370-1/14.03.2022 г. на основание чл. 52 от ЗМДТ на Б.Я.С. са определени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2012г. – 31.12.2021г. в общ размер на 613,85 лева главница и 300,99 лева лихва.

11. По жалба от Б.Я.С. директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив частично е отменил Акт за установяване на задължение № 1370-1/14.03.2022 г. по отношение на установените задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 283,04 лева главница и 222,17 лева лихва. В останалата част актът е потвърден с мотиви, че заявеното от задълженото лице действие по отказ от право на собственост върху подлежащата на облагане движима вещ не е породило желания правен ефект, тъй като не е извършено в нужната писмена форма с нотариална заверка на подписите.  

V. За правото:

12. Според чл. 4, ал.1 вр. чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

Разпоредбата на 52, ал. 1 от ЗМДТ предвижда облагане с данък върху превозните средства на превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По смисъла на чл. 53 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на превозните средства.

Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМДТ собствениците на превозни средства имат задължение да декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗМДТ общинския съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1 на чл.1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ. Правилото на чл. 55 от ЗМДТ (ред. ДВ бр. 99 от 12.12.2017 г.), предвижда за леки автомобили размера на данъка да се определя от общинския съвет с наредба по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW и над 14 години – коефициент 1. Съответно след изменение на чл. 55 от ЗМДТ (ред. бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) данъкът за леки автомобили се определя въз основа на два компонента – имуществен и екологичен;  за автомобили с мощност над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW; за автомобили над 20 години – коефициент 1 и за автомобили без екологична категория или с екологични категории "Евро 1" и "Евро 2" – коефициент 1,10 – 1,40.

Според чл. 41 от Наредба на Общински съвет – Пловдив за определяне размер на местните данъци на територията на община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол № 2 от заседание на 21.02.2008г. на Общински съвет Пловдив, изм. и доп. с решение № 394, протокол № 18 от 25.10.2018 г. размерът на данъка върху леките автомобили с мощност на двигателя над 55 kW до 74 kW включително е определен на 0,77 лв. за 1 kW; а съгласно изм. и доп. с решение № 9, протокол № 1 от 22.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г. размерът на данъка се коригира с коефициент в зависимост от екологичната категория, който за Евро 1 и 2 е определен на стойност 1,10.

Според чл. 60 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим.  На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. След изменението на нормата (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) в периода 2011 г. – 2014 г. данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Според чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ бр. 95 от 2009 г. в сила от 1.01.2010 г.), за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Съгласно ал. 5 от същата норма (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Съгласно чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.)  прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика чрез писмено заявление или служебно по почин на контролните органи в хипотезите на чл. 18б.

По правилото на чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването й.

Как се отнася обсъдената фактическа и правна обстановка към спецификите на настоящия казус?

Между страните не седи спор, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е придобил собственост върху моторно превозно средство с рег. № *** и дата на първа регистрация – 16.12.1992 г., за което обстоятелство е подал декларация № 38973/17.12.2009 г. по чл. 54 от ЗМДТ. Спорът се концентрира относно това дали изявлението му за отказ от право на собственост, отразено в представената декларация с дата 13.12.2011г. е породило желания правен ефект, респективно е снело задължението му да заплаща местен данък за движимата вещ.

Принципно вярна се явява позицията на жалбоподателя, че в разпоредбите на Закона за собствеността не се съдържа изрична правна регламентация, която да поставя изискване за спазване на нотариална форма, респ. нотариална заверка на подписа, за да е налице валидност на изявленията за отказ от право на собственост върху движими вещи. Но в случая следва да се прави разлика от настъпване на ефекта от едно такова разпореждане и отпадане на задълженията на собственика за заплащане на дължимите към бюджета данъци, произтичащи от правото на собственост върху движимата вещ. Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ (чл. 99-100 и чл. 112, б. в) ЗС). Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение. Той няма за краен ефект облагодетелстване на трето лице, тъй като не се извършва в чужда полза. С волеизявлението за отказ от право на собственост върху определена вещ, тя попада в категорията на т. нар. "безстопанствени имущества". Този отказ не води след себе си като непосредствена последица дерегистрация на моторното превозно средство, а създава правно основание и задължение за отказалия се собственик в едномесечен срок да инициира производство по чл. 18, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и да поиска от контролните органи прекратяване на регистрацията. Именно това действие като проявен юридически факт се визира и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ като основание данъкът да не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За да се реализира тази правна възможност собственикът следва да подаде и декларация по чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, с която да заяви пред органите по приходите, че е налице промяна във вече декларираните обстоятелства.

Извън плоскостта на вещното правоотношение, от момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от административни правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата и облагането с данъци. Макар в случая основание за преустановяването на тези правоотношения да се явява едностранно волеизявление на собственика, то същият следва да даде ясни доказателства пред компетентните органи, че по неговата воля те са десезирани занапред да упражняват възложените им от закона функции.

Обсъдената правна уредба налага извода, че без оглед на формата, в която е извършен отказа от право на собственост върху моторно превозно средство, за да породи административен ефект върху регистрационния режим и данъчното правоотношение волеизявлението на собственика следва да достигне до компетентните органи. 

В случая по делото не се представят доказателства обсъдените по – горе условия да са били спазени. Твърденията на оспорващият, че е подал заявление до контролните органи за дерегистрация на моторното превозно средство, не се подкрепят с доказателства. Не се установява същия да е декларирал и промяна в обстоятелствата пред органите по приходите. При това положение достоверността на датата на представената декларация за отказ от право на собственост като частен диспозитивен документ следва да бъде ценена по правилото на чл. 181 от Гражданския процесуален кодекс, т.е. от настъпване на факта (нейното представяне пред органите по приходите), който установява предхождащото и съставяне. В случая този факт е настъпил  в хода на административния контрол, тоест след издаване на акта за установяване на публичните задължения на оспорващия, поради което промяната във вещното правоотношение се явява без правно значение за дължимостта на данъка. Още повече, както бе отбелязано, за да отпадне това задължение е необходимо и прекратяване на регистрацията на автомобила, а в справката от контролните органи на МВР сочи, че такъв факт не е настъпил към 16.06.2022г.

При извършена от съда служебна аритметична проверка се констатира, че данъкът за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021 г. в размер на 320,81 лв. главница и 78,82 лева лихва е правилно определен. Процесният автомобил е с декларирана мощност на двигателя 74 kW, без екологична категория, първа регистрация 1992г. Мощността умножена по 0,77 лв. на kW при годишен коефициент за корекция – 1 формират главница от 56,98 лева за 2017г. и за 2018г., а след прилагане на годишен коефициент за корекция 1,10 и екологичен коефициент за корекция 1,10 - главница в размер на 68,95 лева за 2019г., 2020г. и 2021г., или общо 320,81 лв. (56,98 *2 + 68,95*3).

По делото няма спор, че задълженията не са платени в срока по чл. 60 от ЗМДТ, поради което законосъобразно върху съответните главници са определени и лихви за забава.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата се явява неоснователна.

 

 

V. За разноските

13. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите на основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се констатират в размер на 300 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Я.С., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат Н.А., срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1370-1/14.03.2022 г., издаден от Е. Д. Й. на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с решение № 51/23.06.2022 г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта на установения данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021 г. в размер на 320,81 лв. главница и 78,82 лева лихва.

ОСЪЖДА Б.Я.С., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на община Пловдив сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: