Р Е Ш Е Н И Е
№ 636 / 8.4.2020г.
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5018 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Н.И.Й., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. К.П., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата
от 14 293.93 лева, представляваща непогасено парично задължение по договор за
кредит от 10.12.2003 г., поради погасяването на вземането по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е получила уведомителни писма, че процесното вземане
е прехвърлено чрез договор за цесия от 23.07.2009 г. от първоначалния кредитор
– заемодател по договора за заем, на настоящия ответник. Посочва се, че в тази
връзка ищцата е осъществила контакт с ответника, като му е обяснила, че
процесното вземане е погасено по давност. Въпреки това през м. юли 2019 г.
ищцата е получила писмо от ответното дружество, в което е посочено, че дължи
сумата от 14 293.93 лева и че същата
представлява изискуемо задължение, което следва да изпълни. В тази връзка се
твърди, че ищцата има интерес от настоящия иск.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че процесното вземане е погасено по давност,
доколкото ответникът не е предприел действия по принудителното му събиране. С
тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата
молба е представено писмо изх. № 2061003/18.06.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По отношение на
допустимостта се твърди, че липсва представителна власт на пълномощника. На
следващо място се посочва, че за ищцата не е налице правен интерес от
предявения иск. В тази връзка се твърди, че срещу ищцата няма издаден
изпълнителен лист за посочената сума, нито е образувано изпълнително
производство – т.е. ответникът не е предприел действия по принудително събиране
на вземането си.
По същество се излагат се подробни
доводи, че давността препятства единствено принудителното осъществяване на
дадено право, но не е пречка за доброволно изпълнение от страна на длъжника. В
тази връзка се твърди, че процесното вземане съществува и длъжникът по всяко
време може да изпълни същото доброволно. По тези съображения се поддържа и че
кредиторът има право да иска доброволно изпълнение от длъжника, в това число
като го кани да извърши такова извънсъдебно и това обстоятелство не обосновава
нито допустимост, нито основателност на предявения иск. Уточнява се, че ако
длъжникът изпълни доброволно дори при изтекла давност за вземането, той не може
да иска обратно платеното. В допълнение се заявява изрично, че не се оспорва
сключването на договор за цесия. С тези аргументи се иска производството по
делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от ищцовата страна.
В съдебно
заседание, проведено на 09.03.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява писмено становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно
обстоятелството, че процесното вземане произтича от договор за банков кредит от
10.12.2003 г., нито относно неговия
размер.
Не спорят и че процесното вземане е прехвърлено
от първоначалния кредитор в полза на
ответното дружество с договор за цесия от 27.03.2009 г.
Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу ищцата не са предприемани
действия по принудително събиране на вземането и в частност срещу нея не е
издаван изпълнителен лист, нито е образувано изпълнително производство за
процесната сума. На последно място липсва спор и че ответното дружество е
отправило извънсъдебни покани до ищцата да заплати процесното вземане
доброволно.
От представеното по делото писмо изх. №
2061003/18.06.2019 г. се установява, че ответникът
счита вземането си от 14 293.93 лева по
процесния договор за кредит за дължимо и подлежащо на плащане от длъжника ищец.
В тази връзка ответното дружество е
посочило и че ако длъжникът не заплати претендираната сума срещу него ще бъдат
предприети действия по принудително изпълнение, които ще увеличат размера на
дълга.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземане по договор за паричен заем. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата
молба /а и от представените по делото доказателства/ не се установява към
момента на предявяване на исковата претенция да е налице висящо изпълнително
дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият
съдебен състав намира исковата претенция за допустима, а доводите на ответника
в подкрепа на противното за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Освен това в настоящия случай, видно от представеното по делото писмо,
ответникът претендира процесната сума и дори посочва, че ако същата не бъде
заплатена ще пристъпи към принудително изпълнение.
Неоснователен е и доводът за липса на представителна власт на
пълномощника на ищцата, доколкото по делото е представена, въз основа на
указания на съда, подписана лично от ищцата искова молба и пълномощно.
По основателността:
Съгласно чл.
110 от ЗЗД, а и предвид трайната съдебна практика (напр. Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение
№ 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и др.), приложимият спрямо
процесното вземане давностен срок е пет години, доколкото същото произтича от
договор за паричен заем. Същият по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай
страните не спорят, че процесният договор е сключен на 10.12.2003 г. Никоя от
страните обаче не излага доводи какъв е бил размерът на кредита, нито в какъв
срок е следвало същият да бъде изплатен от длъжника. Ответникът обаче посочва,
че процесното вземане от 14 293.93 лева –
изискуемо, но незаплатено задължение по договор за кредит, му е било
прехвърлено с договор за цесия от първоначалния кредитор – заемодател
„Уникредит Булбанк” АД на 23.07.2009 г. В тази връзка и съдът приема, че
най-късно към датата 23.07.2009 г. е настъпила изискуемостта на процесното
вземане. От този момент съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнал да
тече и общият петгодишен давностен срок относно неизплатените задължения по
договора за кредит. В тази връзка, доколкото по делото липсват твърдения, а и
данни от страна на ответното дружество или на неговите праводатели, да са
предприемани каквито и да било действия, водещи до прекъсване или спиране на
давността относно процесното вземане, то съдът счита, че към момента на
образуване на исковото производство същата е изтекла, доколкото между м.
07.2009 г. и м. 09.2019 г. при всички случаи е изминал период много над
законоустановените пет години. По тези
съображения процесното вземане от 14 293.93 лева
– задължение по договор за кредит от 10.12.2003 г., следва да се приеме за погасено по давност.
Само за пълнота следва
да се отбележи, че от ответното дружество не са наведени нито твърдения, че
ищцата е извършвала плащания по дълга, нито твърдения за факти, които да
обусловят извод, че давностният срок не е изтекъл. Липсата на доказателства
относно такива факти е указана изрично на ответното дружество с доклада по
делото, но въпреки това последното не е ангажирало доказателства в тази насока.
По тези
съображения процесното вземане, следва да се
приеме за изцяло погасено по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че
дори вземането да е погасено по давност, то продължава да съществува като
естествено задължение, съдът намира същите за правилни, но неотносими към
правните му изводи в настоящото производство. Както бе посочено и по-горе това
правно състояние на вземането не опровергава съществуващия за ищеца правен интерес от отрицателния
установителен иск. Посоченият извод следва и от обстоятелството, че уважаването
на последния ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по
принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче съдът
отбелязва, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно
да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 571.76 лева и разноски в размер на 1000
лева – адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита
и съдействие е действително заплатен. Ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на същия, което обаче е неоснователно. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид интереса по делото минималният размер на
адвокатския хонорар възлиза на 960 лева. Претендираният хонорар надвишава
посочената сума с едва 40 лева, което не може да се приеме за прекомерно. По
тези съображения и претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение се дължат в пълния им размер. В тази връзка сумата от 1571.76
лева следва да бъде присъдена изцяло.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Малинова долина,
ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6: сумата от 14 293.93 лева, представляваща
непогасено парично задължение по договор за кредит от 10.12.2003 г., поради
погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н.И.Й., с ЕГН: **********
сумата от 1571.76 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА