РЕШЕНИЕ
№ 245
гр.
Враца, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021 г.
/двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 112 по описа на АдмС
– Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т.П.П., против
Решение № 260014 от 14.01.2021 г., постановено по АНД № 1047/2020 г. по описа
на РС – Враца. С оспореното решение е изменено НП № 06-001363/28.09.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Враца, с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ.
В
касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение.
В
съдебно заседание касаторът, чрез * Д.С., поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, в
с.з. чрез процесуалния представител ** М.К. оспорва касационната жалба. Моли за
решение, с което да се остави в сила решението на РС - Враца, като правилно и
законосъобразно. Съображения за това са изложени в представена по делото
писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП №
06-001363/28.09.2020 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с
което на „П.“ АД *** с ЕИК ********* е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева (три хиляди)
лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ.
За да
потвърди НП Районен съд - Враца е приел за доказани фактическите констатации,
посочени в АУАН и в НП. Счел е за правилна дадената правна квалификация и че
при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП на такова
основание.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението
доказателства въззивният съд е направил извод за доказаност на описаното в НП нарушение и извършването му от
санкционираното лице. Изследвайки правилността на приложената санкционна норма,
съдът е констатирал, че наложената санкция в размер на 3 000 лв. е в
рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, но се явява
несъразмерна, тъй като по делото не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства. За съразмерна е приета санкция в минимално предвидения размер от
1 500 лв.
При тези констатации въззивният съд е изменил
издаденото НП в частта на наложената санкция, която е
намалена от 3 000 лв. на 1 500 лв.
Решението
е правилно.
От описанието на
нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, се
установява, че дружеството като работодател е санкционирано за това, че със
Заповед № 117/03.07.2020 г. е наредило поради производствена необходимост да се
положи извънреден труд на 04.07.2020 г. – събота, за времето от 08:00 ч. до
17:00 ч., на обект: База /** и **/ с. ***, общ. ***, от шест лица, без да са
били налице законовите предпоставки за това по смисъла на чл. 144
от КТ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ.
В настоящия случай следва да се направи преценка за
наличието на два факта, а именно дали положеният на 04.07.2020 г. труд от
работниците е извънреден по смисъла на чл.
143, ал. 1 от КТ и дали са налице основанията за допускането му, визирани в
изключенията на чл.
144 от КТ.
Безспорно, с оглед представената по делото заповед,
издадена от изпълнителния директор и прокуриста на „П.“
АД, в качеството на работодател, е разпоредено на
шестима работници да положат извънреден труд на 04.07.2020 г. от 08:00 ч. до
17:00 ч. в ***. От самата заповед е категорично ясна волята на работодателя за
полагане на извънреден труд на посочената дата.
Касационната инстанция приема, че е налице полагане на
извънреден труд по смисъла на чл.
143, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Налице е разпореждане от работодателя –
издадена нарочна заповед. Налице е и полагане на труд, извън установеното
работно време на работниците, тъй като датата е била съботен ден и като такъв,
той е неработен ден. Следователно се явява извън установеното работно време,
като няма доказателства и не е установено за тези работници да има утвърден
изрично график за работа на смени. Следователно правилно е прието от административнонаказващия орган, че положеният труд от
лицата на 04.07.2020 г. – неработен ден, е извънреден по смисъла на чл.
143, ал. 1 от КТ.
Изключение от забраната за полагане на извънреден труд по
чл. 143, ал. 2 от КТ е предвидено в нормата
на чл.
144 от КТ. Законодателят в посочения законов текст е изброил лимитативно
хипотезите, в които е допустимо полагане на извънреден труд. Цитираните правни
норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се
работодатели. В настоящия случай в заповедта като основание е посочена т. 5 от чл. 144
от КТ, а като словесно описание работодателят е посочил "производствена
необходимост". Цитираната разпоредба от КТ визира довършване на започната
работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. В случая
няма данни работата да е продължила след приключване на установеното работно
време, напротив, разпоредено е полагането на
извънреден труд на конкретна дата, ден след издаване на заповедта. Липсват
доказателства, че работата не е могло да бъде довършена през установеното
работно време, за да е приложима хипотезата на чл.
144, т. 5 от КТ. С оглед на това се налага извод, че не са налице основания
за полагане на извънреден труд в почивен ден от страна на работниците на
касатора. До аналогични изводи е достигнал и районният съд. Правилен и
обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът му, че дружеството не е
изпълнило задължението си да се въздържа от нарушаване на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ, за което
законосъобразно е санкционирано с процесното
наказателно постановление.
Правилно административнонаказващият
орган е издал наказателното постановление без прилагане на привилегирования
състав на същото нарушение, установен в чл.
415в, ал. 1 от КТ. Приложението на разпоредбата на чл.
415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно
нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно
нарушение е специфично с оглед неговия противоправен
резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на
извънреден труд от работници по разпореждане на работодателя и доколкото
извънредният труд е бил положен, нарушението не може да бъде отстранено,
каквото императивно изискване съдържа чл.
415в, ал. 1 от КТ като условие за прилагане на регламентирания в него
привилегирован административно-наказателен състав.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно приложение на закона, поради
което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на административнонаказващия
орган - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца, в размер на 100
/сто/ лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014 от 14.01.2021
г., постановено по АНД № 1047 по описа за 2020 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Т.П.П., да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца сумата в размер
на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.