Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
26.10.2018година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ
И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Т. БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ……….……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..Т.
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 466 по описа на съда за 2018година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 447 от 30.03.2018година.,
постановено по гр.д. № 5161/2017г. Плевенския районен съд е признал за установено, на основание чл.124 от ГПК по отношение на „*****“ ЕООД-гр.Плевен, представлявано от управителя Г.Г., че „Транс инвест“ ООД- гр.Плевен, представлявано от управителя
В.С., е собственик на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.3. по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата – гр.Плевен, Източна индустриална зона, с площ от 29 кв.м.,
брой етажи – 1, с предназначение – Промишлена сграда, построена в ПИ с
идентификатор 56722.651.356., ведно със съответното на същата сграда безсрочно
ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор 56722.651.356.
Уважен е и обективно съединен с него иск с правно основание чл.108 от ЗС за
предаване на владението по отношение на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.1. по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата –
гр.Плевен, Източна индустриална зона, с площ от 401 кв.м., брой етажи –
1, с предназначение – Промишлена сграда, построена в ПИ с идентификатор
56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., от „*****“ ЕООД на „Транс
инвест“ ООД и по-точно - върху неразрушената част от сградата, с площ и обем установени от съдебно-техническата
експертиза, приета по делото. Уважен е и иск с правно основание чл.109 от ЗС,
като е осъден ответника „*****“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., да прекрати
препятстването и отстрани пречките за упражняване от „Транс инвест“ ООД на
безсрочното му ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор
56722.651.356, с площ от 4298 кв.м., за ползването на частично разрушената СГРАДА с
идентификатор 56722.651.356.1, намиращата се в същия ПИ и за целите на
възстановяване на сградата, с местоположение, площ и обем на тази сграда,
установени със СТЕ, извършена в хода на делото. Присъдени са разноски в полза
на ищеца в общ размер на
905.43 лева.
Срещу
решението на Плевенски РС е подадена въззивна жалба от ответника „*****“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., чрез адв.Г.Х. от САК. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закони и процесуалните правила.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния
съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъдат отхвърлен предявените спрямо него искове, по
съображенията в жалбата и представената от пълномощника писмена защита.
Въззиваемата страна
„Транс инвест“ ООД, представлявано от управителя В.С., чрез пълномощниците му адв. А.К. и адв.Цветелина
Байрактарова от САК е изразила становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на Плевенски РС - правилно и законосъобразно. Съображенията за това
са изложени подробно в отговора на въззивната жалба и в писмената защита на
пълномощниците.
Община Плевен е взела
становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните
пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове/установителен и два осъдителни/: 1.С
правно основание чл.124 от ГПК за признаване право на собственост по отношение
на подробно описаната по-горе промишлена сграда с идентификатор
56722.651.356.3. по КККР, с площ от 29
кв.м., ведно със съответното на същата сграда безсрочно ограничено вещно право
на строеж върху ПИ с идентификатор 56722.651.356.; 2.С правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху
неразрушената част от подробно описаната по-горе промишлена сграда с
идентификатор 56722.651.356.1., с площ от 401 кв.м и 3.Иск по чл.109 от ЗС с искане да бъде прекратено препятстването и
да се отстранят от страна на ответника пречките за упражняване от „Транс
инвест“ ООД на безсрочното му ограничено вещно право на строеж върху ПИ с
идентификатор 56722.651.356, с площ от 4298 кв.м., за ползването на частично
разрушената сграда с идентификатор 56722.651.356.1, намиращата се в същия ПИ и
за целите на възстановяване на сградата, с местоположение, площ и обем на тази
сграда, установени със СТЕ, извършена в хода на делото. Ищецът се легитимира
като собственик на сградите с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №1, том II, рег.№2165, дело №189
от 2016 г. на нотариус И.И. от 25.07.2016г., изд. на основание чл.587, ал.1 от ГПК. Твърди, че на 30.05.2001г. е закупил от „Атон-2“ ЕООД, с нотариалент акт за покупко-продажба № 55, том първи, рег. №
1049, дело 54/30.05.2001г. на нотариус Г.Б. /на л.39/ ПИ, с идентификатор №56722.651.356 по КККР, с адрес на имота гр.Плевен,
Източна индустриална зона, с площ от 4058 кв.м., в който имот сградите са били построени, макар че съгласно описанието на продадения му ПИ, в него не фигурират никакви сгради и подобрения. Сградите
преди това са били описани в Акт за държавна собственост № 6164/20.07.1994г. :
СГРАДА 1 - като „складови помещения 7“, с година на построяване - 1950 г., с
площ от 805 кв.м., а СГРАДА 3 - като „столова пристройка от запад 19“, с година
на построяване – 1985 г., с площ от 195 кв.м. Съществували са и към 2003 г. и границите
им са били отбелязани върху кадастралния план на ПИ, от м.август 2003 г.
Ищецът твърди, че на 27.06.2007г.
е учредил в полза на „Алфа банка“ АД договорна ипотека върху ПИ и други две
сгради в имота -СГРАДА 2 и СГРАДА 5, като съществуващите в имота СГРАДА 1 и
СГРАДА 3/процесните/ не са били предмет на ипотеката. С Договор за
преобразуване на дружества с ограничена отговорност от 21.12.2008 г., в
резултат на преобразуване чрез отделяне на част от активите на ищеца, е
учредено дружеството „Рент истейтс“ ООД, като в договора за преобразуване
изрично е посочено имуществото, което се прехвърля. Процесните две сгради не са
били част от активите, които са отделени от ищеца в полза на „Рент истейтс“
ООД. Ищецът твърди и това, че ипотекирания ПИ е претърпял принудително
изпълнение, заедно със СГРАДА 2 и СГРАДА 5, които са били изнесени на публична
продан и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.01.2016 г. са били
възложени на ответника в настоящото производство „*****“ЕООД. По сигнал от купувача,
работна група от Община Плевен е извършила оглед и е съставила констативни актове
№6 и 7/06.07.2016 г., с които е установено, че за намиращите се в продадения ПИ
СГРАДА 1 и СГРАДА 3 липсват каквито и да било строителни книжа. По силата на
издадения от нотариус И.И. на 25.07.2016г. констативен нотариален акт № 1, том
втори, рег. № 2165, дело № 189 от 2016г., ищецът е бил признат за собственик чрез
покупка на въпросните две сгради. Ищецът твърди, че въпреки това ответникът му
оспорва собствеността върху въпросните сгради, а на 04.08.2016г. му е отнел и възможността
за достъп до СГРАДА 1 чрез поставяне на заграждение в ПИ. На 05.10.2016 г. е разбил
ключалките и катинарите на вратите на сградата и е изнесъл строителен инвентар-собственост
на ищеца. Твърди се, че на 09.10.2016 г. ответникът е предприел и разрушаване
на северозападната част на СГРАДА 1, като били разрушени три от четирите
ограждащи стени и целия покрив на северозападната част на СГРАДА 1. Сочи се, че
по отношение на СГРАДА 3 достъпът до нея не е ограничаван, като не са
предприемани и действия за разрушаването й.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил правото на собственост
на ищеца върху процесните СГРАДА 1 и СГРАДА 3, а също и съществуването на СГРАДА
1, за която твърди, че въпреки че съществува в кадастъра, не съществува на
място. Счита, че процесните сгради не са били собственост на дружеството
„Атон-2“ ООД, а само са били предоставени за управление, поради което и ищеца
не ги е придобил по приращение. Счита, че тъй като ищецът не е собственик на
сгради с идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3 и на съответното им
право на строеж, той няма право да ползва ПИ 56722.651.356. По иска с правно
основание чл.108 от ЗС се сочи, че същият е неоснователен, тъй като освен, че ищецът
не е собственик на сградата с идентификатор 56722.651.356.1, и не съществува
годна вещ, по отношение на която да бъде осъществена петиторната защита. Твърди,
че не владее, не държи и не ползва остатъците от сградата. По отношение на иска
по чл.109 от ЗС счита, че той е неоснователен, тъй като ищецът не е собственик
на сграда с 56722.651.356.1., а и ответникът не е извършвал действия, с които да
ограничава достъпа до сградите. Сградите не са деактувани като държавна
собственост и ответникът не ги владее.
Като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Община Плевен,
която е взела становище, че исковете са неоснователни, тъй като в сградите е
извършеното преустройство през периода 2001г-2003г. без одобрен проект и
издадено строително разрешение и поради това подлежат на премахване.Счита за
техен собственик „*****“ЕООД и поради това със заповед на зам.кмета на общината
е задължил собственика да премахне незаконното строителство и адресата е
започнал доброволно изпълнение на заповедите.Счита, че ищцовото дружество
„Транс инвест“ООД не е предявявало претенции към въпросните сгради след
провеждане на публичната продан на ПИ.
Пред
първата инстанция е било безспорно, а това се установява и от
представения в заверено копие
нот.акт №55, том I, рег.№1049, дело №54 от 2001г. на нотариус Г.Б./на л.39/,
че на 30.05.2001г. „Атон-2“ ЕООД е продало на ищеца „Транс инвест“ООД следния свой собствен недвижим имот –
УПИ, находящ се в гр.Плевен, целият от 4058 кв.м., съставляващ имот №X в кв.614 по стр.план на
гр.Плевен, при съседи на имота описани в акта. Безспорно е, че този имот е част
от описания с АДС №6164 от 20.07.1994 г./на л.41/ като държавен имот в парцел II, кв.614 – дворно място
от 17 000 кв.м., заедно с административна сграда-пристройка с площ от 313
кв.м., работилница с площ 230 кв.м., пристройка към трафопост с площ 26 кв.м.,
агрегатно с площ 19 кв.м., маслено с площ 76 кв.м., работилница към сервизно
хале 2 с площ 581 кв.м., столова пристройка от изток с площ 34 кв.м., столова
пристройка от запад с площ 195 кв.м. и складови помещения с площ 805 кв.м.,
които са били предоставени за оперативно управление на държавната организация
„Атон 2“ ООД – Плевен.
Безспорно е също, че с нот.акт за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот №87, том II, рег.№2079, дело №164
от 2001 г. на нотариус Г.Б. от 30.11.2001 г. /на л.43/ ищецът „Транс инвест“
ООД е признат за собственик на основание приращение на следния недвижим имот:
СГРАДА-РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА /в груб строеж/ със застроена площ от 368,64 кв.м.,
на две нива, състояща се съгласно одобрен с протокол ЕС№39/25.10.2001 г., т.25
на Община Плевен архитектурен проект, на първо ниво – основно помещение за ремонт
на автомобили и спомагателни помещения – склад за резервни части, обособена
механична работилница и склад, помещение за зареждане на акумулатори с
предверие, котелно помещение, предверие, умивално помещение и два санитарни
възела, и на второ ниво – диспечерно помещение, съблекалня, три офисни
помещения, умивално помещение и санитарен възел, находяща се в гр.Плевен,
ул.Първа задгарова, построена в УПИ, находящ се в гр.Плевен, целият от 4058 кв.м., съставляващ имот №X в кв.614 по стр.план на
гр.Плевен, при съседи на имота и сградата посочени в акта.
Безспорно е, че с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №23, том III, рег.№1208, дело №2047
от 2007 г. на нотариус Г.Б./на л.50/ „ТРАНС ИНВЕСТ“ООД, в качеството на
ипотекарен длъжник, е учредил в полза на „Алфа банка“ АД договорна ипотека
върху следния имот – УПИ Х, находящ се в гр.Плевен, в кв.614 по плана на града,
с площ от 4058 кв.м., ведно с построената в ПИ и описана подробно по-горе СГРАДА-РЕМОНТНА
РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 368,64 кв.м., на две нива. Безспорно е, че с Договор за преобразуване на дружества
с ограничена отговорност „Транс
инвест“ООД и „Рент истейтс“ ООД от 21.12.2008г./на
л.57/, вписан в АВ, Имотен
регистър под вх.№ 49/26.02.2009г., том пети, акт № 207/2009г. в актива на приемащото дружество „Рент истейтс“ ООД след преобразуването чрез отделяне, се включват имущества на преобразуващото се дружество „Транс инвест“ ООД, описани в 16 точки, сред които УПИ 4058 кв.м. и построените в него Административно-битова сграда и ремонтна работилница, но не и процесните две
сгради 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3.
Безспорно е, че с Постановление за възлагане на
недвижим имот от 25.01.2016г. на ЧСИ Т.К./на л.65/, по изп.д.№434/2012 г., на „*****“ ЕООД е
възложен продадения на публична
продан имот, собственост на „Рент
истейтс“ ООД, образувано по реда на чл.262 от ТЗ, чрез отделяне на активи - недвижими имоти от „Транс инвест“ ООД, и представляващ ПИ с идентификатор 56722.651.356 по КККР на
гр.Плевен, с площ от 4298 кв.м., номер по предходен план: кв.614, парцел X, който имот е описан
като УПИ №Х, находящ се в гр.Плевен, в кв.614 по плана на града, с площ от 4058
кв.м., ведно с построената в ПИ СГРАДА-РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, със застроена площ
от 368,64 кв.м., на две нива, състояща се съгласно одобрен с протокол
ЕС№39/25,10,2001 г., т.25 на Община Плевен архитектурен проект, на първо ниво –
основно помещение за премонт на автомобили и спомагателни помещения – склад за
резервни части, обособена механична работилница и склад, помещение за зареждане
на акумулатори с предверие, котелно помещение, предверие, умивално помещение и
два санитарни възела, и на второ ниво – диспечерно помещение, съблекалня, три
офисни помещения, умивално помещение и санитарен възел, които съгласно схема
№3159/16,03,2012 г. на СГКК-Плевен съответстват на сграда с идентификатор 56722.651.356.2
/със ЗП 272 кв.м., на един етаж/ и сграда с идентификатор 56722.651.356.5 /със
ЗП 92 кв.м., на два етажа/.
Безспорно е и това, че с
нот.акт за собственост
на недвижим имот №1, том II, рег.№2165, дело №189 от 2016 г. на нотариус И.И. от 25.07.2016г./на л.67/, на основание чл.587,
ал.1 от ГПК „Транс инвест“ ООД е признато за собственик чрез покупка, на
следните недвижими имоти: 1/сграда с
идентификатор 56722.651.356.1 по КККВ на гр.Плевен, с адрес – гр.Плевен,
Източна индустриална зона, с площ от 401 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, която сграда е построена в имот с идентификатор
56722.651.356, собственост на „Транс инвест“ ООД от момента на закупуване на
имота през 2001 г. и 2/сграда с
идентификатор 56722.651.356.2 по КККВ на гр.Плевен, с адрес – гр.Плевен,
Източна индустриална зона, с площ от 29 кв.м., на един етаж, с предназначение
промишлена сграда, която сграда е построена в имот с идентификатор
56722.651.356, собственост на „Транс инвест“ ООД от момента на закупуване на
имота през 2001 г.
Не се спори и по това,
че с Констативен акт №6/06.07.2016 г. и Констативен акт №6/06.07.2016 г./на л.70-77/,
работна група към отдел „СК“ при Община Плевен е извършила проверка на обект с
идентификатор 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, с предназначение за промишлена
и складова дейност, заявени като собственост на „*****“ ЕООД и е констатирала,
че за построяването им няма издадени строителни книжа. Констатирано е наличието
на безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ - основание
за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за премахване на строеж. Това е станало със Заповеди № РД-12-341 и
РД-12-342 от 18.07.2016г. на зам. кмета на Община Плевен арх.Н.Иванчева, с
които е наредено премахването на незаконен строеж - обект с идентификатор
56722.651.356.3 и обект с идентификатор 56722.651.356.1., като ответникът
признава, че в изпълнение на заповедта е предприел разпореденото от общината
премахване на незаконен строеж. С констативен протокол по реда на чл.593 от ГПК
от 05.10.2016г. във връзка с подадена молба от ответното дружество, чрез
управителя му Г.Г., който е заявил пред помощник- натариус Я.Л. при нотариус Д.И.,
че във връзка с нотариална покана отправена до „Транс инвест“ и получена от
управителя на дружеството В.С., пристъпва към изнасяне на вещи, находящи се в
процесните две сгради. В протокола са описани намерените в сградите вещи.
Спорно е придобил ли е ищецът право на собственост върху процесните две
сгради - обект с идентификатор 56722.651.356.3 и обект с идентификатор
56722.651.356.1 и на какво основание. Притежава ли безсрочно право на строеж да
държи сградите в ПИ с идент. 56722.651.356, владее ли ответника без правно
основание неразрушената част от сградата - обект с идентификатор
56722.651.356.1. Спорно е и налице ли са предпоставките на чл.109 ЗС за
уважаване на предявения от ищеца негаторен иск. Извършил ли е ответникът
описаните в исковата молба действия и създали ли са те пречка за ищеца да
осъществява правото си на собственост в пълен обем и съобразно предназначението
на имота обект с идентификатор 56722.651.356.1. да ползва разрушената частично сграда, в т.ч. и за целите
на възстановяване на сградата, с местоположение, площ и обем на тази сграда,
установени със СТЕ, извършена в хода на делото.
За да уважи предявените искове,
районният съд е приел, че ищцовото дружество е придобило право на собственост върху процесния поземлен
имот, в който са разположени и въпросните две сгради, по силата на договор, сключен с „Атон-2“ ООД на 30.05.2001г. за покупко-продажба на поземления имот. Приел е, че с прехвърляне
на собствеността върху земята купувачът е придобил и подобренията и сградите
върху нея, щом в договора същите не са изключени изрично като предмет на
сделката, тъй като съгласно цитираната в решението практика на ВКС на РБ
„запазване на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е
изрично уговорено в нотариалния акт“. По отношение на възражението, че
праводателят не е бил собственик на имота, който е актуван с АДС, РС е приел,
че имотите, предоставени за оперативно управление на „Атон-2“ ООД са станали
негова собственост по силата на чл.17а от
ЗППДОбП /отм/. Приел е, че с договора от 21.12.2008г. за преобразуване на „Транс Инвест“ ООД изрично е посочено кои активи на „Транс Инвест“ ООД се прехвърлят на новосъздаденото „Рент Истейтс“ ООД, като сгради с кадастрални идентификатори
56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, не са сред тях. Сградите – предмет
на делото не са ипотекирани, описвани и възбранявани, поради което и при
публичната продан по изп.дело 434/2012г. на ЧСИ Т. К., ответното дружество не е
придобило собствеността върху тези сгради - построени във възложения му ПИ.
Позовавайки се на Тълкувателно решение №5 от
18.05.2017г. по т. д. №5/2015 г. на ОСГК на ВКС/, ПРС е приел, че тъй като публичната
продан не е обикновена гражданска сделка, чл.92 от ЗС не намира приложение към нея - за да бъдат построените върху един имот
сгради прехвърлени по силата на публичната продан, трябва тези сгради да се
изрично възбранени, описани и оценени от съдебния изпълнител.
Тези фактически констатации и правни изводи се
възприемат изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция, който при
условията на чл.272 от ГПК препраща към тях. Видно от постановлението по
чл.587, ал.1 от ГПК за признаване на право на собственост върху недвижим имот
чрез покупко-продажба от 25.07.2016г. на нотариус И.И. - № 007 на НК/на л.69/
преди да признае правото на собственост на ищеца и да издаде констативен
нотариален акт № 1/2016г., е установил че молителят „Транс инвест“ООД е закупил
през 2001г. сградите с кадастрални идентификатори
56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, заедно с терена върху който те са построени. Посочил е, че въпреки че
сградите не са изрично описани, че са предмет на сделка, те не са и изрично
изключени в продажбата.Позовал се е на разпоредбата на чл.92 от ЗС, приемайки
че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, до доказване
на противното. Противното, т.е, че те остават в патримониума на продавача не е
посочено, поради което изводът направен от нотариуса е, че подобренията върху
земята следват основната вещ.До този извод е достигнал и въз основа на дадената
в посочения смисъл декларация от управителя на продавача „Атон 2“ООД, с рег.№
2146/22.07.2016г. по регистъра на нотариуса. В постановлението е посочено и
това, че имотите нямат държавен и общински характер. Дествително, констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот
по чл. 587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила, но за да
отпадне легитимиращото му действие е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик. Последица от издаването на този нотариален акт
е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото
на собственост. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота.В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния
акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса
за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение.Лице, което претендира правото
на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.
Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. В тази
насока са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 год.,
ОСГК, и тълкувателно решение № 11 от 21. 03. 2013 год., ОСГК.
Въззивният съд приема, че легитимиращото действие
на констативния нотариален акт не е
отпаднало, тъй като ответното дружество като трето лице не претендира
самостоятелни права върху двете сгради, които твърди, че не владее и не ползва
и единственото му отношение към тях е във връзка с изпълнение на заповед за
премахването им от община Плевен по чл.225а ЗУТ. Както беше посочено по-горе,
няма спор, че след преобразуването на „Транс инвест“ООД, процесните сгради не
са преминали в имуществото на новообразуваното дружество и не са били предмет
на публична продан и съответно - на възлагане с постановлението от 25.01.2016г.
Ответникът се задоволява да оспорва правото на собственост на ищеца върху тях,
като твърди че не са били придобити от последния чрез сделка. Съдът намира за
неоснователно възражението, че сградите не са придобити от ищеца чрез
покупко-продажбата през 2001г., тъй като праводателят „Атон 2“ЕООД не бил техен
собственик, а са били държавна собственост, предоставени само за стопанисване и
управление. По този въпрос не е възниквал спор и няма данни държавата да е оспорвала
собствеността на ищеца, както върху земята, така и върху сградите придобити
чрез приватизация. Освен че няма право да предявява чужди права пред съд,
ответникът няма и интерес да твърди, че „Атон 2“ЕООД не е бил собственик на
продадения през 2001г. недвижим имот, тъй като ако сделката не е породила
вещно-прехвърлително действие и се отрича правоприемството, то и самия ответник
не е придобил възложения му при публичната продан недвижим имот, тъй като
публичната продан е деривативен придобивен способ.
Поради изложеното, съдът приема, че
ответникът, който оспорва констативния нотариален акт носи тежестта да докаже,
че титулярът на признатото с акта право
на собственост не е бил или е престанал да бъде собственик. В случая ответникът
не е провел такова обратно доказване - не
претендира да е придобил оспорените права, нито доказва някой друг правен субект
да е техен носител.Ето защо, въззивният съд намира за напълно обоснован и
правилен извода на Плевенски РС, че ищцовото дружество е носител на правото на
собственост върху постройките сградите
с кадастрални идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3, намиращи се в ПИ с идент. 56722.651.356, който понастоящем е собственост на ответника.
Суперфициарното право на ищеца е
възникнало, на основание чл.63, ал.2 от ЗС, при преобразуването на дружеството
чрез отделянето на активи-недвижими имоти от „Транс инвест“ООД в „Рент
истейтс“ООД, с Договор
за преобразуване на дружества с ограничена отговорност от 21.12.2008г./на л.57/, вписан в АВ, Имотен регистър под вх.№
49/26.02.2009г., том пети, акт № 207/2009г., когато
юридически собствеността върху терена е отделена от собствеността върху
постройките, като земята преминава в собственост на „Рент истейтс“ООД, а
правото да се държат постройките върху нея остава в патримониума на „Транс
инвест“ООД. Съдържанието на правото на строеж върху ПИ на ответника не се изчерпва
с правото на собственост върху сградата/правото да се държи тя в чужд имот/ и с
правото да се ползва чуждата земя доколкото това е необходимо за използването
на постройката, а носителят му има и
правомощието ако сградата погине изцяло или частично, да я възстанови в
предишните и параметри.Със заключението на ВЛ инж.Ч. е установено, че сградата с
идентификатор 56722.651.356.1 е разположена в контура на стара сграда и съответства
на част от построената от държавата сграда, актувана с
АДС №6164/20.07.1994 г. като
„Складови помещения 7, с година на построяване
1950“, като
след частичното й саморазрушаване, същата е преустроена, включително чрез
изграждането на нов покрив. От заключението на ВЛ е видно и това, че
съществуващата понастоящем сграда с идентификатор 56722.651.356.3. с площ от 29 кв.м. изцяло попада в контура на актуваната с цитирания по-горе АДС стара
сграда „Столова пристройка от запад 19, с година на построяване 1985 г.“, като само северната част
„излиза“
малко от
контурите. Според приетото заключение, към 2003 г. и двете процесни сгради са
съществували в сегашния си вид.
В конкретния случай суперфицията не е
ограничена със срок. Обстоятелството, че няма запазени строителни книжа от
периода на построяване на сградите, когато те са били държавна собственост, не
води до различни от изложените правни изводи. Както е посочено и в решението на
Плевенски РС, то е ирелевантно за настоящия правен спор. Трайно е установена
съдебната практика, че незаконните строежи са годен обект на вещни права, в
т.ч. и на суперфиция, те не са извън гражданския оборот. При възстановяването
на разрушената част от сградата, при спазване на строителните правила и норми и
с оглед на бъдещото и предназначение, следва да се има предвид конкретното предназначение на
поземления имот, в който е изградена, определено с подробния устройствен план. Видно от показанията на св. М.Г. и от приетото
пред РС заключение на ВЛ инж.М.Ч., част от сграда с идентификатор
56722.651.356.1. е съборена в следствие на препоръките на КА №6/18.07.2016г. на
Община Плевен, като съборената част е около 106 кв.м., че е с паднал покрив и
че не може да се ползва по предназначение.
При така изложените, правни и фактически доводи, въззивният съд приема, че
ищецът има правен интерес и е установил правото си на собственост върху
процесните две сгради с идентификатори 56722.651.356.3 и 56722.651.356.1 по
КККР спрямо ответника, който оспорва тези права.Следва да се приеме, че владението върху
сградата с 56722.651.356.1 е било отнето от ответника, без правно основание,
видно от цитирания по-горе констативен
протокол по реда на чл.593 от ГПК от 05.10.2016г. на помощник-нотариус Я.Л. и е ответника е
пристъпил към изнасяне на вещи и разрушаване на сградата. По делото не са
представени доказателства заповед № РД-12-342/18.07.2016г., с която е
разпоредено да се премахне като незаконен строеж сградата с 56722.651.356.1, да
е влязла в сила. Видно от определението на Плевенски АС на л.300, тя е била
обжалвана от „Транс инвест“ООД, като няма данни как е приключило производството
по ад № 815/2016г.Ето защо предявените искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за установяване на право на собственост спрямо сграда с идентификатор
56722.651.356.3 и по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху сграда с
идентификатор 56722.651.356.1 са основателни и доказани. Основателен и доказан
е и искът с правно основание чл.109 ЗС. Несъмнено ответникът оспорвайки правото
на собственост върху сградите построени върху придобития от него ПИ с идентификатор
56722.651.356 е предприел и действия по събарянето им, като е потърсил
съдействие от третото лице – помагач Община Плевен. Тези неоснователни действия
съставляват пречене по см. на чл.109 ЗС на собственика да упражнява своето право да владее и да ползва
вещта си /постройката/ съобразно
предназначението и, както и да полза на основание чл. 64 от ЗС земята доколкото това е необходимо
за използуването на постройката според нейното предназначение.Ето защо правилно е
уважен и искът по чл.109 от ЗС.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено
решението на Плевенския районен съд, при условията на чл.271 ал.1 ГПК. Страните
не са претендирали разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 447 на Плевенски районен съд,
постановено на 30.03.2018г. по гр.д. № 5161/2017г. по описа на съда.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: