№ 694
гр. Русе, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104578 по описа за 2023 година
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2,
чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът И. И. Г. твърди, че на 04.01.2023 г. трудовото му правоотношение с
ответното дружество, възникнало по силата на трудов договор № 60/07.10.2022 г., било
прекратено със Заповед № 23/04.01.2023 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ-поради
забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение, дължимо за м.11.2022 г. По
силата на горната заповед, работодателят му дължал изплащане на обезщетение по
чл.221, ал. КТ-3 брутни заплати и по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен
годишен отпуск, независимо от факта, че в заповедта било посочено, че такова
обезщетение не се дължи. Работодателят му дължал и трудовото възнаграждение за
месеците 11 и 12.2022 г. и 01.2023 г. Съгласно сключения между страните трудов
договор, трудовото възнаграждение му се дължало до 30-то число на следващия месец.
Въпреки многобройните покани от страна на ищеца за заплащане на всички дължими
суми по трудовия договор, както и по заповедта за прекратяването му, същите не били
изплатени.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати: 1940 лв. трудово възнаграждение за м.11.2022 г., ведно с лихва за забава за
периода 31.12.2022 г. – 30.05.2023 г. в размер на 81.37 лв., 369.52 лв. трудово
1
възнаграждение за м.12.2022 г., ведно с лихва за забава за периода 31.01 - 30.05.2023 г.
в размер на 14.07 лв., 92.38 лв. трудово възнаграждение за м.01.2023 г., ведно с лихва
за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на 2.34 лв., 5820 лв. обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно с лихва за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на
147.12 лв. и 92.38 лв. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск от 1 ден, ведно с лихва за забава за периода 01.03 - 30.05.2023 г. в размер на
2.67 лв., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на исковете.
Твърди, че на 03.01.2023 г. И. Г. отправил писмено заявление за прекратяване на
трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане в
срок на трудовото възнаграждение за м.11.2022 г. и на основание чл. 128а, ал. 3 от КТ
поискал да му бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 03.01.2023 г. Според ответника, едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от ищеца е незаконно, тъй като към момента на отправяне на
заявлението за прекратяване на трудовия договор не е съществувало основание по чл.
327, ал. 1 т, 2 от КТ – неизплащане на трудовото възнаграждение за м.11.2022 г.
Твърди, че през процесния период от м. 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. ищецът се е
явявал на работното си място, но не е изпълнявал добросъвестно и точно трудовите си
задължения по възложените му задачи – да изготви в срок чертежи за два броя
прототипи на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил L City Koffer.
Вследствие лошото изпълнение на изготвените чертежи от страна на И. Г.,
дружеството не могло да произведе в срок необходимите кутии и претърпяло загуби,
свързани с допълнителни разходи за изработване на чертежите от друго дружество. На
основание чл. 268, ал. 1 от КТ, изпълнителният директор издал 3аповед №
48/09.12.2022 г., с която разпоредил за произведената некачествена продукция през
периода 01 - 30.11.2022 г. на ищеца да не се изплаща трудово възнаграждение за
м.11.2022 г. По тази причина и за него не съществувало потестативното право да
прекрати едностранно трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал,1, т. 2 от
КТ - поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. 11.2022 г., тъй
като такова не му се дължало. Счита за неоснователни и претенциите по чл.224 КТ и
чл.86 ЗЗД, с оглед реалното ползване на целия полагащ му се платен годишен отпуск за
2022 г. преди прекратяване на трудовото правоотношение. Със Заповед №
65/21.10.2022 г. на същия бил разрешен платен отпуск в размер на 2 работни дни – 24 и
25.10.2022 г. и със Заповед № 78/30.11.2022 г. му бил разрешен платен годишен отпуск
от още 2 дни – 17 и 18.11.2022 г. „Син Карс Индъстри“ се позовава на разпоредбата на
чл.335, ал.2, т.3 от КТ, според която с отправяне на заявление до работодателя си по
чл. 327, ал.1, т. 2 от КT, работникът или служителят едностранно прекратява трудовото
правоотношение от момента на получаване на заявлението му от работодателя,
2
независимо от обстоятелството дали действително е било налице соченото в
заявлението основание за прекратяване на трудовия договор. Ответникът твърди още,
че при незаконно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника
или служителя, работодателят разполага само с възможността да претендира
обезщетение за вредите, които е претърпял вследствие на неоснователното
прекратяване на трудовия договор, но не и да иска възстановяване на трудовото
правоотношение във вида, в който е съществувало до едностранното прекратяване.
Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено от страна на
работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата с
Предизвестие № 4/07.12.2022 г., връчено на същата дата, след която И. Г. престанал да
се явява на работа и да престира работната си сила. Поради това „Син Карс Индъстри“
предявява насрещен иск срещу И. И. Г. за заплащане на сумата 5635.24 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 от
КТ. Претендира и направените деловодни разноски.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия по основание и размер. Заявява, че
давността за оспорване законността на прекратяване на ТПО е изтекла на 04.03.2023 г.
Твърди, че само в случай, че подобен иск е бил заведен от бившия работодател и
съответно уважен от съда, същият би имал право да претендира обезщетение за
неспазено предизвестие по ТПО, но не и в настоящия случай. Касаело се за законно
прекратено трудово правоотношение от страна на служителя, поради неизплащане в
срок на трудово възнаграждение за м.11.2022 г., като същото, съгласно чл.4 от трудов
договор № 060/07.10.2022 г., било дължимо до 30.12.2022 г., но не било заплатено и
понастоящем. Ответникът оспорва представените от ищеца акт за некачествена
продукция № 01/01.12.2022 г., констативен протокол № 02/01.12.2022 г., както и
Заповед № 48/09.12.2022 г. на изп.директор, като твърди, че същите са антидатирани,
съставени за целите на настоящия процес, след прекратяване на ТПО с ответника, като
и трите документа били връчени на И. Г. едва на 21.02.2023 г., след като същият
поискал да му се изплатят дължимите му и забавени заплати, обезщетения за
предизвестие и др. по прекратения му по вина на работодателя трудов договор.
Оспорва и твърденията на ищеца, изразени в акт за некачествена продукция №
01/01.12.2022 г. и констативен протокол № 02/01.12.2022 г., като заявява, че същите не
отговарят на обективната истина. Ответникът не е получавал нито работно или каквото
и да е друго задание, конкретни размери, срок за изпълнение или желана визия на
прототипа на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил от работодателя и
нямало как да е в неизпълнение. Съответно, на работодателя не били предадени
подписани от ответника работни чертежи, за да твърди същият, че те са „негодни“. При
изработване на прототипа на RFID кутия ответникът се свързал с компанията
„HabitAdd“, която могла да извърши 3D принтиране на изделието и изпълнителният
директор приел това. Впоследствие обаче, той поискал кутията да бъде изготвена от
3
изрязана на лазер пластмаса ABS, за което се наложило да се промени дизайна,
въпреки че ответникът е имал възражения по това. Дизайнът включвал лепене на
пластове пластмаса с моментно лепило, за което ответникът бил против, но това се
изисквало от него. Самият изпълнителен директор участвал заедно с него лично в
изработката на прототипа. Това бил много елементарен и неточен начин за изработка
на прецизни детайли, дори да става дума за прототип на дадено изделие. Подобна
изработка на прототип, каквато изискал изп.директор, не била подходяща за
индустриално изделие и то компонент за електрически автомобил. Въпреки това,
чертежите били изготвени внимателно от ответника с информацията, която същият
събрал (снимки на конзолата, измервания на физическата конзола, размери на
платката, 3D модели на платката, 3D модел на конзолата, съображение с изискванията
при работа с подобен тип електроника, предвидения метод на захващане). И. Г. бил
ограничен от наличните методи за производство на ищеца, за което се свързал с
външна фирма, но впоследствие получил забрана от изп.директор - Росен Даскалов и
се наложило да използва наличната техника, материалите и методите за изработка на
работодателя, но въпреки това изготвените чертежи били коректни и годни за
използване от него. Ответникът не е получавал срок за изработка, нито спецификация
за крайното изделие и не е подписвал документи, свързани с това. Оспорва
твърдението на бившия си работодател, че изработените чертежи са негодни за
използване и че размерът на изработения прототип на RFID кутия не съответства на
предвиденото за нейния монтаж място. Констатациите в акт за некачествена продукция
№ 01/01.12.2022 г. и констативен протокол № 02/01.12.2022 г. били неверни и
недоказани, като и двата документа били подписани от едни и същи лица —
изп.директор Росен Даскалов и Е.Е. — ръководител обособено производство, като
последното лице не било инженер по електроника и нямало компетентност да оценява
подобен прототип. Ответникът оспорва изцяло Заповед № 48/09.12.2022 г. на
работодателя за неизплащане на трудово възнаграждение за м.11.2022 г., тъй като
твърдяното в акт за брак № 01/01.12.2022 г. изцяло не отговаряло на истината,
служителят не бил изработил негодни чертежи и заповедта била изготвена месеци след
прекратяване на ТПО, с цел на служителят да не получи дължимите му суми по
прекратения му трудов договор. Претендира отхвърляне на насрещния иск като
недоказан и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните няма спор, че съгласно трудов договор № 60/07.10.2022 г.
ищецът работил в ответното дружество на длъжност „Инженер, електроник“, с
месторабота Русе и основно месечно трудово възнаграждение 1940 лв., дължимо до 30-
то число на следващия месец. Предвиден е 90-дневен срок на предизвестие за
4
прекратяване на договора.
Към отговора на ответника е представен Акт за брак на некачествена продукция
№ 1/01.12.2022 г. В същия е отразено, че комисия в състав изп.директор Росен
Даскалов и ръководител обособено производство Е.Е. извършила проверка на
изработените от И. Г. през м.ноември 2022 г. 7 бр. чертежи за изработка на 2
бр.прототипи на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил L City Koffer.
Комисията констатирала, че през целия месец служителят е работил по посочените
чертежи, като същите са изцяло негодни за използване. Поради това предлага на
осн.чл.268 КТ на служителя да не се изплаща трудово възнаграждение за м.ноември.
Представен е и Констативен протокол № 2/01.12.2022 г. относно изпълнение на
възлагане за проектиране, изработване на чертежи, на 2 бр.прототипи на RFID кутия за
заключване и отключване на автомобил L City Koffer. С него същата комисия от двама
души установява, че двата прототипа на RFID кутия не са годни за прилагане в
производството поради несъотвествие на размера й с предвиденото за нейния монтаж
място. Посочено е, че това се дължи на напълно некачествено изработени чертежи от
служителя И. Г.. В заключението на протокола е отразено още, че с оглед
производствените срокове заданието да се възложи към външен изпълнител, а
стойността на изработката на проекта, чертежите и на двата прототипа, както и престоя
на работниците да се отчете като вреда, причинена от И. Г..
На основание чл.268 от КТ и въз основа на акта за брак изп.директор е издал и
Заповед № 48/09.12.2022 г. на И. Г. да не се изплаща трудово възнаграждение за
м.11.2022 г.
На 07.12.2023 г. на ищеца е връчено тримесечно предизвестие за прекратяване
на трудовия му договор, считано от 07.03.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
На същата дата е издадена Заповед № 46/07.12.2022 г. за съкращаване щата „Инженер,
електроник“ във връзка със сключен договор с външен подизпълнител и поради
производствена необходимост.
Представени са доклади от Росен Даскалов, Е.Е. и С.Н., съответно от 12, 13 и
14.12.2022 г. затова, че на датите 1, 2, 7 и 8 декември 2022 г. служителят И. Г. отказал
да изпълнява определените му задачи според напътствията и насоките, давани му от
изп.директор. През целите дни разговарял по мобилния си телефон. Поради това е
издадена Заповед № 49/16.12.2022 г. на служителя да не се заплаща трудовото
възнаграждение за посочените 4 дни, които да се водят като престой на служителя по
негова вина.
Във връзка с оспорване на посочените доказателства, ищецът представя плик на
Еконт с етикет, на който е отразено, че Заповеди №№ 48, 49 и 50 са получени от И. Г.
на 21.02.2023 г.
По делото е приложено и възражение от ищеца от 12.12.2022 г. относно Заповед
5
№ 2/08.12.2022 г., получена от него на 09.12. по вайбър /с която му е наложена
дисциплинарно наказание „Забележка“/, ведно с искане за даване на обяснения до края
на работния ден на 09.12. От възражението се установява още, че на 07.12.2022 г. на Г.
е връчена заповед без номер /л.100 от делото/, с която на основание чл.120 от КТ
изп.директор на ответното дружество разпорежда, считано от същия ден до 20.01.2023
г. ищецът да работи в производственото хале на длъжност „Машинен оператор
подготвяне на смоли за термообработка“.
Със заявление, получено в „Син Карс Индстри“ на 20.03.2023 г., ищецът оспорва
на основание чл.210, ал.3 КТ основанието и размера на отговорността по издадената
срещу него Заповед № 50/03.01.2023 г., с която му е наложена ограничена
имуществена отговорност в размер на 5820 лв. /три брутни работни заплати/.
Цитираната заповед е издадена въз основа на констативен протокол от 01.12.2022 г. В
същата е посочено още, че в резултат на некачествената работа е заплатена сума от
5600 лв. без ДДС по фактура № **********/30.12.2022 г. за проектиране и изработване
на чертежи и 2 бр.прототипа на RFID кутия за заключване и отключване на автомобил
L City Koffer. Това причинило забава в изпълнението на поръчка за производство на
електромобили по договор за доставка, престой на 3-ма работника за 4 дни, на които е
изплатено трудово възнаграждение и осигуровки в размер на 713.28 лв. Платената цена
за изработка на новите проект, чертежи и кутии и престоя на работниците
представлявали имуществена вреда за работодателя в размер на 6313.28 лв.
На 30.12.2022 г. ответното дружество отправя искане до ищеца за даване на
обяснения относно неявяването му на работа на 23, 29 и 30.12.2022 г. Най-отдолу е
посочено, че на същата дата искането е връчено по имейл и вайбър, доказателства за
което не са представени.
В периодите 24-25.10.2022 г. и 17-18.11.2022 г. ищецът е бил в платен годишен
отпуск по своя молба, разрешен от работодателя, по който факт не се спори.
Приложените болнични листи установяват, че в периодите 05-06.12.2022 г., 09-
22.12.2022 г. и 23.12.2022 г. – до прекратяване на трудовото му правоотношение, И. Г.
е бил във временна нетрудоспособност по болест.
На 03.01.2023 г. ищецът подава заявление до изп.директор на „Син Карс
Индъстри“, с което на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ прекратява трудовото си
правоотношение поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение за
м.ноември 2022 г. Със заявлението претендира и издаване на заповед за прекратяване
на трудовия му договор, на основание чл.128а, ал.3 от КТ, което е направено със
Заповед № 23/04.01.2023 г., но считано от 04.01.2023 г.
Разпитаната по делото свидетелка М.П. – бивш служител в ответното дружество
излага твърдения, че не е чувала И. Г. да е бил санкциониран, да е бил в конфликт с
изпълнителния директор, да е имало оплаквания от него. Напротив, на оперативки е
6
чувала доста добри отзиви от него, за работата му, че се справя добре и бързо навлязъл
в нещата. Свидетелката е виждала доста често Росен Даскалов да стои до ищеца и да
му дава указания. На една от последните оперативки, на които свид.Петрова
присъствала с И., той бил помолен от Росен Даскалов да напусне стаята и пределите на
предприятието. Отношението му било доста грубо. И. отказал, защото е на работа. Той
излязъл от стаята и цял ден стоял в помещението на съседната фирма, казал, че няма да
напусне пределите, защото е на работа. Няколко дни след случката той вече не бил при
тях.
Свидетелят И. Г.-баща на ищеца изнася данни, че на 07.12.2022 г. се обадил
синът му и казал, че г-н Даскалов иска да разговарят. Даскалов му казал, че със сина
му имал чувството, че не иска да работи повече, иска да го освободи от същата дата.
Свидетелят му заявил, че имат тримесечно предизвестие и следва да намери някакво
решение. След 2-3 часа Даскалов му се обадил и му казал, че тази работа няма да стане,
да намерят решение месец-месец и половина. Той крещял и заявил, че минават в режим
война. Допреди 07.12. синът му не му е споделял да има проблеми в работата. Тогава
той му казал, че не го допускат до работа, настройват хората да го гонят от
производствения цех, защото той няма къде да отиде.
Свид.Е.Е.-ръководител отдел „Производство“ в ответното дружество от своя
страна излага твърдения, че през ноември 2022 г. ищецът работил по изработка на
детайли, разработка на модел за кутия за RFID платка за достъп до автомобила.
Задачите на И. възлагал г-н Даскалов, а свидетелят следял за начина, по който следва
да се изпълни. Всеки ден имало оперативки. Ищецът имал собствени идеи, които искал
да наложи. Свид.Е. не е чувал да са задавани срокове на И.. Размерите били негово
задание. По чертежите на И. бил изработен прототип, от който се виждало, че не може
да бъде монтиран в автомобила. Това било между 15-20 декември. Тогава И. не бил на
работа, бил си подал молба за напускане. Свидетелят не знае да са предавани работни
чертежи. При свидетеля идвали готовите изделия, разработвани от Даскалов и Г.. Като
разбрали, че кутията не отговаря на размерите, я поръчали на друг работник от
фирмата. Свидетелят не знае дали е заплащана сума от 6000 лв. на друга фирма да
изработи тази кутийка. Да се разработи един модел излиза много повече. След като И.
бил освободен, по неговите чертежи бил изработен 1 бр. модел, виждало се какво не
отговаря и после се задава на друг колега, който прави нови чертежи. На 07.12 И.
дошъл на работа, но не стоял на работното си място, а в помещение, което ползвали за
автомивка. Бройки на тази длъжност не са съкращавани. Свид.Е. е присъствал на
оперативката, на която И. бил помолен да напусне, но не знае по каква причина. Не
знае и Даскалов да е искал да мести ищеца в друг цех.
Свид.Г.С. – ел.техник в „Син Карс Индстри“ си спомня, че и двете кутии, които
получил за монтаж, не пасвали на самото място. Свидетелят не знае кой е разработил
7
прототипите, той ги получавал от склада. Според него, в края на м.11.2022 г. се опитал
да ги монтира и не пасвали. След това получил кутии с друг модел, които пасвали, но
не знае кой ги е изработил.
Приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.11.2022 г. е в размер на
1940 лв. Чистата сума за изплащане по фиш е в размер на 1505.40 лв., но с нея е
направено начисление за вътрешни удръжки и сума за изплащане няма. За м.12.2022 г.
на И. Г. са начислени 204.21 лв. за отработени 2 дни – 1.12 и 2.12. Чистата сума за
изплащане за тях от 114.15 лв. не е изплатена, поради направено начисление за
вътрешни удръжки. За 4 работни дни брутното трудово възнаграждение възлиза на
408.42 лв. За обезщетение за 5 дни болнични за сметка на работодателя са му
начислени и изплатени 357.37 лв. За м.януари 2023 г. няма начислено за изплащане
възнаграждение, тъй като ищецът е бил в болничен за сметка на НОИ. Сумата за
неизползван 1 ден платен годишен отпуск възлиза на 88.18 лв. Обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ в размер на 3 брутни заплати възлиза на 5820 лв. Експертът е
изчислил и претендираните лихви за забава върху всяка от главниците. Съгласно писмо
на НАП Варна, подадената за м.12.2022 г. справка за И. Г. е за 19 работни дни, от които
0 отработени и 0.00 лв. месечен облагаем доход. Осигурителен доход в лева – 731.05
лв.
По делото е прието заключението и по назначената съдебно-техническа
експертиза, съгласно което няма файлове с чертежи, изготвени от ищеца за прототип
на RFID кутия за отключване и заключване на автомобил през м.11.2022 г. На вещото
лице от папката на И. Г. били предоставени файлове от експортен формат за трансфер
към друга САD система, формат за печат на 3D принтер, формат за 3D сглобяване,
основен формат за 3D моделиране или общо 16 файла. Същите са създадени и
променяни в периода 10.11 – 02.12.2022 г., като файл с формат чертеж няма. В съдебно
заседание експертът обяснява, че прототип е детайл или изделие, което се изготвя на
базата на операции – проектира се, моделира се, изготвя се чертеж и документация,
необходима за неговата изработка, след което се тества отговаря ли за монтаж на
съответното място.
При така установените фактически положения, съдът приема от правна
страна следното:
Положеният от работника труд по съществувалото с работодателя трудово
правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща съобразно
договореностите между тях. Това задължение следва от императивната норма на
чл.128, т.2 КТ.
В настоящия случай няма спор, че за м.ноември 2022 г. на ищеца не е заплатено
трудовото възнаграждение до края на следващия месец. За да не изпълни задълженията
8
си по трудовия договор работодателят се позовава на това, че през посочения месец
ищецът И. Г. е произвел напълно негодна продукция, установена с акт за брак №
01/01.12.22022 г. и на основание чл.268, ал.1 от КТ е издал нарочна заповед да не му се
изплаща трудово възнаграждение. Наличието или липсата на произведена негодна
продукция от страна на ищеца /състояща се според ответника в изработването на 7 бр.
чертежи за изработка на 2 броя прототипи на RFID кутия за заключване ни отключване
на автомобил L City Koffer/ обуславя законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ
/поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение за м.11.2022 г./, както и
основателността на предявените от тях искове.
Законът изрично е предвидил възможности за определяне на трудовото
възнаграждение, когато работникът или служителят не изпълни трудовите си норми, в
зависимост от това чия е вината за неизпълнение (чл. 266 от КТ), както и при
произведена некачествена продукция (чл. 268 от КТ). Напълно негодна продукция по
смисъла на ал.1 от последния цитиран текст е налице при такова съществено
отклонение от стандартите за качество, че продуктът е лишен изцяло от потребителни
свойства, съобразно предназначението му.
От съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се установяват
следните обстоятелства: Няма спор, че през процесния месец ноември 2022 г. ищецът е
престирал работната си сила. Спорен въпросът дали му е възложено изработването на
чертежи за един или два прототипа на RFID кутия за заключване ни отключване на
автомобил L City Koffer. Установи се, че срок за изпълнение на поставеното му устно
задание не е определян. В последното съдебно заседание по делото самият
изп.директор на ответното дружество заявява, че не си спомня да са говорили за срок и
ищецът да е бил притискан от време. Принципно в дизайна и изработката сроковете са
трудни, защото има тестове. Заключението по съдебно-техническата експертиза
безспорно установява, че от м.11.2022 г. до 02.12.2022 г. в папката на името на ищеца,
съхранявана в отдел „Развойна дейност“ в „Син Карс Индъстри“ АД има 16 файла, но
такива с изготвени чертежи няма, а прототип на детайл се изготвя на база чертежи и
документация към тях. Буди недоумение на база на какво са изготвени два прототипа
на RFID кутии за заключване и отключване на автомобил L City Koffer, които били
напълно негодни за изработка и монтаж. Следва да се приеме, че вероятно на датата
07.12.2022 г. /когато са проведени и телефонните разговори с бащата на ищеца/ И. Г. е
бил „помолен“ грубо от изп.директор да напусне както оперативката, така и
помещенията на фирмата, като не му е дал възможност да довърши работата си по
изготвянето на чертежи, въз основа на които да се изработи прототип на кутия за
заключване и отключване на автомобила, произвеждан там. Налице са и противоречиви
показания на свидетелите, посочени от ответника, относно периода, в който е правен
опит за монтаж на прототип на кутия, чиито дизайн е изработен от ищеца. Поради
9
всичко изложено съдът приема, че актът за брак на некачествена продукция и
констативният протокол за негодност на 2 броя прототипи за RFID кутия за
отключване и заключване на автомобил, освен антидатирани и изготвени за нуждите на
настоящото производство, не установяват наличието на напълно негодна продукция, а
следователно и основание за издаването на заповед № 48/09.12.2022 г. за неизплащане
трудово възнаграждение на ищеца за м.11.2022 г., връчена на служителя едва на
21.02.2023 г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на работната му заплата за
м.11.2022 г. следва да се уважи. Съгласно заключението по приетата икономическа
експертиза, брутният размер на трудовото му възнаграждение за посочения месец
възлиза на 1940 лв. /от които 176.36 лв. начислена сума за 2 дни платен годишен
отпуск/.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е срочно и при изтичане
на срока за плащане, работодателят изпада в забава и дължи на работника лихва за
забавата в размер на основния лихвен процент за страната /чл.245, ал.2 КТ/. Падежът
на горното задължение е настъпил на 31.12.2022 г., поради което претендираната лихва
за забава е дължима от следващия ден – 01.01.2023 г. до деня преди завеждане на
настоящото дело - 30.05.2023 г. и възлиза на сумата 92.31 лв. /изчислена от съда на
основание чл.162 ГПК върху брутния размер на трудовото възнаграждение/, но тъй
като се претендира в по-нисък размер от 81.37 лв., акцесорната претенция следва да се
уважи до претендираната сума.
Ищецът претендира и заплащане на трудово възнаграждение за отработени общо
4 дни през м.12.2012 г. в брутен размер 369.52 лв. Ответникът признава, че на датите 1,
2, 7 и 8.12.2022 г. служителят е посещавал офиса на дружеството, но без да е
извършвал трудова дейност, а е водил лични разговори по телефона и отказал да
изпълнява трудовите си задължения. Относно тези обстоятелства отново са налице
противоречиви данни. Съдебно-техническата експертиза установява, че
предоставените файлове в папката на И. Г. са съставени и изменяни до 02.12.2022 г. За
изпълнението на трудовите функции на ищеца първите два работни дни от м.12.2022 г.
сочи и факта, че съгласно представения фиш за работна заплата от „Син Карс
Индъдстри“ АД, за два отработени дни през м.декември 2022 г. на ищеца са начислени
204.21 лв. Съгласно присъствена форма за явяване и неявяване на работа И. Г. е бил на
работа на 1 и 2 декември. Освен това, според свид.Г. до 07.12., когато е бил изгонен от
фирмата, синът му не е имал проблеми в работата си, т.е. престирал е труд съобразно
трудовото си правоотношение. Поради горното следва да се приеме, че отразеното в
доклада на изпълнителния директор от 12.12.2022 г. до отдел Човешки ресурси и ТРЗ
за неизпълнение на възложените задачи на ищеца не отговаря на действителното
положение и противоречи на останалите доказателства.
10
Изготвените общо три доклада от различни лица не са връчвани на ищеца, не са
собственоръчно написани, а съставени на един и същ щрифт и със сходно съдържание.
На 07.12.2022 г., след изгонването от оперативка, ищецът е останал в пределите на
фирмата, но не е бил допускан до работното си място. Вместо това е издадена
незаконосъобразна заповед, считано от същия ден И. Г. да работи на длъжност
„Машинен оператор подготвяне на смоли за термообработка“ в производственото хале.
Тъй като условията на чл.120 от КТ не са били налице /промяната в характера и
мястото на работа не са извършени в съответствие с квалификацията и здравословното
състояние на служителя, при производствена необходимост или престой/, ищецът
отказал да я изпълни, поради което е издадена и заповед № 002/08.12.2022 г. за
налагане на наказание „Забележка“. Отново на 07.12 му е връчено и 3-месечно
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор поради съкращаване на щата, за
което е издадена изрична заповед. Че двете щатни бройки на длъжността „Инженер,
електроник“ в действителност не са съкратени, установяват свидетелите на ответника.
Според тях следващите, правилни чертежи за два прототипа на RFID кутии за
заключване и отключване на автомобил L City Koffer са изработени от друг служител
на дружеството. За неполагането на труд от И. Г. на 07.12.2022 г. по свое желание
данни се съдържат единствено в доклада на Е.Е. от 13.12.2022 г. Изложените в
документа твърдения се оборват от факта, че от посочената дата ищецът е следвало да
работи на друго място и на друга длъжност, а както признава в съдебно заседание
свид.Е., задачи на И. Г. поставял само изпълнителният директор. Свидетелят не можел,
защото отговарял за начина, по който следва да се изпълни. Е.Е. веднъж твърди, че не
той дава заданията на ищеца, но е видял, че е дошъл на работа и нищо не прави. След
това заявява, че някаква текуща работа е трябвало да прави на 07.12., предполага нещо
за кутийките, която той възложил някой друг да свърши. Не става ясно и на каква
длъжност е лицето С.Н., подписало се под третия доклад от 14.12.2022 г., според който
на 08.12.2022 г. И. Г. хем не се явил на работа, хем през по-голямата част от работното
време стоял на един стол и не извършвал трудова дейност, въпреки разпорежданията
на посоченото лице.
От всичко гореизложено се налага извод, че първите два дни от месец декември
2022 г. ищецът е престирал труд, за който е сключен трудовият му договор с
ответника, а на следващите две дати се е явявал на работа, но не е бил допускан до
работното си място, т.е. неполагането на труд е било не по негова вина, поради което и
на основание чл.266, ал.1 от КТ му се дължи възнаграждение съобразно уговореното за
пълно изпълнение. Според експерта, брутното трудово възнаграждение за 4 работни
дни възлиза на сумата 408.42 лв., но следва да се уважи в претендирания по-нисък
размер от размер 369.52 лв. Върху сумата се дължи и обезщетение за забава от 01.02.
до 30.05.2023 г., която съдът изчисли на основание чл.162 ГПК на 13.95 лв.
Акцесорната претенция над тази сума до претендираните 14.07 лв. като неоснователна
11
следва да се остави без уважение.
Страните не спорят, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван 1 ден
платен годишен отпуск за 2022 г., което е начислено във фиша за заплати за м.01.2023
г. и в брутен размер възлиза на 88.18 лв. До посочения размер искът по чл.224, ал.1 от
КТ следва да се уважи, а над него до претендираните 92.38 лв. следва да се остави без
уважение. Върху сумата от 88.18 лв. се дължи обезщетение за забава, претендирано за
периода 01.03 - 30.05.2022 г., което съдът изчисли на сумата 2.55 лв. Над нея до
претендираните 2,67 лв. акцесорната претенция също подлежи на отхвърляне.
В конкретния случай трудовият договор между страните е прекратен
едностранно от работника с получаването на заявлението му по чл.327, ал.1, т.2 КТ от
работодателя. Последният издава заповед, която само констатира настъпилото вече
прекратяване на трудовото им правоотношение. Самият работодател е декларирал в
НАП прекратяването на сключения с ищеца трудов договор. Този факт е отразен и в
трудовата книжка на И. Г., която, съгласно чл.347 КТ е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника.
Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото основание на работника се дължи обезщетение за срока на предизвестието
при безсрочен трудов договор. В настоящия случай обезщетението, което ответникът
дължи на ищеца, е в размер на три брутни заплати и възлиза на сумата 5820 лв. За
периода 01.03 – 30.05.2023 г. обезщетението за забава върху главницата възлиза на 168
лв. Същото се претендира в по-нисък размер от 147.12 лв., поради което следва да се
уважи до тази сума.
Върху уважения размер на главниците се дължи и законната лихва от
образуване на делото.
Бившият работодател на И. Г. предявява насрещен иск на основание чл.220, ал.1
от КТ за заплащане на сумата 5635.24 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие поради незаконно прекратяване на трудовото правоотношение.
На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента
на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като
заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая
има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по
чл.128а, ал.3 КТ. Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице
посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без
основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ,
работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или
12
служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване
на трудовия договор.
В настоящия случай, както беше прието по-горе, прекратяването на трудовото
правоотношение между страните по чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ е извършено
законосъобразно от страна на служителя. Но дори и това да не беше така,
работодателят няма основание да претендира заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие, а за действително претърпените вреди от незаконното уволнение. За
уважаване претенцията по чл.220 КТ прекратяването на трудовия договор между
страните следва да е извършено законосъобразно, но на основания, различни от
визираните в чл.327, ал.1 КТ /от работника или служителя без предизвестие/.
Насрещният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
В тежест на ответника е държавната такса по делото в общ размер 610.40 лв.,
както и направените разноски за вещи лица от 780 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете, от претендираното и заплатено
адв.възнаграждение в размер на 1600 лв. в полза на ищеца следва да се присъди сумата
1320.45 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на
314.49 лв. от претендираните 1800 лв. за заплатено адв.възнаграждение. След
компенсация на двете суми, ответникът дължи на ищеца 1005.96 лв. деловодни
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИН КАРС ИНДЪСТРИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Голаш“ 3, ет.3, ап.7, представлявано от изп.директор
Росен С.ов Даскалов, да заплати на И. И. Г., с ЕГН **********, от гр.Варна, сумите: 1
940 лева неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.11.2022 г., 81.37 лв.
обезщетение за забава за периода 01.01.2023 г. - 30.05.2023 г., 369.52 лв. неизплатено
брутно трудово възнаграждение за 4 работни дни от м.12.2022 г., 13.95 лв.
обезщетение за забава за периода 01.02.2023 г. - 30.05.2023 г., 88.18 лв. обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от един ден за 2022 г. в брутен
размер, 2.55 лв. лихва за забава за периода 01.03.2023 г. - 30.05.2023 г., 5820 лв.
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в брутен размер, 147.12 лв. лихва за забава за периода
01.03.2023 г. - 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
31.05.2023 г. до окончателното им изплащане, както и 1005.96 лв. деловодни разноски
по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за забава
върху главница от 369.52 лв. над сумата 13.95 лв. до претендираните 14.07 лв., за
13
заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ над сумата 88.18 лв. до
претендираните 92.38 лв. и лихва за забава върху него над сумата 2.55 лв. до
претендираните 2, 67 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „СИН КАРС ИНДЪСТРИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Голаш“ 3, ет.3, ап.7, представлявано от
изп.директор Росен С.ов Даскалов,, да заплати по сметка на Районен съд Русе
държавна такса по делото в размер на 610.40 лв. и 780 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14