Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 258 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.Р.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 23-0268-000165 от 20.07.2023 година, издадена от И.Г.Г. – младши
инспектор в РУ Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По същество посочва, че в заповедта, с която е приложена
принудителната административна мярка не е посочен акта за установяване на
административно нарушение и в съответствие с това твърди, че е налице липса на
конкретна разпоредба от ЗДвП, която се счита че е била нарушена и във връзка, с
която се прилага настоящата принудителна административна мярка. Твърди, че
административният орган не е доказал предпоставките, предвидени в чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП и че издадената заповед не е съобразена с целта на закона и принципът
за съразмерност, въведен с разпоредбата на чл. 6 от АПК. С тези доводи иска от
съда да отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
като незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да
бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – И.Г.Г. – младши инспектор в РУ Горна Оряховица при ОДМВР Велико
Търново, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 749734 от 20.07.2023 година, съставен от И.Г.Г. на
длъжност: полицай при ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, в присъствието
на свидетелите очевидци: Д.Н.Д. и З.С.М. е установено, че П.Р.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, в качеството си на водач, на 20.07.2023 година, в 17:24 часа в
гр. С., ул. ***, посока ул. ***, управлява лек автомобил марка: *** с рег. № РК***ВВ,
собственост на З.Т.М., с ЕГН: **********, като отказва да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство DrugTest 5000, номер: ARPK 009. Деянието е
квалифицирано от страна на актосъставителя като виновно нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.
3, предл. второ от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 20.07.2023 година, като
е подписан от него без възражения /лист 22/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-0268-000165 от 20.07.2023 година, издадена от И.Г.Г. – младши
инспектор в Районно управление Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца, тъй като П.Р.Д. отказва да бъде
проверен с техническо средства или с тест с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико- токсикологично
лабораторно изследване, а именно Drug Test 5000 с №ARPK 0009. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 20.07.2023 година /лист 21/.
С приложената по делото административна преписка е
представено и прието като доказателство ксерокопие на талон за изследване №
118304 /лист 23/, справка за водач / нарушител / лист 24/, сведение от
нарушителя /лист 26/.
По делото е представена Заповед № 366з-2605 от 28.06.2022
година на Директора на ОДМВР Велико Търново, с която на основание чл. 43, ал.4
от ЗМВР е определил лицата, които да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП съобразно
тяхната компетентност, между които и лицата в т. 2.4 -„младшите инспектори“ от
„Охранителна полиция“ в структурни звена на ОДМВР Велико Търново. / лист 27/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0268-000165 от 20.07.2023 година, издадена от И.Г.Г.- младши
инспектор при РУ- Горна Оряховица към ОД на МВР- Велико Търново е връчена на
жалбоподателя на 20.07.2023 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана в
Административен съд- Перник на 03.08.2023 година. С оглед на това се счита, че
жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателя, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и
т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
366з-2605 от 28.06.2022 година, издадена от Директора на ОДМВР Велико Търново
за определяне на длъжностните лица, които са компетентни да осъществяват
контрол по ЗДвП и да прилаган принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. Сред тези лица са и „младшите инспектори“ от „Охранителна полиция“ в
структурните звена на ОДМВР Велико Търново. Настоящата заповед е издадена от И.Г.Г.,
който към датата на издаването й е заемал длъжност „ младши инспектор“ в РУ Горна
Оряховица при ОДМВР Велико Търново. С оглед на това настоящият съдебен състав
счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по
смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта е издадена от териториално и
материално компетентен за това орган.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма със съответно съдържание и реквизити,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка съдържа описание на конкретни факти и
обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото
на защита на жалбоподателя, респективно дават възможност да се осъществи
съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на
процесния акт по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че не
е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта на основание чл. 146,
т. 3 от АПК.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административни нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: т. 1 временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установена с медицинско и химико- токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/ или химико- токсикологично
лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, съгласно изр.второ от тази разпоредба, при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на
настоящият казус, необходима материална предпоставка за прилагане на мярката е
на първо място лицето, спрямо което същата се взема да притежава качеството
водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а именно да е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
настоящият безспорно се установява, че жалбоподателят към момента на извършване
на проверката е притежавал това качество, като това е факт, който не е спорен
по делото. На следващо място законодателят е предвидил няколко възможни
хипотези за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно: а) когато водачът управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържание на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух; б) когато управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико- токсикологично лабораторно изследване или с тест; в)
когато откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологична проба за химическо изследване
и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящият случай сме
изправени пред последната хипотеза, тъй като от мотивите на заповедта става
ясно, че принудителната административна мярка е наложена за това, че същият е отказал да му бъде направен тест Дръг Тест
5000 с фабричен № ARPK 0009. В съответства с тълкуването на тази разпоредба, следва
да се приеме, че ще бъде налице отказът на водача на моторно превозно средство
да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико –
токсикологично лабораторно изследване, независимо дали е отказал тест с
техническо средство или кръвна проба, т.е. достатъчно е водачът на МПС да
откаже една от двата вида проверки било то с техническо средство или чрез
даване на кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентно длъжностно лице, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В
настоящият казус чрез административната преписка е представен и приет като
писмено доказателство АУАН Серия GA № 749734 от
20.07.2023 година, от който се установява, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство Drug Test 5000 № ARPK 0009 за употреба
на наркотични вещества. Тези факти се подкрепят и от сведението, което самият
водач е дал, намиращо се на лист 26 от делото.
Друг е въпросът, до колко проверката за употреба на
наркотични вещества е била основателна, тъй като съобразно регламентираното в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/ или употребата на наркотични вещества се предвижда такъв тест да бъде
правен, но само доколкото има наличие на външни признаци, поведение или реакции
от страна на водача на пътното превозно средство, които водят към съмнение, че
същият е употребил наркотични вещества и/ или техни аналози. Тоест за разлика
от разпоредбата на чл. 3 и чл.3а, която урежда проверката за установяване на
употребата на алкохол, то при проверката за установяване на употребата на
наркотични вещества и/ или техни аналози, административният орган е длъжен да
се съобрази с изискването на законодателя и да пристъпи към същата само ако са
налице такива външни признаци. В настоящият казус, въз основа на
доказателствата представени по делото обаче не се установяват такива признаци
към моментна извършване на проверката. В тази връзка, макар формално да са били
налице предпоставките, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, то на
практика изначално не е съществувало основание да се пристъпи към такава
проверка.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
е налице неправилно прилагане на материалния закон, а да се приеме обратното би
означавало да се допусне произвол от страна на административния орган.
Относно съответствието на заповедта с целта на закона
съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в
приложимата редакция, времевия период, за който се налага временното отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство е до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на принудителната административна мярка и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите
на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, предвидени в АПК. В този смисъл разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК изисква в акта да бъдат посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, но при определян на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка
и да обоснове решението си, за да може съдът на свой ред да прецени дали това
правомощие е упражнено в съответствие с целта на закона, което е и едно от
основанията за законосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146
от АПК. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния
орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, за да може съдът анализирайки
ги са прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния
акт. Като не е направил това административният орган не е обосновал
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилното
упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на
страните за защита.
Съдът намира, че така установената липса на мотиви в тази
насока представлява съществено нарушение и е предпоставка за отмяна на
обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото съдебни разноски, предвид което ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 010 /хиляда
и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи заплатена държавна
такса, за което е представена разписка № ОВ60208230021787 от 02.08.2023 година
/лист 7/ и 1 000 /хиляда/ лева заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 02.08.2023 година /лист 6, гръб/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0268-000165 от 20.07.2023
година, издадена от И.Г.Г. – младши инспектор в РУ Горна Оряховица при ОДМВР
Велико Търново, с която на П.Р.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново,
ул. Бачо Киро № 7 да заплати на П.Р.Д., с ЕГН: **********,*** направени по
делото съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата.
Съдия: /п/