№ 18652
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110111050 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове предявени с с предмет: иск по чл. 26, ал. 1, пр, 1 и
т. 3 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожност от съда на клауза 4 от договор за паричен заем и
Договор за предоставяне на гаранция срещу .... и ... - Договор за предоставяне на гаранция.
Ищецът твърди договорете да противоречат на закона и на добрите нрави.
Постъпили са отговори от ответниците, който считат исковете за недопустими, като считат,
че не са носители на материалното право и всеки ответник - препраща към другия, като
носител на правото и процесуално легитимиран да отговоря по иска, а при условията на
евентуалност - неоснователни, не са налице твърдените пороци. Не сочат доказателства и
доказателствен искания.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41958 гр. София, 23.11.2023 г. е допълнен доклада по делото по
следния начин: Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност -
пр.2 и пр.3 от ЗЗД, за Договор за паричен заем и за Договор за гаранция на основание чл.26,
ал.1, пр.1 във връзка с пр.2 и пр.3 от ЗЗД при условията на евентуалност, като в тежест на
ищеца е да докаже всички пороци на договорите, за които твърди.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 и пр. 3 е да докаже наличие
на облигационно отношение, сключване на процесния договор при наличие на твърдените
основания за нищожност – противоречие на добрите нрави и противоречие на закона
договорката, обективирана в клаузата на чл. 4 като ответникът не носи доказателствена
тежест .
Указвано е на ищеца, че не сочи доказателства и не е направил доказателствен искания
разпределени в негова доказателствена тежест, а именно: че са налице твърдените пороци на
двата договора. - възражение за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК - определяне на ГПР и
1
отговаря ли на изискванията на закона.
Отделено като безспорно и ненужно за доказване обстоятелството, че между страните е
сключен: Договор за паричен заем от 26.04.2022г. - между ищеца и .... и между ищеца и ... -
Договор за предоставяне на гаранция, с посочената в исковата молба съдържание, което не
се оспорва от ответниците, не се оспорва и да са сключени такива договори. Спорът е по
правото, а не по фактите.
Приети по делото са писмени доказателства и е изслушана и приета без възражение
на страните СЧЕ.
от приетите по делото доказателства, както и от СЧЕ съдът приема за установено и
доказано следното:
На 26.04.2022г. в гр. София между ... с ЕИК .... и Б. П. П. е сключен Договор за
паричен заем № ...., по силата на който Заемодателят предава в собственост на Заемателя
сумата от 400.00 лв., а Заемателят се задължава да върне същата при следните условия:
Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easy Credit
Размер на седмична погасителна вноска: 35.02 лв.
Срок на заема в седмици: 12
Брой вноски : 12
Първа дата на плащане 04.05.2022г., последна дата на плащане 20.07.2022г.
Фиксиран годишен лихвен процент : 40.00%
Обща сума, дължима от Заемателя: 420.24 лв.
Годишен процент на разходите : 47.71 %
На дата 26.04.2022г. е предоставена заемна сума в размер на 400.00 лв. по Договор за
паричен заем с ...;
На 26.04.2022г. е сключен и Договор за предоставена гаранция с .... № .... с определено
възнаграждение за гаранция в размер на 119.76 лв.
От заключение на вещото лице е установено, че няма извършени плащания, които да са
отразени за погасяване на задължения по Договор за паричен заем с ... № ..../26.04.2022г.
както и че няма извършени плащания, които да са отразени за погасяване на задължения по
Договор за предоставена гаранция с .... № ..../26.04.2022г.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и използвайки нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице е посчоило какъв е
действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № ...., като включи като
компонент на разходите заплатеното възнаграждение за поръчителство по договор за
предоставяне на поръчителство ...., а именно: Годишния процент на разходите /ГПР/ е в
размер на 148.54 %.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По силата на договор за предоставяне на гаранция ищецът е възложил на ... , а последният се
2
е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза
на ....с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на ищеца съгласно договор
за паричен заем срещу възнагражднеие.
Видно от датата на договора за поръчителство, същият е сключен в деня на договора за заем.
В този смисъл обезпечението по договора за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок
от сключването на договора, а то е предпоставка за сключването на договора. Освен това
към датата на сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
гаранция /поръчителство/ и същото е включено в погасителни вноски. В този смисъл
възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР като
разход, който е бил известен още към момента на сключване на договора за заем и
предпоставка за сключването на договора.
Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното дружеството
възнаграждението е в размер от 119 лева, при отпуснат заем от 400 лв. В този смисъл сумата
на възнаграждението по договора за гаранция е близо 1/3 от размера на заема по договора за
заем, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Още повече, че ответните дружества са свързани
лица..
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за гаранция към момента на
сключване на договора за заем, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство /по
договора за гаранция/ следва да бъде включено като разход в ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, ответникът .... е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество е овластено да получи плащането на възнаграждението за
поръчителство.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. / максималният размер на ГПР не може
да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени
задължения. Основният лихвен процент към е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на
10%. В случая по договора обявеният ГПР е 47.71%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението по договора за
гаранция.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР. В случая към датата на сключване на договора за заем
възнаграждението по договора за гаранция е начислено и за него също е изготвен
погасителен план.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако при изчисляване на ГПР се
3
включи и възнаграждението за поръчителство ГПР ще възлиза в размер от 148.54%.
Невключването на възнаграждението за поръчителство /възнаграждението по договора за
гаранция/ в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Възнаграждението за поръчителство /възнаграждението по договора за гаранция/ води до
оскъпяване на кредита.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от
потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на
възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на
ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е
недействителен.
Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за заем. Поради това след като
основният договор е недействителен, недействителен е и акцесорният договор. В случая
отпада основанието, на което е сключен договора за поръчителство, като обезпечаващ
задълженията по договора за заем. Поради това договорът за гаранция /поръчителство/ е
нищожен поради липса на основание.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание и поради
това, че ответните дружества са свързани лица, както и поради това, че по него не се
предоставя услуга от страна на ответното дружество. С оглед на което длъжникът по
сключен договор за заем следва да плати възнаграждение на поръчителя, който да гарантира
сам пред себе си за отпуснатия заем. Още повече, че "...."АД е овластен да получи плащането
на възнаграждението по договора за поръчителство. В този този смисъл срещу заплащане на
възнаграждение не се предоставя услуга от страна на ответното дружество. Поради което
договорът за гаранция /за поръчителство/ е лишено от основание и е нищожен поради липса
на основание- чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Отделно от това договорът за предоставяне на гаранция по същество представлява договор
за поръчителство, който следва да бъде сключен между поръчителя и кредитора, а не между
длъжника и поръчителя. В този смисъл договорът за поръчителство е нищожен и поради
противоречие със закона чл. 138 от ЗЗД.
Освен това възнаграждението по договора за поръчителство е почти 1/3 от сумата на заема..
В този смисъл това възнаграждение представлява скрита печалба извън договорната лихва,
която води до неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на което съдът приема, че
договорът за поръчителство нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и
накърнява добрите нрави.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен се явява и договора
за поръчителство поради липса на основание.
4
Освен това договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание поради
противоречие със закона и поради нарушаване на добрите нрави.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца, определени от съда въз основа на
нормата на чл. 38,ал. 1 ЗАдв, соглед б=предоставената безплатна правна помощ,
възнаграждението на адвоката следва да е в размер на 480 лв.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № ...., сключен между ищеца Б. П. П.
с ЕГН: ********** и .... с ЕИК .... по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ,
съдържащ неравноправни клаузи.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство № .... сключен
между ищеца Б. П. П. с ЕГН: ********** и ...... с ЕИК ..... по иск с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА .... с ЕИК:.... и ...... с ЕИК ..... да заплати на адв. адв. ..... - член на САК сумата в
размер на всеки по 240 лв. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Б. П. П. -
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА .... с ЕИК:.... и ...... с ЕИК ..... да заплати Б. П. П. с ЕГН: ********** сумата в
размер на всеки по 80 лв.- държавна такса и и 200 лв. - депозит ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5