Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
14.03.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №1867 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от управителите М. Д. Д. и Н. Т. С., против Т.Й.Е. с ЕГН:********** ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че
на 27.02.2017г. между „********“ ООД, като заемодател и ответника като заемател
е сключен договор за паричен заем, съгласно който дружеството се задължило да
предостави на последния сумата от 950лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема, отбелязана в договора. С полагане на подписа си на договора
за заем заемателят удостоверил, че получил заемната сума в брой от заемодателя.
Страните по договора постигнали съгласие относно размера на договорната лихва,
общата стойност на плащанията по заема,
броя и размера на месечните вноски. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 28.02.2018г., като се твърди настъпила предсрочна
изискуемост, поради забава на плащанията, уговорена в договора. Твърди се, че
страните по договора уговорили дължимост на неустойка при настъпване на
съответните условия. На 31.10.2017г. било подписано приложение №1 към договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. между „********“
ООД и ищцовото дружество, по силата на
което вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за паричен заем от
27.02.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 950лв. – главница; 189,83лв. – договорна
лихва за периода от 29.03.2017г. до 28.02.2018г.; 854,04лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.03.2017г. до
28.02.2018г.; 396,97лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 28.04.2017г. и 87лв. – обезщетение за забава за периода от
29.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящото
исково производство.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че липсват доказателства, че ответникът е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че в
случая се касае за неморално висок размер на неустойката, уговорен в
противоречие с добрите нрави, а тяхното накърняване било основание за обявяване
нищожността на тази клауза от договора. Липсвали доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Предвид гореизложените
съображения се иска отхвърляне на предявения иск.
В първото по делото съдебно
заседание ищецът е направил отказ от иска за сумата от 854,04лв. – неустойка за
периода от 29.03.2017г. до 28.02.2018г. и за част от сумата, претендирана като
обезщетение за забава, а именно за разликата над сумата от 50,50лв. до
пълния предявен размер от 87лв. за периода 29.04.2017г. – 19.11.2017г. В тази
част производството по делото е прекратено, като определението за прекратяване
е влязло в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2017г.
между „********“ ООД като заемодател и Т.Й.Е. като заемател е сключен договор
за паричен заем №112866. С подписване на договора заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 950лв. Редът и условията, при
които е отпуснат кредитът се уреждат в договора и общите условия към него. В
договора е уговорено, че размерът на месечната погасителна вноска е 94,98лв.,
като денят на плащане е всяко двадесет и девето число. Уговорен е годишен
лихвен процент в размер на 35,04%, като датата на първото плащане е
29.03.2017г., а датата на последното плащане е 28.02.2018г., т.е. 12 броя
месечни вноски. Договореният ГПР е в размер от 41,123%. Ответницата – заемател
е заявила, че с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получила
заемната сума в размер на 950лв. и се задължава да заплати на заемодателя – „********“
ООД, сумата от 1139,83лв. в сроковете и условията, описани в договора, в
приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем. Договорът за
заем е сключен на основание отправено от ответницата искане за заем от
27.02.2017г. с №SF0157710. Уговорено е да бъде
предоставено обезпечение от заемателя с поне две от посочените
обезпечения: издаване на запис на
заповед и банкова гаранция или поръчител, като в общите условия е предвидено,
че поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните условия: да има
осигурителен доход поне 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, не е заемател по сключени договори за заем, сключени със заемодателя,
няма кредит към банки или финансови институции с класификация различна от
редовен, както по активни, така и погасени задължения. Договорено е обезщетение
за забава в размер на законната лихва, както и заплащане на разходи за събиране
на просрочените вземания при неизпълнение на задължението на заемателя за
заплащане на дължимите погасителни вноски. В чл.8 от договора страните са
уговорили, че в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, заемателят дължи на заемодателя „********“ ООД неустойка
в размер на 845,04лв., с начин на разсрочено плащане съгласно приложение №2 към
договора. Уговорени са и условията при които се обявява предсрочна изискуемост
на кредита - всички задължения по договора за заем стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на две погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно погасяване, както и неустойка при
предсрочна изискуемост – 20% върху дължимата сума до пълното погасяване на
главница, лихва и неустойка при липса на обезпечение. Неразделна част от
договора са погасителният план и общите условия, подписани от страните.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. „********“ ООД е прехвърлило
на ищцовото дружество вземанията си по горния договор за заем, както следва
сумата от 950лв. - главница, сумата от 189,83лв. - договорна лихва, 35,27лв. -
обезщетение за забава, и 1242,01лв. – такси и неустойки. Цедентът е потвърдил
извършената продажба на вземания и е упълномощил цесионера – ищец да уведоми
всички длъжници за сключения договор за цесия от 31.10.2017г. На 20.11.2017г.
на ответницата е връчено уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/112866, с което
ѝ е съобщено за извършеното прехвърляне на вземанията по Договор за заем
от 27.02.2017г., изходящо от упълномощения цесионер.
Във връзка с
подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №625/01.06.2018г. по
ч.гр.д.№1377/2018г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът Т.Й.Е.
с ЕГН:**********, постоянен адрес ***, да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата
от 950лв. – главница по договор за паричен заем №112866 от 27.02.2017г., 189,93лв.
– договорна лихва от 29.03.2017г. до 28.02.2018г., 845,04лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 29.03.2017г. до 28.02.2018г., 396,67лв.
– неустойка за предсрочна изискуемост, 87лв. – обезщетение за забава за периода
29.04.2017г. – 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху вземането от
31.05.2018г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 49,38лв. - държавна такса и 50лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК от
ответницата – длъжник в заповедното производство, поради и което е указано на
ищеца – заявител да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок, поради и
което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на вземането.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответницата за посочените в исковата молба суми. Искът
е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество - частично основателен и доказан, поради следните съображения:
От приетите по делото договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и приложение №1/31.10.2017г., се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем №112866 от „********“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
На първо място, следва да се разгледа
направеното от ответницата възражение за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Видно от приетите по делото доказателства цесионерът е изпратил на
ответницата уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, редовно получено лично от последната на 20.11.2017г.
Освен това съгласно приетото по делото като доказателство пълномощно, ищецът е
бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Съгласно решение №137/02.06.2015г.
на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о., предишният кредитор
има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според чл.36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил, като не са предвидени
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на чл.9 от ЗЗД
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението
за цесията.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно
съобщаване на цесията по отношение на ответницата, поради което следва да се
пристъпи към разглеждане на твърденията, касаещи действителността на клаузи от
сключения договор за паричен заем.
Съдът намира, че
между ответницата и „********“ ООД са възникнали валидни
правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Страните са договорили ГПР в размер на 35,04%, с което не се
нарушава изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. С подписването на договора за
паричен заем Т.Е. е удостоверила, че е получила сумата в размер от 950лв. в
брой. Предвид липсата на оспорване на положения върху документите подпис, съдът
намира, че „********“ ООД е отпуснал исканата в молбата за сключване на договор
за паричен заем сума, с което е изпълнил задълженията си по договора.
По отношение действителността на
клаузите за неустойки, критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г., постановено по т.д.№1/2009г.
на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
По отношение на претендираната по
чл.8 от договора неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечения по чл.6 от договора и чл.9 от Общите условия производството е
прекратено поради отказ от иска, поради което възражението не следва да се
разглежда.
Съдът намира за основателно
възражението за недействителност на клаузата за неустойка при предсрочна
изискуемост, уговорена в чл.7 ал.4 от договора. Съгласно чл.9 от ЗЗД, съдържанието на договорите страните могат да определят свободно само
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Неустойка
за обявяване на предсрочна изискуемост по договора в размер на 20% от дължимата
до пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Същата би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. От една
страна при настъпване на предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от
благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху
предсрочно изискуемата главница би се начислявало обезщетение за забава за
периода на забавата /неустойка за забава/. Уговарянето и на допълнителна
неустойка, която да се начислява еднократно в размер на 20% от дължимата до
пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и
неустойка обаче противоречи на добрите нрави. Така уговорената неустойка излиза
извън допустимите граници на санкционната си функция и дава възможност на
кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница, така и неустойка от настъпването на предсрочната
изискуемост. В случая следва да се приеме, че така уговорена неустойката влиза
в противоречие с добрите нрави. Тяхното накърняване е основание за обявяване
нищожността на тази клауза от договора за заем на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
С оглед на така направения извод
относно недействителността на клаузата за начисляване на неустойка при
предсрочна изискуемост следва да се приеме, че ищецът като
цесионер не е могъл да придобие повече права от тези, които е имал
цедентът по същия договор, което е основание да се приеме, че договорът за
цесия в частта, с която са прехвърлени вземания за
неустойка, е също нищожен.
Възражението на ответницата, че не е
уведомена за предсрочната изискуемост на вземането, съдът счита за
неоснователно. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване
на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. Съобразно т.18 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в
този смисъл решение №64/09.02.2015г.,
постановено по гр.д.№5796/2014г. на ВКС, IV г.о./.
Фактическият състав на предсрочната
изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите
обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за
обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника
за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитодателя, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В случая по делото се установи, че
ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост от ищеца
„Агенция за събиране на вземание“ ЕАД. Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД, цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности, т.е. с всички произтичащи от
или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост /решение №204/25.01.2018г.
на ВКС, постановено по т.д.№2230/2016г., I т.о./. С полученото на
20.11.2017г. уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-СТК/112866 освен за извършената цесия, ответницата е била уведомена,
че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит
№112866/27.02.2017г., сключен със „********“ ООД, и просрочие и неплащане на
погасителните вноски, всички вземания по договора са изискуеми изцяло и в пълен
размер.
По делото не се представят
доказателства за изпълнение на задължението за връщане на отпуснатия заем от
страна на Т.Е. нито към първоначалния кредитор, нито към ищеца. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че към момента на изготвяне на
заключението от ответницата не са извършвани плащания по договора. Според
изчисленията на вещото лице същата дължи на ищеца сумата от 950лв. главница, а
съгласно договорения ГЛП от 35,04% дължи договорна лихва за периода от
29.03.2017г. до 28.02.2018г. в размер на 189,81лв., неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 20% от дължимите главница и договорна лихва начислена на
20.11.2017г. в размер от 227,96лв., както и обезщетение за забава за периода
20.11.2017 г. – 30.05.2018г. от 50,67лв.
Предвид гореизложеното съдът приема
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1377/2018г. на
Районен съд - Хасково, а именно сумата от 950лв. главница по договор за заем
№112866/27.02.2017г., сумата от 189,81лв. – договорна лихва за периода от
29.03.2017г. до 28.02.2018г., както и сумата от 50,50лв. - обезщетение за
забава за периода 20.11.2017 г. – 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до
окончателното ѝ изплащане. Като за горницата над сумата от 189,81лв. до
сумата от 189,83лв. – договорна лихва за периода 29.03.2017г. – 28.02.2018г.,
както и по отношение на претендираната неустойка в размер от 396,97лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
В първото по делото съдебно
заседание ищецът е направил отказ от иска за сумата от 854,04лв. – неустойка за
периода от 29.03.2017г. до 28.02.2018г. и за част от сумата, претендирана като
обезщетение за забава, а именно за разликата над сумата от 50,50лв. до
пълния предявен размер от 87лв. за периода 29.04.2017г. – 19.11.2017г. В тази
част производството по делото е прекратено, като определението за прекратяване
е влязло в сила. Доколкото съдът не се е произнесъл към момента по отношение на
заповедта за изпълнение, следва да се произнесе с настоящото съдебно решение,
като обезсили заповедта за изпълнение в тези части.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
и с оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 47,91лв. – разноски
по заповедното производство, както и сумата от 178,68лв. – разноски по исковото производство, съразмерно уважената
част от претенциите.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Й.Е. с
ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представляван от управителите М. Д. Д. и Н. Т. С., сумите от 950лв. – главница; 189,81лв.
– договорна лихва за периода от 29.03.2017г. до 28.02.2018г.; 396,97лв. –
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 28.04.2017г. и 50,50лв. – обезщетение за забава за
периода от 29.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане, произтичащи от договор за
паричен заем №112866, сключен на 27.02.2017г. между „********“ ООД и Т.Й.Е.,
вземанията по който са прехвърлени по силата на договор за цесия от 31.10.2017г.
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за които суми е издадена заповед №625 от 01.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1377/2018г. по описа на Районен съд
– Хасково, като иска за
договорна лихва в останалата част до пълния предявен размер за сумата над 189,81лв.
до 189,83лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представляван от управителите М. Д. Д. и Н. Т. С., против Т.Й.Е. с ЕГН:********** ***,
иск за установяване дължимост на сумата
от 396,97лв. – неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 28.04.2017г., като
неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №625 от
01.06.2018г. по ч.гр.д.№1377 по описа за 2018г. на Районен съд - Хасково
за сумите, както следва 854,04лв. – неустойка за периода от 29.03.2017г. до
28.02.2018г. и за разликата над сумата от 50,50лв. до пълния предявен
размер от 87лв. – обезщетение за забава за периода 29.04.2017г. – 19.11.2017г.,
произтичащи от договор за паричен заем № 112866 от 27.02.2017г., сключен от Т.Й.Е.
със „********” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 31.10.2017г.
с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.10.2017г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
ОСЪЖДА Т.Й.Е. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, оф
ис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представляван от управителите М.
Д. Д. и Н. Т. С., направените в
заповедното и в настоящото производство разноски
общо в размер от 226,59лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.