РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Сливен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230100439 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени в условията на обективно и
кумулативно съединяване ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС
и негаторен иск по чл.109 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 67338.703.430,
находящ се в гр.**, кв.“**“ с площ 999 кв.м. с трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване / до
10 м/, с номер по предходен план 67338.703.345, при съседи: 67338.703.14;
67338.703.346; 67338.703.313 и 67338.703.429. Имотът бил придобит от
Община Сливен с договор от 01.11.2007г.
Сочи, че ответното дружество е собственик на ПИ с идентификатор
67338.703.346 в гр.**, кв.“**“ с площ 459 кв.м. с начин на трайно ползване:
комплекс за битови услуги, на основание договор от 20.07.2021г. сключен с
Община Сливен. След закупуването на имота ищцовото дружество го оградил
от юг с масивни бетонови панели, като оградата била изградена с около пет
метра навътре в имота, поради липса на точно трасиране.
Твърди, че получил разрешение за строеж за изграждане на едноетажна
производствена сграда. С договор от 02.07.2021 г. между ищеца и Държавен
фонд Земеделие по програма за развитие на селските райони била договорена
1
безвъмездна помощ при изграждане на сградата. Началото на строителството
следвало да започне най късно 12 месеца след сключване на договора и да се
завърши в срок 36 месеца от подписването на договора. Сочи, че във връзка с
това строителство през месец октомври 2021г. било извършено трасиране на
имотната граница между имотите на двете страни. Действителната имотна
граница следвало да се премести на юг. След като ищецът предприел
действия за преместване на оградата срещнал съпротивата на ответното
дружество, чийто представители възпрепятствали преместването на оградата
и заемането на частта от имота на ищците. Върху спорната част от 130 кв.м.
ответникът разположил голям кран, струпани били множество метални
изделия и била монтирана лека постройка.
Твърди, че с поведението си ответникът ползвал без правно основание
част от имота на ищеца с площ 130 кв.м. по протежение на южната граница на
имот № 67338.703.430, а с поставения кран и леката постройка върху тази
част създал пречки за пълноценното реализиране на проекта за застрояване на
имота на ищеца.
Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответното
дружество,че ищцовото дружество е собственик на 130 кв.м. от имот №
67338.703.430 и да бъде осъдено да предаде владението на тази част на ищеца.
Иска се още да се осъди ответника да премахне поставените в спорната част
на имота на ищеца кран, метални изделия и лека постройка.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата
молба, като счита исковете за недопустими и неоснователни.
Твърди, че масивната ограда между двата имота била изградена
съвместно от собствениците им в периода 2005-2007 г., според
съществуващата ограда между имотите, като финансирането било изцяло от
представителя на ответното дружество. Тази оградата съществувала почти 20
години и между страните не е имало спорове дали тя съответства на
регулационната линия или не. Сочи, че в края на месец януари 2022г. узнал,
че ищецът възнамерява да извърши строителство в имота си и, че оградата
между двата имота не била ситуирана на регулационната линия, а била
изградена в имота на ищеца, като по този начин ответникът ползвал площ от
150 кв.м. Сочи, че ищецът демонтирал масивната ограда между двата имота,
2
като премахнал бетонните панели. Така ответното дружество депозирало в
СлРС срещу ищеца иск за защита на нарушено владение за процесните 150
кв.м.
Въвежда възражение за изтекла в полза на ответника придобивна
давност за спорните 130 кв.м.
Счита искът по чл. 109 ЗС също за неоснователен, тъй като
фактическото положение на място било създадено по взаимна договореност
между страните по делото.
Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни и
недоказани.
След анализ на събраната в хода на производството доказателствена
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост
от 01.11.2007г., ищцовото търговско дружество придобило собствеността
върху недвижим имот № 67338.703.345 с площ 999 кв.м. в гр.**, кв.“**“,
начин на трайно ползване ниско застрояване и трайно предназначение
урбанизирана територия по КК на гр.Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-
31/19.04.2006г. на АК при съседи: 67338.703.14; 67338.703.346;
67338.703.313; 67338.703.344. Стар идентификатор УПИ ІІ, кв.19, отреден за
магазини и офиси по ПУП на кв.“**“, гр.**.
Актуалният статут на имота към момента, съобразно скица на ПИ № 15-
571392/13.08.2018г. е ПИ с идентификатор № 67338.703.430 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. с площ 999 кв.м, трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско
застрояване при съседи 67338.703.14; 67338.703.346; 67338.703.313;
67338.703.429, стар идентификатор няма, номер по предходен план
67338.703.345.
С договор № 1128/20.07.2021г. за продажба на имот- частна общинска
собственост ответното търговско дружество придобило собствеността върху
недвижим имот с идентификатор № 67338.703.346 по КК и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на ИД на АК София,
находящ се в гр.**, кв.“**“, сплощ 459 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект, комплекс за
битови услуги при съседи: 67338.703.14; 67338.703.347; 67338.703.313;
3
67338.703.430, идентичен с УПИ ІІІ-346, кв.19 с отреждане „за работилница
за битови услуги“, по ПУП на кв.“Речица“, актуван с АОС №
3028/24.04.2013г.
Ищцовото дружество се снабдило с Разрешение за строеж №
272/11.09.2018г. за изграждане на едноетажна производствена сграда-
хладилна база за съхранение, разфасоване и експедиция на млечни продукти,
помещение за разфасоване и пакетиране на млечни продукти, санитарно-
битови помещения за производствения персонал и склад, достъпни през
пешеходната врата и товарна рампа, ситуирана на две улични и една
вътрешна регилационни граници на УПИ ІІ-430, кв.19, имот с идентификатор
№ 67338.703.430 по КК.
Ответното дружество депозирало молба на 03.02.2022г. пред РП Сливен
с оплакване, че представител на ищцовото дружество извършило самоуправни
действия по разрушаване на издигнатата между двата съседни на страните
имота ограда.
В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно техническа
експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че по
най-стария картен материал за обхвата на процесната територия кадастрален
план от 1987г., сградите на двете по спора страни са били част от АПК. През
2000г. бил одобрен кадастрален и регулационен план накв.“Речица“, в който
територията на бившето АПК е част от населеното място в обхвата на кв.18 и
кв.19.В този план имотът на ищцовото дружество съществувал като УПИ І и
ІІ в кв.19, а на ответното дружество като УПИ ІІІ / Приложение 1 и 2 от
заключението/. Със служебна преписка за частично изменение на ПУП-ПР,
одобрена със заповед № РД-15-669/25.09.2001г. се променяли парцели VІІ,
VІІІ, ІХ и Х в кв.18 и парцели І, ІІ, ІІІ, ІV и V в кв.19 /Приложения 3, 3А и 3Б
от заключението/. Част от описаните парцели в кв.18 преминавали към кв.19
– като нов парцел І, кв.19, а парцели І и ІІ в кв.19 се обединявали като парцел
ІІ в кв.19. С тази преписка се появил имота на ищцовото дружество в
сегашната си конфигурация, местоположение и площ, като към този момент
имотът е все още собственост на община Сливен, а за парцела на ответното
дружество УПИ ІІІ в конфигурацията, вестоположението и площта нямало
промяна /към него момент все още общинска собственост/.
В следващо частично изменение одобрено със заповед № РД-15-
4
858/26.04.2003г. за обхвата на парцели І и ІV в кв.19 /Приложения 4 и 4А от
заключението/ се обединявали и заедно с част от улицата, като нов парцел І в
кв.19.
С приемането на КККР на гр.Сливен на 19.04.2006г. отражение в КК
намирал само парцел VІ в кв.19 /имотът на дърводелка работилница/, като ПИ
67338.701.313. Парцели от І до V и VІІ са отразени като ПИ 67338.701.312
/Приложение 7 от заключението/. На по-късен етап последователно парцелите
по всички изменения на регулационния план намирали отражение в КККР,
като към сегашния момент парцел ІІ в кв.19 ставал имот 67338.703.430, а
парцел ІІІ в щв.19 – имот 67338.703.346.
Вещото лице извършило геодезическо заснемане на съществуващата на
терен ограда, която в голямата си част не била в цялост, а са останали само
свързващите колони на бетонни панели. Заснети били и положените бетонни
основи на новостроящата се сграда в имота на ищцовото дружество. В
Приложения 5 и 6 от заключението, експерта подготвил сателитни
изображения на процесната територия от географска информационна система
на Google Earth, чрез опция на разглеждане на исторически изображения, т.е.
назад във времето. Така Приложение 5 било с дата 06.11.2001г., а
Приложение 6 от 09.03.2005г., като между тези две дати нямало други
изображения в системата, т.е. процесната ограда между двата имота на
страните се появила в периода 06.11.2001г. до 09.03.2005г., към който момент
и двата имота са били общинска собственост.
В заключение вещото лице установило, че частта затворена между
оградата на място / визуализирана в комбинирана скица 1 с оранжев цвят/ и
южната граница на ПИ 67338.703.430 по КК на гр.**съвпадаща с южната
дворищно регулационна граница на парцел ІІ в кв.19 по РП на кв.“**“ имала
площ 130 кв.м.- визуализирана в зелена щриховка. На комбинирана скица 1
вещото лице обозначило къде следва да се постави границата между двата
имота - разстоянията в двата края между граница по КК и заснетата ограда –
5,13м. в западния край и 4,66м. в източния.
На комбинирана скица 2 от заключението вещото лице със зелен цвят
визуализирал проектната сграда, която ищцовото дружество строи в имота си
УПИ ІІ, кв.19 и било видно, че сградата ще продължи още на юг и попадала
върху съществуващата на терен масивна ограда. Така при сегашното
5
фактическо състояние строежът не можел да бъде осъществен в обема си по
издаденото на ищцовото дружество разрешение за строеж. По проекта
документация следвало да се разшири на юг от заснетата на терен бетонна
ограда / в оранжев цвят/ с 1,48м от запад и 1,10 м. от изток.
При изслушване на експерта в открито съдебно заседание се установи,
че в Приложение 3Б на заключението / л.75 от делото/ имотът на ищцовото
дружество е УПИ ІІ за магазин и офиси, а под него на юг е имота на
ответното дружество УПИ ІІІ за работилница за битови услуги. Към него
момент това са УПИ-та и все още нямало кадастрална карта. В същото това
приложение, имот VІІ е мандра, собственост на ищцовото дружество, а имот
VІ е дърводелска работилница на ответното дружество. Между тези два имота
е имало ограда, която страните просто са продължили и към имоти ІІ и ІІІ.
Тази ограда е била построена между имоти ІІ и ІІІ/, т.е.продължена по старата
съществуваща ограда между имоти VІІ и VІ/ още когато имоти ІІ и ІІІ са били
общинска собственост.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля З. се установява,че през 2002г. ограда
между спорните два имота не е имало, такава се появила след това по-късно
във времето.Преди да се постави оградата мястото е било празно. През
пролетта на 2022г. възникнал конфликт за построената между имотите ограда
и тя била премахната от представители на ищцовото дружество, във връзка
със строителството на ищеца към момента. След премахването на оградата в
съседния от юг имот, собственост на ответника, свидетелят видял, че са
разположени червен кран на самоход, купчина желязо и постройка два-три
кв.м. Оградата била премахната, тъй като на това място според строежа
следвало да се поставят агрегати на ищцовото дружество.
Установява се от показанията на свидетеля Т., че тя ръководила строеж
на ограда между имотите на страните няколко пъти. Оградата между имотите
VІ и VІІ по приложение 3Б била строена от нейна бригада, а спорната ограда
между имоти ІІ и ІІІ просто била продължена от старата вече построена по-
рано ограда. За спорната ограда контактувала с бившия управител на
ответното дружество Коста Къчев, като той и друг представител на ищцовото
дружество посочили къде да се постави оградата.
6
От показанията на свидетеля К.- бивш управител на ответното
дружество се установява, че през 1995г. закупил от „Опао“ към бившето РПК
целия имот, в който била дърводелската работилница и мандрата на ищеца.
Към него момент бил един цял имот. По-късно продал част от имота на
ищцовото дружество за да си направи мандра. Така между мандрата и
работилницата страните поставили зидана ограда. Спорните имоти на запад
от работилницата и мандрата били общинска собственост. По него време
свидетелят бил кметски наместник и уреждал закупуването им от общината.
Тогава с представител на ищеца решили да поставят ограда и между тези два
имота, която била изградена като продължение на старата съществуваща
между мандрата и дърводелската работилница зидана ограда. За
изграждането на тази ограда не е имало разрешение за строеж. Имотът бил
ползван от ответното дружество до закупуването му през 2021г. без правно
основание.
Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на вещо лице
по съдебно техническата експертиза, като неоспорено от страните и изготвено
от експерт със специални знания и опит в съответната област.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани свидетели,
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
едни с други, както и със заключението на вещото лице и останалите писмени
доказателства в процеса.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства и писмени и
гласни доказателствени средства.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По ревандикационния иск.
Предявеният иск с правна квалификация чл.108 ЗС е допустим.
Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от
съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта
лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху
нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от
всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът установява право за
собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ.
държи без да има основание за това.
7
Предпоставките за уважаване на иска са ищецът да е носител на правото
на собственост, респ.носител на ограничено вещно право върху определена
вещ, по силата на което може да владее вещта и трето лице да упражнява
фактическата власт върху вещта, без да има основание за това.
В настоящият правен казус ищцовото дружество безспорно установи, че
е собственик на недвижим имот с идентификатор № 67338.703.430 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. с площ 999 кв.м, трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско
застрояване при съседи 67338.703.14; 67338.703.346; 67338.703.313;
67338.703.429, стар идентификатор няма, номер по предходен план
67338.703.345 – на основание възмездна сделка договор за продажба на
недвижим имот частна общинска собственост от 01.11.2007г.
Не е спорно, а и се установи, че ответното дружество е собственик на
съседния от юг имот с идентификатор № 67338.703.346 по КК и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на
ИД на АК София, находящ се в гр.**, кв.“**“, сплощ 459 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: за
обект, комплекс за битови услуги при съседи: 67338.703.14; 67338.703.347;
67338.703.313; 67338.703.430, идентичен с УПИ ІІІ-346, кв.19 с отреждане „за
работилница за битови услуги“, по ПУП на кв.“Речица“, актуван с АОС №
3028/24.04.2013г. – на основание договор № 1128/20.07.2021г. за продажба на
имот- частна общинска собственост.
Спорният предмет е дали ищцовото дружество е собственик на 130 кв.м.
по протежението на границата между двата имота, т.е. дали има навлизане от
страна на ответното дружество, изграждайки оградата между двата имота,
респ.владение от страна на ответното дружество на тази спорна част.
С т.4 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК ВКС се прие, че е
допустим иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта,
като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот,
дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1
ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
8
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част
от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет
като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.
Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на
поземлените имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва
разместване на правото на собственост. Затова при непълнота или грешка в
кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен
план, действителният собственик не губи правото си на собственост върху
частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот.
Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът
винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот,
която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част
е заснета неправилно в кадастралната карта или не. При произнасянето по
предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Затова, ако
в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка
в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда,
въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част
от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали
кадастралната карта отразява вярно границите на имота. Съгласно пар. 5, ал. 1
от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления
имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията
по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в
имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно -
9
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г.
на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния
акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес
за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници
не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ
ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
В настоящия казус безспорно се установи, посредством заключението
на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото, че
грешка в кадастралната карта няма, но страните не са поставили
разделителната имотите им ограда, съобразно кадастралните, респ.имотни
граници. Безспорно се установи, съобразно Комбинирана скица 1 от
заключението на вещото лице, че частта от 130 кв.м затворена между
оградата на място / визуализирана в комбинирана скица 1 с оранжев цвят/ и
южната граница на ПИ 67338.703.430 по КК на гр.**съвпадаща с южната
дворищно регулационна граница на парцел ІІ в кв.19 по РП на кв.“**“ и
визуализирана в зелена щриховка принадлежи на ищцовото дружество и се
владее от ответното такова без правно основание.
Ето защо съдът приема, че ищцовата страна доказа, че е собственик на
реална част от поземлен имот, а именно спорната част от 130 кв.м.,завладяна
неправомерно от ответното дружество. Има навлизане с тази част в имота на
ищцовото дружество от страна на ответното дружество, чрез изграждане на
бетонна ограда, която част се владее от ответника без основание.
Възражението на ответната страна за придобиване на тази реална част
от имота по давност е неоснователно, поради съществуваща забрана за
придобиване на реални части от дворищно регулационни парцели, тъй като
същите нямат самостоятелно значение - обект на собствеността е самия
10
парцел като имотна единица.
По изложените аргументи ревандикационният иск се явява изцяло
основателен и доказан и бива уважен.
По отношение на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС.
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя
на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни
права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по
предназначението му. С този иск се дава вещно-правна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения
си имот.
С ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК ВКС РБ се прие, че двете
задължителни условия за уважаването на иск по чл.109 ЗС са
неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването
на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице
хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни,
но не създават пречки на собственика.
Следователно предпоставките за уважаване на негаторния иск са
ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта,
спрямо която е насочено неоснователно въздействие на ответника, както и
това въздействие/ действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца
пречки за използването на имота му по-големи от обикновените.
Доказа се в процеса, че ищцовото дружество е собственик на спорните
130 кв.м. неоснователно, завладяни от ответното дружество, чрез поставяне
на разделителна ограда между имотите. Установи се от комбинирана скица 2
от заключението вещото лице, че сградата, която се строи от ищцовото
дружество ще продължи още на юг и попадала върху съществуващата на
терен масивна ограда, т.е. върху спорните 130 кв.м., собственост на ищеца.
Доказа се, че на това място ответното дружество изградило постройка около 3
кв.м., складирало купчина желязо и ситуирало кран на самоход. При това
положение строежът не би могъл да бъде осъществен в обема си по
издаденото на ищцовото дружество разрешение за строеж или налице са
11
създадени пречки за собственика ищец да упражни правото си на собственост
в неговия пълен обем.
Изложеното обуславя основателност и на предявения негаторен иск,
който като доказан следва да се уважи.
С оглед изхода на правния спор, ответникът бива осъден да заплати на
ищеца сторените от последния деловодни разноски в размер на 1 203,37 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС по
отношение на „АВАНГАРД“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.**, кв.“**“, ул.“**“ № **, представлявано от управителя С.К.К.
че „**“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.**,
кв.“Речица“, ул.“**“ № **, представлявано от управителя Д. Г. Х. е
собственик на ПИ с идентификатор № 67338.703.430 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-31/19.04.2006г. с площ 999 кв.м, трайно предназначение
урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване при
съседи 67338.703.14; 67338.703.346; 67338.703.313; 67338.703.429, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 67338.703.345, на основание
възмездна сделка договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост от 01.11.2007г., вписан под № 42, том VІІ от 05.11.2007г. на
АВп.
ОСЪЖДА, на основание чл.108 ЗС „**“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.**, кв.“**“, ул.“**“ № **, представлявано
от управителя С.К.К. ДА ПРЕДАДЕ на „**“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.**, кв.“**“, ул.“**“ № 12, представлявано
от управителя Д.Г.Х. ВЛАДЕНИЕТО на 130 кв.м. от недвижим имот с
идентификатор № 67338.703.430 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
31/19.04.2006г. с площ 999 кв.м, трайно предназначение урбанизирана
територия, начин на трайно ползване ниско застрояване при съседи
67338.703.14; 67338.703.346; 67338.703.313; 67338.703.429, стар
идентификатор няма, номер по предходен план 67338.703.345, която реална
част е визуализирана в зелена щриховка в Комбинирана скица 1 от
12
заключението на вещото лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС „**“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.**, кв.“**“, ул.“**“ № 15, представлявано
от управителя С.К.К. ДА ПРЕМАХНЕ изградена постройка около 3 кв.м.,
складирана купчина желязо и ситуиран кран на самоход, находящи се върху
130 кв.м. от недвижим имот с идентификатор № 67338.703.430, собственост
на **“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.**,
кв.“**“, ул.“**“ № 12, представлявано от управителя Д.Г.Х.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. кв.“, ул.“ № представлявано от
управителя С.К.К. ДА ЗАПЛАТИ на „**“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.**, кв.“**“, ул.“**“ № 12, представлявано
от управителя Д.Г.Х., сума в размер на 1203,37 лв. (хиляда двеста и три
лева и 0,37 ст.), деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13