№ 569
гр. Монтана, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101586 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление град София, район Красно село, ул.Ястребец № 23 Б, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Филиз Ибрямова, е предявил иск
срещу: Е. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, 1345, обл.София,
общ.Илинден, ж.к.,,Захарна фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, ап.38; Адрес на
топлоснабден имот: гр.София, 1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна
фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, ап.38.
Цена на иска: 1 702.69 лева
Аб.№ 324955/инст.**********
ИД номер: 193372
В исковата си молба твърдят, че на 25.03.2024г. дружеството им е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
вх. № 96955 срещу Е. Г. Г., за сумата от 1 702.69 лева, от които 1 294.02 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.11.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от
25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 390,68 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.03.2024г., както и суми за
дялово разпределение: 14,01 лева - главница за периода от м.02.2021г. до
м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,98 лева – лихва за периода от 15.04.2021г. до
05.03.2024г., като претендираме и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
1
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 1186/2024г., по описа
на РС-Монтана, 3 състав, е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1, със съобщение,
получено от дружеството им на 06.06.2024г., съдията - докладчик по
цитираното дело им е указал, че дружеството може да предяви иск относно
вземането си срещу Е. Г. Г., ЕГН ********** в едномесечен срок.
Предявяват иск за установяване на вземането си за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Е. Г. Г. с ЕГН:********** като
клиент на ТЕ за топлоснабден имот: ап.38, находящ се на адрес: гр.София,
1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, за
процесния период.
Ответника, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответника не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В
раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31,
ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
2
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Ответницата, видно от приложените извлечения от сметки, е използвала
доставената от дружеството топлинна енергия и не е погасила задължението
си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от
ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на Е. Г. Г., ЕГН ********** че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1 702.69 лева, от които 1 294.02 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.11.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, 39.68 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 05.03.2024г., както и суми за дялово разпределение:
14.01 лева - главница за периода от м.02.2021г. до м.11.2021г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и
3.98 лева - лихва за периода от 15.04.2021г. до 05.03.2024г., като претендират и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Посочена е банкова сметка.
Ответникът, Е. Г. Г., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК Пъстрина,
блок 7, вход В, етаж 4, ап.58, в срока, предвиден за отговор взема становище
по иска.
Заявява, че е оспорила заповедта за изпълнение, както оспорва и
настоящата искова молба поради некоректната претенция на ищеца.
Видно и от доказателствата приложени от тях с НА № 129 вписан на
07.12.2021г. е отчуждила имота, на които е доставена претендираната за
заплащане топлоенергия. По смисъла на което и по аргумент на противното от
чл.153 ал. 1 от ЗЕ няма качеството на клиент/потребител на доставяната от
дружеството за имота ТЕ .
Качеството на битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а от ДР ЗЕ и небитов
клиент/ § 1 т. З3а от ДР на ЗЕ / е направено от закона на плоскостта на
различните нужди, за които ще се използва енергията - битови или стопански,
но това е относимо след, като вече е добила качеството клиент по смисъла на
3
закона.
Моли съда да уважи частично исковата молба, като се отхвърли
претенцията в частта и касаеща периода след продажбата на жилището на
07.12.2021г. С оглед некоректно заявеното в процедурата по издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист всички разноски по водене на
дело следва да бъдат поети от ищеца.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1186 по описа за
2024 година на Районен съд – Монтана.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, на основание чл.235
ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за продажба на
топлинна енергия.
Ищецът “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град София, район Красно село, ул.Ястребец № 23 Б, като
доставчик на топлинна енергия, има правото да поиска плащане на
стойността на продадената и доставена такава от ответника-потребител,
което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по
съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед
изпълнението на изискванията по връчване на препис от издадената заповед
за изпълнение на длъжника и възможността на заявителя да се възползва
от чл.415 ал.1 т.1 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване
на вземането по договора, е допустим. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора
на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му
предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като
този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство
вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
От представените по делото нотариален акт за собственост (л. 18), е
установено, че на 31.07.2020 година Е. Г. Г. е придобила процесния недвижим
имот, чрез покупко-продажба, находящ се на административен адрес в град
София, район Илинден, ЖК Захарна фабрика, блок 46, вход А, етаж 8, ап.38.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, на
07.12.2021 г. Е. Г. Г. е извършила разпоредителна сделка, с която е
прехвърлила собствеността върху имота на Павел Красимиров Гошев, л.15 от
делото.
В депозираното Заявление за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК се претендира незаплатена топлинна енергия, главница в размер
на 1 294.02 лв., изразходвана в периода месец 11.2020 г. до месец 11.2021 г.,
лихва за забава и за дялово разпределение.
По този начин се явява неоснователно възражението на ответника, че
4
в този период, за който се претендира плащане на изразходена топлинна
енергия не е имала качеството на клиент /потребител/ на доставената
топлоенергия.
Установено е безспорно, че ответника е потребител, респективно
битов клиент на топлинна енергия през процесния период, като физическо
лице – ползвател и собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т. е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване., т.е.
налице е облигационно отношение между страните.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1186/2024 г. по описа на Районен
съд – гр. Монтана, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед №
717/14.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумите, описани в заповедта.
Съдът е изпратил съобщение до длъжника за изпълнение на издадената
заповед, като е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
ищецът е депозирал настоящата искова молба само срещу длъжника.
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, което се
оспорва от ответника, че същият, в качеството си на собственик на процесният
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на
ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
5
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС,
в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ
в сградата – ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира
6
следното от правна страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване
на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска
установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, която
правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 155 ЗЕ, във връзка с
чл. 149 ЗЕ, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при
забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
подадено възражение от длъжника, като исковата молба е подадена в рамките
на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за
спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е
заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения
срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от
страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Ищецът следва да докаже, по реда на пълното и главно доказване,
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на
изискуемо и ликвидно задължение, като в тежест на ищеца е да докаже
изложените в исковата молба твърдения - да установи при условията на пълно
и главно доказване, че между ищеца и ответника са били налице валидни
облигационни отношения по силата на топлоснабден имот собственост на
ответника; че е доставил топлинна енергия, размера на задължението.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от това, че
ответникът в качеството си на собственик на процесният топлоснабден имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С
7
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ
и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация
София- ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IX от ОУ - "Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", в чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл, 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
8
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС,
в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма за предоставяне на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – ДАЛСИЯ
ЕЛВЕКО ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки,
че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото.
Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в
чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия
да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно "Топлофикация
София" ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача
стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от
тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се
формира съгласно чл. 36 от Общите условия.
Редът и начинът на заплащане на услугата "дялово разпределение" се
определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата
"дялово разпределение" и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
Тъй като са оборени възраженията на ответника, че са процесния
9
период не е битов потребител на топлинна енергия, а е установено, че не са
извършени плащания на доставеното количество такава и за дяловото
разпределение, то иска се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направени в
заповедното и исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Г., ЕГН
**********, от град Монтана, ЖК Пъстрина, блок 7, вход В, етаж 4, ап.58, че
към 25.03.2024 г. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на “Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, район Красно
село, ул.Ястребец № 23 Б, дължимо от Е. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес на
топлоснабден имот: гр.София, 1345, обл.София, общ.Илинден, ж.к.,,Захарна
фабрика“, бл.46, вх.А, ет.8, ап.38, абонатен № 324955/инст.**********, ИД
номер: 193372, за периода месец 11.2020 г. – месец 11.2021 г., както следва:
1 702.69 лева, от които 1 294.02 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2020г. до м.11.2021г.,
ведно със законната лихва от 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, 390,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
05.03.2024г.. както и суми за дялово разпределение: 14,01 лева - главница за
периода от м.02.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва от
25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,98 лева – лихва за
периода от 15.04.2021г. до 05.03.2024г., за което е издадена Заповед за
изпълнение № 717 от 14.05.2024 г. по частно гражданско дело № 1186 по
описа за 2024 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК Пъстрина,
блок 7, вход В, етаж 4, ап.58, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, район Красно село,
ул.Ястребец № 23 Б, сумата от 34.05 лв. за заплатената държавна такса в
заповедното производство и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 717 от 14.05.2024 г. по частно
гражданско дело № 1186 по описа за 2024 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК Пъстрина,
блок 7, вход В, етаж 4, ап.58, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, район Красно село,
10
ул.Ястребец № 23 Б, сумата от 34.05 лв. за заплатената държавна такса в
исковото производство и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11