ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 2 октомври
2017 год.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, I
отделение, 7 състав, в закрито съдебно заседание на 2 октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гергана Коюмджиева
Като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
гр.дело № 8049 /2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В.Д.Н., чрез адв.В.
К. – назначена по реда на ЗПП , с която
е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Р България, за заплащане на сумата от 50 000.00 лева - неимуществени вреди,
претендирана, като обезщетение от нарушаване на принципа за обоснованост и
мотивираност при постановяване на съдебен акт от магистрат – Председател
на I наказателно отделение във ВКС, а
именно с постановяване на Разпореждане №106 от 07.06.2017г., с което е отказано
възобновяване на н.о.х.д.№1987/ 2004г. по описа на Окръжен съд –гр.Варна.
В обстоятелствената част на исковата си молба е посочил, че
Председателя на I наказателно отделение във ВКС се е
произнесъл по същество на искането, като не е имал право на това. Сочи се, че е налице противоправно деяние –
нарушаване правото на ЕС, от което
ищецът е претъпял морални вреди, за чието обезщетяване ответникът отговаря.
Софийски градски съд, Гражданска колегия,
I отделение, 7 състав приема, че така предявения иск е недопустим и производството
следва да се прекрати на осн. чл. 130 от ГПК. С така предявения иск по чл. 49
от ЗЗД, се цели да се ангажира отговорността на Върховен касационен съд, за
чужди, противоправни и виновни действия на магистрат, във връзка с изпълнение
на служебните му задължения и постановяване на разпореждане по посоченото
по-горе дело, с постановяването на което, именно се твърди да е причинена вреда.
Съгласно чл. 132 от Конституцията
на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите, не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е престъпление от общ характер. В случая от изложеното в исковата
молба и от доводите изнесени в частната жалба, се установява, че ищеца заявява,
че са му нанесени вреди, произтекли именно от действия на магистрати във връзка
със заеманата от тях длъжност - "съдия" и са свързани с изпълнението
на служебните им задължения, в рамките на правораздавателната им компетентност
и в частност - постановените от тях съдебни актове. Тези действия на
магистратите при съответните съдилища, са обхванати от функционален имунитет,
пречка за развитие на допустимо производство. по правилата на непозволеното
увреждане, е изключена и възможността за ангажиране на отговорността на
възложителя (работодателят), в случая ВКС, за вреди, поради забраната на
Конституцията, гарантираща възможност за независимост на съда при осъществяване
на правораздавателната му дейност. Липсва надлежна пасивна процесуална
легитимация по предявения иск за деликтна отговорност във връзка с
изпълняваната професионална дейност, което води и до недопустимост на исковото
производство. Гражданската неотговорност на магистратите, в посочената хипотеза
на необоснован съдебен акт, прави и
сочения ответник – ВКС , при който магистрата изпълнява служебните си задължения,
процесуално ненадлежна страна да отговаря по предявената срещу него искова
претенция./В този задължителна практика
в Определение №108 от 20.04.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№1157/2016г. на I ГО,
ГК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/
Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и
нейната липса е основание за недопустимост на иска. Ако тя липсва, т.е. липсва
право на иск по отношение на посочения ответник, съдът няма право да решава
спора по същество, а следва да прекрати делото. Нормата на чл.130 ГПК изисква
проверка на исковата молба за допустимост на иска.
Исковата молба на В. Н. следва да бъде
върната и производството по делото прекратено.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание
чл.130 ГПК искова молба В.Д.Н., чрез адв.В. К. – назначена по реда на ЗПП
, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу
Върховен касационен съд на Р България, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 8049 /2017 год., по описа на Софийски градски съд, ГК, I отд.,7
състав.
Определението може да се
обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: