Решение по дело №651/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700651
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     2

гр.Русе, 18.01.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, 6-ти състав, в открито заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Бисерка Георгиева и прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 651 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Ищецът „ Балканика грил“ ООД , със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния си представител адв.пълномощник К.Б., твърди, че с влязло в сила на 02.05.2017г. решение № 88 / 02.05.2017г. ,постановено по канд 5/ 2017г. по описа на Адм.С-Русе е било потвърдено решение 708/ 28.11.2016г. на РС-Русе, с което е  отменено издаденото срещу него наказателно постановление № 5251/22.01.2016г. на Зам.министъра на културата. Поддържа, че във въззивното производство пред районния съд е бил представляван от адвокат  К.Б. *** , с което сключил договор за правна защита и съдействие, приложено към делото ,както и са осъщественото касационно производство пред АдмС-Русе също е бил представляван от адв.К.Б. по приложено по канд 5/2017г. пълномощнто и договор за правна защита и съдействие, за което процесуално представителство е заплатил за всяка една от инстанциите / РРС и АдмС-Русе/ адв.възнаглаждение от по 300лв.,общо 600лв. / платими при сключване на договора за правна защита/.  

 Поддържа, че заплатеното възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която, съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., е пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – Министерството на Културата да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в посочения размер. Претендира направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът Министерство на културата представя писмен отговор. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът е предявен след отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление (чл.204, ал.1 от АПК) и е насочен срещу процесуално легитимиран ответник (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.42, ал.2 от ЗА. Към датата на приключване на производството пред Районен съд – Русе и Адмитистративен съд –Русе  е липсвал процесуален ред, по който направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени в самото административнонаказателно производство, поради което приложимият ред за тяхното репариране е този по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Допълнението на закона, чрез създаването на новите ал.3 – ал.5 на чл.63 от ЗАНН, е извършено по силата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.) и има действие занапред (ex nunc), а решението на Районен съд – Русе с което е отменено наказателно постановление № 5251/22.01.2016г. на Зам.министъра на културата, респективно потвърждаващото го решение  е постановено на 02.05.2017г. По изложените съображения съдът намира предявения иск допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен.

От материалите по приложеното АНД № 1768/2016 г. по описа на Районен съд – Русе  и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че в това производство, както и при касационното такова по КАНД 5/2017г по описа на АДмС-Русе , ищецът, в качеството на жалбоподател,респ.ответник по касационна жалба, е бил представляван от адв. К.Б. *** . Установява се ,че между ищеца и адв.Б. е бил сключен договор за правна защита и съдействие  № 0145693/27.10.2016 г.-л. 89 от делото, по силата на който, за процесуално представителство и защита в посоченото производство пред РРС , било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в брой. Установява се ,че между ищеца и адв.Б. е бил сключен договор за правна защита и съдействие  № 0151754/28.03.2017 г., по силата на който, за процесуално представителство и защита в посоченото производство пред АдмС-Русе / канд 5/2017г./ -л. 24 от делото, било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в брой

 В раздел III от договора е налице ръкописно отбелязване, удостоверено с подпис на адвокат пълномощника и клиента- ищеца , че сумата е платена в брой и по двата договора за правна защита и съдействие 

При уговорения в договора за правна защита и съдействие  начин на плащане (в брой ), плащането се смята за извършено предвид характера на документа и необорен от ответната страна. При това положение, с оглед представените документи с характера на разписка, удостоверяващи плащането, съдът намира, че адвокатското възнаграждение е било реално платено от страна на ищеца (в този смисъл и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). От материалите по приложеното АНД № 1768/2016 г. по описа на Районен съд – Русе и КАНД № 5/2017г. е видно, че адв.Б. е изготвил подробна жалба до въззивната инстанция, участвал е активно при събиране на доказателствата, включително гласните такива чрез разпит на свидетели и е пледирал в подкрепа на поддържаната от него теза в хода на съдебните прения. Следователно адвокатската защита, за която е заплатена исковата сума, е била реално предоставена. Същото се установява и от материалите по канд 5/2017г. по описа на АДмС-Русе –процесуално участие и пледиране в подкрепа на застъпената теза.

С последно постановеното решение по КАНД № 5/2017г. на АдмС-Русе е потвърдено решение 708/ 28.11.2016г. на РС-Русе, с което е  отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление № 5251/22.01.2016г. на Зам.министъра на културата.

Така основният въпрос по делото, който подлежи на решаване, е дали заплатеното възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Макар ,че ответната страна счита иска за допустим с отговора си с вх .№ 4448816.12.2020г. / л.23-24 от настоящето дело/ ,независимо от възраженията си за евентуална неоснователност, и предоставената възможност да вземе становище по нея , по същество не е представил възражения в указания му срок.

 С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, на този въпрос е даден положителен отговор като беше прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от същия закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията по АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен и след като в производството по отмяната му гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният на адвоката хонорар за осъществяване на тази защита съставлява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход.

Действително, както се приема в мотивите на тълкувателното решение на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога заплатеното адвокатско възнаграждение може да  бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.

Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по  АНД № 1768/2016 г. по описа на Районен съд – Русе и КАНД 5/2017г по описа на АДмС-Русе  кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по – специално справедливото възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.). Наложената с отмененото наказателно постановление имуществена санкция е в размер на 2 500 лева, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото, Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 300 лева,  и съответства на заплатения такъв , а от друга страна се касае до случай, който не е лишен от правна и фактическа сложност. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по въззивното и касационното производство съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички изискуеми елементи от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което същият следва да бъде уважен.

По въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която тя се дължи, съдът съобрази задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според тях при иск за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което те са отменени. Такива обаче се претендират от завеждането на исковата молба, а именно 13.11.2020г.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на 350 лева, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение, за чието плащане са представени надлежни документи- договор за правна защита /л.7/, и 50 лева – държавна такса по чл.2а, т.2 от ТДТССГПК. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300 лева. Такова е и възнаграждението по граждански дела с аналогичен материален интерес съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед фактическа и правна сложност на делото, както и наличието на горепосочените тълкувателни решения, съдът намира, че договореното адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лв. не е прекомерно, същото е определено в размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Министерство на Културата, със седалище в гр.София, бул. "А.Стамболийски" № 57 да заплати на „Балканика грил“ ООД-гр.Русе, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Г.С.Раковски“ № 9, представлявано от управителя З. Т. , сумата от 600 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от незаконосъобразно наказателно постановление № 5251/22.01.2016г. на Зам.министъра на културата., отменено с влязло в сила решение по  №1768/2016г. по описа на Русенски районен съд ,ведно със законната лихва считано  от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

  СЪДИЯ: