Р Е Ш
Е Н И Е
№190
гр. Перник, 08.11.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор К. Тренчев от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 158 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.И.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***,
чрез процесуалния му представител адвокат В.Б. ***, срещу Решение № 276 от
06.07.2023 г., постановено по АНД № 526 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1158-002915 от
19.09.2022г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с
което на К.И.Г., за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева)
и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно. Счита, че при издаване на процесното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – налице е
несъответствие в акта между обстоятелствената му част и правната квалификация
на процесното нарушение, както и на разпоредбата на чл. 5 на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017
г.) Пледира, че процесното нарушение не е безспорно доказано – в хода на делото
не е станало ясно как е удостоверен отказът му от кръвна проба. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да реши делото по същество като отмени
наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 18.10.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат В.Б. ***, която подържа жалбата по изложените в същата подробни
съображения.
В проведеното на 18.10.2023 г. съдебно заседание, ответникът – началник на
СПП при ОДМВР – Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З.В.. Процесуалният
представител оспорва жалбата като неоснователна, счита че не са допуснати
сочените от касатора съществени процесуални нарушения в хода на производството
по издаване на НП и че нарушението е безспорно доказано. Моли съда да остави в
сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на
18.10.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това
са следните:
С НП № 22-1158-002915 от 19.09.2022 г., началникът на СПП при ОДМВР –
Перник, наложил на К.И.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от
24 месеца, за това, че на 25.08.2022 г., в 10:45 часа, на територията на община
Перник, на път – Автомагистрала (АМ) № А3, с посока на движение от гр. София
към гр. Перник, като водач на автомобил – влекач, „***“, с рег. № СВ *** АВ, с
прикачено полуремарке „***“ с рег. № С *** ЕС, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК: ***,
при извършена му проверка на км 14+500 от контролни органи на СПП към ОДМВР –
Перник, отказал да бъде изпробван с техническо средство – дрегер „ДРЪГ ТЕСТ
5 000“, и не изпълнил предписание – издаден талон за изследване с №
075296, за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози, с което извършил административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърдил като
незаконосъобразно.
За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа анализ и
оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приел за
безспорно установено от фактическа страна отразеното в съставения за процесното
нарушение акт (АУАН), възприето от наказващия орган в НП.
В резултат на извършената проверка
за законосъобразност на производството решаващият първоинстанционен състав
формирал извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
съответно за правилно приложен спрямо фактите материален закон, с наложени
административни наказания съответни по вид и във фиксирания законодателно
размер.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Без основание са доводите на касатора, свързани доказателствената дейност
на решаващия първоинстанционен състав. Тези твърдения в жалбата са относими към
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
При проверката на оспорвания съдебен акт процесуални нарушения от посочената
категория – свързани със съвкупността, анализа и оценката на доказателствения
материал, не се установиха. Решението е постановено при изяснена и в хода на процесуално
законосъобразно съдебно производство фактическа обстановка, кореспондираща със
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора основано в
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно по обем доказателствени
материали. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка
доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно
и обсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал. Съответно
при вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на
чл. 303 от НПК, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано
по несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства.
Без основание са доводите, че по делото не е установено как е удостоверен
отказът на водача да се яви за медицинско изследване на кръвна проба. Въз
основа на гласните доказателствени средства, приобщени по делото – свидетелски
показания на актосъставителя, по делото
е безспорно установено, че не е постъпило обаждане от дежурния в ОДМВР – Перник
за извършено уведомяване от страна на ЦСМП, че водачът се е явил за изследване.
От друга страна, наказаното лице, навеждащо доводи, че не е доказано, че не се
е явил за медицинско изследване не представя доказателства, оборващи този
твърдян от наказващия орган отрицателен факт. В случай, че наказаното лице
оспорва този факт, в негова тежест е да го опровергае. Отрицателният факт прехвърля
доказателствената тежест в процеса – в
тежест на наказаното лице, което ще се ползва от противостоящия факт е
да докаже проявлението му. В хода на делото пред районния съд такова
доказателство не е представено, както не се представя за установяване и на
касационните основания за обжалване. В този смисъл правилни са изводите на
решаващия първоинстанционен състав,
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема така
установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка. С оглед на това
съставът счита, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на атакувания
съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от районния съд.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния
съд правни изводи за процесуална и
материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство,
срещу които се излагат аргументи в жалбата, относими към касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Без основание са доводите на касатора срещу изводите на решаващия
първоинстанционен състав за проведено административнонаказателно производство
без допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърденията за наличие на съществено противоречие между
обстоятелствената част и правната квалификация в съставения за нарушението АУАН
не могат да бъдат споделени. Описаният в АУАН отказ на водача да се подложи на
тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества
и/или техни аналози покрива именно изведената в АУАН правна квалификация по чл.
174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП –
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата наркотични вещества и техни аналози, независимо, че актосъставителят
след посочване на нарушената законова разпоредба е възпроизвел и следваща част
от текста на разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП, отнасяща се до неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Последното не следва да се възприема
като съществен порок на производството, съставляващ основание за отмяна на НП. Към
момента на съставяне на АУАН именно описаното в обстоятелствената му част е
административнонаказателното обвинение, предявено на лицето и в пълнота, срещу
което да организира защитата си, гарантирана основно срещу фактите, подведени
освен това и цифрово под коректния административнонаказателен състав.
Без основание в тази връзка са и оплакванията за допуснато нарушение,
свързано с разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Именно реакцията
(чл. 5, предл. трето от Наредбата) и твърденията на проверения водач, в каквато
посока са свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие пред
районния съд, е провокирало извършването освен на проверка за употреба на
алкохол, също и инициирането на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Касационният съд споделя и изводите в решението за правилно приложен от
наказващия орган материален закон. Водачът
е отказал да се подложи на полеви тест, а издаденият талон за медицинско
изследване не е изпълнен. Безспорно установеният по делото извършен отказ от страна
на касатора в качеството му на водач на МПС, да се подложи на тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и
неявяването му в ЦСМП – Перник за медицинско изследване – химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и
техни аналози, покрива от обективна и субективна страна именно приложения с НП
административнонаказателен състав и в двете форми на изпълнителното деяние,
наказуем в кумулация с две административни наказания – „глоба“ и „лишаване от
право“ на управление на МПС, с фиксирани от законодателя размер, съответно срок
– 2 000 лв. и 24 месеца.
Във връзка с изложеното доводите в жалбата, преценени като твърдения за
наличие на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно
неоснователни – вмененото нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Достигнал до тези
фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника се явява основателна. Такова следва да бъде
присъдено в полза на юридическото лице – ОДМВР – Перник, в чиято структура са
намира наказващият орган – началник на СПП при ОДМВР – Перник (чл. 143, ал. 1
във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН). На основание
чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗАНН, като съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя на 80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 276 от 06.07.2023 г., постановено по АНД № 526 по описа за 2023 г. на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА К.И.Г., с ЕГН:
**********, адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Перник, сума в размер на 80.00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ /п/