Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 25.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №120/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 103 от 15.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 44/2020г., Ловешки
районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 19-0906-001741/30.12.2019г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР Ловеч, с което на И.С.И. с ЕГН ********** и адрес ***, за
извършено нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца,
и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – И.С.И., страна по н.а.х.д. № 44/2020г. по описа на
Ловешки РС.
Касаторът
претендира, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Твърди се, че извършеното нарушение е за
отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол,
поради невъзможност на касатора да даде качествена такава, посочената цифрова
квалификация е също по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, но поради недостатък на
софтуера описанието на нарушението е друго, т.е. генериран е целият текст от
разпоредбата. Счита, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на предл.1
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания и излага подробни съображения
по същество на спора.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за законосъобразност на НП
и на решението на РС.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение
при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от
АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд приел за установено, че на 22.12.2019г. около 03:00 часа служители на ОДМВР
Ловеч забелязали лек автомобил, който излязъл от кв.”Червен бряг” и завил към
ул.”Трети март”. Явно забелязвайки полицейския автомобил, водачът обърнал
посоката на движение и продължил по ул.”Княз Имеретински”, с посока кръговото
кръстовище „Салито”. Служителите го последвали и спрели за проверка на ул.”Княз
Имеретински”. Установили, че лекият автомобил марка „Опел Вектра” с рег.№ ******
се управлявал от И.И.. Докато траела проверката, свидетелите се усъмнили, че
водачът е употребил алкохол, поради което извикали дежурните си колеги от
сектор „Пътна полиция”, които предложили на И. да го изпробват за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
На касатора
бил съставен АУАН бл.№ 120032 от 22.12.2019г., като в него било посочено, че
като отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, И.И.
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Актосъставителят отразил
и обстоятелствата, че И. е пътувал сам в автомобила, както и че му е бил
издаден талон за медицинско изследване. По така съставения му акт И. вписал, че
няма възражения, подписал го и получил препис от него. Няма данни в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН И. да е представил пред наказващия орган писмени
възражения.
Въз
основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление,
като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като
в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че И. не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Наказващият орган преценил, че с действията си И. е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции
„глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно
доказано вмененото на И. административно нарушение по ЗДвП, неговия автор и
вината му, след като полицейските органи като очевидци на нарушението са
възприели И.И. като водач на автомобила, последният с даването на няколко
некачествени проби фактически е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги
приел за неоснователни, като се мотивирал защо кредитира свидетелските
показания. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е
стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт.
При
преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав
намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд (включително мястото и времето на извършване на нарушението и
неговия извършител), като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен
правният извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на водача за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
неговия извършител и вината му, формирани от районния съд в тази насока, се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП в приложимата хипотеза, водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000
лв.
От
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че И.И. е отказал извършване на такава проверка,
поради което съдът приема, че законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
му отговорност за извършеното нарушение.
При
анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, недвусмислено се налага изводът, че И.И. е извършил виновно вмененото
му нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което административнонаказващият
орган при спазване на съответната процедура му е наложил предвиденото в закона
административно наказание, поради което правилно районният съд е потвърдил оспореното
от И. наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния закон, като
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Настоящият
състав намира за неоснователни и недоказани възраженията на касатора, че в
случая не е налице нарушение на разпоредбата на предл.1 на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Анализаторът на алкохол в кръвта е техническо средство, което е
предназначено да определя концентрацията на етилов алкохол в издишвания от
белите дробове въздух – чл.765 от Наредбата за средствата за измерване (обн.,
ДВ, бр.98 от 07.11.2003г.). Това означава, че участието на проверяваното лице е
решаващо за извършването на валидна проба. Съгласно чл.767 от цитираната
наредба анализаторът извършва измерване само ако взетата проба се приема за
представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух, като уредът
не отчита резултат при прекъсване на потока на издишания въздух. Тази специфика
на техническото средство за измерване прави обективно възможно препятстването
на извършването на пробата от проверяваното лице чрез негови фактически
действия, независимо от липсата на вербално деклариран отказ от извършване на
проверката. В случая именно този факт на фактическо препятстване на проверката
контролният орган е удостоверил в АУАН.
Релевантен
за пораждане на правните последици е не видът на действията, чрез които водачът
фактически е отказал извършването на качествена проба, а резултатът – отказът
да се извърши проба с техническото средство. Касаторът не е представил никакви доказателства,
че действително е имал здравословни проблеми, които са му попречили да даде
валидна проба с техническото средство, а от друга страна в издадения му талон
за медицинско изследване изрично е вписал „отказвам” в графата дали приема
показанията на средството. Поради горното съдът приема за безспорно доказан
фактическият отказ водачът да бъде изпробван с техническо средство, с което е
осъществена и хипотезата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Неоснователни
са и възраженията в касационната жалба и в хода по същество относно цифровото
описание на нарушението в НП. В случая изписването на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
в АУАН и на чл.174, ал.3 от ЗДвП като нарушена норма, не може да обоснове
извод, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,
водещо до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като от описателната част
на АУАН и на НП става достатъчно ясно кои конкретни факти органът твърди, че са
се осъществили и какво конкретно деяние се вменява на водача като нарушение. При
конкретизацията на нарушението и налагането на санкцията
административнонаказващият орган е взел предвид и факт, възникнал след
съставянето на АУАН, а именно неизпълнението на задължението на водача да
изпълни връченото му предписание за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Последното също е предвидено в
санкционната норма като основание за налагане на предвиденото в нея наказание
(включително е и самостоятелно основание за приложението й), поради което не е
налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон при издаване на
НП.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което
настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в
касационната жалба.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 103 от 15.05.2020г., постановено по н.а.х.д. №44/2020г. по описа
на Ловешки районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.