Определение по дело №750/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 03.06.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

като разгледа търговско дело № 750/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Д.6.“ ЕООД, ЕИК *******,със седалище ***, представлявано от управителя В.Я.С.срещу „И.и с.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 35134,82 лева – цена на доставени строителни материали, за която в периода 14.08.2019 г. – 17.12.2019 г. са издадени 9 броя данъчни фактури, заедно със сумата  1922,88 лева – обезщетение за забава върху цената по всяка фактура до 22.04.2020 г..

При дължимата служебна проверка на редовността на предявената искова молба, съдът е констатирал, че същата не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 ГПК, като с разпореждане е указал на ищеца да изложи фактически твърдения дали всяка от процесните девет доставки представлява самостоятелен неформален договор за продажба, при който между съдоговорителите е постигано отделно съгласие по отношение на двата съществени елемента на сделката за продажба – определено е количеството и вида на стоката, както и цената за нея или твърди, че извършените продажби са в резултат на единно продажбено правоотношение, в който случай ще следва да изложи фактите, които са породили това правоотношение.

В изпълнение на указанията е постъпила по електронна поща молба, вх. № 47545/03.06.2020 г., в която изрично е уточнено, че се касае за девет самостоятелни сделки и всяка от тях представлява самостоятелен договор за продажба. При съобразяване на твърденията на ищеца, изложени в уточнителната молба, че между страните са сключени отделни неформални договори за търговска продажба, се налага изводът, че предявените главни осъдителни искове, с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ се основават на твърдения за съществуващи между страните облигационни отношения, произтичащи от различни договори за продажба на стоки, обективирани в процесните 9 фактури. С подписването на всяка една фактура между съдоговорителите е постигано отделно съгласие по отношение на двата съществени елемента на сделката за продажба – определено е количеството и вида на вещите, които се продават, както и цената за тях, т. е. сключван е отделен договор. След като претенциите на ищецът са основани на самостоятелни договори, то следва да се приеме, че в случая съдът е сезиран с отделни обективно кумулативно съединени главни и акцесорни осъдителни искове с правна квалификация чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 167 от 25.03.2016 г., постановено по ч. т. д. № 192/2016 г. по описа на ВКС, II Т.О. и определение № 279 от 14.12.2016 г., постановено по ч. т. д. № 60177/2016 г. по описа на ВКС, I Г.О.

Цената на всеки от така предявените осъдителни искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е в размер на търсената сума по всеки един отделен договор, обективиран в съответната фактура, като всяка от претендираните суми е под 25 000 лева за всяка отделна сделка за продажба. Цената на всеки един от отделните акцесорни искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху неплатените в срок задължения за покупна цена, също е под 25 000 лева.

Ето защо и предвид разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК се налага изводът, че всички искове, предявени в настоящото производство, са подсъдни на районен съд като първа инстанция. Не е налице и хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, тъй като сред исковете, които са съединени за разглеждане с процесната искова молба, няма нито един, който да е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и тъй като цената на всеки от предявените искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, изискващ разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция, компетентен да се произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 750/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на „Д.6.“ ЕООД.

 

 

СЪДИЯ: