Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 975 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „К. - 3” ЕООД, твърди, че в
негова тежест са възникнали изискуеми публично правни задължения за заплащане
на сума в общ размер от 10 592, 95 лв. Посочва, че не разполага с парични
средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични
задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на
това моли съдът да обяви неплатежоспособността му или свръхзадължеността му, в
зависимост от това кое от двете състояния е настъпило на по-ранна дата, както и
да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „К. - 3” ЕООД към 17.09.2019 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, като общият размер на тези задължения е 8 778, 98 лв.. В справка е посочено, че в тежест на молителя са възникнали и задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски, които към 17.09.2019 г. са в общ размер от 1 992, 72 лв. Възникването на описаните по вид и размер задължения не се оспорва от „К. - 3” ЕООД, който е длъжник по тях, като дори напротив този факт се признава от дружеството в процеса, тъй като то се позовава на неговото осъществяване в отправеното до съда искане за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 20.05.2019 г. посочените задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви върху тях, които са в общ размер от 10 592, 95 лв. са надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, поради което следва да се приеме, че той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни действия по тяхното осчетоводяване. Съдът приема, че задълженията към държавата са осчетоводени и съответно признати от молителя за размера, който е посочен в справката на НАП, тъй като разликата от 183, 75 лв. между осчетоводяването и представената от НАП информация се дължи на това, че лихвата за забава е изчислена към различна дата, а не на това, че някаква част от тези задължения се оспорва от молителя. Осчетоводяването на описаните задължения от „К. - 3” ЕООД представлява признание и на факта на тяхното съществуване към 20.05.2019 г., към който те не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски. Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата търговска дейност.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „К. - 3” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 10 592, 95 лв. към датата на сезиране на съда, съответно на 10 776, 70 лв. към 17.09.2019 г., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към датата на сезиране на съда - 23.05.2019 г., тъй като към този момент е настъпил падежа на всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка /падежът на всички задължения за данъци и осигурителни вноски е настъпил и преди 20.05.2019 г., към която дата е съставен междинния финансов отчет на дружеството, който е приложен към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и следователно те са били изискуеми и към датата на съставяне на този отчет/.
След като в производството се доказа, че в тежест на „К. - 3” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че балансовата стойност на всички притежавани от „К. - 3” ЕООД краткотрайни активи към 31.12.2014 г. е 11 000 лв., към 31.12.2015 г. тя е 23 000 лв., към 31.12.2016 г. - 29 000 лв., към 31.12.2017 г. - 47 000 лв. и към 31.12.2018 г. - 68 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към всяка една от посочените дати молителят е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са в размер, както следва: в размер на 6 000 лв. към 31.12.2014 г., на 15 000 лв. към 31.12.2015 г., на 18 000 лв. към 31.12.2016 г., на 30 000 лв. към 31.12.2017 г., на 41 000 лв. към 31.12.2018 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за някоя от тези финансови години „К. - 3” ЕООД е притежавало други краткотрайни активи, които да не са осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на търговското дружество са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на молителя за всяка една от посочените финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същите моменти е видно, че последните са много по-големи от първите за целия изследван период. Това означава, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. „К. - 3” ЕООД е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който за всяка една от тези години е над референтната стойност от 1. Следователно този търговец не е бил в състояние на неплатежоспособност към края на всяка една от посочените финансови години.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, за който има съставен финасов отчет, който е 20.05.2019 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, е намаляла значително и тя вече възлиза на 1 000 лв., като те представляват парични средства по разплащателни сметки /намалението спрямо предходния отчетен период е със 67 000 лв./. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 20.05.2019 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.
Вещото лице, изготвило СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията във финансовия отчет на „К. - 3” ЕООД към 20.05.2019 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 11 000 лв. По делото не са представени доказателства, че към този момент в тежест на търговеца са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към кредитори, които да не са осчетоводени. В производството са събрани доказателства за възникване в тежест на молителя само на публичноправни задължения за заплащане на данъци, на задължителни осигурителни вноски и на лихва върху неплатените в срок данъци и осигуровки, които се установява, че са надлежно отразени в счетоводството на дружеството-длъжник към 20.05.2019 като краткосрочни задължения, какъвто е и техния характер. Ето защо при извършване на анализ за това дали молителят притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да погасява своите задължения с настъпил падеж, съдът трябва да вземе стойността на краткосрочните му задължения, посочена в счетводния баланс, изготвен към 20.05.2019 г.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на „К. - 3” ЕООД към 20.05.2019 г. от 11 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 1 000 лв., се установява, че последната е много по-малка. Следователно към тази дата молителят вече не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 0909.
След като към 20.05.2019 г. молителят не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „К. - 3” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 20.05.2019 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и на посочения в молбата по чл. 625 ТЗ факт, че то е спряло да извършва стопанска дейност, трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът „К. - 3” ЕООД да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „К. - 3” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „К. - 3” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 20.05.2019 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, на осигурителни вноски и на лихви за забава, които са в общ размер на 10 592, 95 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения с притежаваните от него активи.
Същевременно, в производството се доказа, че към 20.05.2019 г. „К. - 3” ЕООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващи отчетни периоди този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 20.05.2019 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Съдът следва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „К. - 3” ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя активи, които са само краткотрайни такива, към 31.12.2014 г. са с балансова стойност от 11 000 лв., към 31.12.2015 г. - от 23 000 лв., към 31.12.2016 г. – от 29 000 лв., към 31.12.2017 г. - от 47 000 лв. и към 31.12.2018 г. - от 68 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлизат на 6 000 лв. към 31.12.2014 г., на 15 000 лв. към 31.12.2015 г., на 18 000 лв. към 31.12.2016 г., на 30 000 лв. към 31.12.2017 г. и на 41 000 лв. към 31.12.2018 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към всяка една от посочените дати „К. - 3” ЕООД е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост.
Към 20.05.2019 г. молителят също е притежавал само краткотрайни активи, като тяхната балансова стойност към тази дата вече е много по-ниска от тази към 31.12.2018 г. - възлиза на сумата от 1 000 лв. Към тази дата стойността на възникналите в тежест на този търговец задължения, които по своя характер са само краткосрочни, е 11 000 лв. При съпоставяне на тези стойности е видно, че към 20.05.2019 г. стойността на притежаваните от „К. - 3” ЕООД краткотрайни и дълготрайни активи е много по-ниска от тази на възникналите в негова тежест задължения. Това означава, че към тази дата молителят не е притежавал достатъчно имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към 20.05.2019 г. това дружество е било в състояние на свръхзадълженост. Не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че това състояние е преодоляно след тази дата, поради което съдът счита, че то е налице и във времето след 20.05.2019 г. до края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена 20.05.2019 г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като началната дата на двете състояния е една и съща – всяко от тях се доказа, че е настъпило най-рано на 20.05.2019 г. Следователно и доколкото двете основания за откриване на производство по несъстоятелност са предявени кумулативно, то по отношение на „К. - 3” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, които са настъпили едновременно.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К. - 3” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, които са единствените притежавани от него краткотрайни активи, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 30.10.2019 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „К. - 3” ЕООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 04.11.2019 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 18.11.2019 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „К. - 3” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност и свръхзадълженост, да определи началната им дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „К. - 3” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „К. - 3” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността 20.05.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „К. - 3” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „К. - 3” ЕООД, с
ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К. - 3” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 975/
2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „К. - 3” ЕООД и на
длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по
тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „К. - 3” ЕООД и на
длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът
– заличен.
ОСЪЖДА „К. - 3” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: