Решение по дело №414/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалба на А. Х. А. от с. Кръвеник, община Севлиево против Заповед № 1082 от 15.10.2024 година на Заместник-кмет на Община Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „едноетажна стопанска постройка“ с размери 24/8 м и височина 4 м, с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в [УПИ] от кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, община Севлиево, описан в Констативен акт № 16 от 26.09.2024 година.

В жалбата се твърди, че констатациите на административния орган са неоснователни; процесната сграда не представлява строеж, тъй като дървената конструкция не е трайно свързана със земята; налице е търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А. Х. А. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 167-169/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените разноски, за които се представя списък /л. 158/.

Ответната страна Заместник-кмет на Община Севлиево не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирана по делото писмена защита /л. 171/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало във връзка със сигнал от жители на с. Стар Кръвеник относно условията за отглеждане на селскостопански животни.

Проверката във връзка със сигнала е приключила с изготвянето на Констативен акт № 16 от 26.09.2024 година /л. 14, гръб - 15/, според отразеното в който строежът представлява едноетажна стопанска постройка с размери 24/8 м и височина 4 м, с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина, изградена през 1990 година, находяща се в [УПИ] от кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, община Севлиево. Жалбоподателят А. Х. А. е посочен като изпълнител, възложител и строител на процесния строеж. Като установени нарушения в акта е посочено, че строежът е изграден без да е разрешен по реда на ЗУТ, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изпълнен без разрешение за строеж. В акта е налице и окомерна скица, показваща разположението на процесния строеж в имота спрямо останалото застрояване. Актът е връчен срещу подпис на жалбоподателя, присъствал на проверката, на датата на съставянето му - 26.09.2024 година.

На 01.10.2024 година жалбоподателят А. е подал възражение /жалба/ до Кмета на Община Севлиево с вх. № ДД-4-Б-03.906 срещу гореописания Констативен акт /л. 13/, в което се оспорват констатациите в акта, като се навеждат доводи, идентични с тези от жалбата срещу процесната заповед, като се представя Становище на Главен архитект на Община Севлиево № 599 от 23.04.2008 година /л. 14/.

С писмо изх. № ДД-4-Б-03.906-/1/ от 07.10.2024 година, подписано от Заместник-кмет на Община Севлиево, жалбоподателят А. е уведомен, че възражението му е прието за неоснователно, като са изложени доводи, че не е ясно за каква постройка се отнася представеното с възражението становище на Главен архитект; постройката е недопустима, поради което следва издаване на заповед за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /л. 11-12/.

Основавайки се на констатациите в гореописания Констативен акт № 16 от 26.09.2024 година, и след обсъждане на постъпилото възражение от А. А., административният орган е издал оспорената Заповед № 1082 от 15.10.2024 година на Заместник-кмет на Община Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „едноетажна стопанска постройка“ с размери 24/8 м и височина 4 м, с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в [УПИ] от кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, община Севлиево /л. 9, гръб-10/. В мотивите на заповедта е посочено, че процесната постройка не е търпим строеж поради липсата на представени доказателства, че е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно сега действащия ЗУТ.

Заповедта е връчена на А. А. на 24.10.2024 година /известие за доставяне на л. 5, гръб/ и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А. Х. А. е собственик на [УПИ] от кв. 13 по плана на с. Стар Кръвеник, община Севлиево, съгласно [нотариален акт] от 16.07.2013 година /л. 25/ и [нотариален акт] от 11.09.1990 година, в който са посочени и построени в парцел VI, пл. № 70 плевня и сушило /л. 26/, който факт не е спорен и между страните.

По делото е назначена еднородна техническа експертиза и комплексна съдебно-техническа и геодезическа експертиза. Според даденото от вещите лица заключение /л. 106-110, л. 140-141 и 144-157/, вещото-лице геодезист е изготвило комбинирана скица между действащия регулационен план на с. Стар Кръвеник, одобрен със Заповед № 94 от 16.02.1982 година, Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-140 от 21.12.2021 година на Изпълнителния директор на АГКК и извършеното геодезическо заснимане в необходимия териториален обхват. Според заключението по еднородната съдебно-техническа експертиза, процесната сграда е отразена в действащия регулационен план на с. Стар Кръвеник, одобрен със Заповед № 94 от 16.02.1982 година, с кафява линия – т.е. извършено е т.нар. попълване на плана след одобряването му, като след съпоставка на представените по делото нотариални актове, вещото лице прави извод, че процесната сграда е именно сушилото, посочено в [нотариален акт] от 11.09.1990 година, който нотариален акт е съставен въз основа на друг нотариален акт от 1989 година и скица от кадастралния и регулационен план, поради което са налице данни, че процесната сграда е изградена преди 1989 година – след 1982 година и преди 1989 година, поради което за нея е приложима нормата на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Процесният имот [УПИ] е образуван от 2 имота – имот пл. № 70 и имот пл. № 135, като имотната граница между тях се заличава, на място също не е материализирана и собственикът възприема имотите като едно общо цяло, притежава ги и ги използва като едно, налице е и акт за заличаване на кадастралната граница между двата имота – Заповед № 309 от 16.04.2004 година на Кмета на Община Севлиево. Вещото лице посочва границите на имота, в който се намира постройката, както и потвърждава описанието и размерите на постройката, посочени в оспорената заповед, констатира, че постройката се използва за отглеждане на животни. След преобразуване на експертизата в комплексна, вещото лице е дало заключение, според което отстоянието между процесната постройка до всички регулационни и кадастрални граници е по-голямо от 3 метра, а именно: до северозападната кадастрална граница -12.05 м, до северозападната регулационна граница – 12.56 м, до югоизточната кадастрална граница – 8.32 м, до югоизточната регулационна граница – 9.37 м.

Съдът намира кредитира заключенията на вещите лица, с изключение на частта, в която се посочват приложимите правни норми, който въпрос е правен и отговор следва да бъде даден от съда.

Настоящият съдебен състав намира, че основният спорен въпрос по делото се свежда до правната квалификация на постройката, чието премахване е наредено с процесната заповед - дали представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, законът изисква ли в случая издаване на разрешение за строеж и строителни книжа, респ. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл. 225а от ЗУТ като незаконен строеж при липсата на изискуеми строителни книжа.

Констативният акт по своето предназначение слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство представлява незаконен строеж, правните и фактически основания за премахването му се посочват в акта по чл. 225а от ЗУТ. В случая съдът намира, че това изискване на закона е спазено – в Констативен акт № 16 от 26.09.2024 година се съдържат фактически основания за издаване на процесната заповед, като в протокола е налице словесно описание на установения строеж, потвърдено от заключението на вещото лице, както и графична част, които дават основание същият да бъде квалифициран като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е оборил констатациите на извършилите проверката специалисти от общинската администрация, описани в Констативен акт № 16 от 26.09.2024 година, за липса на строителни книжа за постройката. Относно годината на построяване, посочена в констативния акт като 1990 година, настоящият съдебен състав възприема изграждане на постройката в периода 1982-1989 година, от който период най-вероятно процесната постройка съществува в сегашния си вид и на сегашното място, като се позовава на заключението на вещото лице, в което е извършена съпоставка на нанасянията в действащия регулационен план на с. Стар Кръвеник, одобрен със Заповед № 94 от 16.02.1982 година и данните от документите за собственост /нотариални актове/. Относно втората предпоставка, визирана в разпоредбата на § 127, ал. 1 от ДР на ЗУТ, а именно строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този закон, за да се приеме, че е търпим строежи и не подлежи на премахване или забрана за ползване, настоящият съдебен състав съобрази, че към посочения по-горе период 1982-1989 година е действал Закон за териториално и селищно устройство и Правилник за прилагането му, като съгласно чл. 121, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, в селата могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди, като изискванията за местоположение, площ и височина са уредени в чл. 124-125 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, съгласно които стопанските постройки в селищата се изграждат съгласно чл. 121 ППЗТСУ; стопанските постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищните сгради. По правило те се разполагат на страничните регулационни линии или на регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна разработка, така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща група. В този случай за всяка отделна постройка се изгражда пожарозащитен зид; когато се разполагат свободно, постройките трябва да са на разстояние от регулационните линии към съседите най-малко на 3 м или най-малко на 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна /до 45 отклонение от южната посока/ регулационна линия към съседите; постройките се разполагат по правило на 6 и повече метри от жилищните сгради в самия парцел и в съседните парцели. По изключение постройките могат да бъдат долепени до жилищата сграда в парцела, като в такъв случай трябва да се направи съответен пожарозащитен зид. Според изменението чл. 125 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ в ДВ, бр. 91 от 1990 година, което е след периода на построяване на процесната постройка, когато се разполагат свободно, постройките са на разстояния от регулационните линии към съседите съгласно изискванията на чл. 10 /най-малко 3 метра/ и чл. 13 /относно дълбочината на застрояване/. Стопанските постройки могат да имат височина до 8,50 м от съответното ниво на прилежащия терен до най-високата част на покрива.

Тъй като в случая процесната стопанска постройка е с височина 4 м, не е разположена на уличнорегулационната линия, а от графичния материал и заключението на вещото лице се установява, че са спазени и изискванията за отстояние от регулационните и кадастрални граници на имота и съседите, то постройката е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, коментирани по-горе.

Съгласно ЗУТ стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващо застрояване и за тях са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ, доколкото няма специални правила с оглед селскостопанско им предназначение. Селскостопанските постройки със селскостопанско предназначение следва да отговорят на чл. 42 от ЗУТ, съгласно който постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот /ал. 1/; постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради /ал. 2/; при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса /ал. 3/. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗУТ предвижда ограничение относно височината, а именно: Стопанските постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни се изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди, като в случая процесната постройка не надхвърля предвидената височина.

При така установените от доказателствата по делото факти, съдът приема, че процесната постройка, изградена в периода 1982-1989 година, е допустима и търпима по смисъла на § 127, ал. 1 от ДР на ЗУТ, доколкото е допустима по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършена, така и по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.

При така установените факти съдът намира, че оспорената Заповед № 1082 от 15.10.2024 година на Зам.-кмета на Община Севлиево е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, факта, че административното производство е започнало след влизане в сила на посочената разпоредба – след 26.11.2012 година, и предвид Заповед № 1180 от 16.11.2023 година на Кмета на Община Севлиево /л. 49-51/, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването ѝ, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 32/, 800 /осемстотин/ лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие /л. 117/, който размер не е прекомерен предвид факта, че се касае за производство пред първа инстанция с проведени 3 открити съдебни заседания, сложността на делото и извършената от процесуалния представител работа, и 350 /триста и петдесет/ лева внесен депозит за вещо лице /л. 103.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1082 от 15.10.2024 година на Зам.-кмета на Община Севлиево.

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на А. Х. А. от с. Кръвеник, община Севлиево с [ЕГН] сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.