Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 785 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск
за изменение на постановени с решение по чл.127, ал.2 от СК мерки относно
упражняването на родителските права върху малолетни деца, местоживеенето им,
личните отношения и издръжката им с правно основание чл. 59, ал.9 и чл. 143 от
Семейния кодекс и насрещен иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.
В исковата молба ищцата И.Р.И. ***
твърди, че с ответника П.П.К. *** живели на семейни начала, като от съвместното
им съжителство имат две родени деца — А.П.П., роден на *** г. и С.П.П., родена
на *** г. Поддържа, че по предявен от ответника иск с решение № 719/07.11.2017
г. по гр.д. № 3810/2017 г. Районен съд - Враца е предоставил упражняването на
родителските права върху малолетните деца на него, тъй като в този момент е
била безработна и без възможност да ангажира адвокат. Посочва, че е налице
промяна в обстоятелствата и възможност за нея да упражнява родителските права
върху децата, тъй като бащата не е човека, с оглед на възрастта и пола на
децата и с оглед на морала му, който следва да полага необходимата грижа за
правилното възпитание и отглеждане на децата. Изтъква, че промяната в
обстоятелствата, които налагат изменението на мерките, се изразява в това, че в
кратките моменти, в които тя все пак успява да види децата си, установява силен
спад в развитието им, липса на каквато и да било грижа от бащата към децата,
включително насаждане от негова страна на негативно отношение на децата към
нея, а външния вид на децата и тяхното здравословно състояние в никакъв случай
не могат да наложат за нея извода, че грижата на бащата към тях е правилна и
адекватна. Твърди също, че е започнала работа по постоянен трудов договор,
което й дава възможност действително да се грижи за децата си. Поддържа, че
след постановяване на решението, бащата е преустановил контактите й с децата,
въпреки че през цялото време се е опитвала да спазва и осъществява предписаният
режим на виждане. Посочва, че живее понастоящем в село Тишевица, община Враца, ****,
като на този адрес желае да отглежда двете си деца занапред. Счита, че има
възможност и необходимите битови и финансови условия за отглеждането на децата,
като разчита на помощта на нейната майка, която е работоспособна и здрава. Моли
съда, като установи наличието на твърдените от нея обстоятелства, да постанови
решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права върху
малолетните деца А.и С., да определи местоживеене ***, да осъди ответника да
заплаща на децата месечна издръжка в размер по 150.00 лева, начиная от датата
на предявяване на иска до настъпването на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на възникване на задължението до погашението му,
както и да определи режим на виждане на бащата с децата всяка първа и трета
събота и неделя от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден,
един месец през лятото-юли или август, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, и да осъди ответника да й заплати направените по делото
разноски.
Ответникът П.П.К. ***, в писмения
отговор по делото и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че не е налице нито едно от обстоятелствата,
обосноваващи необходимост от промяна на мерките относно упражняването на
родителските права спрямо непълнолетните му деца. Твърди, че наличието на
постоянен трудов договор на ищцата е благоприятно за децата с оглед редовното
изплащане на дължимите от нея издръжки, но съвсем недостатъчно, за да доведе до
извод, че доходът от 560 лв. месечно ще доведе до по-добро положение за децата
от съществуващото към момента. Поддържа, че реализира месечен доход около 800
лв., че от месец юни 2018г. ищцата пътува не до с. ******ло”, № 11, където иска
да отглежда децата, не живее никой, че майка й живее в гр. София, където
отскоро е омъжена и има малко дете, баща й работи в Италия, а брат й и сестра й
са в Германия, при което няма как да се приеме, че ищцата има подкрепяща среда
в лицето на своите близки и конкретно от майка си, на която да разчита в случай
на неотложна нужда. Оспорва твърдението на ищцата, че препятства личните й
отношенията с децата или ограничава вижданията им само до установените в
съдебното решение, като твърди, че ищцата не проявява инициативност и желание
за изграждане и поддържане на емоционална връзка и близост с тях - от месец юни
до месец ноември 2018г. е вземала при себе си само дъщеря им С., без
преспиване, за по няколко часа и изобщо не иска да погледне сина им А., а от
месец ноември 2018г. изобщо не е идвала да взема децата и не е осъществявала
контакт с тях - нито по празниците, нито в другите дни. Оспорва и твърдението
на ищцата, че положението на децата се е влошило, като твърди, че лично ги води
на редовни профилактични медицински прегледи, че към момента са им извършени
всички задължителни имунизации и нито едно от децата не е хоспитализирано по
повод заболяване от момента, в който упражнява родителските права. Наред с това
твърди, че ходи на родителските срещи, организирани от детската градина, която
посещават вече и двете деца и че редовно участва в организираните там
мероприятия. Поддържа, че жилищно-битовите им условия също са се подобрили в
резултат от предприети от него ремонтни дейности, които да осигурят комфорта
им, че през месец юни 2018г. е закупил недвижим имот - къща с двор в същото
село - с. ********, която разполага с по-добри санитарно-хигиенни условия,
по-добри условия за отопляване през зимата, повече пространство и възможност за
самостоятелни детски стаи, в сравнение с условията в къщата на родителите му,
където е настоящото им местожителство. Желанието му е занапред да обитават с
децата новият им дом. Посочва, че няма промяна и в социалната им среда - децата
поддържат социални контакти с връстници в детската градина, която посещават и
имат кръг от приятели — деца на съседи, с които играят. Изтъква, че не
съжителства с друга жена и подкрепа в отглеждането на децата получава от своите
родители, че има постоянен доход от трудово правоотношение, което позволява да
се грижи за домакинството им и да задоволява потребностите на децата. При това
положение счита, че той е родителят, който и занапред трябва да упражнява
родителските права върху двете деца, че има и желание и възможност, поради
което моли, след като докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с
което да отхвърли като неоснователен предявеният от ищцата иск.
С отговора на исковата молба
ответникът предявява и насрещен иск срещу ищцата за увеличение на присъдена
издръжка и за промяна в местоживеенето на децата. В насрещната искова молба
твърди, че с влязло в сила решение № 719/07.11.2017г. на РС Враца по гр. дело №
3810/2017г., ищцата по настоящото дело е осъдена да заплаща, чрез него месечна
издръжка на децата им А.П.П. и С.П.П. в размер по 115 лв. за всяко. Поддържа,
че от тогава е изминало време, през което са се променили
социално-икономическите условия в страната, че стандартът на живот е поскъпнал,
водейки до значително нарастване на разходите, свързани с отглеждането на
децата. Посочва, че е била увеличена и минималната работна заплата, служеща за
основа при определяне размера на издръжката. От друга страна изтъква, че
нуждите на децата са се увеличили и поради интензивния им растеж, характерен за
възрастта, нараснала е нуждата им от дрехи, обувки и храна, и двете деца
посещават детска градина, което налага заплащане на месечни такси, разходи за
учебни пособия и материали. Твърди, че ответницата понастоящем работи и
реализира трудови доходи, което му дава увереност, че увеличението на
издръжката в размер от 115 лв. на 140 лв. няма да се яви съществено затруднение
за нея и е в интерес на децата. Моли съда, на основание чл.211 ГПК да допусне
за съвместно разглеждане насрещен иск срещу И.Р.И., ищец по гр. дело № 785/2019г.
и надлежен ответник по насрещния иск и да постанови решение, с което да допусне
увеличение на присъдената с Решение № 719/07.11.2017г. на РС Враца по гр. дело
№ 3810/2017г. месечна издръжка по отношение на А.П.П. и С.П.П. от 115 лева да
бъде увеличена на 140 лв. за всяко, която да бъде заплащана чрез него, като
техен баща и законен представител, считано от датата на настоящият иск, заедно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване. Моли също съда да допусне промяна в
местоживеенето на децата при него-бащата на адрес с. ********, както и да му
бъдат присъдени направените разноски.
Ответницата по насрещния иск И.Р.И.
в писмен отговор в определеният й срок по чл.131 от ГПК, оспорва иска изцяло по
основание и размер, като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли,
като и присъди разноските в производството. Твърди, че не е налице промяна в
обстоятелствата, за да бъде увеличен размера на присъдената издръжка. Поддържа,
че децата получават достатъчно средства и взети заедно с осигуряваните от
двамата родители в тези им размери, то едно увеличение би довело до лукс, което
е в разрез и със закона и с практиката на ВКС. Счита, че макар и да работи и да
получава доходи, увеличение на месечния размер на издръжката би я затруднило
изключително много.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна, следното:
От представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено от Община Враца, въз основа на Акт за
раждане № 0535/14.11.2013 г. се установява, че страните са родители на детето А.П.П.,
роден на *** г. в гр.Враца.
Видно е от представеното по
делото удостоверение за раждане, издадено от Община Враца, въз
основа на Акт за раждане № 0162/16.04.2015 г., че страните са родители
и на детето С.П.П., родена на *** г. в гр.Враца.
Установи се също и не е спорно по
делото, че с влязло в сила решение № 719 от 07.11.2017г. по гр.д. № 3810/2017г.
на РС-Враца, постановено по искане по чл.127, ал.2 СК, вр. с чл.59 и чл.143 от СК, съдът е предоставил упражняването
на родителските права над непълнолетните деца А.П.П. и С.П.П. на техния баща П.П.К.,
постановил е децата да живеят при техния баща на адрес: с.*********** определил е режим на лични
отношения на майката И.Р.И. с децата, и е осъдил майката да заплаща на непълнолетните деца, чрез техния
баща и законен представител П.П.К., месечна издръжка в размер на по 115,00 лева
за всяко от тях.
Видно от представената по делото
служебна бележка изх. № 50/11.02.2019 г., издадена от директора на ДГ „Единство
Творчество Красота“, гр.Враца е, че децата А.П.П. и С.П.П. посещават филиал на
детската градина в с.Тишевица и не дължат такси.
По делото са представени два броя
медицински направления от 17.01.2019г., издадени от д-р Николай Николов –
общопрактикуващ лекар, в които е отразено, че децата А.П.П. и С.П.П. са
клинично здрави и че редовно се придружават на медицински прегледи от бащата П.К..
Със служебни бележки от 17.01.2019г., същият лекар е удостоверил, че на двете
деца са извършени всички задължителни имунизации и е проведен задължителния
профилактичен преглед.
По делото е представен трудов
договор на ищцата, от който се установява, че от 12.02.2018 г. е назначена на
работа при пълно работно време, със срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 551,67 лева.
От представените по делото
удостоверения за доходите на двете страни, издадени от техния общ работодател,
се установи, че за предходния 12 месечен период ищцата е получила нетен доход
7313, 21 лв. (или по 609, 43 лв. средно месечно), а ответникът е получил брутен
доход 10218, 41 лв. (или по 851,53 лв. средно месечно).
Установи се също, че с нотариален
акт № 112, том ІІ, рег. № 2220, нот. дело № 186/07.06.2018г. ищецът е закупил
недвижим имот в с. Тишевица на ул. "Батак" № 12, представляващ дворно
място от 1460 кв.м. с построена в него жилищна сграда и други подобрения.
По делото е
представен социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално
подпомагане” – гр.Враца, в който, след проведени срещи и с двамата родители и
посещение на техните домове, е отразено, че към настоящия момент основни грижи
за децата А.и С. полага техния баща. Според социалните служители, същият се
грижи за задоволяване потребностите на децата, осъществява необходимия
родителски надзор, грижи се за възпитанието им и им оказва нужното внимание. Бащата
е подсигурил необходимата семейна среда за децата и в пълна степен е задоволил
техните потребности. Подкрепа на бащата в отглеждането на децата осъществяват
неговите родители, към които децата са много привързани. Отразено е, че
жилището, в което живеят бащата и децата, представлява двуетажна къща,
обзаведена с всичко необходимо за едно домакинство, жилищно-битовите условия са
много добри, като за децата е обзаведена отделна стая, осигуряваща необходимия
комфорт и домашен уют. Социалните работници са констатирали силна привързаност
от страна на бащата към децата и от децата към бащата, но същите не са показали
да изпитват чувства към майката. В проведения разговор със социалните работници
майката е споделила, че живее в гр.Роман на семейни начала с друг мъж, че през
почивните дни, когато се прибира в с. Тишевица, взима дъщеря си при себе си, но
не осъществява срещи със сина си, понеже той не желае да се вижда с нея. С
оглед споделеното от майката, че живее в гр.Роман с друг мъж, социалните
работници не са проверявали жилищно-битовите условия, при които тя живее и
нагласите на съжителстващия с нея мъж.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите М.Г.Г, В.Р.И. (сестра на
ищцата), М.Д.К. (майка на ищцата), М.Б.и А.П.П..
Свидетелят М.Г.от с. Тишевица,
установи с показанията си, че децата се отглеждат от бащата П., но когато той е
на работа, бабата се грижи за тях. Същият твърди, че като съсед на ищеца, е
чувал как бабата вика по децата всеки месец по един път най-малко. Според
свидетеля външният вид на децата е нормален и впечатленията са му, че и двамата
родители се държат нормално с децата. Свидетелят твърди, че е посещавал дома на
ищцата, че у тях е чисто и има възможност тя да отглежда децата си. За последен
път свидетелят е видял ищцата И. заедно с децата на празниците за Гергьовден.
Свидетелката В И. твърди, че
децата са мръсни и изцапани, зле облечени, с нечисти дрехи. Майката има
контакти с децата, но не всеки път й дават децата, понякога е взимала децата
болни и без да са им купени лекарства. Установява случай, при който заедно с
ищцата са взели малката от детската градина и тя била болна, а бащата не пожелал
да я заведе на лекар. Свидетелката установи, че живеят заедно с ищцата И. и
майка им в една къща, двуетажна, която има баня и тоалетна и по три стаи на
етаж. Свидетелката твърди, че живее и работи в селото и има възможност да
помага на сестра си в отглеждането на децата, както и че майка им също им е
помагала.
Майката на ищцата М.К.установи с
показанията си, че работи в чужбина и от 10-на дни е в България. Виждала е
децата преди една седмица и малката била добре облечена. Ищцата споделяла с
нея, че детето е отслабнало и мръсно и не се гледа добре, че боледува често, че
я е взимала болна от бащата и й е купувала лекарства. Свидетелката също твърди,
че бащата ходи на работа и неговата майка отглежда децата. Според свидетелката
дъщеря й има възможност и условия да отглежда децата и в къщата има стаи за
децата. Свидетелката сподели, че когато е в чужбина помага финансово на дъщеря
си, но сега е тук и ще помага.
Свидетелката Валя Божилова живее
в съседство с ищцата И. *** и твърди, че има преки наблюдения от живота в
нейния дом. Свидетелката установи, че И. ***, а живее в гр. Роман, където
съжителства с друго момче. В момента в къщата живее само сестра й, а родителите
са й по чужбина. Според свидетелката И. си идвала в селото само за да вземе
момиченцето и то откакто било заведено настоящото дело. Свидетелката твърди, че
не е виждала ищцата в с.Тишевица от осем месеца. Според свидетелката ищцата не
взима изобщо момчето при себе си, а момичето го взима от центъра на селото.
Свидетелката споделя и впечатленията си от условията в дома на ищцата. Същата
твърди, че като съседи със семейството на ищцата са имали близки контакти и до
преди една година е ходила много пъти в къщата на И.. Според свидетелката условията
в къщата на И. са лоши – няма тоалетна, баня и обзавеждане.
Свидетелката А.П.живее в
с.Тишевица, работи в гр. Мездра и е колега на страните по делото. Същата
установи, че ищцата И. не пътува от селото до гр.Мездра и ползва друг
транспорт. След като ищцата започнала работа в гр. Мездра свидетелката я е
виждала в селото два пъти. Първият път бил на коледното тържество на децата в
детската градина - тогава момичето искало да иде при нея, но тя не го взела.
Следващата седмица свидетелката била с дядото на децата и видяла И. да носи
подарък само за момиченцето. Свидетелката установи, че бащата П. се справя
много добре с отглеждането на децата - същите са облечени, нахранени и
възпитани и изглеждат щастливи.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите М.Г.В.Б.А.П. тъй като същите са преки,
непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон помежду си, доколкото
тези лица не са в родствени или в други отношения със страните по делото, които
биха породили заинтересованост от изопачаване на фактите.
Свидетелите В И. и М.К.се намират в родствени
отношения с ищцата (първата е нейна сестра, а втората - нейна майка) и биха
имали интерес от постановяване на благоприятно за нея съдебно решение. Следва да се отбележи, че свидетелските показания на св. И. в частта, в
която твърди, че децата са мръсни и изцапани,
зле облечени и с нечисти дрехи са явно
повлияни от родствената й връзка с ищцата и не следва да бъдат
възприемани. От друга страна, явно е наличието
на опосредяване на личното възприятие на свидетелката К., тъй като същата не
живее в страната, което само по себе си поставя под съмнение достоверността на
показанията й като цяло.
Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК майката И.И. заявява, че иска да си отглежда децата, тъй като бабата и
дядото не полагат никакви грижи за тях - само ги обличали и ги
"изхвърляли" на детска градина. Твърди, че голямото дете има алергия,
но баща му не го води на лекар. Според нея момчето не иска да идва при нея,
защото бащата и родителите му го настройват срещу нея. Твърди, че хора от
селото са видели дядото да бие момчето.
Изслушан бащата П.К. твърди, че отглежда
децата в нормална среда и че всичко, каквото те искат, го получават. Иска да се
грижи за децата, защото ги отглежда по най-добрия начин. Счита, че майката няма
и не може да се грижи така за тях, както той. Твърди, че майката не взема децата
през лятото за месец и не спазва режима на лични контакти с тях през другия
период, вземала само момичето за 1-2 часа и след това го връща. Твърди също, че
през последния месец април
Въз основа на така приетите от
съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани
следните правни изводи:
По иска за изменение на постановените с решение по чл.127,
ал.2 от СК мерки относно упражняването на родителските права върху малолетни
деца, местоживеенето им, личните отношения и издръжката им с правно основание
чл. 59, ал.9 и чл. 143 от Семейния кодекс.
Съдебното решение по чл.127,
ал.2 от СК, с което се определя местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права по отношение на тях, мерките относно личните отношения с родителя, който
не упражнява родителските права и издръжката на децата, като акт на съдебна
администрация, не се ползва със силата на пресъдено нещо. Разрешените с това
решение въпроси могат да бъдат пререшавани при изменение на обстоятелствата -
арг. от чл. 59, ал. 9 от СК.
Под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която
преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. По своето
съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства, могат да
имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата
поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната
среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и
материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението
на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият
критерий за решението на съда е интересът на децата.
По отношение
на грижите и условията, които се полагат, респ. осигуряват, от бащата и
неговите близки не се установиха нови обстоятелства, които да влошават
положението на децата. Не се доказаха твърденията на ищцата-майка, че бащата не
полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на децата и насажда
негативно отношение на децата към нея, че е налице силен спад в развитието на
децата, че имат лош външен вид и здравословно състояние и съдът ги приема за
неоснователни. Напротив, от съвкупната преценка на доказателствата по делото – социалния
доклад на ДСП-Враца, издадените от личния лекар на децата документи и
свидетелските показания, се установи, че бащата П.К. има необходимия родителски
капацитет и условия да отглежда двете деца. Същият е подсигурил
необходимата семейна среда за децата и в пълна степен е задоволил техните
потребности, осъществява необходимия родителски надзор, грижи се за
възпитанието им и им оказва нужното внимание, а грижата му за здравето на
децата е адекватна и постоянна. Следователно не се установи влошаване на
положението на децата при родителя, който упражнява родителските права.
Не се установи бащата да е препятствал упражняването
на личните контакти на майката с децата. Напротив, установи се, че майката не
се е възползвала редовно от режима си на лични отношения с децата - същата епизодично
и временно осъществява лични контакти с детето С., а с детето А. не осъществява
никакви лични контакти. Не може да се възприеме довода на майката, че причината
за липсата на контакти със сина й е насаждането на негативно отношение към нея
от бащата в детето, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани. Ако
майката е държала и искала да види своето дете е могла да предприеме нужните
постъпки, за да удовлетвори потребността си да общува с него. От друга страна
се установи, че майката е тази, която поставя разграничителна линия между
децата си - от показанията на свидетелката А.П.се установи, че за Коледа
майката е донесла подарък само за момиченцето. Това представлява укоримо
родителско поведение, доколкото не следва да бъде толерирано подобно отношение
на родител към едно дете. При положение, че майката не желае едно от децата си, не може да се очаква правилно изпълнение на
родителския дълг; в такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в
състояние да ги гледа (Раздел ІІ на Постановление на Пленума на ВС №
1/12.11.1974г.).
По отношение на условията, които
съществуват при майката, и отражението, което биха имали върху сегашното
положение на децата в посока подобряването му.
По делото не се установи промяна
в жилищните, битовите и
материалните условия, при които живее майката, която да обуславят изменение на постановените с решението по чл.127, ал.2 от ГПК мерки. Макар в исковата молба майката
да твърди, че желанието й е да отглежда двете деца в дома си в с. Тишевица,
доказателствата по делото, а и признанията на самата майка пред социалните
работници, сочат, че същата живее на семейни начала с друг мъж в гр.Роман,
където пребивава през по-голяма част от времето, а в селото идва епизодично
само за да осъществява личните контакти с детето С.. При това положение
съществува неяснота относно съчетаването на местоживеенето на децата при майката
в дома й с.Тишевица и съжителството й с друг мъж в гр.Роман.
Посочените от ищцата обстоятелства,
че е започнала работа по постоянен трудов договор, което й дава възможност
действително да се грижи за децата си, и че има работоспособна и здрава майка,
която може и ще и помага в отглеждането на децата, не са достатъчни да обосноват
извод за изменение на постановените с решението по чл.127, ал.2 от ГПК мерки. Постановление № 1/74 г. на
ППВС сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските права
спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата,
преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане
грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и
битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
между децата; помощ на трети лица и др. Респективно, при разглеждане на иск с
правно основание чл. 59, ал.9 ГПК следва да се съобрази твърди ли се и
установява ли се трайно и съществено изменение по някой от посочените критерии.
По делото не се събраха
доказателства, които да установяват някаква окончателна промяна в полаганите грижи и умение за възпитание
от майката, в моралните качества на същата и
в отношенията й към
децата.
От гореизложеното следва, че изменението на
обстоятелствата, в сравнение с положението към момента на постановяване на
решението по чл.127, ал.2 от ГПК, не налага изменение на същото в частта му
относно упражняването на родителските права. По делото не се установява нито влошаване на положението на децата
при бащата, който упражнява родителските права съгласно решението, нито се
установяват обстоятелства, предвид които би се подобрило положението на децата,
ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. Поради
това съдът намира, че в изключителен интерес на децата е те да останат под
непосредствените грижи на бащата и да живеят при него - в условията на
създадената и осигурена семейна среда, където за тях са осигурени постоянни и
непосредствени грижи на бащата.
По горните съображения,
предявеният по делото иск по чл.59, ал.9 от СК следва да бъде отхвърлен в
частта му относно упражняването на родителските права спрямо малолетните деца.
Решението по иска в частта за
изменение на постановените с решението
по чл.127, ал.2 от ГПК мерки относно упражняването на родителските права върху малолетните деца,
обуславя решението на съда в частта относно определяне на местожителството на децата при майката, за определяне на
режим на лични контакти с бащата, както и претендираната от ищцата издръжка – след като бащата-ответник ще продължава
да упражнява родителските права върху децата, то същите ще продължават да
живеят при него при определения с решението режим на лични
контакти с майката, като същия не следва да заплаща издръжка. Поради
това предявеният по делото иск по чл.59, ал.9 от СК следва да бъде отхвърлен и
в частта му относно определяне
на местоживеенето на децата при
майката, определяне на режим на лични контакти на децата с бащата, както
и в частта му
относно претендираната от ищцата издръжка.
По насрещните искове за изменение размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 150 СК и за промяна местоживеенето
на децата.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена.
Обективно за периода от
присъждане на първоначалната издръжка с решението по гр. дело № 3810/2017г. по
описа на ВРС, обстоятелствата са се изменили. Налице са изменения на
макроикономическата обстановка в страната, както и на минималната работна
заплата и инфлационния индекс, а така също и на необходимите средства за
издръжка на едно лице месечно. От друга страна децата са пораснали, А. вече е
на 5 години, а С. - на 4, и за задоволяване на нуждите им от храна, облекло и
други ежедневно необходими разходи са нужни значителни средства, които следва
да се поемат от родителите им съобразно доходите и възможностите им.
Неоправдано е както от етична, така и от правна страна, с оглед нарасналите
нужди на децата, да продължи изплащането от ответницата по иска на присъдената
преди близо две години с решението на съда издръжка. Съдът отчита, че с
установения по-горе доход бащата на децата е в обективно затруднение за
осигуряване издръжката им, с оглед нарасналите им нужди. От друга страна,
съгласно закона и добрите нрави ответницата-майка също трябва да полага грижи и
да осигурява издръжка за своите деца. Доходите на бащата и издръжката, която е
осъдена да заплаща ответницата-майка не са достатъчни да задоволят нарасналите
нужди на децата, което обуславя и необходимостта от увеличение на присъдената
издръжка. Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл. 150 от СК за
увеличение на присъдената издръжка.
Съгласно закона и
добрите нрави ответницата следва да осигурява издръжка на своите деца, които
нямат възможност сами да си осигурят такива средства. От друга страна, по
делото не се установи ответницата да има други деца и въобще други алиментни
задължения.
Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС №
320 от 20.12.2018г. е определен от 01.01.2019г. нов размер на минималната
месечна работна заплата за страната 560 лв. С оглед на това минималната
издръжка на едно дете месечно е 140 лв., какъвто е и претендирания от ищеца
размер на издръжката.
С оглед на изложеното
съдът намира, че ответницата ще участва в издръжката на децата с претендираната
сума от 140 лева за всяко от тях, който размер е съобразен с възможностите й и
няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалите необходими средства ще
се дават от бащата, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по
възпитанието и отглеждането на децата.
Началният срок за изплащане на
издръжката следва да бъде от 14.02.2019г. - датата на предявяване на насрещния
иск. Издръжката следва да бъде изплащана до настъпване на законоустановени
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законоустановената
лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, така, както е поискано
с насрещната искова молба.
С оглед придобитото от ищеца
жилище в с. Тишевица на ул. "Батак" № 12, и желанието на същия заедно
с децата да обитава новия дом, където условията за отглеждането им са по-добри,
следва да се уважи искането му за промяна в местоживеенето на децата и се
постанови същите да живеят при техния баща на адрес: с.Тишевица, общ.Враца,
обл.Враца, ул. “Батак“ № 12.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в размер 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по
делото списък по чл.80 ГПК.
С оглед уважаването на насрещния
иск за изменение размера на присъдената
издръжка ответницата по иска следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, изчислен съгл. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи,
или 72 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Р.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу П.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, ИСК с
правно основание чл. 59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение на
определените с Решение № 719 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 3810/2017 г. по описа
на Районен съд Враца, мерки, касаещи упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на децата А.П.П., ЕГН **********
и С.П.П., ЕГН **********, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, присъдена с Решение № 719 от 07.11.2017 г. по
гр.д. № 3810/2017 г. по описа на Районен съд Враца, като ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на децата А.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител П.П.К., ЕГН ********** с адрес ***,
вместо по 115 лева по 140 (сто и
четиридесет) лева месечна издръжка за всяко от тях, считано от 14.02.2019г.
до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законоустановената лихва върху всяка просрочена вноска,
съобразно падежа й.
ДОПУСКА промяна в местоживеенето
на децата А.П.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН ********** като ПОСТАНОВЯВА
същите да живеят при техния баща П.П.К., ЕГН ********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Враца държавна такса в размер 72 лева за увеличения размер на
издръжката, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.К., ЕГН ********** с адрес *** разноски в размер
400 лв. за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд
– гр.Враца в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: