Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Ловеч,….……2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова като изслуша докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.гр.д. №
290 по описа на съда за
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - МВР, представлявана от главен комисар Николай Славев
Николов - директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес
на призоваване: гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” №31 против Решение №
15 от 21.01.2020 год. на РС Тетевен, постановено по гр.дело № 770/2019 г.
Счита, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
Твърди, че Решение № 15/21.11.2020
год. е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.). Счита, че основният порок на решението се състои в неправилно
прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (обн. ДВ, бр. 9 от
На следващо място изтъква, че следващия съществен
порок на обжалваното решение се състои в това, че съдът не мотивира по никакъв
начин извода си, че при преизчисляване на положените от държавните служители в
МВР часове нощен труд в дневен с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневния и нощния труд за работещите по трудово
правоотношение, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Твърди, че
този извод на съда не е подкрепен от събраните по делото доказателства.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменено изцяло като неправилно и необосновано обжалваното решение на Районен
съд - Тетевен.
Изтъква, че в случай, че съдът не възприеме основния мотив на тази
жалба за неприложимост на трудовото законодателство към предмета на този спор и
не отхвърли първоинстанционното решение изцяло, то моли при постановяване на
решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата
на чл. 9 на действалата през този период Наредба за работното време, почивките
и отпуските (обн., ДВ бр. 41/2017).
Заявява, че в случай, че ищецът докаже, че се ползва
от правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е
по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли то да се намали
до еднократния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доводите за това искане се състоят в това, че не е
налице фактическа и правна сложност на делото и същото може да приключи в едно
съдебно заседание.
Моли да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.
поддържа въззивната жалба и моли съда отмени първоинстнационното решение като
неправилно и необосновано. В представената писмена защита излага подробно
аргументите си в подкрепа на приложимата в случая нормативна уредба, като
цитира и съдебна практика. Моли да се присъдят направените по делото разноски и
юрисконсулстко възнаграждение в размер, определен от съда.
Въззиваемият
редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 770/2019 г. по описа на РС
Тетевен е образувано по постъпила искова молба от Т.В.П. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”МВР – София с посочено правно
основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.179, ал.1 и чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР,
във вр.с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е
работил на длъжност «началник дежурна смяна» гр.Тетевен при ОД «ПБЗН»- гр.Ловеч
- ГД «ПБЗН»МВР - София, като е
осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. Изтъква,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./ обн. ДВ,
бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. Твърди, че с този коефициент се получават чисто часовете
преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на
коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Твърди, че
за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е положил общо 1752 часа нощен
труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден
труд от 250 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Счита, че
съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 7.03 лв. или за 250 часа
труд му се дължи сумата от 1757.50 лв.
В
петитума на ИМ е направил искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника на осн. чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86
от ЗЗД да му заплати сумата от 1757.50 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявения иск, като е изложил
подробни съображения относно действащата за процесния период нормативна уредба.
За да уважи изцяло предявения иск с
правно основание чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР,
вр. с чл.187, ал.6 от ЗМВР, в мотивите на обжалваното решение районният
съд е приел, че в случая е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/. За да направи този извод, пъроинстанционният съд е изложил
доводи, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., действала в исковия период,
липсва изрична правна норма за преизчисляване на нощния труд в дневен. Изтъкнато е, че липсата на изрична
регламентация не дава основание да се направи извод, че преизчисляването на
нощните часове в дневни е неприложимо по отношение на служителите в МВР.
Изложени са съображения, че това не следва да се тълкува като законова забрана,
тъй като такава би била поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение. Изрично в мотивите на решението е отбелязано, че в случая се касае
за положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143, който не е отчетен от ответника. Направен е
извод, че се касае за две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения. От една страна, завишено почасово заплащане на нощния труд, а
от друга, задължение на работодателя да преизчислява нощните часове в дневни и
така да съобразява продължителността на работния ден.
Между страните по делото не се спори, че за исковия период от период от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. ищецът е работил на длъжност «началник дежурна смяна» в РС”ПБЗН” – гр.Тетевен при ОД «ПБЗН»- гр.Ловеч - ГД «ПБЗН»МВР - София и е изпълнявал служебните си задължения на смени от 12 часа, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време. Не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа, както и че при изчисляване на отработените часове, положеният нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Тези факти се установяват от приложените от ответника по делото писмени доказателства и приетото като доказателство заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По
делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена със
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е
определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта между 22.00 и 06.00 часа.
От приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият брой часове, положени
от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство през процесния период за
времето между 22.00 ч. и 06.00 ч. е 1720
часа, посочен в справка към заключението. Часовете извънреден труд, получени
след преобразуването с коефициент 1.143
за процесния период са 247 часа. Според експертизата, паричната равностойност
на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за
целия период е в размер общо на 1754.77 лв.
Спорен в
настоящото производство е въпроса, дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Настоящият
въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод
относно субсидиарното приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, обоснован с липсата на изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен за процесния период, каквото обаче е
съществувала в отм. чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Въззивната инстанция
счита, че такава непълнота в приложимата правна уредба за процесния период не
съществува. Съдебният състав приема, че за уредбата на правоотношенията между
страните е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден
по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по
аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. В подкрепа на
този извод е и разпоредбата на чл.142 от ЗМВР. Според чл.1 от същата,
служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е посочено, че
статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Според ал.4 и ал.5 на същата разпоредба, статутът на
държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител, а
на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по
реда на КТ и на този закон.
На следващо място следва да се отбележи, че в
ЗМВР законодателя прави изрично разграничение между полагания от държавните
служители в МВР извънреден и нощен труд. Размерът на възнаграждението за
извънреден труд е посочен в закона /чл.187, ал.6 от ЗМВР/, а условията и редът
за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед. Въз основа на предвидената в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР законова
делегация, от министъра на вътрешните работи в процесния период е била издадена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. с решение № 16766 от 10.01.2020 г.
на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. От това
следва, че с издадената наредба е дадена
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага
приложение на друг нормативен акт по аналогия.
В посочената наредба, действала
през процесния период, се съдържа и изрична правна уредба относно работата на
смени и продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/ДВ., бр.53 от
27.06.2014 г./. Съгласно чл.3,
ал.3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална
продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В наредбата се съдържа
регламентация за начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане.
Действително в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. е било предвидено, че при
сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд
между 22: 00 часа и 06: 00 часа за отчетения период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период,
но тя не е приложима за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва аналогична норма на
чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 0, 143. Липсата на норма, предвижда
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен не е пропуск, а възприето в
издадените след това наредби ново решение в отчитането на часовете нощен труд.
Действалата през процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както беше посочено по-горе, е отменени
от ВАС на РБ. Този факт обаче не може да доведе до извод за липсата на правна
регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. В ТР №
2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че спрямо подзаконовия
нормативен акт, каквито са цитираните наредби, законодателят е въвел специална
правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От тази
разпоредба следва извода, че за периода от приемането до отмяната й с влязло в
сила съдебното решение, този акт се
считат за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
На следващо място
НСОРБ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо
правилото на чл. 9, ал. 2 от не следва
да се разглежда изолирано, а заедно с чл.
136, ал. 1 и ал.
3 и чл.
140, ал. 1 и ал.
2 от Кодекса на труда /КТ/, които предвиждат различна продължителност на
работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което
налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени, какъвто е настоящия казус, законодателят е допуснал полагането на труд и
през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Това законодателно
решение е в съответствие и с чл.8, б”а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември
Различната
уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на
дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните права и
задълженията да се регламентират от специален закон, като за компенсация на
някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по
трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се
приеме, че служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
В исковата молба
ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се
формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната
продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като извънредният
труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. В случая от страна на ищеца
не са наведени твърдения за полагане на труд извън определените 12-часови смени
или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Следва да се
отбележи, че ЗМВР, регламентиращ правата и задълженията на служителите, прави
разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд".
За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. В чл.
178, ал. 1 и чл.
179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните
служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности,
за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в
служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00
до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са
предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и
размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Както беше посочено
по-горе, възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът
на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на
основание чл.
179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на
разпоредбата на чл.
179, ал. 2 от ЗМВР в периода от
27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до
06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В
следващата редакция на този текст от 05.12.2017 г., която също обхваща процесния период, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От
изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности,
съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.
Не може да доведе
до извод за приложимост в отношенията между страните по делото на КТ и НОСРЗ и разпоредбата на чл.188, ал.2 от
специалния ЗМВР. Съдържащото се нея препращане към КТ за полагания от
държавните служители труд за времето
между 22.00 и 6.00 ч. касае само предвидената в КТ специална закрила.
В подкрепа на
изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. №
786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано,
че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Поради изложените
съображения въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането
по аналогия на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение на РС – Тетевен
в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– София е осъдена да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179,
ал.1 от ЗМВР на Т.В.П. сумата 1754.77 лв., представляващо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016 г. до
07.10.2019 г. е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния
закон. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният от Т.В.П.
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР – София
иск за сумата от 1754.77 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска
- 07.10.2019 г. до окончателното
й изплащането, бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението следва
да бъде отменено и в частта, с която Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР е осъдена да
заплати на Т.В.П. сумата от 350.00 лв. сторени разноски пред първата инстанция предвид
уважаването на иска и на РС - Тетевен
държавна такса в размер на 70.19 лв. и 100.00 лв. сторени разноски за вещо
лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1754.77 лв. до 1757.50 лв.,
съдебният състав счита, че за въззивника не е налице правен интерес от
обжалването му и същото е влязло в законна сила.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР направените по
делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 100.00 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е
поискано във въззината жалба и приложения списък по чл.80 от ГПК. Същото е
определено съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за
съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв.
Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи
минималния размер от 100.00 лв. като размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника и направените по делото разноски
в размер на сумата 35.10 лв., представляваща внесена държавна такса за
настоящето производство.
С оглед
разпоредбата на чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Водим от горното
и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
№ 15 от 21.01.2020 год. на РС
Тетевен, постановено по гр.дело № 770/2019 г. в частите, с които на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал.1 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати на Т.В.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 1754.77 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016 г. до 07.10.2019
г., получена в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска в съда – 07.10.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да
заплати на Т.В.П. сторени разноски в
производството пред първата инстанция в размер на 350.00 лв., както и в частта,
с която е осъдена да заплати на РС Тетевен държавна такса в размер на 70.19 лв.
и 100.00 лв. възнаграждение за вещо лице и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.В.П., ЕГН **********
***, чрез адв. В.В.,***, офис 7 против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР,
представлявана от главен комисар Николай Славев Николов - директор, с адрес на
призоваване: гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” № 31, иск с правно
основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, за заплащане на
сумата от 1754.77 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., получен в резултат на превръщане на нощните
часове към дневни с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска – 07.10.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8
от ГПК, Т.В.П., ЕГН ********** ***
да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - МВР, представлявана от главен комисар Николай Славев
Николов - директор, с адрес на призоваване: гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и
Методий” № 31 сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция и 35.10 лв. внесена държавна такса за настоящето
производство съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.