№ 34
гр. Варна, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600328 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда № 48 по НОХД № 782/2022г. по
описа на същия съд, постановена на 09.09.2022 е признал подс. А. Н. Х. за
ВИНОВЕН в извършване на деяние наказуемо по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. 343
ал. 1 б“в“ вр. чл. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 26.11.2021 г. в с. Старо
Оряхово, обл. Варненска, при управление на МПС -ТА марка „Рено Канго" с
регистрационен № А 4046 НТ, нарушил правилата за движение по чл.40 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Л. М., като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
Наложено е наказание по реда на чл.54 от НК – „лишаване от свобода“ за
срок от една година, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една
трета като е определен срок за изтърпяване в размер на 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК ВОС е наложил на подсъдимия и наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, като е зачел
1
времето, през което същият е бил лишен от това право.
Със същата присъда подс. А. Н. Х. е оправдан по първоначално
възведеното обвинение по чл.343, ал.1, б.„В“ от НК.
В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото
разноски.
Въззивното производство пред АпС-Варна е образувано по протест на
прокурор при ОП-Варна и жалба на подс.Х. чрез защитника му– адв. Ж. Г.
/АК-Варна/.
В протеста се прави искане за изменение на така постановената присъда
в частта, с която съдът е определил изпитателния срок, за който се отлага
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, като той бъде съобразен
с нормата чл. 66, ал. 2 от НК.
В жалбата на подс. Х., чрез защитника му– адв. Ж. Г. /АК-Варна/ се
навеждат доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на
наложеното наказание с искане за намаляване на основното и кумулативно
такова, както и на изпитателния срок по чл.66 от НК.
По делото е депозирано възражение срещу въззивната жалба от
повереника на частните обвинители адв. В. Н. /АК-София/ с молба тя да бъде
оставена като неоснователна без уважение.
В съдебно заседание пред състава на въззивния съд представителят на
Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста и моли за изменение на
присъдата; изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. Х..
Частните обвинители, както и техният повереник не се явяват пред съда.
Във възражението са изразили съгласие делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, като заявяват, че оспорват въззивната жалба и молят тя да бъде
оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде потвърдена.
Подс.Х. се явява лично и се представлява от редовно упълномощения
си защитник - адв. Ж. Г. /АК-Варна/, който поддържа жалбата.
В своя защита подсъдимият изразява съжаление за настъпилия резултат.
В последната си дума пред настоящата инстанция заявява, че съжалява за
случилото се и моли за по-лека санкция по отношение на наказанието
„лишаване от правоуправление“.
След преценка на доводите от страните, изложени в протеста и жалбата
и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд
2
– Варна констатира следното:
Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на глава
XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че
признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се
събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие
на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства,
подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки,
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства
в досъд. производство, след което е провел съдебно производство по
диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел
фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подсъдимият А. Х. е правоспособен водач на МПС категория В от 2000
година. Той и съпругата му св. А.С. Х. живеели в гр. Обзор обл. Бургаска,
като се препитавали над 20 години с продажбата на риба и морски дарове,
предимно в населените места във Варненска област. Търговската си дейност
осъществявали използвайки товарен автомобил Рено Канго с per. № А 40 46
НТ, управляван от обв. Х.. Въпросният автомобил имал две външни огледала
за задно виждане, като нямало онтирано огледало за задно виждане в самото
купе, поради липсата на стъкло на задната врата на товарния отсек.
На 26.11.2021 г. сутринта около 7,30 часа той и съпругата му св. Х.
натоварили стоката в автомобила и се отправили за с. Старо Оряхово във
Варненска област. Метеорологичната обстановка била нормална за сезона,
ясно време, с много добра видимост и суха пътна настилка.
Около 08,00 часа св. С.М.К. живуща в с. Старо Оряхово на ул. Пенчо
Славейков №11, разбрала за пристигането на търговците на риба, като чула
съобщенията които те отправяли към населението по мегафон. Тя излязла на
улицата пред дома си и спряла подс. Х. и съпругата му с намерение да си
закупи риба. След като сторила това, се прибрала в жилището.
Звукът от мегафона възприел и св. К.Т.С., живущ на същата улица в
дом № 20. Той излязъл на улицата и уведомил живеещата срещу него в дом
№9, В. Л. М., тъй като и тя имала желание да си закупи риба.
Подс. Х. видял намиращите се на улицата С. и М., спрял управляваният
от него автомобил и заедно със съпругата си св. Х. излезли от него и отишли
в задната част, като отворили вратата към товарното помещение за да имат
клиентите достъп до продаваните рибни продукти. Двамата клиенти огледали
3
предлаганата стока, но не харесали нищо и съобщили че няма да закупят
риба.
Подс. А. Х. и жена му - А.ка Х. затворили задната врата на МПС и се
качили в автомобила, като първият седнал на мястото на водача и привел
двигателя в работен режим и предприел движение назад, което първоначално
останало незабелязано за М. и С..
Пострадалата В. М. останала в непосредствена близост зад автомобила
до дясната задна гума, а св. С. в страни от дясната му задна част. Той поканил
съседката си да пият в дома му кафе и започнал да се отдалечава, когато я чул
да вика: „Ооооо". Обърнал се и видял В. М. паднала на пътното платно върху
асфалтовото покритие, а задната дясна гума на управляваният от обв. Х.
автомобил е качена върху левия и крак. Веднага започнал да блъска по купето
на автомобила и се развикал за да спре движението му.
Автомобилът се придвижил напред около 1 м. и спрял. От него слезли
подсъдимият и съпругата му видимо притеснени. Св. С. възприел водача да
казва на глас, че не е видял че има хора зад него.
Случилото се било възприето и от св. С..К., която се намирала на
прозореца на жилището си и веднага отишла при тях. Св. С. и подс. Х.
пренесли пострадалата до дома и я поставили да лежи. Св. К. подала сигнал за
случилото се на телефон за спешни обаждания №112. На адреса след около
10-15 минути пристигнал екип на Спешна помощ и транспортирали
пострадалата В. М. в болнично заведение в гр. Варна.
На 27.11.2021г., независимо от проведеното лечение, постр.М.
починала.
От заключението по назначената на ДП СМЕ се установява, че причина
за смъртта на В. Л. М. е тежката травма в областта на таза, довела до излив на
значително количество кръв в задперитонеалното пространство и развитието
на остра кръвоизливна анемия, развитието на ДИК синдром, слъдж синдром в
белодробните капиляри, попадането на мастни капки в белодробните съдове и
развитието на дихателна и сърдечна недостатъчност. Между тежките
травматични увреждания в областта на таза, развилите се причинно
следствена връзка с тях усложнения и настъпилият смъртен изход е налице
пряка причинно следствена връзка.
Заключението по назначената в хода на разследването СATE
установило причината и механизма за възникване на ПТП, както и всички
други въпроси, имащи отношение към произшествието.
4
Съставът на АпС-Варна констатира, че на досъдебното производство са
били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на
фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез
допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства,
които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения
материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи
на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подс.Х..
За да направи това обаче, първоинстанционният съд е преценил и съобразил,
че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени
при спазване на реда и изискванията на НПК.
Правилен е бил извода на ВОС, че нарушенията на разпоредбите на
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат - подс.Х. преди да започне маневра „движение назад“ е
бил длъжен да се убеди, че пътят за превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднение на останалите участници в движението
и по време на движението си назад е бил длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а ако това е невъзможно, той е бил длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Неспазвайки тези
правила, той по непредпазливост е причинил фатално увреждане на
пострадалата М., която в същия момент се е намирала зад автомобила.
Съставът на въззивната инстанция изцяло се солидаризира с
направените изводи досежно приложимия материален закон във връзка с
престъпните действия на подс. Х., намерили отражение във фактите,
установени по делото. Действията н подсъдимия са били в разрез с
императивните правила на чл.40, ал.1 и чл. 40 ал.2 от ЗДвП, което е довело до
непредпазливо причиняване смъртта на пострадалат.
Първоинстанционният състав правилно е анализирал фактическата
обстановка, която е изцяло в унисон със посочените в Постановление №
1/1983 г. т. 5, б. б” на Пленума на ВС условия, за да може да се приложат
разпоредбите на чл. 343а ал.1 б.„Б“, вр. чл. 342 ал.1 от НК, а именно -
оказване помощ на пострадало лице, респективно деецът да е направил
всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия. ВОС е счел, че
действията, които подсъдимия сам е извършил, както и с помощта на другиго
– съпругата му, са били насочени и са довели до реално оказване на
медицинска помощ, от каквато пострадалата се е нуждаела, за да бъде
спасена и че помощта е била и необходима, тъй като е била оказана спрямо
живо лице.
5
Изложените правни доводи се възприемат изцяло от ревизиращата
инстанция.
Относно наложеното наказание:
С оглед процедурата, по която е протекло първоинст. производство,
оплакванията на страните, инициирали ревизионното такова, касаят именно
наложеното на подсъдимото лице наказание.
При индивидуализацията му по реда на чл.54 от НК, първостепенният
съд е подложил на анализ всички обстоятелства, имащи значение за това,
отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, здравословното му
състояние, липсата на предходни извършени нарушения по ЗДвП,
критичността към извършеното и изразеното искрено съжаление. Правилно
не е ценена като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство
оказаната помощ за спасяване на пострадалия, доколкото тя се явява условие
за прилагане на привилегирования състав по чл.343а от НК. Съобразена е и
липсата на отегчаващи обстоятелства. Определеното по реда на чл. 54 от НК
наказание към минималния размер от 1 година „лишаване от свобода“, а след
редукцията по чл. 58а от НК, в размер на 8 /осем/ месеца, настоящата
инстанция намира за адекватно и справедливо.
В този смисъл, оплакването за несправедливост на определеното по
реда на чл. 54 от НК, респ. по чл. 58а от НК, наказание, се явява
неоснователно. Поначало следва да се отбележи, че то е декларативно и не е
подкрепено с никакви конкретни доводи.
Подходът на ВОС за приложение на института на условното осъждане
по смисъла на чл. 66 от НК, въззивният съд също намира за правилен –
подсъдимото лице е със сериозни здравословни проблеми, има семейство, за
което полага грижи, трудово е ангажиран, поради което може да се приеме,
че личността му разкрива ниска степента на обществена опасност и не се
налага да изтърпява ефективно наказанието „лишаване от свобода”, налице са
и формалните изисквания на закона за приложението на разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК.
Искането на държавното обвинение за корекция на изпитателния срок
на наказанието „лишаване от свобода“ е основателно, предвид императивната
норма на чл. 66, ал. 2 от НК, съгласно която той не може да надминава срока
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с повече от три години. В
6
настоящия казус ВОС е определил такъв в размер на 4 години при наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца! С оглед на
нормативната забрана и като се отчете изложеното в мотивите към присъдата
за допусната грешка при изписване на този срок, съставът на въззивната
инстанция намира, че е наложителна корекция чрез изменение на присъдата в
този смисъл - определеният изпитателен срок от 4 години следва да се намали
на 3 години.
Същото е относимо и по отношение на кумулативно наложеното
наказание “лишаване от право да се управлява МПС“ /защитата също е
акцентирала на това в жалбата си/. Първоинстанционният съд е определил
този срок на 4 години. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, когато се
налага наказание „лишаване от права“ заедно с наказанието „лишаване от
свобода“, неговият срок може да надвишава срока на последното най-много с
три години. Това налага определеният от ВОС срок от 4 години като
неправилен също да претърпи корекция чрез намаляването му на 3 години.
С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция достигна до извода,
че присъдата на ВОС следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната й
част досежно срока на отлагане на наказанието „лишаване от свобода“, както
и срока на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ като той
бъде намален и за двете наказания на по 3 години, а в останалата й част като
правилна и законосъобразна, присъдата да бъде потвърдена.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК,
не се констатираха други нарушения /допуснати в хода на първоинст. съдебно
производство/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане на съда.
Водим от горното и на основание чл.334 ал. 1 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т.
1 и чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 48 на Окръжен съд Варна по НОХД №
782/2022г., постановена на 09.09.2022. в наказателно-осъдителната й част,
като:
7
- НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС“ от 4 /четири/ на 3 /три/ години;
- НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок на отложеното
наказание „лишаване от свобода“ от 4 /четири/ на 3 /три/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8