Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /16.10.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН
СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На седми октомври 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Милка Тончева
като
разгледа докладваното от съдията Милен
Стойчев в.гр.д.№237 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№237/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по
въззивна жалба на ответника Общинско предприятие“Социално предприятие за
озеленяване и благоустройство към Община Попово“-гр.Попово, ЕИК 0008758560417,
представлявано от директора К.П.К. против решение №90/21.06.2019г., постановено
по гр.д.№97/2019г. на Районен съд-Попово в частта му, с която е осъдено да
заплати на ищците обезщетения по чл.200, ал.1 от КТ за причинени вреди от смъртта
на наследодателя им А. Й. И., б.ж. на гр.Попово, поч. на 17.11.2018г.,
настъпила в резултат на трудова злополука на 01.11.2018г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането-17.11.2018г. до окончателното плащане, както
следва: на ищцата А.Г.И. от гр.Попово-обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й в размер на 70 000 и имуществени вреди-разходи за
погребение в размер на 922 лв.; на ищците М.А.Й. и Г.А.Й.-обезще-тения за
неимуществен вреди от смъртта на баща им в размер на по 60 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди на тримата в размер на 4 480.80 лв. за
лекарства и медицински консумативи, като по сметка на районния съд е присъдена
държавна такса в размер на 7 816.27 лв. върху размера на обезщетенията. С
доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението в посочените осъдителни части и за отхвърляне на предявените искове,
евентуално-за намаляване на обезщетенията, поради съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия и съобразно принципа на справедливостта.
С писмени
отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни оспорват
основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Предявените искове
по чл.200, ал.1 от КТ са обосновани с обстоятелствата, че в резултат на
претърпяна на 01.11.2018г. трудова злополука в обект по възложена от
работодателя му Общинско предприятие“Социално предприятие за озеленяване и
благоустройство към Община Попово“-гр.Попово
работа в ловна хижа
до с.Ковачевец, общ.Попово, на 18.11.2018г. починал наследодателят на ищците А.
Й. И.-56г., поради което ответникът в
качеството си на негов работодател им дължи обезщетения за неимуществени вреди
в размер на 70 000 лв. за съпругата и в размер на по 60 000 лв.-за
двете му деца, изразяващи се болки и страдания от неговата загуба, както и за
имуществени вреди в размер на 922 лв.-разходи за погребение и 4 480.80
лв.-разходи за лекарства и медицински консумативи, останали невъзмездени до
настоящия момент.
С писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва предяве-ните искове с възражения за
липса на трудова злополука, тъй като работникът се е отклонил от възложената му
работа, евентуално-с оспорване размера
на претенциите, поради прекомерност, съобразно действително претърпените болки
и страдания, както и допусната груба небрежност от пострадалия, съпричинил 80%
от вредоносния резултат.
След преценка на
събраните доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Наследодателят на
ищците А. Й. И.-56г., б.ж. на гр.Попово е заемал длъжността „работник по
поддръжка“ по трудов договор №15/31.10.2013г. с ответното общинско предприятие,
като на 01.11.2018г. в обект-ловна хижа до с.Ковачевец, общ.Попово пада от
покрива при разчистване след пожар и претърпява тежка черепно-мозъчна травма, в
резултат на която на 17.11.2018г. в МБАЛ “Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна настъпва
смъртта му - признато за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с влязло в
сила разпореждане №5104-25-23/30.11.2018г. на ТП на НОИ-Търговище.
С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ,
работодателят носи имуще-ствена отговорност за вреди от трудова злополука,
довела до смъртта на работника, като относно трудовия характер на злополуката
гражданският съд правораздава при условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка за законосъобразността на индивидуалния административен акт
по чл.60, ал.1 от КСО.Възра-жението на работодателя, че злополуката е битова не
подлежи на разглеждане в исковото производство-чл.17, ал.2 от ГПК, но дори и
това да бе допустимо, събраните по делото доказателства установяват по несъмнен
начин обстоятелството, че работникът е действал по нареждане на работодателя.В
тази насока, при констатирани противоречия в свидетелските показания на св.Х.Р.
и св.М.-работници при ответника, от една страна, съгласно които с пострадалия са
се отклонили от възложената им работа на пътя с.Водица-с.Цар Асен и самоволно
са отишли да разчистват ловната хижа в с.Ковачевец, и от друга страна-показанията
на св.А. С.-също работник в предприятието, съгласно който са отишли на
посочения обект по разпореждане на директора на предприятието, същевременно и
председател на ловната дружинка, предпочитание следва да се отдаде на достоверността
на последните.Според първите двама свидетели, групата от седем работника се е
отклонила, след като са видели дим от покрива на хижата, но не са сигнализирали
службата за противопожарна безопасност, а са отишли в обекта и сами са
започнали да разчистват последиците от предишен пожар, разпределяйки функциите
си.Тази дейност са продължили през целия работен ден, дори и след инцидента с
колегата им, и при пълно пренебрегване на същинските им трудови задължения,
което поведение е необяснимо по правилата на житейската логика, за разлика от
показанията на св.С.-отишли са на ловния обект по нареждане на началника си със
задача да разчистят изгорелите места, кореспондиращи и с обстоятелството, че
сам работодателят е подал декларация за настъпила трудова злополука.
При тези доводи и при липса на основание по
чл.201, ал.1 от КТ за изключване на работодателската отговорност или нейното
намаляване, поради допусната от работника груба небрежност по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си за
инструктаж за този вид дейност по чл.10, ал.2, т.2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г.,
както и да осигури лични предпазни средства и пособия за безопасност по Наредба
№3/19.04.2001г., то следва да се прецени
на каква стойност да бъдат оценени претърпените от ищците болки и страдания, в
резултат загубата на техния близък и претендираните имуществени вреди.
От показанията на
всички разпитани по делото свидетели се установяват отношения на обич,
разбирателство, уважение, взаимност, взаимопомощ и подкрепа в семейството на
починалия, като неговата съпруга и двете му деца са приели и изживяват тежко
неговата загуба.Посочените емоционално-психически неблагоприятни последици е
справедливо да бъдат оценени в размер на 80 000 лв.(от която сума следва да се
приспадне сумата от 1 000 лв., предоставена от работодателя)-за съпругата, живяла в
хармонични отношения с починалия в продължение на повече от 20 години и в
размер на по 70 000 лв.-за всяко едно от двете му деца, предвид факта, че
след навършване на пълнолетие същите са живели отделно от родителите, поради
което предявените искове по чл.200, ал.1 от КТ за неимуществени вреди в размер
на 70 000 лв., респ. по 60 000 лв. са доказани по основание и следва
да бъдат изцяло уважени, ведно с претенциите за имуществени вреди вреди в размер
на 922 лв.-разходи за погребение и 4 480.80 лв.-разходи за лекарства и
медицински консумативи, установени от представените писмени доказателства, обуславящо
потвърждаване на решението на районния съд в осъдителната му обжалвана част, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.За да присъди посочените обезщетения първоинстанционният
съд е изложил обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна практика, които
мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на осн. чл.272
от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.
Разноски от
въззиваемите страни не са направени и претендирани, поради което не следва да
се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №90/21.06.2019г., постановено по гр.д.№97/ 2019г.
по описа на Районен съд-Попово в частта му, с която ответникът Общинско
предприятие“Социално предприятие за озеленяване и благоустройство към Община
Попово“-гр.Попово, ЕИК 0008758560417, представлявано от директора К.П.К. е
осъден да заплати на ищците обезщетения по чл.200, ал.1 от КТ за причинени
вреди от смъртта на наследодателя им А.Й. И., б.ж. на гр.Попово, поч. на
17.11.2018г., настъпила в резултат на трудова злополука на 01.11.2018г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането-17.11.2018г. до окончателното
плащане, както следва: на ищцата А.Г.И. ***, ЕГН:**********-обезщете-ние за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в размер на 70 000 лв.и имуществени
вреди-разходи за погребение в размер на 922 лв.; на ищците М.А.Й., с.а., ЕГН:**********
и Г.А.Й., с.а., ЕГН:** -обезщетения за неимуществен вреди от смъртта на баща им
в размер на по 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди на тримата в
размер на 4 480.80 лв. за лекарства и медицински консумативи, като по
сметка на районния съд е присъдена държавна такса в размер на 7 816.27 лв.
върху размера на обезщетенията, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
В останалата му
необжалвана отхвърлителна и осъдителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.