Решение по дело №6716/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261649
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330106716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №261649

 

04.06.2021 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

   при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6716/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

   Делото е образувано по искова молба на ПСК „“л. а.” –Пловдив“  АД , ЕИК *********, съдебен адрес ***, депозирана против „Шейп -  консепт – Архитектурна асоциация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,  и с искане по смисъла на чл.55 от Закона за  задълженията и договорите.

   Според изложеното, между страните имало договор за  проектиране от дата 10.06.2019 година. По силата на договора, ответното дружество следвало да изготви интериорен проект на спа зона към хотел „“л. а.”“, находящ се в к.к. Б. общ. С.; с договора били договорени и 60 ( шейсет )  работни дни за изпълнение на проекта. Била платена авансово сума от 6 000 лв., но поради неизпълнение в срок на възложеното, договорът бил развален. Претендира се ответникът да върне сумата, дадена на отпаднало основание, претендират се и разноските в производството, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

    Ответното дружество оспорва иска като неоснователен. Твърди пълно изпълнение в срок, твърди и забава на ищеца като кредитор да приеме предложеното му изпълнение. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по делото разноски.

   Искът е допустим. По същество, съдът съобрази следното: 

    В хипотеза по чл. 55 от Закона за задълженията и  договорите, се доказват два елемента на този сложен фактически състав – имуществено разместване между страните  и наличието на основание за това разместване.

   Съществуването на договора и получаването на сумата от 6000 лева от страна на ответника  са безспорни факти. Спорно е точното изпълнение от страна на ответника – което същото дружество следва да докаже, и – при такова точно изпълнение – и забавата на ищеца като кредитор да приеме предложеното му изпълнение; тежестта на доказване на последното обстоятелство също се носи от ответното дружество. 

   Договора между страните  е приложен на л. 5 от делото. От него личи , че страните са договорили извършването на описаните в т.5 от договора проучвателни и проектни работи , като ответното дружество ( проектант ) е следвало да изработи интериорен проект на спа зона от две части –концептуален проект и технически проект; довършването и приемането на концептуалния проект е условие за изработката на техническия такъв. На свой ред, ищеца като възложител е следвало да заплати цена от общо 16600 лева, платими на четири вноски, при настъпване на определени условия и срокове ( подписване на договора , частично изпълнение и др. ). Предвид съществените елементи на този договор, съдът приема, че се касае за договор за изработка по смисъла на раздел VІІІ от Особената част на Закона за задължението и договорите; този договори е същевременно и търговска сделка по смисъла на част Трета от Търговския закон. 

   Платени са 6000 лева , стойност на първата вноска ( с ДДС), като това имуществено разместване не е спорно между страните, а предвид платежното нареждане на л. 10 , съдът го приема и за доказано.  

   По наличието на основание : 

   Договорът е формален, сключен е в писмена форма , и за развалянето му е необходимо то също да е направено писмено – чл. 87 ал. 1 изр. последно от ЗЗД. Никъде по делото такова нарочно писмено изявление на ищеца не фигурира, затова следва да се приеме , че волеизява за развалянето е направена едва в исковата молба. С оглед казаното, основен въпрос по делото е дали към датата на подаването на исковата молба  ищецът е имал право да развали договора поради неизпълнение, както се твърди в нея. 

   Точното изпълнение във времево отношение от страна на проектанта не се доказа. Съгласно чл. 1 от договора,  общия срок ( вкл. евентуални корекции по смисъла на чл. 7 от същия ) е 60 работни дни. Първото плащане по договора е извършено на 12.06.2019г, ( отново платежното на л. 10 ), от която дата този срок тече, и съответно изтича на 03.09.2019г.,  а от следващия ден  ответното дружество е в забава.

   Първите във времево отношение данни за изпълнение от проектанта са от 06.11.2019г , когато на единия от управителите на ищеца са изпратени „визуализации х.л “л. а.” „ , нещо,  което се е повторило неколкократно на 19.11.2019г .На следващо място, на л.28 от делото фигурира покана от управителя на ответното дружество, в която окончателния концептуален проект е представен на вниманието на ищеца, и се търси останалото плащане по договора. Поканата носи неоспорената дата 03.06.2020г., а, видно от приложените на следващата страница разписки , е доведена и до знанието на ищеца. Тези писмени доказателства кореспондират и с показанията на свидетеля  Н., според когото, концептуалния проект и лично бил предаден на управител на ПСК „“л. а.” – Пловдив „ АД, през месец май 2020г. Затова съдът кредитира показанията на свид . Н. и приема, че към датата на претендираното разваляне  ищецът като кредитор е в забава – неоснователно не приема предложено изпълнение -  и като неизправна страна не може да развали договора, доколкото ответникът се е освободил от последниците на своята, и това е станало преди датата на претендираното разваляне. За пълнота следва да се отбележи , че в исковата молба са наведени единствено твърдения за забава във времево отношение в изпълнението на ответника, но не и такива за отпаднал кредиторов интерес от това изпълнение. 

   След като договорът не е развален, той продължава да бъде годно основание за плащане от страна на ищеца и искът се явява неоснователен.  

   Разноски се присъждат в тежест на ищеца.   

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     Отхвърля иска на  „ ПСК „“л. а.” –Пловдив“  АД , ЕИК *********, съдебен адрес ***, да се осъди  „Шейп -  консепт – Архитектурна асоциация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.  „Стоян Михайловски“ № 26 ет. 1 ап. 2 , да  му заплати  дадената без основание (по развален договор за проектиране от дата 10.06.2019г ) сума от 6000 ( шест хиляди)  лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба -15.06.2020г. , като неоснователен.  

  

     Осъжда „ ПСК „“л. а.” –Пловдив“ АД , ЕИК *********, съдебен адрес ***, да заплати на „Шейп -  консепт – Архитектурна асоциация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.  „Стоян Михайловски“ № 26 ет. 1 ап. 2 , сумата от 400 лева разноски по делото -  хонорар на адвокат.

 

   Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.  

 

                                                                                 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ