Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
Година
11.01.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
втори декември Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2744 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 220,
ал. 1
КТ.
Ищцата В.И.
Ч.-И. твърди
в поправената си искова молба, че с ответника били в
трудово правоотношение по сключен трудов договор № РД-12-17752/21.11.1994 г.,
по който, в резултат от проведен конкурс, била назначена на длъжност „директор“
на ответното С. „М.“ С.. На 19.07.2002 г., със заповед № 169/19.07.2002 г. на
Началника на Р. С., трудовото й правоотношение било прекратено. Като основание
за прекратяването му било посочено дисциплинарно уволнение. Заповедта била
обжалвана с искане за обявяване на уволнението за незаконно и възстановяването
й на предишната длъжност. С решение по гр.д. № 2160 по описа за 2002 г.
Старозагорския районен съд, уволнението й било признато за незаконно и
отменено, а тя била възстановена на предишната й работа „директор“ на С. „М.“ С..
След като получила съобщението за възстановяването й на работа, се явила да я
заеме в срока по чл. 345 КТ, но била допусната само формално, за което било
подписано допълнително споразумение и заедно с него й била връчена заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение № ЛС2-68/06.12.2005 г., с основание
чл. 325, т. 8 КТ, че за длъжността бил проведен конкурс и била заета от
спечелилият го кандидат. Втората заповед за уволнение също обжалвала и към момента,
с влязло в сила на 16.06.2020 г. решение по гр.д. № 222 по описа за 2019 г. Старозагорския
районен съд, уволнението й било признато за незаконно, отменено и тя отново
била възстановена на предишната си работа. Първоинстанционното решение било
потвърдено с решение по в.гр.д. № 1425/2019 г. на ОС С. и определение по гр.д.
1209/2020 г. на ВКС. На 09.07.2020 г. заявила готовността си да встъпи в
длъжност. Заявлението било изпратено до Р. С. и ответника С. „М.“ С.. Със
заповед № РД-06-570/14.07.2020 г. на Началника на Р. С., била възстановена на
длъжността „Директор“ на С. „М.“ С., считано от 15.07.2020 г. На същия ден,
веднага след връчване заповедта за възстановяването й, й била връчена и заповед
№ ЧР-01-50/14.07.2020 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ било
прекратено трудовото й правоотношение, считано от 15.07.2020 г., без да бъдел
спазен предвидения между страните срок за предизвестие. Поради неспазването му и
на основание чл. 220, ал. 1 КТ, имала право на обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Ответникът бил страна по сключен със синдикални организации КТД
за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-134/08.06.2020 г.
Съгласно чл. 29 от същия КТД, срокът на предизвестието бил двумесечен, поради
което и размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ бил в размер на две
брутни трудови възнаграждения. КТД имал действие в случая, защото по време на
съдебните производства за възстановяване на трудовото й правоотношение, била
член на работодателска и синдикална организация, която също била страна по този
КТД. Освен това подала и заявление до С. към К., поради което и на основание
чл. 57, ал. 2 КТ колективният трудов договор имал действие по отношение на нея.
Поради това клаузите му имали действие по отношение на работодателя - С. „М.“ С.,
и били приложими. Ответникът към момента не бил изпълнил задължението си и не й
бил платил обезщетение за неспазеното двумесечно предизвестие. По отношение на размера
му следвало да се вземе предвид съдържанието на заповед № РД-06-570/14.07.2020
г. на Началника на Р. С. за възстановяването й на длъжност „директор“, тъй като
в нея бил определен общият размер на брутното й трудово възнаграждение, а
именно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1874 лева и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер
на 46 % от основното. Общият размер на месечното й брутно трудово
възнаграждение бил 2736.04 лева, а за два месеца - 5472.08 лева, в какъвто
размер било и обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ. По отношение на правния си
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, освен неизпълнението от
страна на ответника, моли съда да вземел предвид, че в заповед № ЧР-01-50/14.07.2020
г., която била издадена от Р. С., било посочено и установено като дължимо й се
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за срок от един месец, от което и
последващото неизпълнение на ответника произтичал правният й интерес от
предявяване на иска преди влизане в сила на тази заповед за уволнението й,
която нямало да оспорва. След допуснатото по искане на ищцата намаление в размера
на предявения иск, искането по същия е да се осъди ответника, да заплати на
ищцата, С.мата от 2462.44 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ, във вр. с чл. 29 КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-134/08.06.2020 г. и законна лихва върху главницата от
27.07.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът *„М.”
С., оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му
в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че с влязлото в сила на 16.06.2020 г.
решение по гр.д. № 222 по описа за 2019 г., е отменена, като незаконосъобразна,
заповед № ЛС-2-68/06.12.2005 г. на Началника на Р. С., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата с ответника на основание чл. 325, ал. 1, т.
8 КТ, като същата е възстановена на заеманата преди това й уволнение длъжност
„директор“ на ответното училище, а същото е осъдено да й заплати 710.98 лева
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 06.12.2005 г. до 08.02.2006 г., през
което е останала без работа поради това й уволнение и законна лихва върху
същото обезщетение от 02.02.2006 г. до изплащането му, както и разноски по
делото (л.
7).
Не
спорят и по факта, че на 09.07.2020 г. ищцата е връчила на Р. С. и ответното
училище представените заявления за възстановяването й на работа, а на
15.07.2020 г., в 8.45 часа, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, се е и явила на
работа и й е връчена и заповед от 14.07.2020 г. на Началника на Р. С., с която
е разпоредено възстановяването й на длъжността „директор“ в ответното училище,
считано от 15.07.2020 г., като й определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1874 лева и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 46 % (л.
10).
Веднага
след това на 15.07.2020 г., на ищцата е връчена и представената по делото заповед
№ ЧР-01-50/14.07.2020 г. на Началника на Р. С., с която е прекратено на същата
дата трудовото й правоотношение с ответното училище, на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ, поради придобито от същата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
– чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ (л. 9).
В същата заповед е наредено на ищцата да се изплати и обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестие, в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 30 дни (л. 9).
От
т. IV-7 и 8
на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което
съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие
с останалите доказателства, се установява, че това обезщетение, в брутен размер
от 2736.04 лева и нетен размер от 2462.44 лева, ответникът е начислил на ищцата
във фишът й за месец юли 2020 г., като й е и превел на 30.07.2020 г., в хода на
делото, нетният му размер от 2462.44 лева по банковата й сметка (л.
2 и 55). Макар
и този факт да е настъпил в хода на делото, съдът следва да го вземе предвид,
защото е от значение за спорното право по чл. 220, ал. 1 КТ (чл.
235, ал. 3 ГПК).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният иск по чл. 220, ал. 1 КТ е
неоснователен. Според тази норма, ако страната, която има право да прекрати с
предизвестие трудовото правоотношение, го прекрати преди да изтече срока на
предизвестието, дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. В случая по делото се установи, че с влязлото в сила на
16.06.2020 г. решение по гр.д. № 222 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд, ищцата е била възстановена на предишната й работа на длъжността
„директор“ в ответното училище, която е заела на 15.07.2020 г., в срока по чл.
345, ал. 1 КТ, с което е възстановено същото трудово правоотношение между
страните, каквото е съществувало преди незаконното й уволнение с посочената
заповед от 06.12.2005 г. на Началника на Р. С. (Р 127-1992-III г.о.). Страните не спорят, че към момента на възстановяването
му, ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поради това работодателят й е имал право да го прекрати на това основание, като
й отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, каквото той не
й е отправил (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ). Вместо това, без да й отправи предизвестие, с връчена й
на 15.07.2020 г. заповед № ЧР-01-50/14.07.2020 г. на Началника на Р. С., е
прекратено на същата дата трудовото й правоотношение с ответното училище, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито от същата право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст (чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ). Поради това ответникът й дължи обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестие, каквото, в нетен размер от 2462.44
лева, за неспазения срок на предизвестие, който поддържа, че е законовият такъв
от 30 дни по чл. 326, ал. 2, изр. 1 КТ, ответникът й е заплатил на 30.07.2020 г.,
в хода на делото. Ищцата обаче поддържа с исковата си молба, че в чл. 29 от сключен
между ответника и синдикални организации КТД за системата на предучилищното и
училищно образование № Д01-134/08.06.2020 г., било предвидено, че срокът на
това предизвестие е двумесечен. Поради това, след намалението на размера на
предявения иск, претендира от ответника да й заплати, неплатената й на
30.07.2020 г. останалата според нея част от 2462.44 лева от същото обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ. Тежестта да докаже при това положение по делото тези твърдени
от нея обстоятелства, че в чл. 29 от сочения от нея КТД е уговорен двумесечен
срок на предизвестието за прекратяване и в процесната хипотеза на чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ на трудовото правоотношение между страните, както и че ответникът е
страна по този КТД, а той има действие и спрямо нея, в някоя от хипотезите на
чл. 57 КТ, се носи от ищцата по делото (Р
178-2003-III
г.о.).
Същата обаче не доказа по делото тези обстоятелства.
Не
само не представи въобще по делото този сочен от нея КТД за
системата на предучилищното и училищно образование № Д01-134/08.06.2020 г.,
нито пък поиска от съда да задължи ответникът да го представи, а съдът не може
при това положение да го изисква служебно от него в това производство (чл.
190, ал. 1 ГПК).
Поради което този КТД не е представен и липсва по делото, а е неоснователен
довода на пълномощника й в писмената му защита, че сключването му от ответника
било ноторно известно, защото такива са само общоизвестните обстоятелства,
какъвто този КТД несъмнено не е. Поради това, дори и съдът да приеме за
установено по делото, че страните не спорят (с оглед възраженията на
ответника в отговора, че клаузата на чл. 29 от този
сочен от ищцата КТД, била нищожна, поради противоречието й с нормата
на чл.
326, ал. 2, изр. 2 КТ, които са неоснователни, защото последната е
диспозитивна, а не императивна), че действително в
нормата на чл. 29 от същия КТД е предвиден двумесечен срок на предизвестие и
при прекратяване на трудово правоотношение на работник или служител и на процесното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, то и тогава не би могъл да приеме за
доказани и останалите твърдени от ищцата и изрично оспорени от ответника с
отговора му обстоятелства, от значение за основателността на предявения от нея
иск – ответникът да е страна по този КТД и той да има действие по отношение на
ищцата, в някоя от хипотезите на чл. 57 КТ, а именно тя носи тежестта да ги
докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено (Р 178-2003-III г.о.).
В същото обаче този КТД не е представен. Поради това съдът не може да приеме за
установено, нито че ответникът е страна по този КТД, нито че ищцата е била член
на подписала го синдикална организация - страна по него по смисъла на чл. 57,
ал. 1 КТ, нито пък че се е присъединила към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Този
извод не търпи промяна от представените от пълномощникът й в съдебно заседание
– нейна молба от 27.07.2020 г. до ИК на С. към К. С., нито членската й карта с
номер 5 (л.
59-60).
Не само защото няма данни тази синдикална организация да е страна по този КТД,
защото той не е представен и липсва по делото, а само същият може да докаже
това спорно между страните обстоятелство, а именно ищцата носи по делото
тежестта да го докаже с представянето му (чл.
154, ал. 1 ГПК, Опр. 766-2013-IV г.о.).
Но и защото, посочената й молба за членство в тази организация, е подадена от пълномощникът
й едва на 27.07.2020 г., а първият й членски внос, видно от констатацията на
съда в членската й карта, е платен от нея едва за август 2020 г. – и двете след
прекратяване преди това на процесното й трудово правоотношение с ответника още
на 15.07.2020 г., преди да стане член на тази синдикална организация (л.
59-60 и 82).
А по делото няма и данни тя да е била член на същата по смисъла на чл. 57, ал.
1 КТ по възстановеното й с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ по гр.д. № 222 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд трудово
правоотношение с ответника, прекратено след явяването й на работа на 15.07.2020
г. с процесната заповед по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Вярно е, че ответникът не
представи личното й трудово досие, въпреки задължаването му от съда с
определението по чл. 140 ГПК (л. 45).
Но също така е вярно, че няма данни в последното да се съхраняват доказателства
за членството й в такава организация по възстановеното й правоотношение с него (аргумент
и от чл. 128б, ал. 2 КТ). Нещо повече. Самата тя
не твърди в исковата си молба да е била неин член по това правоотношение до
незаконното й уволнение със заповед от 06.12.2005 г., отменена с решението по
гр.д. № 222 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Тъкмо
напротив. Поддържа с исковата си молба, че едва по време на съдебните
производства за възстановяване на това й правоотношение по същото дело е била
член на работодателска и синдикална организация, която не посочва (л.
2).
Ето
защо съдът намери, че ищцата не доказа въобще по делото тези твърдени от нея
обстоятелства, че в чл. 29 от сочения в исковата й молба КТД е уговорен
двумесечен срок на предизвестието за прекратяване и в процесната хипотеза на
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на трудовото правоотношение между страните, нито пък
че ответникът е страна по този КТД, а той има действие и спрямо нея, в някоя от
хипотезите на чл. 57 КТ, а именно нейна е тук тежестта да ги докаже по делото (Р
178-2003-III г.о. и Опр. 766-2013-IV г.о.).
По същото се установиха само обстоятелствата, че по възстановеното им безсрочно
трудово правоотношение страните не са уговаряли друг срок на предизвестието за
прекратяване на трудовия им договор, различен от законовия такъв по чл. 326,
ал. 2, изр. 1 КТ от 30 дни, който не е бил спазен при прекратяване на това
правоотношение с посочената заповед от 15.07.2020 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ. Поради това ищцата има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
за този неспазен законов срок от 30 дни за това му прекратяване, което е в
нетен размер от 2462.44 лева, който й е изплатен от ответника на 30.07.2020 г.,
в хода на образуваното на 27.07.2020 г. настоящо дело (т.
Б-2 от ЗСИЕ, л. 56). А с това му плащане, макар и в хода на делото, същото е
погасено изцяло, поради което към релевантната дата на приключване на съдебното
дирене, вземане на ищцата за същото обезщетение несъществува (чл.
235, ал. 3 ГПК).
Поради това искът й за осъждането на ответника да й плати това обезщетение,
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, така, както е намален,
заедно с акцесорното й искане за присъждане и на законна лихва върху това
обезщетение от подаване на исковата й молба в съда на 27.07.2020 г. до
изплащането й (чл.
220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Поради неоснователността на този й иск, съдът не
следва
да разглежда евентуалното възражение на ответника за съдебно
прихващане
до размера на по-малкото от тях, на претендираното
с него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, с твърдяното насрещно
вземане на ответника по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на платеното по
банковата й сметка втори път на 17.07.2020 г., без основание, обезщетение от
710.98 лева по чл. 225, ал. 1 КТ, защото не е настъпило
условието (основателност на иска й по
чл. 220, ал. 1 КТ), от което ответникът е обусловил разглеждането на
това му
правоизключващо възражение.
По отношение
на разноските, съдът намери, че доколкото
законът не определя деня, в който настъпва изискуемостта на вземането за
обезщетение и по чл. 220, ал. 1 КТ,
то, като всички останали обезщетения при уволнение в КТ е изискуемо от деня, в
който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение (в този смисъл ТР 3-1996-ОСГК). Този ден поначало е денят
на уволнението му по чл. 335 КТ, който в случая е
15.07.2020 г., но тъй като вземането по чл. 220, ал. 1 КТ е
парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора, за да изпадне
работодателят в забава. От деня на поканата могат следователно
да
се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение/плащане на обезщетението,
а когато
такава покана липсва, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът (в
този смисъл ТР 3-1996-ОСГК). Имайки предвид тази
задължителна практика на ВКС, съдът намери, че процесното обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ, до дължимия се на ищцата нетен размер от 2462.44 лева, е станало
изискуемо на 15.07.2020 г., когато е прекратено без спазване на срока на предизвестието
трудовото й правоотношение с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (в
този смисъл ТР 3-1996-ОСГК). Искът си за неговото плащане, в претендирания му
преди намалението му размер от 5472.08 лева, същата е предявила в съда на
27.07.2020 г., от която дата ответникът следователно е изпаднал и в забава да й
го плати до дължимия се негов нетен размер от 2462.44 лева, който й е платил
забавено на 30.07.2020 г., в хода на делото (в този смисъл ТР 3-1996-ОСГК). Следователно,
е дал повод за завеждането му, по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, до този дължим
й се негов нетен размер от 2462.44 лева. А според задължителната практика на
ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или
отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства, след подаване
на исковата молба, например извършено плащане на претендираната С.ма, ищецът
има право на направените разноски, като в този случай е допустимо, при
прекратяване на производството, съдът да установи относими към спора факти,
свързани с причината за прекратяването му и изследва дали с поведението си
ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на
отговорността за разноските (Опр. 388-2017-II т.о., Опр. 843-2014-IV г.о., Опр.
300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о.). Поради това и в
случая, доколкото ответникът е дал с оглед изложеното повод за завеждане на
настоящото дело до С.мата от 2462.44 лева, то независимо, че предявеният иск следва
да се отхвърли поради плащането й, като неоснователен, а намаляването му от
ищцата, от първоначалния му размер от 5742.08 лева, на 2462.44 лева, се дължи и
на това му плащане, а намаляването на иска винаги се съчетава с оттеглянето или
отказа му от намалената му част, за която делото по същество се прекратява, то съразмерно
със същата платена в хода на делото С.ма от 2462.44 лева, следва ответникът да
понесе, както сторените от ищцата по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, но в намаления му, с оглед основателното
възражение за неговата прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на пълномощника на
ответника, до минималния му размер от 603.60 лева по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 4/09.07.2004 г. (тъй като настоящото дело
не разкрива никаква фактическа и правна сложност с оглед други такива дела от
същия вид, тъкмо напротив, основните спорни въпроси по него са разрешени с
горепосочената съдебна практика, което обуславя по-ниска негова фактическа и
правна сложност - т. 3 ТР 6/2013 ОСГТК), или С.мата от 271.62
лева, така и дължимата се за производството държавна такса от 218.88 лева или С.мата
от 98.50 лева (чл.
78, ал. 2, 4 и 6 ГПК), от заплащането на която ищцата е освободена (чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК). С оглед изложеното, също съразмерно, но над платената
от него в хода на делото С.ма от 2462.44 лева, в тежест на ищцата следва да се
възложат сторените от ответника разноски по делото в общ размер от 824.32 лева (от
които 100 лева внесени за възнаграждение на вещото лице и 724.32 лева платено
адвокатско възнаграждение) или С.мата от 453.36 лева
(чл.
78, ал. 3 и 4 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от
В.И. Ч.-И., с ЕГН **********, с адрес ***, иск за осъждането на *„М.“,
с Булстат -, с адрес -, да й заплати, по банкова сметка ***: ***, С.мата
от 2462.44 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, във
вр. с чл. 29 КТД за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-134/08.06.2020 г., и законна лихва върху тази главница от 27.07.2020 г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА *„М.“
с п.а., да заплати на В.И. Ч.-И. с п.с., С.мата от 271.62
лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА
В.И. Ч.-И. с п.с., да заплати на *„М.“ с п.а., С.мата от 453.36 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА *„М.“ с
п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, С.мата от 98.50 лева за дължима се за
производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: