Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 953 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
подадена чрез ю.к.С. против Решение № 317/02.03.22г. по НАХД №105/2022г. на ВРС,
38 състав, с което е отменено наказателно постановление № НП-114/16.12.2021г.
на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което
на П.П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на
основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат реквизитите по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, като вмененото нарушение по чл.86, ал.1, т.3 ЗЗ е доказано
безспорно и категорично и не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Твърди, че
съдът не е вникнал в съдържанието на нарушената правна норма, нито в смисъла на
санкционната норма, съдържаща се в отменената от него наказателно постановление,
което е довело до постановяване на неправилно, погрешно обосновано и
незаконосъобразно решение. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото
наказателно постановление – потвърдено. Моли за присъждане в полза на Агенцията
на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна П.П.П.,
чрез процесуалния си представител адв.Т. изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на П.П.П. против наказателно постановление № НП-114/16.12.2021г.
на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което й
е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание
чл.229 ал.1 от Закона за здравето.
За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка в
„Център за спешна медицинска помощ-Варна“, във връзка с лечението на М.Х.Б. е
установено, че пациентката на 87 г., двукратно, в интервал от 4 дни била
посетена в дома си от екипи на ЦСМП-Варна. Поводът за посещенията бил
заболяване на пациентката, при съжителството й с лица, карантинирани за Covid
19 - инфекция. Същата била полиморбидна, с редица придружаващи заболявания /хипертонична
болест на сърцето, състояние след исхемичен мозъчен инсулт и захарен диабет/,
на легло, обгрижвана вкъщи от близките си. От прослушани при проверката
аудиозаписи от тел. 112, постъпилите входящи повиквания са три, както следва-
на 20.07.2021г. в 08:39ч., и на 24.07.2021г. в 09:44ч. и в 11:15ч. На
20.07.2021г. в 08:39ч., представила се като дъщеря на пациентката, настоява Б.
да бъде „взета в болница“, защото е контактна на Ковид болни и кашля и не се
храни, като майка й „станала лежащо болна“ след като тя „паднала отгоре й“.
Проведен бил конферентен разговор с дежурен в РКЦ на ЦСМП-Варна, с когото
отново е обсъдено състоянието на пациентката, но в този разговор не се
споменава за претърпяна травма. Изпратен е на адреса екип на ЦСМП. Съобразно
писмената медицинска документация от ЦСМП - Варна, първото повикване е прието
по време на дневна смяна на 20.07.2021г. Видно от У.Ф. № 29504 в PKЦ на ЦСМП
чрез системата на тел. 112 на 20.07.2021г. е прието повикване в 08:47 часа, с
посочен адрес и име на пациента: М. Б.; Повод за повикване: „Заболяване“ и в
други бележки е отбелязано: „лежащо болна с инсулт, контактна на Ковид“;
Характерът на повикването е класифициран като „СЗ-Минимална спешност-стабилен
пациент“; тръгване в 08:48 часа, час на приключване на адреса 09:41 ч.; Екип
Вар-Л4Д /мед. лице д-р П. Пл. П./. От страна на въззивницата П. бил попълнен
фиш № 29504/20.07.21г. за спешна медицинска помощ, в който били описани
анамнезата и обективното състояние на пациентката, като не са отбелязани
констатирани травматични увреди и няма отбелязан преглед на опорно-двигателната
система. В забележки е записан прекаран инсулт, кашлица и отказ от храна.
Направен е бърз антигенен тест за Covid-19, който е отрицателен. Работна
диагноза: Вирусна инфекция Obs.Covid-19; Пациентката остава в дома си. На
24.07.21г. по настояване на близките, пациентката е посетена отново от екип на
ЦСМП-Варна, прегледът е извършен от д-р Ф., който предписва терапия и остава
пациентката у дома с дадени насоки за наблюдение от ОПЛ. И при двата прегледа
липсва подпис за информираност на пациентката или на неин близък. От
становищата на лекарите, осъществили прегледите, става ясно, че не са оставени
на пациентката копие от Фиша за преглед, поради сериозни затруднения в
комуникацията с близките и изразена вербална агресивност. Изписани са рецепти
за домашно лечение. На 24.07.21г. пациентката постъпва за лечение в УМБАЛ „Св.
Марина“ЕАД – Варна, като видно от изготвената Епикриза е била диагностицирана
фрактура на лява тазобедрена става, положителни резултати за Covid-19 инфекция
и влошено общо състояние. Пациентката пролежава 7 дни в болница и въпреки
проведеното лечение на 01.08.2021 г. настъпва exitus. Служителите на ИАМН
приели, че на пациентката не са извършени основни диагностични изследвания,
свързани с обективната оценка на опорно-двигателната система и че д-р П. не е
установила наличието на фрактура на лява тазобедрена става, резултат от
пропуски в проведения преглед и снемане на анамнеза на място, което не е
позволило поставяне на точна диагноза и оценка на състоянието на пациентката. Като
е допуснала тези пропуски д-р П.П. е извършила нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от
Закона за здравето. За констатираното нарушение на 12.11.2021г. св.Г. съставил
акт за установяване на административно нарушение. Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му, че има възражения. Въз
основа на съставеният АУАН е издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд в
мотивите си е приел, че АНО не е изпълнил задължението си да опише конкретно,
точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му даде
коректна правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл.86, ал.1,
т.3 от 33 установява принципи, които следва да се спазват при осъществяване на
медицинска помощ на пациента, но не вменяват конкретни задължения за лицата,
предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която следва
да вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен
обем и АНО, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е
следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са
нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи. Цитираната за нарушена
правна норма не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а
регламентира един от принципите посочени в чл. 81, ал. 2 от 33 на правото на
всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ, а следва да се прилага
във връзка с чл. 80 от 33, чрез посочване на конкретното нормативно установено
задължение от съответния утвърден медицински стандарт, поради което наказателното постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата
инстанция намира следното:
Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС, че в АУАН и НП не са описани съставомерните
признаци на нарушението, т.е. вмененото на наказаното лице нарушение, за което
е ангажирана отговорността му, поради което е нарушено правото му на защита.
Съгласно НП е наложено
административно наказание на П. за това, че е извършила нарушение на чл.86,
ал.1 т.3 ЗЗ.
Съгласно чл.86, ал.1,
т.3 от Закона за здравето като пациент всеки има право на достъпна и качествена
здравна помощ.
Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише конкретно,
точно и ясно извършеното нарушение, със съставомерните му признаци и да му даде
конкретна правна квалификация. Съгласно чл.80
ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика,
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Към датата на
извършване на нарушението действаща е и Наредба № 3/06.10.2017 година за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, която въвежда изисквания
към диагностично-лечебния процес. В Наредба № 25/04.11.1999г. пък е уредено
задължението за попълването на „Фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ за
всеки прегледан пациент.
В случая, както е
приел и ВРС АНО не е изпълнил задължението си да посочи извършените от дееца
действия в противоречие с кои задължения по утвърдения медицински стандарт са,
или кои правила на добрата медицинска практика са нарушени. Разпоредбата на
чл.86 от ЗЗ, посочена в НП от наказващият орган, е принцип, при който следва да
се съществява правото на достъпна медицинска помощ, но не вменява конкретни
задължения на лицата, предоставящи медицинска помощ. Задълженията произтичат от
съответния утвърден медицински стандарт, нарушения на които в случая не се
сочат в НП. Това препятства, както е приел и въззивният съд, осъществяването на
надлежен контрол дали поведението на посочения нарушител осъществява
съставомерни белези на конкретно нарушение. Непосочването на конкретна правна
норма, регламентираща конктретно правило за поведение, която да е нарушена препятства преценката дали и доколко
нарушението на това правило е повлияло върху качеството на оказаната медицинска
помощ и съставлява съществено
процесуално нарушение.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно ВРС е приел, че НП
не съдържа съставомерните признаци на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на наказаното лице, което е съществено процесуално нарушение и
ограничава правото на защита на наказаното лице и като е отменил НП е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на
спора и предвид направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 360лв.
Водим от горното и на
основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317/02.03.2022г. по НАХД №20223110200105/2022г.
на ВРС, 38 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на П.П.П.,
ЕГН ********** сумата от 360лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.