РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Монтана , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Цв. Бранкова
Диана К. Йорданова
Членове:
Олег С. Спиров
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура – Монтана Лилия Илиева Йорданова
(ОП-Монтана)
като разгледа докладваното от Диана К. Йорданова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211600600134 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Б., постановена на 24.02.2021 година по нохдело №
236/2020г., подсъдимият П. К. е признат за невинен и опрадван по
обвинението по чл.286, ал.1 НК.
Присъдата е протестирана с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост ; прави се искане за отменяване на присъдата.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на ОП-М.
поддържа протеста и излага конкретни доводи.
1
Подсъдимият и неговият защитникът - адв.С. поддържат, че протестът е
неоснователен; защитата на подсъдимия излага подробни съображения и
моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на
първоинстанционния съд.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда
във връзка с оплакванията в протеста, доводите на страните и като обсъди
доказателствения материал по делото, приема следното:
Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е неоснователен.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Подсъдимият П. К. - въззиваем в настоящото производство е обвинен в това,
че на 16.04.2019 година, в гр. Б., пред надлежен орган на властта – п. при Р.
п.- Б., с жалба, вх. № 385/16.04.2019 г. по описа на прокуратурата, набедил
лицето Р. А. за това, че е съставил и подписал неистински частен документ –
з. на з. от 25.03.2015 г. за сумата от 5100 лева, за да докаже, че съществува
задължение за п. на п. с., като знаел, че същият е невинен – престъпление по
чл.286, ал.1 от НК.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е
проведено законосъобразно, като първоинстанционният съд не е допуснал
при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила; приел е за
установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към
присъдата и която е следната:
Подсъдимият и свидетелят Р. А. се познават от години - подсъдимият добивал
д. с к., а свидетелят А. се занимавал с л. дейност. На 25.09.2014 година,
двамата сключили трудов договор с продължителност на работния ден от 4
часа. Договорът бил прекратен на 02.09.2015 година. Според условията на
този договор подсъдимият следвало да получава възнаграждение от около
180.00 лева. След прекратяване на трудовия договор - на 02.09.2015 година
двамата не са имали взаимоотношения по повод съвместна дейност.
На 12.12.2018 година А. депозирал в Районен съд-Б. заявление за издаване на
за. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу подсъдимия за сумата от 5100
2
лева. След като издадената з. била връчена на подсъдимия, последният подал
възражение ; А. предявил иск за установяване на вземането си; образувано е
гражданско дело № 76/2018 година по описа на Б. районен съд, в
производството по което А. се позовал на менителничния ефект на ц. книга –
з. на з., издадена на 25.03.2015 година от подсъдимия ; не е въвеждал
твърдения за наличие на каузално правоотношение по повод издадения
документ; съдът постановил решение, с което е признал за установено
вземането на А. срещу подсъдимия К.. Решението е постановено на 25.06.2019
година.
Преди постановяване на решеинето по горепосоченото дело, на 16.04.2019
година К. депозирал в Р. п.-Б. жалба вх. № 385, в която заявил : „подобен з. на
з. не съм виждал, нито съм п.…Моля… да бъде образувано досъдебно
производство срещу Р. А., за да бъде установена неистинността на
приложения з. на з..” РП – Б. образувала ДП за извършено престъпление по
чл.309, ал.1 НК. В хода на разследването била изпълнена съдебно – почеркова
експертиза, която установила, че текстът в изследвания документ – з. на з. е
изпълнен от св.А., а подписът на издател е поставен от подсъдимия.
Резултатите от тази експертиза дали повод на Р. п. – Б. да отдели материалите
и да образува наказателно производство за извършено от П.К. престъпление
чл.286, ал.1 от НК, приключило в пърноистанционния съд с атакуваната в
настоящото въззивно производство оправдателна присъда. По тази
фактическа обстановка всъщност няма и спор между страните; същата е
установена и от събрания по делото доказателствен материал /писмени
доказателства/.
Правилно първоинстанционният съд, е приел, че от събраните доказателства
/други не могат и да бъдат събрани по делото/ не може да бъде обоснован
извод за извършено престъпление от подсъдимия по чл.286, ал.1 от НК.
Според внесения обвинителен акт, деянието на К. се изразява в подаване на
жалба пред надлежен орган, в която набедил свидетеля А., че е съставил и
подписал неистински частен документ – з. на з.. Искането на К. обаче към
прокурора, обективирано в жалба вх. № 385/16.04.2019 година, се състои в
това да бъде установена неистинността на документа. Никъде в жалбата му не
се посочва, че А. е съставил и подписал конкретния документ. Всъщност,
3
вярно е, че А. е попълнил текста в документа.
На следващо място, престъплението по чл.286, ал.1 НК е умишлено - т.е към
момента на подаване на жалба, сигнал и т.н. към компетентните органи за
извършено престъпление, извършителят следва да е убеден, че такова не е
извършено; следва да съзнава ясно, че лицето, което сочи като извършител на
престъпление,/доколкото в случая изобщо е сочен извършител,/ не го е
извършил. Това знание формира и вината на дееца като субективно
отношение към извършеното. За наличието на документ, ангажиращ
задължението му да плати сумата от 5100 лева на свидетеля А. К. е
разбрал след получаване на издадената срещу него з. за изпълнение. Със
съзнанието, че не дължи такава сума, подал възражение по реда на чл.414,
ал.1, т.1 ГПК. Когато осъзнал, че св.А. продължава да претендира въпросната
сума /получил призовка за съдебно заседание по предявения от А.
установителен иск, заедно с проектодоклад по делото/, подал жалба до Р. п.-
Б., в която ясно и недвусмислено заявил, че не дължи тази сума, не е виждал и
не е подписвал такъв документ. Както бе посочено и по-горе установено е , че
текстът в документа е изписан от св.А., а подписът е положен от подсъдимия.
Едва в хода на наказателното производство св.А. заявява, че издадената в
негова полза ценна книга материализира задължение по договор за заем и то в
насока, че е давал на няколко пъти заеми на подсъдимия, без да може да
конкретизира кога е станало това; за з. не са оформяни документи; като
впоследствие са посочени като сбор от дължими по твърдения на свидетеля
А. суми в з. на з. в размер от общо 5 100 лева. В обясненията си, дадени в
хода на съдебното следствие в първонистанционния съд, подсъдимият К.
поддържа, че преди подаването на жалбата се е консултирал с адвокат;
продължава да твърди, че такава сума не дължи на А.. При тези данни и
въззивният съд приема, че подсъдимият не е целял да набеди свидетеля А. в
извършване на престъпление, а единствено да сигнализира компетентните
органи да установят и проверят съмненията му. Аргументи, подкрепящи
изложеното, са и установените в съдебната практика константни положения,
че всякога, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдяните от него
обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление „набедяване“,
тъй като в противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за
установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би
4
съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат
неистински /в този смисъл решение № 453/2010 г. на трето н. о., решение №
356/2009 г. на трето н. о., ВКС/. В случаите на разследвано набедяване следва
да се провери дали подалото сигнала лице /в случая въпросът е относим към
подсъдимия К./ е могло да предвиди до степен, която е разумна за
конкретните обстоятелства, че той би могъл да бъде намерен за виновен във
връзка с твърденията, които прави. Това би било така, ако подалото сигнала
лице е недобросъвестно. Видно от фактите по настоящото дело, действително
липсва проявен от подсъдимия К. умисъл за набедяване на свидетеля А. с
подадената от К. жалба в п..
Такъв е и решаващият извод на първоинстанционния съд, като правилно -
обосновано и законосъобразно съдът е постановил оправдателна присъда.
Предвид изложеното по-горе атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт следва бъде потвърден - същият не страда от пороци, които да
налагат отменяването или изменяването му.
По горните съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК
въззивният съд.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Районен съд-Б., постановена на 24.02.2021
година по нохдело № 236/2020 година, с която подсъдимият П. К. е признат
за невинен и опрадван по обвинението по чл.286, ал.1 НК.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване; на
основание чл.340, ал.2 НПК на страните да се съобщи, че въззивното решение
е изготвено.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2.______________________
6