№ 243
гр. Асеновград, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102142 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че между „Обединена българска банка“ АД и
ответника С. СТ. Х. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение на 30.05.2016 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 20 000
лева. Кредитът е преведен по сметка в банката, на името на ответника. Същият се задължил
да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. В чл.4 (2) е договорено лихва в размер на 14,056 % годишно.
Ответникът се задължил да върне задължението на 120 месечни анюитетни вноски,
заплащани ежемесечно на 15-то число на месеца, с краен срок на погасяване на кредита до
15.05.2026 г. С договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен между „Обединена българска
банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, задължението на ответника по процесния договор е
изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На длъжникът е изпратено уведомление за извършената
цесия, но писмото е върнато с отбелязване „в затвора“. Твърдят, че с връчването на ИМ и
приложенията към нея, ответницата получава уведомлението изходящо от „ОББ“ АД за
извършеното прехвърляне на процесните вземания. Ищецът пристъпва към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до АРС за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендираната сума е в размер на 4014.24 лева,
от които: главница в размер на 2287.36 лева - частично, претендирана за вноски с настъпил
падеж за периода от 15.12.2018 г. до 15.03.2020 г. включително, договорна лихва в размер на
1186.17 лева за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и лихва за забава в
размер на 540.11 лева. За събиране на вземането е издадена заповед за изпълнение №
482/07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1539/2021 г. по описа на РС Асеновград, в предвидения по
1
ГПК срок длъжника е подал възражение, поради което е указано на заявителя в срок да
предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи общо сумата от 4014.24 лева,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното
изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по делото
разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответникът С. СТ. Х., с който
оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за неоснователна и моли да се остави
без уважение. Оспорва изцяло уведомлението изпратено до него за извършената цесия,
което е върнато в цялост с отразяване, че е „в затвора“. Твърди, че никога не е бил осъждан
с влязла в сила присъда от наказателен съд и никога не е излежавал такава присъда. Счита,
че известието за доставяне не е оформено съгласно изискванията, предвидени в чл.36, ал.2
от Закона за пощенските услуги и чл.5, ал.1 и 2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и колети и не представлява годно доказателство по
смисъла на закона. Счита, че договора за цесия не е породил действието си по отношение на
него, респективно исковата претенция на цесионера се явява неоснователна и като такава
моли да се отхвърли изцяло. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства,
намира за установено следното:
На 30.05.2016 г. между „ОББ“ АД гр. София и ответника С.Х. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който на същия е
предоставена сумата от 20 000 лева. Кредитът е преведен по сметка на ответника (в
банката). Той се задължил да върне отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора – при лихва в размер на 14,056 % годишно,
на 120 месечни анюитетни вноски, заплащани ежемесечно на 15-то число на месеца, с краен
срок на погасяване на кредита до 15.05.2026 г. С договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен
между „Обединена българска банка“ АД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, задължението на
ответника по процесния договор е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На длъжникът е
изпратено уведомление за извършената цесия но писмото е върнато невръчено, с
отбелязване „в затвора“.
Цесионерът съгласно сключения договор и изрично пълномощно е упълномощен да
уведоми длъжниците за извършената цесия. На кредитополучателя е било изпратено
уведомление за прехвърляне на задължението му от „ОББ“ АД по сключения между
страните договора – уведомлението е върнато на изпращача с отбелязване, че лицето не е
открито на адреса „в затвора“, на 20.07.2021 г. ответника е бил уведомен лично – чрез
връчване на издадената заповед, а на 06.12.2021 г. е бил уведомен с получаване съобщение
чрез съпругата си за извършената цесия, както и че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем (чрез връчване на ИМ и приложения).
Съгласно заключението на допуснатата по делото ССчЕ на вещото лице М.Р.,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
2
изготвено, се установява че по договора ответникът е усвоил сумата 20 000 лева, приведена
по посочена банкова смета на същия ден. Погасените от ответника задължения са следните:
2875.34 лв. главница, 6 333.53 лв. договорна лихва, 24.29 лв. наказателна лихва, 707.60 лв.
застраховка – общо 9 940.76 лева. От ответника не са внасяни суми по сметка на цесионера
„Еос Матрикс“ ЕООД. Размерът на дължимата главница за периода от 15.12.2018 г. до
15.03.20202 г. е 1896.96 лева. Претендираната от ищеца главница 2287.36 лв. съдържа в
себе си следните елементи от цената на кредита: 1896.96 лв. главница и 390.40 лв.
застраховка. Размерът на договорната лихва за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г.
включително е 1186.17 лв. Лихвата за забава за периода от 15.12.2018 г. до 02.07.2021 г.
(датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда) в/у претендираната главница от
2 287.37 лв. е в размер на 540.93 лева.
Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум,
квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи общо сумата от
4014.24 лв. главница и лихви, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1539/2021 г. на АРС, ведно с законната лихва от подаване на
заявлението в съда.
От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. № 1539/2021 г. по описа на АРС
е видно, че искът за съществуване на вземането е предявен в предвидения едномесечен
срок, поради което е допустим.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи, че между цедента и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит, както и че цедентът
е бил изправната страна по договора. В тежест на ищеца е и установяване наличието на
валиден договор за цесия между „ОББ" АД и ищцовото дружество. В тежест на ответника е
да установи твърденията си, както че е заплатил претендираните суми. Не се спори между
страните по делото, че между „ОББ“ АД и ответника е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, по силата на който на ответника е отпуснат кредит
в размер на 20 000 лв., а и това се установява от ангажираните писмени доказателства.
Ответникът не оспорва, че е подписал договора за кредит, както и че е усвоил предоставения
му кредит. Същия е бил запознат с ОУ на ОББ АД, кредитополучателят изрично е
потвърдил получаването и приемането на ОУ на банката. Установява се освен това, че
между „ОББ" АД и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, както и че вземането
към ответника фигурира на л. 65 от Приложение № 1 Б към Договора за прехвърляне на
вземания от 25.06.2019 г.
Не се оспорва от ответника обстоятелството, че са заплатени претендираните от ищеца
суми, а и това се доказа от приетата по делото експертиза. Спори се от ответника
обстоятелството, че цесията му е съобщена. Установява се от ангажираните писмени
доказателства, че вземането на кредитора по договора за кредит от 30.05.2016 г. спрямо
ответника е придобито от ищеца, по силата на договор за прехвърляне на вземания от
3
25.06.2019 г. Ответникът прави възражение, че прехвърлянето не е породило действие
спрямо него, тъй като не е налице валидно уведомяване за извършеното прехвърляне от
цедента. За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника,
следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор (чл. 99 ал.4 ЗЗД).
Съгласно трайната практика на ВКС цедентът може да упълномощи трето лице,
включително цесионера, да извърши уведомяването по чл.99 ал.3 ЗЗД от негово име, като с
това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД, а уведомлението
приложено към исковата молба съставлява надлежно съобщаване на цесията. Установи се от
представените и неоспорени писмени доказателства, че прехвърлителят „Обединена
българска банка“ АД е упълномощил приобретателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД и адвокатско
дружество „Иванов и Денев“ да уведоми длъжниците по договори за заем, предмет на
договора за прехвърляне. Упълномощаването е надлежно извършено съгласно от Договор за
прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. Или налице е представителна власт у цесионера и
третото упълномощено лице за съобщаване на извършената цесия. Ответникът оспори
уведомлението, изпратено до него за извършената цесия, което е върнато в цялост с
отразяване, че е „в затвора“ – като ангажира доказателства, че е не осъждан. Но с връчване
на исковата молба и приложенията към нея, част от които е уведомлението за извършената
цесия, прехвърлянето е породило действие спрямо длъжника, поради което това възражение
е неоснователно.
Ето защо следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1539/2021 г. по описа на АРС за следните суми: главница
в размер на 2287.36 лева - частично, претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от
15.12.2018 г. до 15.03.2020 г. включително, договорна лихва в размер на 1186.17 лева за
периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и лихва за забава в размер на 540.11
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.07.2021 г.
Предвид изхода на делото, следва да бъде разпределена отговорността за разноските
в заповедното производство, като в полза на ищеца/кредитора/ се присъдят разноски в
размер на 80.28 лева.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски по производството
(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 280.28 лева, за
заплатена държавна такса и платен депозит за вещо лице, по приетата експертиза.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване вземането на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с гр. София, ул. „Рачо Петков
- Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т., против С. СТ. Х., ЕГН ********** с
адрес ***, по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1539/2021 г. по описа на
4
Асеновградския РС, в размер на 2287.36 лева (две хиляди двеста осемдесет и седем лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща частично дължима главница за вноски с
настъпил падеж за периода от 15.12.2018 г. до 15.03.2020 г. включително, договорна лихва в
размер на 1186.17 лева (хиляда сто осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки) за
периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. и лихва за забава в размер на 540.71 лева
(петстотин и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки), ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
30.05.2016 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и С. СТ. Х..
ОСЪЖДА: С. СТ. Х., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с гр. София, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т., разноски в заповедното
производство в размер на 80.28 лева (осемдесет лева и двадесет и осем стотинки), както
разноски по исковото производство в размер на 280.28 лева (двеста и осемдесет лева и
двадесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5