ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 932
гр. Смолян , 07.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20205400500513 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
С разпореждане № 375/27.10.2020 г. по ч.гр.дело №
202/2020 г. Златоградският районен съд отхвърля заявление с вх.№
1880/07.10.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу В. В. Д. в
частта за вземане от 120 лв., представляващи такса разходи при изискуем
кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 11.11.2016 г., както и в
частта за претендираните разноски за разликата над 62,75 лв. държавна такса
и над 48,16 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу това разпореждане е подадена допустима частна
жалба от „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София, чрез юр.И.Б. с искане да бъде отменено
и делото да бъде върнато на РС-Златоград за издаване на заповед за
изпълнение против В.Д. и за тези суми.
На насрещната страна В. В. Д. не е изпраща препис от
частната жалба на осн.чл.413, ал.2 ГПК.
Съдът установява следното:
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди, като се
1
имат предвид изложените от РС-Златоград мотиви на осн.чл.272 ГПК.
Както се приема в практиката на редица съдилища /напр.
Решение № 3215 от 26.05.2020 г. на СГС по гр. д. № 13638/2017 г.,
Решение № 260265 от 5.10.2020 г. на ОС - Варна по т. д. № 1552/2019 г. и
т.н./, която се споделя и от настоящия състав, „В приложената към
договора тарифа е посочена такса от 120 лв., обозначена като основание
"разходи при изискуем кредит". Уговорката, гарантираща на кредитора
такова допълнително вземане, не покрива изискванията за валидност.
От една страна, този разход не е обявен конкретно в договора, както
изисква чл. 11, т. 7 от ЗПК, а в тарифа за допълнителни услуги,
съпътстващи кредитирането. Основанието за събиране на такава такса
изключва връзката й с някаква допълнителна услуга, която да може да
се прецени като престация, получена срещу допълнително
възнаграждение по смисъла на чл. 10а ал. 4 ЗПК. Напротив, в самата
тарифа таксата от 120 лв., претендирана от кредитора в настоящото
производство, е оповестена като разход, който няма да влияе на ГПР,
защото не съпътства и обслужва ползването на кредита като
допълнително благо за клиента, а е предназначен да компенсира
кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или
възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне
просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче
противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя
за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1
ЗПК). Ето защо, какъвто и да е характерът на действията на кредитора в
случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях
противоречи на специалния закон. Систематичното тълкуване на чл. 10а
и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски
кредит на условия, при които, освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.“
Настоящият случай е именно такъв. Видно от договора за
кредит от 11.11.2016 г., в самия него липсва обявяване на разхода от 120 лв.
като дължим от кредитополучателя Д., в разрез с изискването на чл.11, т.15 и
2
т.7 ЗПК и чл.58, ал.2 ЗКИ. В чл.15 от договора е уговорено, че неразделна
част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите
и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента
/Приложение № 3/, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
Тази клауза обаче противоречи на повелителните разпоредби на чл.11,
т.15 ЗПК и на чл.58, ал.2 ЗКИ, които изискват в самия договор, а не в Общи
условия към него или в извлечение от тарифа на банката, да се посочи
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора.
В извлечението от тарифата на банката /л.27 от
делото на РС/ 120 лв. са посочени само като „разходи при изискуем кредит“,
без да е указано какви точно действия на банката оправдават подобен разход,
а и сумата е еднаква за всички изискуеми кредити, без оглед на това дали
наистина банката е извършила действия, съответно е направила разходи за
изискуемия кредит, колко на брой и какъв вид са те. При това положение се
налага извод, че 120-те лв. всъщност представляват отнапред фиксирано в
абсолютна стойност обезщетение на кредитора за забава на длъжника-
кредитополучател, което противоречи на чл.33 ЗПК, защото позволява на
кредитора да получи, освен обезщетение за забава в размер на законната
лихва, както повелява тази разпоредба, още и тези 120 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 375/27.10.2020 г. по
ч.гр.дело № 202/2020 г. на Златоградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4