Решение по адм. дело №1430/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Оспорва се решение № ДОИ-4 от 25.06.2025 г. на кмета на район „Северен“ при Община Пловдив/погрешно посочено в жалбата с № 202-4/ с което е предоставен достъп до обществена информация по заявление на СНЦ „Спаси Пловдив“ с вх.№ 3-6300-28(75) от 13.11.2024г. и в изпълнение на Решение № 3859/25.04.2025г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.д.№ 2877/2024г.

Жалбоподателят СНЦ“Спаси Пловдив“, представлявано от управителя А. К., чрез процесуален представител адвокат С., моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се задължи ответника да предостави исканата информация, изразяваща се в подробен списък на всички граждански договори за услуги с посочване на контрагент, предмет, стойност и срок на действие; детайлна информация за всички договори за медийни услуги с всички технически параметри; конкретни данни за всички договори за външни услуги и доставки, включително материали и стоителни работи. Твърди, че така предоставената с обжалваното решение информация не отговаря на принципа за прозрачност и публичност, тъй като се свежда до обобщени суми без конкретика за отделни договори. Твърди нарушение на чл.7 и чл.31,ал.2 от ЗДОИ, както и на чл.41 от КРБ. Претендира разноски.

Ответникът Кметът на район „Северен“ - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата. Моли същата да се остави без разглеждане или да се отхвърли.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване от заявителя в административното производство, по отношение на който е постановено оспорваното решение. Предоставеният достъп до обществена информация не е в съответствие с поисканото по първоначалното заявление. Следователно, жалбата, като подадена в срок и от лице с правен интерес, е допустима.

Възраженията на ответника за недопустимост не се свързват с конкретни възражения, а и очевидно са в резултат на липсата на яснота относно разликите между допустимост и основателност на оспорването, което е основополагащо в познанията по административен процес. Така или иначе, същите са неоснователни.

По същество, установява се, че оспорваното решение е постановено в изпълнение на съдебно решение.

С влязло в сила съдебно решение № 3859/25.04.2025г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.д.№ 2877/2024г., ответникът е бил задължен да се произнесе по заявление с вх. № 3-6300-28/75/13.11.2024 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок.

В мотивите на съдебното решение, към които препраща диспозитива, изрично е указано, че следва да се изложат фактически и правни основания защо се приема, че с исканата информация се засягат интересите на трети лица, за да се откаже искането на това основание. Указано е, че обществената информация може да се предостави дори при отказ на третото лице в случаите на надделяващ обществен интерес от разкриването й – чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, като преценката за това е задължение на административния орган, но той всякога дължи мотиви в тази насока. Указано е още, че дори и да не е налице надделяващ обществен интерес и при наличие на несъгласие на третите лица, органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице/арг. от чл. 31 ал.4 от ЗДОИ/. Посочено е още, че относно цитираните 18 бр. договори, по които са изпратени писма за депозиране на съгласие, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 37 ал.1 т.2 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Т.е. органът отказва достъп когато е налице изричен отказ, а не когато липсва отговор и в последния случай органът е длъжен да предостави информацията, освен ако не са налице други основания за отказ.

При така дадените указания, ответникът, вместо да ги изпълни, е постановил оспорваното в настоящото производство решение, с което е предоставил достъп до обществена информация, като е посочил на заявителя общия размер на разходваните средства за услуги и общия размер на разходваните средства за доставки. В мотивите на решението е посочено, че не се установява наличие на надделяващ обществен интерес, като общо е направена теоритизация на това, че при липса на изрично писмено съгласие от третите лица, предоставянето на информация следва да се прави по начин, който да не засяга законните интереси на тези трети лица. Цитирани са разпоредбите на чл.41 от КРБ и §1,т.6 от ДР на ЗДОИ, като с оглед принципът за пропорционалност и общественото доверие в работата на администрацията, е прието, че за защита индивидуалния интерес на третите лица, информацията ще се предостави по описания начин. Никъде в мотивите не са разграничени отделните хипотези на чл.37 от ЗДОИ, при които може да се постанови отказ с оглед указанията по влязлото в сила съдебно решение за това, че има разлика между информация,по която засегнатите трети лица са отказали изрично и такава, по която няма изричен отказ.

В нарушение на изискуемата форма, оспорваното решение съдържа мотиви и в диспозитивната част, което е признак на лоша административна практика.

Така постановеното решение не изпълнява указанията на съда по влязлото в сила съдебно решение. В същото не се съдържа нито един конкретен мотив за това кое налага да не се предостави исканата информация, въпреки изричните указания на съда в тази насока. Имената на контрагентите, с които е сключвала договори общината е въпрос на прозрачност в работата на администрацията. Броят на договорите и вида на договорените услуги също е въпрос на прозрачност и по никакъв начин не е в противоречие с посочения в решението Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. тносно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО. Никъде в заявлението за достъп не е поискано предоставянето на лични данни, нито такова нещо е указано със съдебното решение, чието изпълнение се дължи. Общото твърдение, че ще се засегнат интересите на третите лица не е мотив, тъй като не е ясно нито за какъв евентуално засегнат интерес става въпрос, нито как този интерес ще се засегне от факта на предоставяне на информация за предмет, срок и стойност на сключените договори.

Поисканите от жалбоподателят списък с всички граждански договори, сключени от район „Северен“ през последната една година, включително имената на страните по договорите, обект на договора, датите на сключване и стойност на договора, информация за всички сключени договори за медийни услуги, включително: имената на контрагентите, обект на договор, дата на сключване и срок на действие, стойност, списък с всички договори за външни услуги и доставки, сключени от район „Северен“, включително: имената на контрагентите, обект на договор, дата на сключване и срок на действие, стойност, касаят информация, която е от категорията на обществена информация по чл.2 от ЗДОИ и е пряко свързана с осъществяваната от администрацията на ответника дейност, като с оглед разпоредбата на §1,т.6 от ДР на ЗДОИ се касае за информация, която би допринесла за повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а, какъвто субект е ответника.

Ето защо, при липсата на изричен отказ от третите лица, а при наличие на изричен такъв, при наличие на посочения надделяващ обществен интерес, съдът намира, че постановяването на обжалваното решение е в пряко нарушение на влязлото в сила съдебно решение, не го изпълнява според дадените от съда указания, поради което и на основание чл.177, ал.2 от АПК е нищожно, за която нищожност съдът следи служебно на основание чл.168 от АПК.

Следва да се обяви тази нищожност и да се задължи ответника да се произнесе, като предостави поисканата му информация, при спазване разпоредбите на ЗДОИ, на основание чл.173, ал.2 от АПК.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., според представения списък на разноските и доказателства за заплатено такова.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВАВА НИЩОЖНОСТТА на решение № ДОИ-4 от 25.06.2025 г. на кмета на район „Северен“ при Община Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Пловдив, район „Северен“ за ново произнасяне по заявление на СНЦ „Спаси Пловдив“ с вх.№ 3-6300-28(75) от 13.11.2024г. и в изпълнение на Решение № 3859/25.04.2025г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.д.№ 2877/2024г., като го ЗАДЪЛЖАВА да предостави поискания достъп до обществена информация, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 14-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на СНЦ „Спаси Пловдив“, ЕИК ********* СУМАТА ОТ 510 /петстотин и десет/ лева разноски.

Решението е окончателно.