Решение по дело №202/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №137

 

гр. ВРАЦА,  02.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закритото заседание на 02.06.2020г.   в състав:

 

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

    Членове: М. ДОСОВ

             НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                    

 

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска               

в.гр. дело N 202 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

М.Й.Т. *** е обжалвал постановление за отказ за частично прекратяване на изпълнително дело от 09.03.2020г., издадено от ЧСИ И.Ц., рег.№899 с р-н на действие Окръжен съд-Враца, по изп.дело №20188990401258.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е нищожно, тъй като същото е произнесено по незаявено искане и от материално некомпетентен да се произнесе по заявлението орган. Сочи се, че на 11.02.2020г. жалбоподателят подал до Община Враца заявление за отписване по давност на негови публични задължения, с правно основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Поддържа се, че ЧСИ Ц. се е произнесла по заявлението в разрез с материално правната й компетентност, като не е отчела, че отписването на публични задължения, поради погасяването им по давност се извършва не от съдебния изпълнител, а от общинската администрация и то въз основа на искане от заинтересованото лице. Развиват се доводи, че събирането на публични общински вземания може да се извършва както от публични изпълнители по реда на ДОПК, така и от съдебни изпълнители, но по реда на ГПК. В последният случай съдебният изпълнител не може да се произнася по възражение за погасяване на вземането по давност, а може само да прекрати изпълнителното производство, когато се представи влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК или когато взискателят сам поиска прекратяване на основание извършено от общинската администрация отписване на публичното задължение.

Препис от жалбата е бил връчен на взискателя Община Враца, но отговор от него не е  постъпил.

На основание чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила писмени мотиви, в които сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Община Враца въз основа на акт за установяване на публични задължения от 27.06.2017г. В мотивите се сочи също така, че обжалваното постановление е издадено, поради сезирането на ЧСИ от страна на Община Враца, за произнасяне по исканията на длъжника, обективирани в заявлението му за отписване на задължения. ЧСИ поддържа, че действително не е компетентна да се произнася по въпросите на давността, поради което е приела, че няма основания за частично прекратяване на изпълнителното дело и е указала на длъжника, че може да предяви иск по чл.439 от ГПК, с която да оспори изпълнението.

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №20188990401258 по описа на ЧСИ Ц. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от активно легитимирана по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изп.дело №20188990401258 по описа на ЧСИ Ц. е образувано въз основа на възлагателно писмо на Община Враца по чл.2, ал.3 от ЗЧСИ вр.с чл.163, ал.1 от ДОПК и приложен към него акт за установяване на задължения №000369/27.06.2017г. против длъжника М.Й.Т. ***. Между страните е безспорно, а това е видно и от самия акт за установяване на задължения, че последните имат характер на публични общински. За образуваното изпълнително дело до длъжника е изпратено съобщение, което е получено от него на 05.02.2020г./л.27 от изп.дело/.

На 05.03.2020г. взискателят Община Враца изпратила до ЧСИ писмо изх.№1100-425 с приложени към него копия от заявление №86/11.02.2020г., становище №86/11.02.2020г., жалба вх.№9400-0-2577/20.02.2020г. и решение изх.№614/05.03.2020г. От тези документи се установява, че на 11.02.2020г. длъжникът подал до  Община Враца заявление за отписване на задължения по давност, съгласно чл.168, т.3, чл.171, ал.1 и чл.173 от ДОПК. С това заявление длъжникът поискал погасяване по реда на чл.171, ал.1 от ДОПК на част от задълженията, посочени в акт за установяване на задължения №000369/27.06.2017г., които задължения са и предмет на образуваното изпълнително дело. Въз основа на заявлението органът по приходите към Община Враца издал отказ №86/11.02.2020г. за погасяване на публичните задължения, който бил обжалван от длъжника пред Кмета на Община Враца. Въз основа на жалбата е постановено решение № 614/05.03.2020г., с което директорът на дирекция „МДТ“ при Община Враца отменил становището на органът по приходите към Община Враца и постановил препращане на заявлението на длъжника на ЧСИ Ц. за произнасяне. Така сезирана от взискателя Община Враца, ЧСИ Ц. издала процесното постановление, с което отказала да прекрати частично изпълнително дело №20188990401258. В мотивите на постановлението е посочено, че когато съдебният изпълнител събира принудително публични вземания той не прилага ДОПК и не разполага с компетентност да се произнесе по въпросите на давността, респ.да отпише погасеното по давност публично задължение. Посочила е също, че съдебният изпълнител може само да прекрати изпълнителното дело, но единствено когато с влязло в сила съдебно решение е уважен иск по чл.439 от ГПК и е признато за установено, че задълженията са погасени по давност.

При така установеното от фактическа страна съдебният състав достигна до следните правни изводи:

Погасителната давност е юридически факт с правопогасяващ ефект, който по общото правило на чл.120 от ЗЗД не се прилага служебно, а по инициатива на длъжника. Като изключение от общото правило разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК е въвела възможност за служебно отписване на публични задължения, поради погасяването им с абсолютната 10 годишна давност. Изявлението за изтекла давност длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация, така и в рамките на започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК. Компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство - органът по приходите, съответно горестоящият му административен орган - ръководителят на звеното за местни приходи с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК в производството по установяване на данъчни задължения, и публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК в производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Давността може да бъде призната и по реда на т.нар. отписване по чл.173 от ДОПК, като компетентен за това е кмета на общината, но единствено и само в рамките на висящо административно производство.

Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното изпълнение на публични задължения по реда на Закона за местните данъци и такси може да се извърши не само от публичния изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но и от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Но възможностите за защита на длъжника в производството по двата кодекса са коренно различни. При наличие на висящо изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител за събиране на публичното вземане кметът на общината не разполага с правомощия да извърши отписване на задължението, като с правомощия да се произнесе по възражението за изтекла давност не разполага и съдебният изпълнител. Последният може само да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, но единствено ако длъжникът успешно е провел исково производство по чл.439 от ГПК, което е приключило с влязло в сила решение.

От изложеното може да се обобщи, че когато длъжникът не се е възползвал от възможностите да се позове на давността в рамките на висящото административно производство или в рамките на това производство давността не е призната, и съответно е започнато принудително изпълнение по ГПК от съдебен изпълнител, давността не може да се приложи нито от кмета на общината по реда на чл.173 от ДОПК /чрез отписване/ или от органът по приходите, нито от съдебният изпълнител. В посочения случай, какъвто е и процесния, давността може да бъде установена само по съдебен ред в рамките на исково производство по чл.439 от ГПК.

В разглеждания случай заявлението на длъжника за отписване по чл.173 от ДОПК е подадено след приключване на административното производство, респ.след образуване на изпълнителното дело, поради което органът по приходите, директорът на дирекция „МДТ“ при Община Враца и кметът на общината не са разполагали с компетентност да се произнесат по него. Напълно незаконосъобразно обаче директорът на дирекция „МДТ“ при Община Враца е приел, че компетентен да се произнесе по въпросите на давността е частният съдебен изпълнител, при което с решението от 05.03.2020г. е сезирал същия. Доколкото сезирането произтича от взискателя, а той също не разполага с компетентност да се произнесе по искането на длъжника, частният съдебен изпълнител не е разполагал с възможност да върне искането обратно на взискателя. Отчитайки правилно и липсата на собствена компетентност да се произнесе по давността, съдебният изпълнител е разгледал заявлението на длъжника и решението на директора на дирекция „МДТ“ единствено в контекста на законовите си правомощия да прекрати или не частично изпълнителното дело. Напълно правилни и законосъобразни са изложените от ЧСИ мотиви, че тъй като не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е уважен иск по чл.439 от ГПК, то не са налице и предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. С така обжалваното постановление за отказ ЧСИ се е произнесъл единствено по отношение наличието на основания за частично прекратяване на изп.дело, но не и по отношение настъпването на погасителната давност, като правопогасяващ факт. В този смисъл обжалваното постановление не е нищожно, тъй като съответства на  признатата от закона компетентност на ЧСИ, а по същество се явява правилно, включително и в частта му, досежно дадените до длъжника указания за предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Извършеното в мотивите на постановлението засягане на въпросите за погасителната давност не е обвързващо и представлява единствено принципна постановка в контекста на преценката за наличието на основанията по чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. Отказът да се прекрати частично изпълнителното дело е изцяло правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.03.2020г. за отказ за частично прекратяване на изпълнително дело №20188990401258, издадено от ЧСИ И.Ц., рег.№899 с р-н на действие Окръжен съд-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........