РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
11799 по описа на СГС за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 446929 от 09.07.2018 г., постановено по гр. дело
№ 14315/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, е
отхвърлен предявения от К.К.Б. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.К.Б. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 1216,01 лв., представляваща стойност на потребената електрическа енергия за
периода от 22.10.2017 г. до 19.01.2018 г. електрическа енергия по фактура № **********
от 23.01.2018 г. по партида с клиентски номер **********, за което е бил
съставен констативен протокол № 1019308 от 19.01.2018 г. Със същото решение
ищецът е съден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
300,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца, чрез пълномощника си – адв. И.К., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Жалбоподателят изтъква, че в
конкретния случай не са налице законовите предпоставки за служебно начисляване
на електрическа енергия по партидата на ищеца с клиентски номер **********, за
което е бил съставен констативен протокол № 1019308 от 19.01.2018 г. Изтъква,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнило
задължението си съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, за надлежно уведомяване,
като в чл. 17, ал. 2 от Общи условия такава процедура не била предвидена.
Изтъква, че СРС не се е съобразил и с установената практика по приложението на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Сочи още, че е неправилен изводът на съда, че в
действащата нормативна уредба /ПИККЕ/ е предвидена обективна отговорност за
потребителя на електрическа енергия, а и по делото не било установено неправомерно
въздействие върху СТИ, което да е извършено от него. Изтъква, че разпоредбите
на чл. 1 - чл. 47 и чл. 52-56 ПИККЕ са били отменени от ВАС, поради което не са
осъществени изискуемите от чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ регламентация, на която
ответникът основава извършената корекция. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и уважи отрицателния установителен иск за сумата от
1216,01 лв., представляваща служебно начислена
такава по констативен протокол № 1019308 от 19.01.2018 г., както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител – юриск. Д.И., с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение
е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и
законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди
направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като по конкретно
наведените оплаквания намира следното:
Страните не спорят, а и в
исковата молба ищецът е признал факта, че между тях съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски номер **********, за обект в за обект
с административен адрес: с. Панчарево, кв. „Мечта“, бл. *********за периода от
за периода от 22.10.2017 г. до 19.01.2018 г.
От представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 1013932 от 19.01.2018 г. и и показанията на свидетеля Спас Спасов,
служител в „ЧЕЗ Разпределение България” АД на длъжност „техник електрически
системи и контрол на нетехнически загуби”, се установява, че на 19.01.2018 г. в с. Панчарево, кв. „*********вх. Б, ап.
№ 6 в отсъствието на абоната с клиентски номер ********** е извършена проверка
на средството за търговско измерване на използваната електроенергия, като
служители на „Ч.Е.Б.“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите и полицай от 08 РУ-СДВР са констатирали, че са нарушени холограмни стикери на големия
капак на електромера, нарушени пломби на щита на електромера, както и
прекъсване на електромера, който се води на името на ищеца, като при извършени
измервания същият е връщал товар по нулевия проводник. Служителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД са извършили проверката съвместно с колеги от
„Експлоатация и поддържане“, включително багерист, като са разкопали трасе от
близо 20 метра и са констатирали промяна в схемата на свързване на
измервателната система на ел. енергия - извършено подземно присъединяване преди
средството за търговско измерване, като кабелът, изхождащ от електромера, е бил
разкъсан и към него е бил свързан неправомерно гумиран кабел 4x6 мм2, който е влизал в постройката на ищеца и там се е
разклонявал до почти всички постройки в съседство, като е захранвал цялата
инсталация на обекта. Служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са
възстановили схемата на свързване, като са премахнали присъединенията и са
пломбирали наново електромера и таблото. Служителите на електроразпределителното
дружество са потърсили лице от адреса, но потребителят е отсъствал.
От представения по делото заверен препис от фактура № **********
от 23.01.2018 г. по съставения констативен протокол № 1013932 от 19.01.2018 г.
на потребителя с клиентски номер ********** е начислена сумата от 1216,01 лв.
за потребена електрическа енергия за периода 22.10.2017 г. – 19.01.2018 г.,
като препис от КП от 19.01.2018 г. и уведомлението за извършване на корекцията
са били изпратени и надлежно връчени на ищеца на 02.02.2018 г., видно от
отбелязването върху известие за доставяне /обратна разписка/ на лист 36 по
делото на СРС. Изложеното налага обоснован извод, че ответното дружество е
изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ и чл. 17, ал. 2 ОУ,
раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване
на електрическа енергия“ и е уведомило надлежно абоната за започналата
процедура по корекция.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ,
което съдът намира за обективно, безпристрастно и компетентно дадено и
кредитира с доверие, се установява, че описаното в Констативен протокол от 19.01.2018
г. присъединяване без
средство за търговско измерване води до
промяна на схемата на свързване към мрежата на измерителната система и до
неотчитане на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа
енергия. Вещото лице е посочило, че общото
количество електроенергия неотчето от СТИ – 6624 KWh за
периода от 90 дни, е преизчислено при спазване на правилата на чл. 48, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ПИКЕЕ на база половината от пропускателната способност на линията,
както и че извършените изчисления са математически верни и сумата съответства
на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последващия период от
17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението
на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ
на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е предвиден ред за
уведомяване, като такъв е предвиден и в чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ, поради
което е обоснован извода на първоинстанционния съд в тази насока. Ето защо и противно на поддържаното във ВЖ след
изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г.
са изпълнени законовите условията за корекция на сметки, включително и в
цитираните в тази връзка решения на ВКС.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове.
Исковият период обхваща 22.10.2017 г. – 19.01.2018г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ,
от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е
въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След
приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е
налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент. В чл.17, ал.2 от действащите
Общи условия на ответното дружество е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 104/16.08.2016 г.,
по т. д. № 1671/2015 г.на ВКС, ТК, І ТО, за защита на обществения и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ
е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган. При наличието на
нерегламентирано вмешателство в измервателнта система, то е свързано с
посегателство върху измервателната система, собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, която се владее и стопанисва от него. За да се
гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното
действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията,
който на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕЕ задължително присъства на проверката.
Това прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ,
който се ползва с материална доказателствена сила, относно констатираните от
длъжностното лице пред него обстоятелства.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено
нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на
електромера. С оглед на това и на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ констативният
протокол за установяване намесата в измервателната система следва да се състави
в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Това
императивно изискване е спазено, тъй като при извършване на проверката от 19.01.2018
г. е присъствал представител на 08 РУ-СДВР полицай Величков, който е подписал
съставения протокол и същия в частта, с която е констатирано промяна в схемата
на свързване има характер на официален документ, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила. По делото се установи също така, че ищецът не
е присъствал на проверката, но му е изпратено по пощата с препоръчано писмо с
известие за доставяне /обратна разписка/ препис от съставения констативен
протокол и предложение за корекция, съобразно
изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ и чл. 17, ал. 2 от ОУ на ответното
дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“, като същото е получено лично
от ищеца – потребител на електрическа енергия. Ето защо следва да се
приеме, че констативният протокол съставлява официален удостоверителен документ
с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
констатираните обстоятелства. С оглед на това за ответника е възникнало правото
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Предвид
обстоятелството, че от изслушаното и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по СТЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено се
установи, че извършените изчисления са математически верни и сумата съответства
на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР, то
настоящият състав на съда приема, че начислената от ответника стойност на
електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при
съобразяване на действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР.
Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му
право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
периода 22.10.2017 г. – 19.01.2018 г., който е след влизането в сила на
изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в сила на ПИКЕЕ, в
който смисъл са и съображенията изложени в определение № 556/21.06.2016 г. по
т. д. № 2378/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено в производство по чл.288 ГПК.
По отношение на оплакването, че разпоредбите на чл. 1 - чл.
47 и чл. 52-56 ПИККЕ са били отменени с влязло в сила решение на ВАС следва да
се отбележи, че на настоящия състав на съда е служебно известно обстоятелство,
че с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на пет
членен състав на ВАС Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен
вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 са били отменени, но
съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а през процесния
исков период относимите в конкретния случай разпоредби , именно чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били отменени с влязъл
в сила съдебен акт.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до
които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
пред СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 446929 от 09.07.2018 г., постановено по гр. дело №
14315/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА К.К.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. К., да заплати на
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“ на
основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: