РЕШЕНИЕ
гр.
Хасково, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, шести граждански състав,
на двадесет и девети
май през две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Румяна Русева
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.
№ 150 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
пред.вид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. от ГПК.
Търговско
дело № 150/2018 г., по описа на ОС – Хасково е образувано след изпращането му
по подсъдност от Софийски окръжен съд, по искова молба, с вх. № 6316/14.08.2018
г., подадена от В.Т.Т., с ЕГН **********, и Т.Ж.Т., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв. Ст. Ч., САК против
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.Л. и Ж.Т.,
в качеството им на изпълнителни директори.
Предявени
са две обективно и субективно съединени осъдителни искови претенции за сумата в
размер на 200 000 лв., всяка от тях, като частична от пълния размер от
300 000 лв., с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане,
ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането –
24.12.2017 г.
Делото
е родово подсъдно на Окръжен съд – Хасково. Спорът е търговски и подлежи на
разглеждане по реда на Глава XXXII
от ГПК.
С
определение № 311/02.10.2018 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищците са
освободени от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 24.12.2017 г., реализирано
от В.Д.Г., застрахован при ответника водач по полица „Гражданска отговорност“,
е причинена смъртта на Ж.Т. Ж., син на В.Т.Т. и
Т.Ж.Т., вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от загубата на единствения си син.
На
24.12.2017 г., В.Д.Г. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“,
с рег. № ********, в гр. Харманли по ул. „Македония“ до № 21, нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движел със скорост несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законови ограничения, не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал, вследствие на което излязъл от пътя и се ударил в
бетонен гараж, като от настъпилия удар е причинена смъртта на пътника в лекия
автомобил Ж.Т.Ж., с ЕГН **********. Произшествието настъпило по изключителна
вина на водача В.Д.Г., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал, и се движел със скорост несъобразена с пътната
обстановка, както и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като се движел с неразрешена скорост.
По случая било образувано досъдебно производство № 618/2017 г. по описа на РУ
„Полиция“ – гр. Харманли и пр. пр. № 1853/2017 г. по описа на ОП – Хасково.
Предявяването
на пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ против ответното дружество произтичало от
следните предпоставки: наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП от 24.12.2017 г., със
застрахователна полица № BG/23/117002237762,
валидна от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., което ангажирало отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените следствие на ПТП неимуществени вреди.
Считат, че тъй като отговорността на застрахователя е функционална от
отговорността на прекия деликвент, същият дължи
заплащане на законна лихва от датата на настъпване на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението. Предявили пред застрахователя доброволна претенция с вх. №
99-2222/04.05.2018 г. за изплащане на обезщетение, вследствие на което
ответникът е образувал щета с № 0411-630-0006-208. С молбата си представили на
ответника банковите си сметки, а с писмо в вх. № 99-2967/13.06.2018 г. и
констативен протокол, но ответникът не определил и не изплатил обезщетение на
ищците в законоустановения срок, поради което
предявяват настоящите искове по съдебен ред.
Ищците
молят съда на постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от
по 200 000 лв. на всеки един от тях, представляващи част от общо дължимите
от по 300 000 лв., настъпили следствие на виновно причиняване на смъртта
на Ж.Т. Ж. при ПТП на 24.12.2017 г. от застрахован при ответника водач. Молят
върху така определената като обезщетение сума да се присъди и компенсаторна
лихва в размер на законната такава по чл. 86 от ЗЗД от деня на увреждането –
24.12.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират и
присъждане на направените разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е депозирал
писмен отговор, с който се оспорват изцяло предявените искове за неимуществени
вреди по основание и с оглед предявените размери, които считат за недължими и
прекомерно завишени.
Твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, който се е возил без предпазен колан, което обстоятелство
допринасяло в изключително висока степен за фаталния край на Ж.Т. Ж., тъй като
се създавало възможност тялото на последния да се движи свободно из купето в
автомобила и по този начин да бъдат получени значително по тежки наранявания.
Според ответника приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 51 от ЗЗД, като в конкретния
случай починалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве
и живот, което от своя страна е довело и
до посочените в исковата молба увреждания.
Ответникът
не оспорва наличието на душевни болки и страдания у ищците в качеството им на
родители на починалия, но с исковата молба не били представени доказателства в
подкрепа на твърдените негативни последици върху физическото и психическото
здраве на ищците, доказателства, свидетелстващи за диагностицирана
депресия или каквото и да било друго медикаментозно третиране на споменатите
болести.
Постъпили
са допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които всяка от страните
поддържа изложените първоначално от нея доводи и съображения.
С
определение от 29.05.2019 г. в о. с. з. съдът е допуснал увеличение на
предявените искове за всеки от тях, както следва: от 200 000 лв. на
250 000 лв., като частичен от 300 000 лв., или общо 500 000 лв.
– частичен от 600 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 24.12.2017 г. до окончателното им изплащане.
СЪДЪТ,
след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и
приетите съдебни експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представения и приет констативен протокол
№ 34 за ПТП с пострадали лица, издаден от РУ на МВР – Харманли се установява, че на 24.12.2017 г. около 01:20
ч. гр. Харманли по ул. „Македония“ до № 21 е станало ПТП ,с участието на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******.Автомобилът е бил
собственост на В.Д.Г., ЕГН **********, от гр. Харманли, който управлявайки
гореописаното МПС, поради несъобразена скорост с пътните условия,загубва
контрол над него, излиза извън пътя и е удря бетонен гараж, с което причинява
ПТП. Щетите по автомобила са тотални. В купето на автомобила са открити телата
на водача В.Д.Г., ЕГН:**********, и двамата пътници: Б.Д.С., ЕГН:**********, и Ж.Т.Ж.,
ЕГН **********, като и тримата са починали на място.
По
делото е изискано и представено от ОП – Хасково д. п. № 618/2017 г., по описа
на РУ на МВР – Харманли, представляващо пр. пр. № 1853/2017 г. на ОП – Хасково,
приключило с влязло в сила на 05.04.2018 г. постановление от 28.02.2019 г. на
прокурор на ОП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смъртта на дееца.
От
представените с исковата молба препис –
извлечение от Акт за смърт № 0253/24.12.2017 г. и удостоверение за
наследници,с изх. № 44 от 23.01.2018 г.
се установява, че ищците В. и Т. Т. са родители и единствени наследници на
починалия на 24.12.2017 г. Ж.Т.Ж..
От
представената по делото справка от Информационната система на Гаранционен фонд
е видно, че за МПС с ДК № Х3929КК и рама „WAUZZZ4F88N108006“, собственост на
В.Д.Г., е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, за което е издадена
застрахователна полица № BG/23/117002297762, сключена на 21.08.2017 г., със
срок на покритие от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г. Следователно застрахователното
събитие, настъпило на 24.12.2017 г., е в периода на застрахователното покритие,
осъществявано от ответника, в качеството му на застраховател.
Видно
от материалите по досъдебното производство и от назначената и приета по
настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните,
следствие на ПТП, станало в гр. Харманли на 24.12.2017 г. е настъпила смъртта на Ж.Т. Ж., син на
ищците.
Според
вещото лице смъртта е настъпила в резултат на съчетана травма, включваща тежка
контузия на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив по и под меките обвивки
на главния мозък и кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
разкъсване на десния шиен мускул в залавното му място
за ключицата и за дръжката на гръдната кост, както и тежка контузия на двата бели
дроба. В заключението се посочва, че контузията на шийния
отдел на гръбначния стълб и тежката контузия на главния мозък, съчетана с
няколко локализации на кръвоизливи, сами и независимо една от друга, биха могли
да причинят смъртта много скоростно, докато при получената тежка контузия на
белия дроб, придружена с обилно кръвонасядане на
рехавата тъкан в средостението, изходът също би бил
фатален, но не толкова скоростен.Заключението на съдебно-медицинската
експертиза е, че при съчетанието на така
получените травми, смъртта на Ж.Т.Ж. е била неизбежна и е настъпила за минути.
В
отговора на трети въпрос от заключението е разгледан механизмът на
пътното-транспортно произшествие.Сочи се, че при високата скорост, с която
автомобилът се е ударил в бетонния гараж - най-напред с предната лява странична
лява част и веднага след това с цялата лява страна, при внезапния стоп телата
на возещите се са били подложени на изключително висок енергиен удар.
Установява се, че за твърде кратък период от време тялото на Т., стоящ на
задната седалка, е било подложено на няколко директни удара в частите на
автомобила, отговарящи на удар в тъп твърд предмет. Вещото лице е извело, че
получените множество смъртоносни увреждания по механизъм на действие отговарят
на механизма, по който се е осъществило разглежданото ПТП.
В
заключението е посочено, че при установения механизъм на ПТП и поставен
предпазен колан макар и малко вероятно, не е изключено да се получи разкъсване
на черен дроб и/или слезка. Това е така, защото в
конкретния казус при наличните данни за свръх висока скорост, ако е бил
поставен коланът, ударът от внезапния стоп в неподвижното препятствие бил
от естество да причини непредвидими последици на вътрешните органи в предната
коремна стена, включително и разкъсвания, като всяка една руптура
на черен дроб или слезка може да доведе до летален
изход в рамките на часове. Сочи се, че при рязко спиране тялото на пътника
продължава да се движи по инерция напред, поради което предпазният колан може
да причини наранявания по гръбначния стълб, а шийният
отдел на гръбначния стълб е незащитен от предпазното действие на колана, и е
подложен на инерционните сили от внезапния стоп и рикушетното
извиване. Вещото лице извежда, че при евентуална тежка травма на шийния отдел на гръбначния стълб, а оттам и на гръбначния
мозък – изходът би бил скоростна смърт.
От
заключението на назначената СМЕ се извежда с категоричност, че починалият при
ПТП от 24.12.2017 г. Ж.Т. Ж. е бил без правилно поставен предпазен колан.Вещото
лице не е могло да определени конкретен процент на риска от фатален край при
непоставен предпазен колан, но посочва, че при подобни характеристики на
механизма на ПТП рискът е многократно завишен.
От устния доклад на вещото лице, в с.з. на 22.04.2019 г. се
установява, че дори при поставен предпазен колан от високата скорост, с която
автомобилът се е ударил, и последвалият енергиен удар би могло да се стигне до
фатален край. Скоростта е била обуславяща при последиците от инцидента, като
настъпилата смърт на шофьора – при наличие на правилно поставен предпазен колан
и активирани въздушни възглавници, свидетелства за това. От опит и лични
впечатления, вещото лице заключва, че и при скорост до 150 km/h, и при
скорост над 150
km/h е възможно да настъпи смърт, като е без значение наличието или
липсата на поставен колан.
Във
връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на
причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията причинени на починалия Ж.Т.
Ж., както и поставените на разглеждане в процеса възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, предвид
и прекратеното ДП, по делото е назначена
съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение неоспорено от страните по делото, съдът приема изцяло като
компетентно и обективно.
Видно
от заключението на вещото лице, вечерта на 23.12.2017 г. срещу 24.12.2017 г.
В.Д.Г., Б.Д.С. и Ж.Т. Ж. са били събрани с компания в заведение „Модеро“, гр. Харманли, където консумирали алкохол. Около
00:50 ч. тримата се качили в личния автомобил на В.Д.Г. „Ауди А6“ с рег. № *******.
Водач на МПС-то е бил В.Г., който е бил с поставен предпазен колан, до него на
предната дясна седалка е стоял Б.Д.С., а на задната седалка се е намирал синът
на ищците Ж.Т. Ж.. Последните двама са били без поставени предпазни колани.
Установява се, че водачът е употребил алкохол над допустимото (1.91 ‰). При
тази концентрация на алкохол, вещото лице е посочило, че времето за реакция на
водача се увеличава значително, като неговото състояние е в степен на алкохолно
опиване с последващи груби нарушения на вниманието и
съобразителността, високо самочувствие, забавени рефлекси и поведение опасно за
околните.
Автомобилът
е предприел движение по бул. „Македония“ в посока изток при скорост на движение
около 150 km/h,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и с ограничението за максимално
разрешена скорост в града – 50 km/h.
След пресечката с бул. „Цар Освободител“, на Т-образно кръстовище, водачът е
загубил контрол над управлявания автомобил, не е успял да вземе левия завой,
излязъл е вдясно от пътното платно и през десния бордюр по неравна затревена
площ се е ударил в бетонен гараж.
Ударът
се е състоял от три фази: първият контакт е бил с предна лява част на
автомобила в предна лява колона на гаража, в резултат на което автомобилът се е
деформирал надлъжно около 2,1 м. в предна лява част, а бетонния гараж се отделя
от основите и се измества напред с извъртане посока обратно на часовниковата
стрелка; вторият контакт е бил ударът на предна дясна част на автомобила
в дясната стена на гаража, от което последвало нейното разрушаването и надлъжна
деформация на автомобила около 1,5 м. в предна дясна част; от двата удара е
последвал трети контакт – падане на част от покрива на гаража върху
автомобила и установяването му в покой.
Установява
се, че В.Д.Г. е получил черепно мозъчна травма, гръдна травма и счупвания на
долните крайници. Стоящият на предна дясна седалка Б.Д.С. е получил травма на
главата, гръдна и коремна травма. Стоящият на задна дясна седалка Ж.Т. Ж. е
получил травма на главата, на шията и на гръдния кош със счупване на дясната
ключица. При удара в гаража водачът и двамата пътници загиват на място от
получените тежки съчетани травми.
Вещото
лице е категорично, че част от уврежданията на загиналите са причинени от
деформациите по елементите от купето на автомобила, който след катастрофата е
тотално унищожен. При конкретния механизъм и параметрите на удара –
направление, скорост, вид на препятствието и др., вещото лице намира
ефективността на предпазните колани за нищожна, видно от леталния изход както на
пътниците, които са били без поставен предпазен колан, така и на водача, който
е бил с поставен предпазен колан.Изчислена е скоростта на движения на процесния лек автомобил преди ПТП-то, която е била около
144 km/h,
а в момента на удара в гаража – 139 km/h.
От
заключението се извежда, че водачът не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на пътния инцидент. Вещото лице е определило
метеорологичната и пътната обстановка по време на инцидента, а именно: нощно
време, с добра видимост, без данни за дъжд или сняг, при температура около 0 до
+4°С, с парченца лед на места по затревената площ,
като пътят по булеварда е бил сух, почти хоризонтален, с едрозърнест асфалт, а
затревената площ – влажна и неравна; без данни за наличие на интензивен трафик
и улично осветление в района на ПТП. Към датата на катастрофата автомобилът е
бил на 9 г., с мощност 171 квт/ 233 к.с., без данни за неизправности по
автомобила. Водачът е бил а 26 г., като от 12.05.2010 г. е притежавал СУМПС и е
бил собственик на автомобила марка „Ауди“ модел „А6“ от една година. От данните
по д. п. се установява, че в кръвта на водача е открито съдържание на етилов
алкохол – 1.91 ‰, а в урината – 2.29 ‰, без наличие на синтетични или опиеви наркотични вещества.Като причина за невъзможността
на водача да предотврати ПТП-то са посочени употребеното количество алкохол и
високата скорост, с която автомобилът се е движел.
По
искане на ищците са разпитани в качеството на свидетели С.Г., А.Д., З.Ч. и
Т.С.. От събраните гласни доказателства, непротиворечиви и допълващи се, се установява по категоричен начин, че ищците продължават
да изпитват болки и страдания от загубата на единствения си син – Ж. Ж.,
починал при ПТП на 24.12.2017 г., и все още не са преживели смъртта му.
Св.
Г. сочи, че семейството на Ж. Ж. е било като всяко нормално семейство – с
нормални отношения, което се разбира помежду си, обича се и си помага, а
конфликтите били нормалните между родители и растящ тийнейджър. Сочи, че
семейството живеело първоначално в град Харманли, а последствие в гимназиалните
години – в град Хасково. Свидетелят дори живял с Ж. и неговата майка в гр.
Хасково, като бащата бил шофьор
на ТИР и пътувал. След като завършил програмиране в гимназията, Ж. живял в
Пловдив и в София, искал да се развива и надгражда в
програмирането, също и да учи и прави нови неща в музиката.
В
показанията си Г. посочва, че родителите на Ж. са били „в изключителен шок“ на
погребението му, като баща му говорил „доста несвързано“. След инцидента, при
който загубили единствения си син, ищците спрели да работят. Т. не ходил на
работа 3 месеца, а В. все още не работила, като единствените разговори, които
провеждали с Г. от тогава били свързани със сина им и печалното събитие. Според
свидетеля въпреки старанието на Т., все още не им е лесно да се справят със
загубата.
От
показанията на св. Д. се установява, че синът на ищците в началното училище бил
отличник и знаменосец, после завършил „компютърно програмиране“ в гр. Хасково,
като след това работел в гр. София във фирма за програмисти. Бил спокойно дете,
гордостта и радостта на семейството си. Сочи се още, че никой от съседите не
можел да каже нещо за проявено насилие или пр. от страна на родителите, като
самият свидетел никога не бил присъствал „дори на повишаване на тон в
семейството“. След катастрофата Т. и В. спрели да работят. Свидетелят имал
преки наблюдения за това как родителите на Ж. преживяват неговата загуба,
опитвал се да им бъде в помощ. След инцидента ищците се затворили в себе си -
ищцата минала на хапчета, докато основното, за което мислел ищецът, било това
защо трябва да живее след като синът му е починал и се питал какъв е смисълът
на неговия живот. Обстоятелството, че ищците вече не чакат сина им да се
прибере за Коледа, а и за други семейни празници, като вместо това правят
помен, прави мъката и болката им още по-големи.
От
разпитаната като свидетел З.Ч. се установява, че отношенията в семейство Т. са
били много добри, ищците са отглеждали единствения си син с много любов и са се
грижели за него. След смъртта на Ж. са съсипани, затворени в себе си и в своята
скръб, и не са същите общителни и весели хора. Казва за ищцата, че престанала
да работи и приемала „много силни антидепресанти“, а
ищецът, въпреки че също спрял работа, започнал да пътува отново, за да издържа
себе си и ищцата. По-думи на ищеца знае, че му е тежко да пътува и има проблеми
със зрението. Смята, че мъката на ищците се задълбочава.
От
показанията Т.С., майката на Б.С. – също загинал при ПТП от 24.12.2017 г., и
съседка на ищците, се установява, че починалите Ж. и Б. били приятели от
детството и живеели в гр. София в една квартира. Новината за смъртта на
момчетата ги е шокирала. Все още са съкрушени и притеснени, изгубили смисъл да
вървят напред. Предполага, че и ищцата „по същия начин е изпаднала в дупка“. Започнали
да контактуват много по-често от преди. Знае за ищцата, че не работи, както и
че има психиатричен проблем, за което ѝ се налагало да ходи на лекар.
Според свидетелката Т.Т. „не можел да изкаже навън
това, което чувства“, „бил сляп за всичко“, „съвсем изгубил желание да живее“
след смъртта на единствения си син, като дълго време не упражнявал професията
си и не пътувал. Често ходел у свидетелката и контактувал с нейния съпруг, с
когото давали съвети на ищеца, „за да може да приеме събитията и да си стъпи на
краката“.
За
доказване на претърпените от страна на ищците неимуществени вреди в пълнота и
по категоричен начин е назначена и изслушана съдебно–психологична експертиза.
Вещото лице е стигнало до заключение, че В.Т.Т. и
Т.Ж.Т. са преживели остра стресова реакция и душевно разстройство. Соматичната
реакция дори година и три месеца след катастрофата не се е променила, а
здравословното състояние и на двамата не се е подобрило. И при двамата са
изразени симптомите на посттравматичен стрес в четирите им групи: постоянно
преживяване на травматичното събитие, избягване и притъпяване, хипербудност, негавитни мисли и
промени в настроението. Изследван е резилиънсът и при
двамата ищци. Вещото лице обяснява, че това е психичната устойчивост и
способността на човек да се развива успешно при големи трудности. Резултатите
от теста определят стойности от 1,31 при В.Т., а при Т.Т.
– 2,00, като и при двамата стойностите са значително под нормата от 3,64 на
общата субективна нагласа на личността. Изводът на вещото лице е, че и двамата
притежават много ниско ниво на психична устойчивост и не могат да се справят с
травматичната загуба на сина си. Емоционалните реакции на родителите на
починалия са определени от необратимата загуба на единственото им дете.
Динамиката на емоционалните емоции е в негативна посока: „Няма смисъл да
живея“, „Ще се успокоя единствено, когато отида при него“, т.е. безизходица.
Вещото лице сочи, че е необходимо много време за да се тушира поне частично
мъката на родителите. Процесът на оздравяване се затруднява и съпътстващите
заболявания при ищците, за които те приемат медикаменти. И при двамата има
данни за депресия. Много ниското ниво на резилиънс не
им помага да се справят с проблемите си и да продължат напред, а локусът на контрола им е от екстернален
тип. Състоянието на изследваните лица е в причинна връзка със загубата на сина
им, като промените в психичното им състояние са обусловени от неговата загуба.
В
с.з. на 18.03.2019 г. вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза е отговорило за ищците, че и двамата са от хората, които
преживявайки неуспех, не могат да мобилизират личността си и да продължат
напред. Ищецът все пак е успял да се мотивира и е започнал работа, тъй като е
осъзнал, че за да просъществува семейството са необходими доходи, докато ищцата
не иска да работи, постоянно стои затворена вкъщи и в себе си. Определя като
особено натоварващ фактор за възстановяването им обстоятелството, че ищците
контактуват най-често с другото семейството, чийто син също е загинал при катастрофата,
като този затворен кръг на общуване активира спомена от трагедията, който от
своя страна събужда негативни емоции у ищците.
Представени
са и доказателства за отправена от ищците до ответника молба-претенция, със
заявление вх. № ЦУ 99-2222/04.05.2018 г. по чл. 380, ал. 3 от КЗ, за заплащане
на застрахователно обезщетение, във връзка с всички неимуществени вреди, които
са претърпели вследствие на застрахователното събитие, по която молба в
ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0411-630-0006-2018, във
връзка с депозираната застрахователна претенция. С писмо, изх. № ЦУ
99-2266/08.05.2018г.,застрахователят-ответник е изискал от ищците допълнителни
писмени доказателства.
Видно от материалите по преписката, с молба
вх. № ЦУ 99-2967/13.06.2018 г. ищците са представили документи, удостоверяващи
банковите им сметки, като са посочили на ответника, че исканите допълнителни
документи се намират в органите на образуваното досъдебно производство. От ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД с писмо, изх. № № ЦУ 993197/22.06.2018 г. отново са
поискали представяне на поисканите с писмото от 08.05.2018 г. документи. Не е
последвало официално писмено произнасяне по преписката.Настоящият иск е
предявен на 14.08.2018 г.
При
така установената и приета фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр. с чл. 45 и
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“,застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица, ако те
са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни
средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.Законовата
разпоредба на чл.498,ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и с изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.
Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия Кодекс за застраховането, в сила от 2016 г., с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя - чл.498,ал.3 от КЗ,вр. с чл.496
и чл.380 от КЗ.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“между прекия причинител на вредата и застрахователя.В конкретния
случай наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 24.12.2017г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица № BG/23/117002297762, сключена на 21.08.2017 г., със
срок на покритие от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., по отношение на лек
автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *******, собственост на В.Д.Г..Застрахователното
събитие, настъпило на 24.12.2017 г., е в периода на застрахователното покритие,
осъществявано от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,в качеството му на
застраховател.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При
прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК,относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“, като на водачите на ППС е забранено да управляватППС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, изхождайки от нормата на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от същия закон. В разпоредбите
на чл. 20, ал. 1 и 2 от закона, законодателят е вменил в задължение на водачите
на ППС „да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и „да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост“ при избиране скоростта на движението, „за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие“, „да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Като съгласно
разпоредбата на чл.21,ал. 1 от ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h:
за пътно превозно средство категория „В“ - в населено място - 50 км/ч“.
Както
се установява от възприетата фактическа обстановка и от приетата съдебна автотехническа експертиза, движейки се с несъобразена
скорост от 144 km/h
в населено място, водачът В.Д.Г., след употреба на алкохол с концентрация в
кръвта от 1.91 ‰, е загубил контрол над управлявания автомобил „Ауди А6“, не е
успял да вземе левия завой, излязъл е вдясно от пътното платно и през десния
бордюр по неравна затревена площ се е ударил в бетонен гараж. ПТП е настъпило
по непредпазливост в резултат на допуснатите множество нарушения на Закона за
движението по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1, предл.
1, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от закона, от водача на лекия автомобил
„Ауди А6“, с рег. № Х3929КК,които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на самия водач и на двамата пътници – Б. и Ж..
Това налага извода, че презумпцията на чл. 45,ал.2 от ЗЗД не е оборена и следва
да се приеме,че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци-обективни и субективен, на деликтния състав
по чл.45 от ЗЗД.
Налице
са предпоставките за уважаване на исковата претенция: виновно противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищците неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като се приеме,че предявеният иск
за неимуществени вреди е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С
оглед определяне справедлив размер на дължимото в случая обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
От
свидетелските показания се доказват обемът и интензитетът на претърпените от
ищците болки и страдания, вследствие смъртта на
единствения им син.Свидетелите нямат родствена връзка с
ищците,показанията им са непосредствени, безпротиворечиви
и последователни, като се подкрепят и от приетата по делото съдебно
психологическа експертиза.
Вследствие
на настъпилия на 24.12.2017г.трагичен инцидент с Ж.Т.Ж., ищците загубват
единствения си син, починал на 25 години.До смъртта му те са живели като едно
сплотено семейство,взаимно са си помагали и подкрепяли. Ж., амбициозен и млад,
желаещ да се развива, бил тяхната гордост и радост. Преждевременната му смърт
лишава ищците от възможността за в бъдеще да разчитат на неговата подкрепа и
помощ - както финансова,така и морална,чисто човешка,с оглед много близките и
топли взаимоотношения в семейството.
Свидетелските
показания удостоверяват, че внезапната смърт на Ж. Ж. е голям шок за тях, от
който те не могат да се отърсят,мъката,страданията и психическата травма
продължават и към момента.Датата, на която е станало ПТП-то, в обикновеното
човешко съзнание се свързва със светлите семейни и християнски празници – Бъдни
вечер и Коледа, а след смъртта на Ж., за семейството на ищците се е превърнала
в ден за помен и траур.
Съдът
съобразява обстоятелството,че за един родител няма по тежка загуба от загубата
на дете,която остава завинаги. Обстоятелството, че са загубили единствения си
син и единствено дете, само засилва и влошава неприятните вътрешни преживявания
на ищците. Болката и страданието от тази загуба ще ги съпътстват до края на
дните им.
При
определяне на обезщетението освен обема на вредите следва да се отчете и
динамично променящата се икономическа конюнктура,намираща отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника – застраховател.
По
възражението за съпричиняване:
За
да бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е
обаче този принос да е конкретен - т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по
себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Приемането на обратното би довело до
неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност
за чужди действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните.
В
случая се установява от заключението на назначените и приети по делото СМЕ и
САЕ с категоричност, че починалият в резултат на ПТП син на ищците, е пътувал
без предпазен колан, като причина за настъпилата смърт е комбинирана тежка
травма, изразяваща се в – тежка контузия
на мозъка, придружена с травматичен кръвоизлив по и под меките обвивки на
главния мозък и кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
разкъсване на десния шиен мускул в залавното му място
за ключицата у за дръжката на гръдната кост, както и тежка контузия на двата
бели дроба. В дадените заключения по експертизите, а и в отговорите на вещите
лица, дадени в съдебно заседание, не се съдържа каквато и да е било категорична
констатация, че ако починалият е пътувал с правилно поставен предпазен колан,
предвид механизма на ПТП и интензивността на удара на автомобила при
установената висока скорост, то травматичните увреждания, довели до смъртта му,
е нямало да настъпят, респективно, че смъртта е щяла да бъде избегната.
Т.е.
в конкретната хипотеза не се установява наличие на пряка причинна връзка между
настъпилия вредоносен резултат и нарушението на пострадалия /изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан/, поради и което твърденият от ответника принос
на пострадалия не се явява доказан, а е единствено хипотетично предполагаем.
Предвид
така изложените съображения, съдът намира възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно,
като недоказано.
Предвид
гореизложените съображения,съдът счита за справедливо да бъде присъдено
обезщетение в размер от по 200 000 лв.,за всеки един от двамата родители, като
до пълния размер от по 250 000 лв. – претендирани
като частични от 300 000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени.
По
искането за присъждане на лихви:
Предвид
основателността на главните претенции,като основателни следва да бъдат уважени
и акцесорните искове за присъждане на законна лихва
върху дължимите като обезщетения за неимуществени вреди суми.
Следва
да се отбележи, че при сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г.,отговорността
на застрахователя за лихви,дължими от застрахования на увреденото лице, е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице.При това разпоредбата на чл.498 от КЗ,
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие
да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва ако същият не е
платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя.
В
конкретния случай ответникът е получил на 04.05.2018 г. застрахователната
претенция на ищците. От страна на застрахователя и към настоящия момент липсва
изрично произнасяне по депозираната претенция,поради което лихвата за забава
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди,
считано от 04.05.2018 г. до датата на окончателното плащане.Съгласно
разпоредбата на чл.497,ал.1 от КЗ, за периода от 24.12.2017 г. до 03.05.2018
г., претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
И
двете страни претендират направените по делото разноски.
На
основание чл.38 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ гр.София, с Булстат
*********,САК,с номер в Единния регистър
********** ,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Клокотница“ №
2А,ет.8, представлявано от адвокат С.С. Ч., с Булстат
**********, САК,като пълномощник на ищците, следва да се определи
възнаграждение по чл.7, ал. 2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38,ал.1,т.2
от ЗА, съобразно уважената част на исковите претенции, което възнаграждение определено по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е
общо в размер на 13 272 лева, в.т. число и ДДС. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на пълномощника на ищците В.Т.Т. и Т.Ж.Т., на основание чл. 38,ал.2 от ЗА,вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 13 272 лева, в.т.
число и ДДС, представляваща осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената/отхвърлена част от иска. В полза на ответника се дължат
разноски в размер на 2287,20 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, за разликата
от 50 000 лева.
Ищците
В.Т.Т. и Т.Ж.Т. са освободени от заплащане на такси и
разноски, съгласно чл.83, ал.1, т. 4 от ГПК, поради което и с оглед изхода на
делото, държавната такса относно уважената част на исковете и разноските
в производството следва да бъдат възложени на ответника.
На
осн.чл.78,ал.6, вр. с чл.83
от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Хасково, следва да бъдат присъдени невнесена авансово дължима държавна такса в
размер на 4% върху уважения размер на предявения иск,съгласно чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът като взе
предвид обстоятелството,че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен общо за сумата от 400 000 лв. и факта,че ищците са освободени
от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС – Хасково и разноски по
делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС –
Хасково държавна такса в размер на 16
000 лв.,както и направените разноски
за вещи лица, общо в размер на 836,00 лв., платени от бюджетната сметка на
ОС – Хасково.
Мотивиран
така и на основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,вр.
с чл.409 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от
А.Л. и Ж.Т., в качеството им на изпълнителни директори, да заплати на В.Т.Т., с ЕГН:
**********,***, по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „Юробанк България“ АД, сумата
от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния син Ж.Т. Ж., с ЕГН:
**********,настъпила в резултат на ПТП на 24.12.2017г.,причинено от В.Д.Г., с
ЕГН: **********,като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“,с рег.№
*******,застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2018 г.,до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата над 200 000 лв. до претендираните
с исковата молба 250 000 лв., предявени като частични от общо 300 000 лв.,както
и претенцията за законна лихва от датата на деликта - 24.12.2017г. до 03.05.2018 г., на осн.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с
чл.409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.Л. и Ж.Т., в
качеството им на изпълнителни директори, да
заплати на Т.Ж.Т., с ЕГН:
**********,***, по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „Юробанк България“ АД, сумата
от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на неговия син Ж.Т. Ж., с ЕГН: **********,настъпила
в резултат на ПТП на 24.12.2017г.,причинено от В.Д.Г., с ЕГН: **********,като
водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“,с рег.№ *******,застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за разликата над 200 000 лв. до претендираните 250 000 лв., предявени като частични от общо
300 000 лв.,както и претенцията за законна лихва от датата на деликта -
24.12.2017г. до 03.05.2018 г., на осн.чл.79 и чл.86
от ЗЗД, вр. с чл.409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.Л. и Ж.Т., в качеството им на изпълнителни директори, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.
и И.“ гр.София, с Булстат *********, САК,с номер в Единния
регистър*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Клокотница“
№ 2А,ет.8, представлявано от адвокат С.С. Ч., с
Булстат **********, САК, пълномощник на ищците В.Т.Т.
и Т.Ж.Т., на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 13
272,00 лв., в.т. число и ДДС, представляваща осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА определена съобразно
уважената част на исковите претенции .
ОСЪЖДА В.Т.Т.,
с ЕГН: **********, и Т.Ж.Т., с ЕГН: **********,***, да заплатят на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.Л. и Ж.Т., в
качеството им на изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 2287,20 лв., представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, за
разликата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.Л. и Ж.Т., в
качеството им на изпълнителни директори, на основание чл.78,ал.6, вр. с чл.83 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ОС – Хасково държавна такса в размер на
16 000 лв., както и
направените разноски за вещи лица, общо в размер на 836,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :