Решение по дело №256/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производство по Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на „Виджиар“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.18, представлявано от управителите си В. В. Н., Г. Д. Д., Р. В. М., чрез адв.Б., против заповед № ДК-02-Пд-06/18.12.2023 г. на Началника на РДНСК Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, както и издаването ѝ от некомпетентен орган.

Сочи се, че заповедта неправилно е насочено против жалбоподателя, който не е извършител на строежа.

Твърди се, че се касае за текущ ремонт, който не натоварва конструкцията на сградата и покрива на същата, съответно същият попада в изключенията по чл.147, ал.1 и чл.151 ЗУТ. Освен това се заема тезата, че след издаването на Акт обр.16 на сградата е издадено разрешение за преустройство и пристрояване на покрива на офис №6 от Община Пловдив.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

За ответника – началник на РДНСК Пловдив се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се и подробна писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № ДК-02-Пд-06/18.12.2023 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Преустройство и пристрояване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.941.2.7“, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.941.2 по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], [населено място], УПИ I-2103 в кв.605 по плана на кв.“Пета градска част“ [населено място], извършен в несъответствие с ПУП, без одобрен проект и без издадено от Главния архитект на Община Пловдив разрешение за строеж, собственост на „ВиДжиАр“ООД, [населено място] с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.18 с управители В. В. Н., Г. Д. Д. и Р. В. М..

За да издаде процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е изпълнен в несъответствие с предвижданията на ПУП, без одобрен проект и без издадено от Главен архитект на Община Пловдив разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 ЗУТ.

Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при РДНСК Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 16/07.11.2023 г. и Констативен акт № 17/07.11.2023 г., връчени лично на управителя В. Н..

Срещу КА е подадено възражение, което не е уважено от АО, тъй като не са представени разрешение за строеж и одобрени технически проекти за извършеното строителство.

Въз основа на КА е издадена оспорената заповед.

Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган. Направеното в този мисъл възражение още пред АО и преповторено в жалбата до съда е неоснователно. Както правилно е приел и АО процесната сграда представлява такава от трета категория съобразно нормата на чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и чл.6, ал.3, т.3 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а именно сгради с високо застрояване. Този извод се подкрепя и от констатациите на ВЛ (л.161) дотолкова доколкото извършеното преустройство е в сграда от трета категория съгласно чл.137, ал.1 ЗУТ; при издаването на разрешение за ползване № ДК-07-65/27.04.2007 г. от началника на РДНСК Пловдив извършеното строителство е прието като за сграда от трета категория. Процесното преустройство е извършено в сграда от трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3 б.“ж“ ЗУТ, тъй като не отговаря на описанието, дадено в чл.137, ал.1, т.4, б.“д“ ЗУТ за преустройство от четвърта категория дотолкова доколкото при процесния строеж освен затваряне на площта на озеленена покривна тераса за функционалното ѝ приобщаване към офис №6, са извършени промени в конструктивни елементи с цел разширяване на площта на офис № 6.

Съобразявайки гореизложеното и след като процесният строеж е трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3 б.“ж“ ЗУТ, то началника на РДНСК Пловдив е компетентен да издаде заповед от рода на процесната на основание чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ при условията на надлежно учредена делегация и съвместяване на длъжността – заповеди на л.14 и сл. по делото.

Направените в този смисъл оплаквания по жалбата са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията, че заповедта е насочена против ненадлежен адресат, обосновани с твърденията, че жалбоподателят не е извършител на разпоредения за премахване строеж. Съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят правилно е определен като адресат на заповедта в качеството му на собственик на процесния строеж / офис.

Заповедта е издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225, ал.2 от ЗУТ, като са издадени КА. Противно на твърдяното по жалбата, съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че се касае за текущ ремонт на офис № 6. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като компетентно дадено и неоспорено от страните. След извършен оглед на място на процесния строеж ВЛ е констатирало, че същият, с идентификатор 56784.506.941.2.7, е изпълнен на последния етаж на сградата и представлява офис, заемащ значителна площ от нивото на кота +16,80м. без асансьора и стълбището. Офисът е предвиден в проекта под №6, но с по-малка площ на затвореното пространство - 18,95кв.м., включваща пространство между калканен зид, асансьор, стълбищна площадка и фасаден зид от юг, в който да има врата и прозорци за изход към озеленена покривна тераса. Заедно с покривната тераса офисът има площ по проект 78,28кв.м. Самата тераса по проект е следвало да е оградена по контура с парапети, а над нея е предвидена пергола - стоманена конструкция с покритие от поликарбонат като слънцезащита на терасата. Проектираната стоманена конструкция - пергола не е изпълнена на място или е изпълнена и в последствие демонтирана. Вместо нея, на нивото на покривната плоча на сградата на кота +19,46м са монтирани хоризонтално стоманени ферми, които в план са разположени радиално по дъгата на терасата, с център при една кръгла колона в калканния зид. Всяка ферма има за втора опорна точка една стоманена колона, монтирана върху парапета на терасата. Светлата височина под окачения таван е 2,70м. Монтираният окачен таван не позволил на ВЛ подробен визуален оглед на фермите, но след сваляне на един от панелите, през отвора са установени профили на долен и горен пояс на фермите и диагонали и вертикали, изпълнени от студеноогънати профили кутия с размери на сечението 30/50мм. Около стоманените ферми е положена изолация от вата. Върху конструкцията от ферми и вероятно столици над тях, на покрива се установява битумно покритие, обхващащо цялата площ над покривната тераса с форма на полукръг. По контура на озеленената покривна тераса, по дъгата на проектирания парапет е изпълнено остъкляване с прозорци с височина между парапета и стоманената покривна конструкция от ферми. Между прозорците се намират колоните, върху които стъпват новите стоманени ферми. При огледа ВЛ установява, че фасадния зид от проекта не е изпълнен на предвиденото място, а в частта извън дъгата на терасата е изнесен на юг на разстояние от 1,67м от проектното местоположение и в него са монтирани прозорци. Така офисът е разширен в южна посока чрез усвояване на част от площта на терасата. В новата допълнителна площ е оформен малък кухненски бокс, за който са осигурени захранване с вода и ел. енергия. За да бъде изпълнен равен таван над разширението на юг, не са изпълнени наклонените части на покривната плоча на кота +16,76м, дадени в одобрения конструктивен проект между коти +15,81м и +17,55м за оформяне на капандури. Не е изпълнена наклонената плоча, оформяща еднометровата ивица до калкана със сградата в съседния имот от изток, изискваща се с чл.88, ал.5 от „Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“ в редакцията до изменението в ДВ, бр.84/2022г., в сила от 23.11.2022г., като проектът е одобрен при действието на разпоредбата.

Така направените констатации по заключението на ВЛ съответстват напълно на тези, направени в КА, съответно в оспорената заповед, които в крайна сметка са довели АО до извод, че процесният строеж е незаконен и следва да бъде премахнат. В настоящия случай въобще не става въпрос за текущ ремонт. Изместването на ограждащи зидове от тяхното проектно местоположение и затварянето на озеленена покривна тераса за създаване на допълнителна полезна площ към офис, не може да се третира като „Текущ ремонт" по смисъла на т.43 от §5 на ДР на ЗУТ. С това затваряне на озеленената тераса се променя нейното предназначение. Неизпълнението на наклонени плочи в участъци за капандури и еднометрова ивица до калкана от изток, при което в участъците е получен хоризонтален покрив, а не наклон под ъгъл от 45° и изпълнението на стоманена конструкция на нивото на покривната плоча не може да се приеме за „Текущ ремонт". Този извод не се променя от факта, че преустройството на озеленената покривна тераса в помещения за офис не надвишава приетото изчислително експлоатационно натоварване върху подовата конструкция при проектирането на сградата в какъвто смисъл има изложени твърдения по жалбата. ВЛ е извело подробни констатации в тази връзка на база извършена от нея проверка в архива на Община Пловдив на одобрен на 15.12.2006г. проект по част „Конструкции" за „Преработка по време на строителството - метална покривна конструкция", част от проектите, с които на 19.12.2006г. от Главния архитект на Община Пловдив е презаверено Разрешение за строеж №255/27.07.2005г. Той съдържа статически изчисления и чертежи за стоманената конструкция - пергола, която не е изпълнена на място. В проекта е вписано от проектанта, че при изчисляването на плочата на кота +1б,7бм е прието вертикално експлоатационно натоварване 3,0 кN/m². Съгласно Таблица №3 - Вертикални експлоатационни натоварвания в участъци с различно предназначение към чл.52 от „Наредба №3/21.07.2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях", такова е натоварването върху стълбища и балкони от помещения за живеене. Натоварването върху подовите конструкции на служебни помещения /офиси, канцеларии/ съгласно таблицата е също е 3,0 кN/m². От това сравнение следва, че преустройството на озеленената покривна тераса в помещения за офис не надвишава приетото изчислително експлоатационно натоварване върху подовата конструкция при проектирането на сградата. Като тегло монтираната стоманена конструкция от ферми със столици и битумно покритие трудно може да бъде изчислена, тъй като няма достъп за нейното пълно заснемане. Като се има предвид вида на перголата от одобрения проект, сравнен с вида на монтираните ферми, теглата са приблизително сходни. В одобрения проект е вписано тегло на перголата 42кг/кв.м. Заварващата се в момента стоманена конструкция би имала подобно тегло и от тази гледна точка извършеното преустройство няма да превиши натоварванията, предвидени с одобрените проекти. Натоварването от сняг е приблизително еднакво като площ и обхват с това при проектирането на перголата.

ВЛ обаче изрично е констатирало, че има засягане на конструкцията на сградата при промените в плочата на кота +16,76м, където не са изпълнени наклонените участъци от плочата, дадени в одобрения конструктивен проект за оформяне на капандури и за ограничаване на еднометровите ивици до калкана със съседна сграда. Дали тези изменения са изпълнени още по време на строителството на сградата или на по-късен етап, в момента не може да се установи. Това, което се чете в писмените доказателства показва, че при въвеждането в експлоатация на сградата, тя е била изпълнена съгласно одобрените проекти и описаните изменения не са констатирани при приемането на сградата.

От гореизложеното следва, че извършеното преустройство не натоварва конструкцията на сградата с недопустими товари и няма да изчерпи нейната устойчивост, но са извършени промени на конструктивни елементи от сградата.

Безспорно се установява по делото, че разпореденото за премахване преустройство представлява строеж, съответно правилно процесната заповед е издадена по реда на чл.225 ЗУТ. Видно от заключението на ВЛ при извършеното преустройство е преместена ограждащата стена на офис №6 от нейното местоположение в одобрените проекти, усвоена е допълнителна площ за офиса за сметка на пространство, предвидено за озеленена покривна тераса. Изпълнена е нова стоманена конструкция на нивото на покривната плоча. Монтирани са ферми, стъпващи върху колони по периметъра на плочата на терасата и върху централно разположена колона в калканния зид. Тези видове СМР определят преустройството като „Строеж" по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ. Извършеното преустройство не може да се определи като „Основен ремонт“. Поводът за изпълнение на описаните СМР не е наличието на износени материали или конструктивни елементи, които се нуждаят от замяна с цел възстановяване на експлоатационната им годност. Изпълнените видове СМР целят разширяване на полезната площ на офис №6.

Процесното преустройство не попада и в изключенията по чл.147 ал.1 и чл.151 ЗУТ. Чл.147, ал.1 създава облекчен режим при издаването на разрешение за строеж. За описаните в него видове строежи не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти. Извършените видове СМР при изпълнението на процесния обект не попадат в нито една от хипотезите на разпоредбата. В чл.151 от ЗУТ са описани видове строителни дейности по сгради, съоръжения и инсталации, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. С тях се извършват строително - монтажни работи, но изпълнението им не се квалифицира като „Строеж" по смисъла на ЗУТ. Процесният обект не попада в нито една от другите хипотези, дадени в чл.151 от ЗУТ.

В заключението си ВЛ е дало и изрично заключение, че при така реализираното строителство се променят фасадата, кота корниз и обемът на сградата, съобразно одобрените инвестиционни проекти. След затварянето на покривната тераса с остъкляване по линията на парапета и монтажът на дограма за прозорци и след като над тази затворена площ е изпълнена стоманена покривна конструкция на нивото на покривната плоча, фасадата на сградата се различава значително от фасадата по проект. Увеличава се обема на сградата с обема, който създава затворената площ на покривната тераса. На направената снимкова визуализация по заключението на ВЛ – л.163 по делото, ясно се вижда разликата във фасадата на сградата по проект и така, както тя се заварва към настоящия момент. На втората снимка с червена линия са означени местата на отчитане на корнизните коти от проекта. На графичните приложения към експертизата №1 и №2, върху копия от одобрения архитектурен проект за промяна по време на строителството и монтаж на метална конструкция над озеленена покривна тераса, е показано точното заснемане на изпълнението на място, установено от експертизата по време на извършения оглед. С даденото в червен цвят разпределение на Приложение №1 са отразени местата на изпълнените зидове. Видно е, че повърхността под 45° от одобрения проект е свита, с което котата на корниза на това място е задигната. Изпълнената стоманена конструкция с покритие над бившата покривна тераса създава площ много по-голяма от нормативната възможност по чл.93, ал.2 от „Наредба №7/2003г." за архитектурно - художествен елемент с допустима площ 25 кв.м. Изравняването на изпълнения покрив над покривната тераса с покрива на кота +19,4бм води до завишаване на котата на корниза при линията на застрояване на сградата, където тази кота следва да е 15,00м. Изводът от направените констатации е, че с изпълнения строеж се завишава височината на сградата, допустима по действащия ПУП.

В крайна сметка съобразявайки заключението на ВЛ се налага единствения възможен извод, че в конкретния случай разпоредения за премахване обект представлява незаконен строеж, изграден в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 ЗУТ, съответно при спазване на административнопроизводствените правила, АО правилно е разпоредил премахването му. Същото, отново видно от заключението на ВЛ, може да бъде осъществено, тъй като покривът на сградата представлява стоманобетонова плоча на кота +19,4бм., която посредством демонтаж на изпълнената стоманена конструкция няма да бъде засегната. Демонтажът на дограмата по дъгата на покривната тераса също не представлява значителна трудност. Фасадният зид може да бъде изпълнен на проектното си местоположение. Евентуалното премахване на процесното преустройство технически е възможно и при изпълнението му няма да се засегне конструкцията на сградата и нейния покрив според констатациите на ВЛ.

В настоящия случай не се твърди да е налице търпимост на строежа, което да представлява пречка за премахването му. Такава не би била налице предвид времевото извършване на строежа след 27.04.2007 г.

Процесното приобщаване на покривната тераса към офис №6 е извършено без надлежни строителни книжа – такива не се представиха от жалбоподателя и не се установи да са налични при изготвяне на заключението от страна на ВЛ, съответно правилно е разпоредено премахването на процесното пристрояване.

По тези съображения, съдът приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж. Дотолкова доколкото същият не е търпим, той подлежи на премахване. Същият е незаконен и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - с изпълнения строеж се завишава височината на сградата, допустима по действащия ПУП но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 150 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На ответника следва да бъдат присъдени и разноски за заплатеното възнаграждение по приетата по делото СТЕ в размер на 335 лева.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виджиар“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.18, представлявано от управителите В. В. Н., Г. Д. Д., Р. В. М., против заповед № ДК-02-Пд-06/18.12.2023 г. на Началника на РДНСК Пловдив.

ОСЪЖДА „Виджиар“ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.18, представлявано от управителите В. В. Н., Г. Д. Д., Р. В. М., да заплати на ДНСК разноски по делото в размер на 485 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.