РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Плевен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101456 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ООД *** против Т. Г. Г. от гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. между страните е бил сключен безсрочен
трудов договор № ***/ *** год., по силата на който ответникът е бил назначен
на длъжността „***“ с място на работа ***, находящ се в гр. П.. Твърди се, че
с допълнително споразумение № ***/ *** год. към трудовия договор страните
са приели, че всяка от тях може да прекрати същия с предизвестие от 60 дни.
Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 във
вр. с чл. 187 т. 1 пр. 3 от КТ на ответника е било наложено наказание „***“.
Твърди се, че със заповед № ***/ *** год. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ
трудовото правоотношение с ответника е било прекратено. Твърди се, че
горната заповед е била връчена на ответника, не е била оспорена пред съда и е
влязла в сила. Твърди се, че със същата на основание чл. 221 ал. 2 от КТ е
било постановено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 1
182, 82 лв. Твърди се, че въпреки посочения в заповедта срок за доброволно
1
изпълнение ответникът не е извършил плащане. Твърди се, че след извършено
прихващане дължимото се ответника обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ
възлиза на сумата от 988, 94 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
и е било образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския
районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която
е постъпило възражение от длъжника. Твърди се, че съдът е указал на ищеца
да предяви иск, с който да установи вземането си. Поради това ищецът моли
съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сума в общ размер на 1 062, 84 лв., от които 988, 94
лв. представляващи дължим остатък от неизплатено обезщетение по чл. 221
ал. 2 от КТ и 73, 90 лв. представляващи лихва за забава върху главницата за
периода от 23. 01. 2021 год. до 18. 10. 2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и
присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е безспорно, че
между страните е било налице трудово правоотношение, произтичащо от
трудов договор № ***/ *** год. и допълнително споразумение към него №
2
***/ *** год. Съгласно т. 4 от това споразумение срокът на предизвестие при
прекратяване на трудов договор е 60 дни /еднакъв и за двете страни/.
Безспорно по делото е, че със заповед № ***/ *** год. на основание чл. 190 ал.
1 т. 2 във вр. с чл. 187 т. 1 пр. 3 от КТ на ответника е било наложено
наказание „***“. Безспорно по делото е, че със заповед № ***/ *** год. на
основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ трудовото правоотношение с ответника е
било прекратено. Видно е, че горните заповеди са били връчени на ответника
на 19. 01. 2021 год., като не са били оспорени по съдебен ред. При тези
обстоятелства се налага изводът, че е осъществен фактическият състав на чл.
221 ал. 2 от КТ и ответникът дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието /в случая 60
дни/. Отделно от това, доколкото ответникът не е изпълнил паричното си
задължение в определения му във втората заповед 3- дневен срок за
доброволно изпълнение, същият дължи лихва за забава, която видно от
приложената справка за изчисление чрез онлайн калкулатор, възлиза на
сумата от 73, 90 лв.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***” ООД ***
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв., както и
направените в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на
455, 00 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Г. Г. от
гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 1 062, 84 лв., от които 988, 94 лв. представляващи дължим
остатък от неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ и 73, 90 лв.
представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 23. 01. 2021
год. до 18. 10. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
3
от 19. 10. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 25, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 455, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4