Р Е
Ш Е Н
И Е
15. VІІ.2022 Разград
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 7.VІ. 20202
съд
На Година
В публично
заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2019 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
59
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по реда чл.365 и сл ГПК.
Делото е образувано по искова молба вх.№46902.ХІІ.2019, подадена чрез куриерска услуга с
удостоверена в клеймо дата на подаване -29. ХІ.2019г. от Ф.З.А., ЕГН**********
и Х.А.И., ЕГН**********, чрез проц. представител по пълномощие-адв. К..
С подаване на молбата, в
качеството си на наследници, ищците
предявяват срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Черни връх“ №51Д
субективно съединени преки искове за
дължимо им се на осн.чл.43 КЗ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания по загубата на техния син и наследодател - С.Х.
А., загинал на 18.ХІІ.2018г. при ПТП, признато с влязла в сила на 28.III.2022г Присъда №2/20. І.2021г. по НОХД №308/2020 по опис на РОС
за престъпление по чл.343,ал.4 във с ал.3, б..“б“ и чл.342, ал. НК , причинено по вина на С.Ф.Х., ЕГН*********** при управление МПС-седлови влекач Мерцедес Актрос“ с peг. №X 4718 ВХ с прикачено
към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM в нарушение на правилата за безопасност
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което с ответника има сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Всеки от исковете е предявен първоначално като
частичен до размера на 25 000,00лв. като в хода на делото и по реда на чл.214 ГПК е увеличен до дължимия се пълен размер от 200 000,00лв. Обезщетенията се претендират ведно със законна лихва, считано от 25.ХІІ.2018 до
окончателното им изплащане.
Като факти, обосноваващи
основателността на исковите им претенции, ищците сочат:
- качеството си на преки законни
наследници на починалия на 18.ХІІ.2018г.
С.Х. А., техен син; близостта си с последния и
неговата неестествено, внезапно и
преждевременно настъпила смърт като причина за търпените от тях болки и страдания по загубата му.
- обстоятелството, че смъртта на
наследодателят им е настъпила при
ПТП, причинено по
непредпазливост и по изключителна вина
на водача на т.а.- седлови влекач Мерцедес Актрос“ с peг. №X 4718 ВХ с
прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM , осъществил управлението на поверения му автомобил в нарушение на конкретни правила за безопасност на движението по ЗДвП;
-наличие на влязла в сила присъда,
с която причинилото смъртта на наследодателя им ПТП в хода на делото е признато за престъпление по чл.343, ар.4
във вр. с ал.3,б.“б“ и чл.342, ал. НК,
инкриминирано виновно по
непредпазливост от водача на т.а.-
седлови влекач Мерцедес Актрос“ с peг.
№X 4718 ВХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM - С.Ф.Х.,
ЕГН***********;
- наличие на сключена
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти“ между ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 и
собственика на автомобила, участвал в причинилото смъртта на iсина им ПТП.
-
че причинилото смъртта на сина им ПТП е събитие, настъпило в срока на
застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността
на ответника с претендираното по
исковете обезщетение;
В законоустановените и предоставени му за това
срокове, ответното дружество се е възползвало от правото си на отговори, с
подаването на които въвежда спор
по допустимост, основателност и размер на предявените срещу него искове; позовано на нередовност на сезиращата
го застрахователна претенция, оспорва
допустимост на исковете; оспорва предявените срещу него искове по основание и
размер, както и въведените в основание
на иска обстоятелства и факти относно механизма на ПТП;Признава наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на
твърдения от ищците деликт. Твърди несъразмерност на претендираното обезщетение
с реално търпените от ищците вреди. Оспорва наличие на предпоставките-вина,
противоправност и причинна връзка, ангажиращи по см. на чл.45 ЗЗД деликтната
отговорност на водача на МПС; Оспорва изцяло претенцията за лихви, поради
непредставени на застрахователя доказателства за установяване основателността и
размера на дължимата в обезщетение главница.
В условия на
евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия при
ПТП син на ищците, визирайки допуснато от същия нарушение на правилото по чл. 137а ЗДвП- непоставяне на предпазен колан.
По реда на чл.219 ГПК сезира
съда с искане за привличането на С.Ф.Х.,
ЕГН********** като трето, подпомагащо
го в производството лице. Обосновава интерес от привличането му с
наличие на визираните в чл.500 КЗ предпоставки за предявяване на регресен иск –
страна по застрахователен договор, за която с вл. в сила присъда/споразумение е
признато качество на деликвент.
При преценка за допустимост на
искането и наличие на интерес от
привличането му като трето лице, със
свое Определение №11/8.І.2019 на осн. чл.219 ГПК съдът конституира С.Ф.Х., ЕГН**********,*** като трето, подпомагащо ответното
ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД лице.
В предоставен му за това срок, конституираният
като трето лице помагач С.Ф.Х., ЕГН********** не се е възползвал от правото си
на отговор и не ангажира становище по допустимост и основателност на иска. Твърди несъразмерност на претендираното
обезщетение с реално търпените от ищците вреди. Оспорва наличие на предпоставките-вина,
противоправност и причинна връзка, ангажиращи по см. на чл.45 ЗЗД деликтната
отговорност на водача на МПС . Оспорва въведените в основание на иска факти
и обстоятелства; В условия на евентуалност
въвежда възражение за съпричиняване на
вредите, както от самия пострадал-непоставен предпазен колан, така и от водача
на автомобила, в който пътувал пострадалият. Признава наличие на валидно
застрахователно правоотношение към дата на деликта;
При
редовност в призоваването, ищците не се явяват в насроченото по делото с.з. Чрез упълномощеният от тях повереник и с депозирани в срок писмени
бележки, пледират за уважаване на исковете като доказани по основание и размер.
Оспорват основателност на въведените с отговора на ответника възражения. На осн.чл.78 ГПК претендират присъждане на
доказано сторени по делото разноски,
както и дължимо в полза на повереника им-адв.К. възнаграждение по чл.38 ЗА за
безплатно оказаната им в производството правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от представителя на ответника адвокатско възнаграждение
В с.з., чрез процесуалният
си представител по пълномощие- адв. Петров
ответното дружество поддържа
въведените в срок за отговор възражения.
Позовано на извършения от него анализ
на събраните по делото доказателства, моли за отхвърляне на предявете срещу него искове, респ. за редуцирането им в размер,
съответстващ на действително търпените и доказани по делото вреди, и отчитащ
съпричивмането на пострадалия и на водача на автомобила в който е пътувал .
Претендира присъждане на сторени в
производството разноски.
Чрез представляващите го по
пълномощие –адв. Липков, конституираният като трето лице помагач С.Ф.Х. пледира за отхвърляне на исковете като недоказан по основание и размер.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл.
496 КЗ и чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само, ако: застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Производството е инициирано по
допустима искова молба на ищците Ф.З.А. и Х.А.И., намираща своето правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Това е така доколкото от представените
писмени доказателства се установява, че е изпълнена процедурата по чл. 380, ал.
1 КЗ – заявена застрахователна
претенция, по която ответното дружество е образувало щета с вх. № 0000-1000-01-19-7084/4.II.2019г. Не са налице данни в рамките на
законния тримесечен срок застрахователят да е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по образуваната по негов опис преписка . В отговор
на застрахователната претенция на ищците
е указано, че към дата на подаването ѝ липсват доказателства за акт,
ангажиращ деликтната отговорност на застраховано при него лице и за степента на
родствената им връзка със загиналото лице както и непосочена банкова сметка.
Разгледани по същество, исковете за
неимуществените вреди са доказани по основание и частично по размер. За този си извод,
обосновано от съвкупността на доказателствата, от фактическа и правна страна
съдът прие следното:
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "ГО". Предмет на установяване в настоящия процес са
следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Съответно, материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
От представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.XII.2018
г. по описа на ОДМВР Разград се установява фактът на настъпване на процесното
увреждащо събитие на 18.XII.2018 г. с посочените в него участници – седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. №X
4718 ВХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM,
управляван на инкриминираната дата от конституирания като трето, подпомагащо
ответника лице-С.Х. и управляваният от Ферхан Х.’ л.а. „Мазда Кседос“ с peг. №
РР 6608 ВС, в който е пътувало и пострадалото лице С.Х. А..
Така съставеният КППТП е документ,
който не се ползва с установителна сила
в частта "Обстоятелства и причини за ПТП", поради което, за да бъдат
направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно
за противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва
да се позове на събраните по делото допустими доказателствени средства.
Към 23 ч. вечерта, С.Х. управлявал
говарната автокомпозиция в посока Варна - Разград по път I-2 при лоши атмосферни условия и затруднена пътна
обстановка- снеговалеж,д заснежена, заледена и хлъзгана пътна
настилка . Товарният автомобил се движел в своята лента
за движение със скорост около 60-70км/ч., , с включени светлини. към разклона за с.
Самуил . Пътното платно в тази зона било с три ленти
за движение, като средната била защрихована
с коси успоредни линии - M l5. Край пътното платно имало покрити
със сняг банкет. В съставомерност на инкриминираното от водача на тов.
автомобил пътно произшествие е прието, че управляваната от него товарна
композиция е била автомобилни гуми с различна степен в износването на
протекторите.
На около 30 м. преди кръстовището с
път III- 2005 за с. Самуил, товарният
автомобил, навлязъл в ляв завой, с несъобразено
използване на органите за управление на процесната автокомозиция,
на неравномерно сцепление на колелата със заледената пътна настилка,
поради различното износване на гумите, под влияние на относително
големия напречен наклон на платното за движение, както и несъобразената
за конкретната пътна обстановка скорост, влекачът се занесъл странично
наляво. Ст. Х. изгубил контрол върху управлението на МПС,
влекачът на товарната автокомпозиция продължил да се плъзга наляво, спрямо
посоката си на движение, напуснал дясната за него лента за движение, пресякъл
средната лента, и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се МПС.
Автокомпозицията препречила цялото платно за движение на път I-2.
По същото време в посока от гр.
Разград към гр. Шумен се движел управляваният от Ферхан Х. л.а. „Мазда Кседос“
с peг. № РР 6608 ВС . В купето на
автомобила пътували общо петима
младежи, в това число и водача. Постадалият
С.Х. А. на задна дясна седалка.
Всички места в автомобила били оборудвани с предпазни колани. Придвижването на автомобила до кръстовището с път III-2005 г. за с.
Самуил се осъществявало в неговата пътна
лента със скорост 79- 80 км/ч.
Лошите атмосферни условия и факта, че л.а се придвижвал към мястото на
конфликта по път с възходящ наклон са извеждат от видимостта на водача на л.а.
и невъзможността му да предприеме
действия по предотвратяване на сБлъсъка с навлезлия в лентатаму за движение и
напрекоразположен на пътя влекач.
След като забелязал товарния автомобил,
водачът на л.а. натиснал спирачния педал,
но не успял да спре и между товарната автокомпозиция и лекия автомобил
възникнал сблъсък. Лекият автомобил се удря челно в задната част
на резервоара за гориво и задното дясно колело на седловия влекач.
Вследствие на този
сблъсък лекият автомобил бил отблъснат назад, спрямо първоначална
си посока на движение, а товарната автокомпозиция продължила
да се движи диагонално наляво, като при това движение, непосредствено
след първия удар е последвал втори сблъсък между тях. След втория
сблъсък, двете превозни средства се придвижили съвместно
няколко метра по посока гр. Разград и полуналяво,
като автовлекачът напуснал пътното
платно и затънал в крайпътната зона, а колелата на полуремаркето останали
върху пътната настилка, след което се установил в спряно положение.
При настъпилото ПТП,
в резултат на сблъсъка между превозните средства,
возещият се на дясна задна седалка на
автомобила С.А. починал на място.
В медицинската си част назначената по
делото комплексна експертиза констатира,
че при удара
между двете МПС С.А. е получил следните увреждания:
1.Тежка черепно - мозъчна травма: хлътнала фрактура на черепния покрив
с подлежащо разкъсване на твърда мозъчна обвивка и размачкване на мозъчното
вещество; раздробено счупване на черепната база и размачкване на долната
повърхност на двете голямомозъчни хемисфери, по- изразено за дясната;
разлят кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в челно- теменната област
от дясната страна и в лявата половина на тилната област; интрацеребрални
кръвоизливи; контузия на ствола; кръв във всички мозъчни стомахчета;
широки кръвонасядания по вътрешната повърхност на меки черепни
обвивки; разкъсно-контузна рана в лява челна област; охлузвания и кръвонасдания
по лицето;
2. Травма на гръдния кош контузия на белия
дроб;
3. Травма на крайниците- охлузвания по
долните крайници;
Причината за
смъртта на С.А. е несъвместимата с живота тежка
черепно- мозъчна травма, която според експерта е настъпила в в резултат на нанесените
с детайли от интериора на автомобила множество удари по главата на пострадалия.
Установи се, че във връзка с процесния инцидент е водено наказателно
производство, приключило с влязла в сила на
28.III.2022г Присъда №2/20. І.2021г. по
НОХД №308/2020 по опис на РОС. По
силата на която С.Ф.Х., ЕГН***********
е признат за виновен в това, че като
водач на т.а. - седлови влекач Мерцедес Актрос“ с peг. №X 4718 ВХ с
прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM , движейки се със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
със състоянието на пътя и на превозното
средство, което е било с различно износване на гумите, управлявайки МПС с гуми
с различно износване на протектора- нарушавайки по описания начин визираните в чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП правила
за безопасност на движението, загубва и контрол върху превозното средство, навлиза
в насрещната лента за движение и препречвайки пътното платно с товарната
автокомпозиция преадвизвиква ПТП с насрещно движещия се л.а. „Мазда Кседос“ с peг. № РР 6608 ВС и причинява по непредпазливост смъртта на
трима от пътниците в автомобила, в това число и С.Х. А. - престъпление по чл.343,ал.4 във с ал.3,
б..“б“ и чл.342, ал.1 НК .
От изложеното до тук се следва
за безспорно, че релевантните за изхода
на делото въпроси относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на водача на увреждащия
автомобил за причиняване на смърт по непредпазливост, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК. В този смисъл, настоящият
съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, поради което намира за установен
деликтния фактически състав.
Предвид липсата на спор относно
застрахователното покритие, осигурено от ответника по силата на застрахователна
полица № BG/22/118002068378 за т.а и № BG/22/118003043286
за хпищаченото към него ремарке, съдът намира за доказан фактическия състав за
ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от
пораждането на гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.
Цитираната по горе присъда, като акт по чл. 300 ГПК не препятства възможността
за разглеждане на въпроса за наличието или липсата на съпричиняващо поведение
на пострадалия в рамките на настоящето производство. Такова възражение е
наведено и се поддържа от ответната страна като защитно средство с цел
намаляване на отговорността му. Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства позволяват да се направи извод, че пострадалият е пътувал без
предпазен колан, с което е съпричинил степента
на собственото си увреждане. Приетата по настоящето дело САТЕ досежно механизма
на станалата катастрофа потвърждава същия извод. От съдържащите се в преписката
по нак.дело протоколи за оглед на произшествието и фотоалбуми се установява, че облегалката на предна дясна седалка е изместена силно напред. В резултат на челния за лекия
автомобил удар, телата на всички
пътуващи в него лица са
„политнали“ рязко напред. При това
движение тялото на пътуващия на дясната задна седака е упражнило силен и внезапен натиск върху
предната дясна седалка, което обяснява разположението на облегалката ѝ
непосредствено след инцидента. Според САТЕ- силата и натискът, с които тялото
на пътуващия на задната седалка А. е въздействало
върху облегалката на предната седалка,
са обясними с факта, че съм този момент то не е било обезопасено с положен
предпазен колан.
В заключение съдебният лекар е
посочил, че при аутопсията по тялото на
пострадалия С.А. не се установяват характерните
от носенето на предпазен колан уреждания
по гръбдната и коремна стена/ т. н. "синдром на предпазния
колан"/ . От което и предвид установеното по горе движение на тялото му, вещите
лица са категорични, че на инкриминираната дата пострадалият С.А. е пътувал в
автомобила без предпазен колан- нарушение на визираните в чл. 137а
ЗДвП правила за безопасност на участниците в движението по пътищата. Наличието
на такъв би ограничило движението на тялото и би смегчило степента, и размера
на получените от него увреждания.
Само по себе си обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е
достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат
ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем, ако
пострадалият е ползвал такъв предпазен колан /така в решения: № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д.
№ 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г. /. Съобразно
дадените с точка 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни
разяснения за правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно.
Изводимо от доказателствата съдът намира за
доказано наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на С.А. като пътник в лекия автомобил и механизма на причиняване на довелата до смъртта му черепно мозъчна травма. Ето защо съдът намира възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносните последици за доказано до 10 %.
От приложеното като доказателство
на л.12 У-ние изх.№30/3.VII.2019г. на
Община Разград се установява, че като единствени преки и законни наследници на
починалия на 18.ХII.2018г. С.Х. А. са
призовани ищците по делото, съответно негови майка и баща.
Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, сред които попадат и родителите на починалия. По отношение на тези лица
вредите не се презюмират и подлежат на доказване по общия ред, като в хода на
съдебното дирене бяха събрани доказателства, че приживе между ищците и покойното
им дете а са съществували отношения,
основани на уважение и родителско- синовна обич.
Подобен извод може да бъде
направен въз основа на показанията на свидетелите Р. А. и С. Т.. Същите, като
съселяни и съседи на ищците, депозират в показания непосредствените си лични
възприятия за промяната, настъпила в
живота и емоционалното състояние на ищците след кончината на сина им С.. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че
семейството на ищците е многодетно като
синът им С.е бил последното, родено от брачното им съжителство дете. Същият
навършил пълнолетие на 1.IX.2018г. и бил
ученик в последен курс на техникума в гр. Лозница. Семейството им било
задружно, сплотено и живеело в
разбирателство едно домакинство в с Гороцвет. Отношенията им били хармонични, разбирали се, поддържали се взаимно С.бил
отглеждан с любов и възпитаван в уважение, и почит към родителите си.
Съгласно показанията на свидетелите, приживе синът на ищците е бил здрав, физически активен, трудолюбив
и всеотдаен къв родителите си. Завършил
успешно средното си образованиие
и имал типчните за 18-годишната си
възраст планове, и мечти за бъдещето си.
Внезапно и трагично настъпилата смърт
на сина им, повлияла негативно на ищците. Вече близо четири години
след инцидента не могат да контролират и овладяват емоциите
си при спомена за С.. Насълзяват се,
когато погледнат към празния стол на масата, около която се събирало
семейството. Все още не са възстановени
от понесения шок и към настоящия момент изживяват огромна болка и страдание от
загубата детето си, тъй като са лишени завинаги от неговата обич и морална подкрепа.
От доказателствата по делото не
следва извод затова ищците да са финансово и физически зависими от други лица,
в това число и от своя , загинал на 18.ХII.2018г. син.
Към днешна дата, получават утеха и подкрепа-финансова и морална от другите
си шест пълнолетни деца.
По
делото се следва за безспорно установено, че по см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането
ищците са потребители на застрахователна
услуга, тъй като към 18.ХІІ.2018г. между собственика на участвалия в ПТП т.а.
и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. При
доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие
по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът
приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото
от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за доказано
претърпените от ищците неимуществени вреди. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
В обобщение, при установените
факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия
процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение за
доказано търпените оот ищците неимуществен вреди.
За да се произнесе по размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди,
обезщетението се определя от съда по справедливост.
Близката родствена връзка между ищците
и починалия е основание да се компенсират претърпените от тях
страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек, член на семейството,
както и предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко техния душевен
мир. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и мъчителното
изживяване на родителя от нелепата и ненавременна смърт на най-малкото дете в семейството, което е било на възраст,
поставяща го в началото на житейския му
път, с очаквания и мечти да лричвостна и професионална реализация включително и
с перспективата да бъде опора на родителите си в един по-късен етап от живота
си.
Въпреки несъизмеримостта на
понесените от ищците вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и
психическо преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен
паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените еца болки и страдания, състояние и дори прогноза. За да определи
размера съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не
лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете
множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на
ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни фактори,
съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците
/социално, физическо, психическо и емоционално/.
Справедливият размер на
обезщетението не е абстрактно понятие, а се определя въз основа на комплекс от
субективни (за пострадалия) и обективни критерии, въз основа на относителната
тежест на уврежданията. Като се отчита:
възрастта на пострадалия;
степентта му на близост - родствена и емоционална с ищците;
конкретно преживените от последните негативни емоции, болки и страдания;
социално-икономическите условия; конкретното състояние на пострадалия към момента на
деликта.
Както бе подчертано и по горе, между ищциге и починалия е съществувала силна емоционална връзка,
основана на взаимна обич, разбирателство и доверие. Внезапната смърт на детето се е отразила изключително негативно на
психическото и емоционално състояние на ищците. След инцидента е настъпила негатинта
промяна в поведението им - затворили с
в мъката си, ограничили контакти и
събирания с близки и приятели; всичко в
ежедвевието им напомняло за тежката загуба;
От друга страна, фактите
установяват, че ищците са работоспособни и на възраст, предпоставяща възможност сами да
се обгрижват и издържат финансово. Не се установи такава тяхна зависимост от други лица, вкл. и от нелепо
загиналиятим син. С.не е
единственото дете на ищците. Те имаг своята утеха и сигурност за старините
си, и в лицето останалите си шест пълнолетни деца..
Адекватното прилагане на принципа
на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението
да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната,
определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени
вредите. В конкретния случай, като такива съдът съобрази: публично оповестените
данни за минимална работна заплата, прогресираща в годините от дата на
деликта до днес, съответно от 510,00лв.
за 2018 и средна работна заплата( по данни на НСИ-1121,00лв.в. за
региона), обичайния размер на обезщетенията, платими за осигурени социални
рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт -
2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице). Тези чисто
икономически критерии повлияват
социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД.
Анализирайки влиянието на всички
изложени по- горе факти, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички
доказано търпени от ищеца неимуществени
вреди е справедливо оценимо на сумата
от 160 000,00 лева, равняващо се към дата на деликта на 313,72мин.
работни заплати. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив
баланс между претърпените в резултат на деликта вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респективно-за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че до смъртоносната
черепно мозъчна травма не би се стигнало, ако като пътник в лекия автомобил С.бе
поставил предпазния колан, съдът
намира, че в случая от обезщегението селдва да се приспадне приетото до
10% съпричиняване на последиите от пострадалия.
Така,
дължимото се в полза на ищцитге се явява справедливо в размера на 144 000,00лв.
зо всеки от тях. Исковете,
за разликата до предявените размери от по 200 000 лв. главница следва да се
отхвърлят като неоснователни.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху всяка присъдена главница. На
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Следва да бъде посочено, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП, при което и по
общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът се счита
в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, дадена
в чл. 429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 но чл.
429 от КЗ.
С други думи, отговорността на
прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата /по силата на самия закон/ се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т. е., не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Нормата на чл. 497 от КЗ свързва
задължението на застрахователя за заплащане на лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете дати настъпи
по-рано/. В случая се твърди хипотеза на нередовно подадена
застрахователна претенция . В случая ищците
са заявили писмената си претенция пред застрахователя на 4.II.2019 г. като същата е входирана при застрахователя на
5.II.2019. На ищците е указано от
ответника, че дължат представяне на доказателства по съставомерността на
претенираното до обезвреда събтие. В
предоставеният и за това срок, поради висящност на воденото по случая нак.
производство, ищците не са депозирали пред застрахователя
изисканите им доказателства. С оглед, на което съдът приема, че акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва за забава се следва на ищците от дата
на предявяване на иска-2.XIІ.2019г. Визираният от чл. 497, т. 2 КЗ срок не намира приложение в случая.
Застрахователят – ответник изрично е изискал, но до предявяването на иска ищците
не са му представили изисканите документи, установяващи изхода от образуваното
по повод на ПТП досъдебно производство. Изискването на такъв документ е резонно,
за да може да се изясни крайното становище на разледващите органи относно
причината и причинителя на пътния инцидент.
По делото се следва за установено, че такива ищците не са депозирали пред застрахователя в
предвидения по чл.106 КЗ 45-дневен срок Към 4.II.2019 -дата на заявената от ТЯХ щета, воденото срещу водача на застрахования
автомобил наказателно производство не е било приключило. Следователно
лихвата по чл. 497 от КЗ не би могла да се дължи от момент, предшестващ
приключването на досъдебното производство, доколкото, дори и за застрахователя
не би било обективно възможно по реда на чл. 107 от КЗ да се снабди с документ,
който все още не е издаден от компетентния орган. А, застрахователят на свой
ред, няма как да изплати застрахователното обезщетение, ако не може да
установи: дали са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
на застрахования при него водач.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК таксата върху
уважения размер на иска следва да се заплати от осъдения ответник.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Установява се, че правната помощ и съдействие на ищците е указана от адв. П. К. при условията на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 2 от ЗА. Затова съдът следва да ѝ определи размера на възнаграждение
при съобразяване на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на иска и по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при отчитане и на извършените
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 300,00лв, минимално предвиденият такъв
по наредбата за доказано защитения мат.интерес. При присъждане на възнаграждение за оказана
по реда на чл. 38 от ЗА правна помощ не е предвидено изключение от общия принцип
на съразмерност, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и ответникът има право на възстановяване на
направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Представен е
списък, с който се претендират направени разходи за съдебна експертиза- 1 200,00лв., за които са представени доказателства за
реалното им извършване. Претендира се и адвокатско взнаграждение в размер на
3 000,00лв.
Съдът намира искането
на ответника за разноски по чл.78 ГПК за
доказано и съразмерно дължимо на отхвърлената част от
По арг. на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се следва
присъждане на сторени по делото разноски. Съдът отбелязва, че такива не са и
претендирани.
По изложените съображения,
Разградски окръжен съд
Р Е Ш И:
На осн.чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА
ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Черни връх“ №51Д ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.З.А., ЕГН********** И Х.А.И., ЕГН********** по 144
000,00лв.( сто четиридесет и четири хиляди лева) на всеки от тях в ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в
болки и страдания по загубата на техния син и наследодател - С.Х. А., загинал
на 18.ХІІ.2018г. при ПТП, признато с влязла в сила на 28.III.2022г
Присъда №2/20. І.2021г. по НОХД
№308/2020 по опис на РОС за престъпление по чл.343,ал.4 във с ал.3, б..“б“ и
чл.342, ал. НК, причинено по вина
на С.Ф.Х., ЕГН*********** при управление МПС-седлови влекач Мерцедес Актрос“ с peг. №X 4718 ВХ с
прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM в нарушение на правилата за безопасност
по чл. е при наличие на валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", ведно със законна лихва считано
от дата на иска- 2.XIІ.2019г. до окончателното им изплащане
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ф.З.А. И Х.А.И.
срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД за дължимо им се на осн. чл.43 КЗ обезщетение за разликата
до първоначално предявените им размери
от 200 000,00лв. , както и искането за дължима
в периода 25.XII.2018 - 2.XIІ.2019г законна лихва върху присъденото на всеки от тях обезщетение като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „Черни връх“ №51 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в
общ размер на 11 520,00лв.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД и С.Ф.Х., ЕГН*********** на осн.чл.38 , ал.2 ЗА да заплатят на адв.П.К., САК, за безплатно оказаната на ищците
правна помощ, възнаграждение в общ размер на
8 820,00лв.
ОСЪЖДА Ф.З.А., ЕГН********** И Х.А.И., ЕГН**********
да заплатят на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Черни връх“ №51Д доказано
сторени разноски в размер на 2
454,00лв, от които 1 590,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия:
МН