Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10583 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника М.С.Г. срещу решение от 22.04.2019 г. по гр.д. №30940/2018 г. на
Софийския районен съд, 77 състав, в частта, в която е признато за установено,
че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 928,88 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода мес.01.2015 г. -
мес.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „**********ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /14.02.2018 г./ до окончателното изплащане, сумата от 77,68 лв. -
главница за дялово разпределение за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /14.02.2018 г./ до окончателното изплащане, сумата от 137,72 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2015 г. - 09.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №10226/2018 г. по описа на СРС, 77 състав, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
доказано количеството топлинна енергия, доставена до процесния недвижим имот.
Поддържа, че вземанията за мес.12.2014 г. и мес.01.2015 г. са погасени по
давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове, а в случай, че бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд, моли на основание чл.214 ал.1 ГПК да бъде разсрочено неговото изпълнение. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за
главница за топлинна енергия и за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта,
в която е отхвърлен изцяло искът за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, поради което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода мес.12.2014 г. - мес.04.2017 г., за цена на услугата „дялово разпределение“
за периода мес.12.2014 г. - мес.04.2017 г.,
за имот, находящ се в гр. София, жк. „**********и съответните мораторни
лихви върху главниците за периода 15.02.2015 г. - 09.02.2018 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
В първоинстанционното
производство в срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е е оспорил наличието
на облигационни отношения между страните, че е собственик на процесния
топлоснабден имот, както и че е заплатил част от процесните вземания. Релевирал
е и възражение за изтекла погасителна давност. По делото не е било спорно предоставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, както и извършването на
услугата дялово разпределение и нейната цена, поради което и настоящият
въззивен състав намира, че общата дължима от ответника сума за
топлинна енергия за периода мес.12.2014 г. - мес.04.2017 г. е в размер на
1326,95 лв., а за дялово разпределение – 77,68 лв.
Видно от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния период мес.12.2014
г. – мес.04.2017 г. дължимата и незаплатена от ответника сума за топлинна
енергия възлиза на 997,82 лв., а неплатените суми за дялово разпределение – на
77,68 лв. Вещото лице сочи още, че общият размер на законната лихва върху
главницата за ТЕ за периода 15.09.2015 г. – 09.02.2018 г. възлиза на сумата от
147,72 лв.
Основателен е обаче доводът на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че вземанията за мес.01.2015 г. не са погасени по
давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За процесния период
са действали Общите условия от 2014 г., съгласно които клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
В случая най-старото
задължение на ответника е станало изискуемо на 31.12.2014 г., поради което към
момента на предявяване на иска /14.02.2018 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл
тригодишния срок за вземанията за периода 01.12.2014 г. – 31.01.2015 г.,
които са в размер на сумата от 852,81 лв.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от
852,81 лв. Вземанията за дялово разпределение не са погасени по давност,
доколкото същите са за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2017 г., т.е. към
момента на предявяване на иска не е изтекъл тригодишният период за тези
вземания.
Основателността на
иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от
852,81 лв. и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било
да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по
ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
Възражението за
погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за
обезщетение за забава върху главниците за мес.12.2014 г. и мес.01.2015 г. са
погасени по давност на основание чл.119 ЗЗД. За непогасените по давност
вземания за топлинна енергия ответникът дължи обезщетение за забава в плащането
на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 126,44 лв.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени
исковете за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от
852,81 лв. до пълния присъден размер от 928,88 лв. и за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 126,44 лв. до пълния
присъден размер от 137,72 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за исковото производството
пред СРС за разликата над сумата от 110,74 лв. и за заповедното производство за
разликата над сумата от 53,10 лв.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да се присъдят допълнително разноски за исковото производството пред СРС в
размер на сумата от 13,38 лв. и за заповедното производство в размер на сумата
от 11,77 лв., и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 2,16 лв., представляваща държавна такса. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС допълнително сумата от 8,30 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
Настоящият съдебен
състав констатира, че в процесното първоинстанционно решение е допусната
очевидна фактическа грешка, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за главницата за дялово разпределение за разликата над
уважения размер до предявения от 46,48 лв., доколкото съдът е достигнал до
извод, че този иск е основателен за пълния му претендиран размер, която ЯФГ
следва да бъде отстранена от СРС, 77 състав, по реда на чл.247 ГПК след връщане на делото.
Настоящият съдебен
състав констатира, че в процесната въззивна жалба, въз основа на която е
образувано настоящето въззивно производство, се съдържа и искане за допълване
на първоинстанционно решение – да се
произнесе по искането за разсрочване по чл.241 ал.1 ГПК, по което искане
компетентен да се произнесе е СРС, 77 състав, по реда на чл.250 ГПК след връщане на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №99912 от 22.04.2019
г., постановено по гр.д. №30940/2018 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в
частта, в която
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, срещу М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 852,81 лв.
до пълния присъден размер от 928,88 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк. „**********и за разликата над сумата от 126,44 лв. до пълния присъден
размер от 137,72 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода 15.09.2015 г. - 09.02.2018 г., и в частта, в която М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото
производство за разликата над сумата от 110,74 лв. и в заповедното производство
за разликата над сумата от 53,10 лв., и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
разликата над сумата от 852,81 лв. до пълния присъден размер от 928,88 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода
01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк.
„**********и за разликата над сумата от 126,44 лв. до пълния присъден размер от
137,72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
периода 15.09.2015 г. - 09.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №10226/2018 г. по описа на СРС, 77 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 13,38 лв., представляваща разноски в
исковото производство пред СРС и допълнително сумата от 11,77 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2,16 лв., представляваща разноски във въззивното
производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС
допълнително сумата от 8,30 лв., представляваща депозит за вещо лице.
ВРЪЩА
делото на СРС, 77 състав, за поправка на допуснатата очевидна фактическа
грешка, съобразно мотивите на решението.
ВРЪЩА делото на СРС, 77 състав, за произнасяне по искането за допълване на постановеното решение, съобразно мотивите на решението.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.